Конспект за изпит по дисциплината "Избирателни системи и избирателни процедури"



Дата24.10.2018
Размер273.31 Kb.
ТипКонспект
ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ И ИЗБИРАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ
Конспект за изпит по дисциплината

"Избирателни системи и избирателни процедури"

1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури.

2. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система.

3. Принципи на избирателното право.

4. Избирателна система - същност, елементи и роля в политическите процеси.

5. Политически и избирателни системи.

6. Избирателна система, политическо представителство и политически партии.

7. Видове избирателни системи.

8. Мажоритарни избирателни системи - особености.

9. Пропорционални избирателни системи - особености. Методи за разпре­деление на депутатски мандати.

10. Смесени избирателни системи.

11. Организация на изборите - елементи. Изборен процес

12. Насрочване на изборите, образуване на избирателни райони.

13. Съставяне на избирателни списъци, образуване на избирателни комисии.

14. Предлагане и регистриране на кандидати.

15. Предизборни кампании.

16. Финансиране на предизборните кампании и контрол.

17. Гласуване и отчитане на изборните резултати.

18. Разпределение на мандатите при мажоритарен и пропорционален избор.

19. Втори тур и предсрочен избор.

20. Оспорване на изборите и изборните резултати.
=>

Доц. д-р Пламен Киров



"Избирателни системи и избирателни процедури"

1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури.

Понятието „избират П” има 2 смисъла:

1/ с-ма от ПН, к` регулират избират-я пр-с; правила за поведение, чийто адресат са участниците в изборите ( институт на КонстП, тъй като осн част от Д институции формират своя състав ч` избори) този институт свързва политическата система на гражд общ-во с П с-маи Д институции. Посредством избир П изразената полит воля на гражд-те се трансфрм в полит решение в полза на Д.

Избират П дава възм да се осъщ-ва полит контрол в` Д институции.

Изборите са регулярни (циклични) п` опред от Конст интервал от време.

2/ субективно избират П – осн-то полит П на гражд-те в демократ Д. Установ се и се гарант от Конст-та. Дава възм на гражд-те да участват в полит живот, като формират състава на изборните Д органи. Изразяват своята полит воля която отгов на изборните интереси.

Гласувайки, избирателите от самостоят субекти на П-то осъщ т.нар. политич социализация, като се формират отделни соц гр със сходни или идентични полит интереси => формирането на опред полит субекти, партии, к` стават изразители на полит воля и интереси.

Така избир П става естествена причина и основание за полит диференциация в общ-то и осн за ≠ соц стр-ри, к` израз полит интерес.

Историч разв на ИзбП започва още п` Древността. Продукт на античната демокрация. Избори започват да се формират, к/то е имало необход да се излъчат първенци, к` да изпълняват опред f-ии. (Атинския полис, ранната Римска репубрика). Управлява онзи, к` е получил гласовете на мноз-то. Технологията е била ч` бобени зърна, мозайка, бюлетина, парчета пергамент.

Средните векове – процедура за гласуване – Римо-католич църква и Правосл църква – при избор на духовния клир (изключения Венеция и Геноа).
1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури.
Тема 1: ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО - СЪЩНОСТ, ХАРАКТЕРИСТИКА, ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. ПОНЯТИЕ ЗА ИЗБОРИ, ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА И ИЗБИРАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ.

Избирателната система, като система от правни норми - като обективно избирателно право - в този случай представлява основен институт на конституционното право.Урежда се с конституционни и законови норми. По своето съдържание избирателното право е най-политическия институт като свързва правната система от една страна с политическата система на обществото, а от друга страна изгражда основните институции на съвременната държава. Посредством ИП се формират парламента, държавния глава, освен това и органите на местно самоуправление , които съществуват на основата на децентрализация в съвременната власт. Традиционно ИП се свързва с изграждането на парламента. Той е основната национална представителна институция, на която съвременния конституционализъм възлага законодателна власт, но тя се формира на основата на избори. Политическото представителство на интереси, осъществявано от съвременния парламент, е възможно най-широкото политическо представителство . Гласоподавателите формират парламента.

ИП се определя като субективно право и основно политическо право на гражданите в съвременната демократична държава. Посредством това субективно право, гражданите влияят върху формирането и състава на държавните институции, определянето на тяхната политика, а в същото време контролират политиката, провеждана от тях.

На основата на субективното ИП функционира не само избирателната демокрация, но се осъществяват формите на пряка (референдумна) демокрация. Участват само граждани, които имат субективно ИП. Те ас тези, които вземат непосредствено политически решения чрез гласуване. Неговото упражняване е свързано с упражняването на останалите политически права. В частност, упражняването на ИП представлява изразяване на мнения относно конкуриращите се в избори кандидати, както и по отношение на политическите програми на политическите партии, които са издигнали тези кандидати. Съдържа оценъчен елемент и поради това представлява форма на контрол по отношение на политическите институции. Упражняването на гласоподаване посредством гласуване представлява израз на осъзнат политически интерес на гражданите, а от друга страна е израз на определена правно валидна воля, от която настъпва определен юридически

резултат. Резултатът от волята на участвалите в изборите граждански формации легитимира състава на изборните държавни органи. От изразената с гласуване воля държавните органи черпят основите на своята власт. Тази власт се превръща в легитимна власт, поради което обществото приема тази власт за правомерна.ИП като субективно право е свързано със свободата на словото, пе1ата, свободата на митинги и сдружения, правото на информация и т.н. Самото функциониране на представителното управление е продукт на правото на сдружаване, следователно политическите права представляват единен комплекс от норми, без които не може да функционира нито едно демократично управление. Изборите като средство за формиране на държавните органи са познати още от древността. Те гарантират свободно участие на свободните граждани в управлението на държавата. За избори в съвременния смисъл на думата можем да говорим с възникване на конституционализма - именно те свързват функционирането на държавата с представителната демокрация.

2. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система.



Тема 2 БЪЛГАРСКО ИЗБИРАТЕЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Х-КА НА СЪВР. БЪЛГАРСКА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА

Бълг. Избирателно законодателство е от третата българска държава. С приемане на закона за ОНС през 1879 г. се провеждат и първите избори. Използват се различни типове избирателни системи. Първоначално -мажоритарна избирателна система на относителното мнозинство до 1911 г. през тази година пропорционалната избирателна система е от два избирателни района - Търновски и Пловдивски. През 1912 г.. има пропорционално избирателно гласуване от всички избирателни райони. До 1934 г. функционира мажоритарната система, до 1946 - пропорционална избирателна система, а от 1947 до 1990 г, се използва засилена мажоритарна система. През 1990 г. за избиране на 7 ВНС се използва смесена избирателна система. От 1991 г. досега за избиране на колективни органи / парламент и общински съвети/ се прилага пропорционална избирателна система, а за избиране на президент и вицепрезидент и кметове се прилага мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство.

Към момента в България действат 4 избирателни закона.

Закон за избиране на ВНС - този закон е приет през 1990 г., по

него е избрано 7 ВНС, но след Конституцията от 1991 г. този

закон не може да се прилага, макар да не е отменен до днес.

Избирането на народни представители е уредено в друг закон,

но макар закона да не е отменен, той не може да се приложи.

Закон за избиране на народни представители е втория закон.

ПО този закон се избират народни представители от ОНС.

Въвежда пропорционална избирателна система.

Закон за избиране на президент и вицепрезидент на РБ, приет

е през 1992 г. и е изменян многократно.

Закон за местни избори. / избиране на общински съвети и

кметове/

Материята относно изборите не е събрана в един нормативен акт, а за всеки отделен избор действа самостоятелен закон. Кодификация на материята е възможна дотолкова, доколкото самата технология на гласуване е идентична. В същото време всеки избор има специфика. Това усложнява кодифицирането на материята. Има такъв избирателен кодекс /единен кодификационен закон/, но приет само на първо четене и е взаимстван от Германия.

3. Принципи на избирателното право.

ТЕМА 3 „ПРИНЦИПИ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО"

Принципите на ИП характеризират цялата ИС.Името е чисто формално. Съществуват 4 принципа на ИП. Те са продукт на еволюцията на ИС. Първото конституционно закрепване е в Конституцията на Франция от 1848 г. - всеобщо ИП. Равно ИП, пряко ИП и тайно гласуване.

ПРИНЦИПЪТ НА ВСЕОБЩОТО ИП - е класическия пример, на основата на който се изгражда избирателния корпус. Отрицание е на ограниченото ИП. След буржоазната революция възниква това право като цензурно ИП, което е ограничено право. Отначало има ограничение за имуществото. Постепенно имуществения ценз отпада. Запазва се ценза относно пола и образованието, най-късно отпадат цензовете за жените. В САЩ съществуват образователните цензове до 60-те години, но от 1848 г. цензовете започват да отпадат и да се обхваща пълнолетното гражданство на съответната държава. В БГ Конституция от 1991 г. е записано:"Избирателно право имат всички, навършили 18 г., които не са поставени под запрещение и не са лишени от свобода. Изискванията, които Конституцията поставя са условия за упражняване на ИП - Гражданство - само български граждани, като те могат и да имат двойно гражданство; да имат навършени 18 г. -тогава лицата стават способни да гласуват. ИП е лично право. Осъществява се само с индивидуални действия Никой не може да гласува от чуждо име. При избори се изключват лицата под запрещение , тъй като те не съзнават своите постъпки. На такива лица се поставят настойници и попечители. Те са недееспособни до 18 г. Под запрещение може да се постави лице, но само след решение на съдебен орган, по инициатива на близките и прокурора. Не притежават право на глас и лишените от свобода. Ако едно лице е лишено от свобода като е задържано под стража, защото е заподозряно, но не е доказана вината му, то има право да гласува. Нямат право да гласуват само лица с влязла в сила присъда. В момента, в който лицето напусне затвора ИП му се възстановява. Ако лицето е амнистирано или помилвано , автоматично се възстановява ИП. У нас наказание лишаване от политически и граждански права няма. Гражданството е първата предпоставка едно лице да притежава ИП.

ПРИНЦИП ЗА РАВНОИП. ИП е равно само ако е всеобщо, но не всяко всеобщо е равно, за да е равно, трябва да са налице: всички граждани да придобиват граждански прав на едно задължение /Конституцията на РБ/, всеки гражданин да има толкова гласове,колкото има другия и да гласува веднъж в едни избори, гласовете на избирателите да имат равна тежест, по един и същ начин да се отнасят към изборния резултат. На равен брой население - равен брой избиратели.

ПРИНЦИПИ НА ПРЯКО ИП - това право, при което избирателите гласуват, изразяват отношението си спрямо кандидатите , като могат да бъдат избрани чрез спечелени гласове. Избирателите гласуват за регистрирани кандидати и партии. Ако това не е налице правото не е пряко. Ако гласуват за други лица, които от своя страна гласуват за кандидатите , изборите са непреки, косвени. Когато се гласува за един орган, който от своя страна избира друг държавен орган имаме многостепенни избори. Непреките избори са запазени в немного страни, като в САЩ например.Преките избори се налагат, защото осигуряват, че гласът отива за конкретния кандидат. В гражданското право може да се действа по пълномощно. Това при ИП е недопустимо.

ПРИНЦИПЪТ НА ТАЙНОТО ГЛАСУВАНЕ - да се запази изразената воля. Има примери за явно гласуване. Великият френски философ Жан Жак Русо е твърдял, че тайното гласуване е типично за корумпираното общество. В практиката се утвърждава тайното гласуване.

4. Избирателна система - същност, елементи и роля в политическите процеси.

Тема 4 ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА - СЪЩНОСТ, ЕЛЕМЕНТИ И РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

Съвременната българска избирателна система се придържа към класическите образци, използвани в Европа. Макар, че 16 г. са малко години, но все пак у нас има традиции за провеждане на избори. Промяната трябва да бъде рационална, без скокове и големи промени, защото сме свикнали със съществуващата избирателна система. У нас всяко парламентарно мнозинство се опитва да въведе рационализация, да извлече бонус за следващите избори. За избиране на колективни органи се използва пропорционална ИС, взаимствана от скандинавските страни; за едноличните държавни органи са възприети класическите мажоритарни системи на абсолютното мнозинство.



Какво представляват ИС? Разбират се 3 неща:

  1. ИП в обективен смисъл е система от норми, уреждащи
    процедурата на изборите. Това разбиране стеснява
    разбирането за съществените отношения, не се регулират с
    правни норми, а с други социални норми. Пример:
    отношението между политически партии и номинациите
    за издигане на кандидатури - на една политическа партия
    е дадена свобода., на следващо място отношенията в хода
    на предизборната кампания /агитация по отношение на
    избирателите/. Правната уредба обръща внимание на
    публичността и финансирането на кампаниите,
    следователно отъждествяването на изб.система с ИП в
    обективен смисъл обединява съдържанието на
    избирателния процес.

  2. Под ИС се разбира система за определяне на изборните
    резултати . Тази система представлява съвкупност от
    логически и математически правила, чрез която
    абсолютния брой действително подадени гласове за
    кандидати и политически партии се трансформира в
    определен брой персонифицирани мандати от състава на
    изборните държавни органи. Един от най-важните
    елементи на изборната система, който оказва въздействие
    върху всички останали елементи и се използва за
    класификация на ИС. Разделяме ги ИС на мажоритарно
    пропорционални и смесени системи.Системата е винаги
    описана в правни норми, тя представлява въпрос, по който
    могат да се водят дебати, тя не е неутрална по отношение
    на партиите и затова се фиксира в избирателния закон.

3. Третото разбиране за избирателна система свързва е всички правоотношения, които възникват в хода на изборния процес. Това е най-широко възприетото становище. С него като понятие ще свържем работния курс.

Елементи на ИС - елементите са; изборен корпус, кандидати и политически партии, избирателни райони, избирателни листи и бюлетини, система за определяне на изборните резултати и изборните процедури. Първите 5 елемента могат да се определят като статични, характерното за тях е, че се уреждат с материални и правни норми избирателните процедури са динамични - те се уреждат с процесуални правни норми. Системата за определяне на изборния резултат оказва влияние върху всички с изключение на изборния корпус.

ИЗБОРНИЯ КОРПУС е общност на лицата, граждани на съответната държава , които към деня на изборите притежават субективни ИП. Избирателният корпус е непрекъснато променяща се величина. Представа за него дават избирателните списъци - те по закон трябва да включват всички лица, които имат избирателно право. Избирателният списък само легитимира едно лице като избирател, но не поражда избирателно право. Ако едно лице не е включено в списъка на , то не може да упражни избирателното си право. В съвременните държави избирателните списъци се изготвят служебно от държавата и местната администрация. Избирателят не е длъжен да прояви инициатива да бъде включен в съответния списък. Само в отделни страни се е запазила регистрацията , където лицата трябва ад декларират, че са избиратели / напр. САЩ/. Избирателят в Европа може да направи проверка, за да е явно дали е включен в избирателните списъци. Целта на тази свобода е да не се допусне избирателят да не е вписан в изб. списък. Легитимирането на избирателите представлява самостоятелна процедура. Избирателното право, което се удостоверява с избирателния списък, представлява възможност за гласуване или негласуване. Повечето от законодателствата посочват, че това е възможност за гласуване, но не и задължение. Участието в избори представлява публична функция на отделната личност, с което се изграждат управляващите институции. Законите въвеждат задължително гласуване, в някой страни това е нормативно закрепено / Белгия, Гърция../

Избирателното право е субективно право и включването в списъците дава възможност, но не задължава.

Избирателния корпус в демократичните държави се
формира на принципа на всеобщото избирателно право, което
по принцип разширява избирателния корпус до всички
граждани на съответната държава, всички граждани с
нормална психика. Избирателния корпус съвпада с
възрастното население на съответната държава.

Избирателното право обхваща лицата, които имат активно избирателно право. Лицата, които са гласоподаватели , всички лица, които отговарят на условията за гласуване са част от този корпус.



Вторият елемент са кандидатите и политич.партии -изборното представителство излъчва определен брой лица като състав на изборния държавен орган измежду многото кандидати .Демократичните избори са състезание между много кандидати за заемане на място в изборния държавен орган. Изборите са състезание между кандидатите и техните политически платформи. Трябва да отговарят на изисквания като условия за избираемост към момента, в който се регистрират кандидатите. Всеки кандидат притежава ИП, но не всеки избирател е кандидат. Условията за избираемост са определени, а именно: възможност лицето да регистрира своята кандидатура и да гласуват за него. Кандидатите се регистрират за участие в избор, те не участват служебно. Регистрацията е свързана с проверка, че съответното лице отговаря на условията за избираемост.От регистрирането на лицето настъпват юридически последици. Никой не може да бъде избиран без регистрация. Кандидатите се регистрират като партийни или независими, в зависимост кой застава зад тяхната кандидатура. Всеки кандидат издига своя платформа или програма. Гласуването е израз на политическа воля, свързва се с политическата платформа. Политическите парии набират от своя състав кандидатите и се регистрират от тяхно име, застават зад тях. За независимите кандидати остават само малки шансове. Определените партийни структури са богати и имат голям потенциал. Съвременната демокрация е партийна. Практиката на изборите доказва, че без подкрепа на партиите има малък шанс за избиране.

5. Политически и избирателни системи.

Тема 5 Политически и избирателни системи

Политическата система ПС обхваща системата от държавните органи, системата от неполитически организации /ЮЛ с нестопанска цел/, политически партии и различни групи за натиск. Последните са временни социални формирования с политически искания , даващи възможност на гражданите да упражняват своите права. Това са всички структури в обществото , имащи отношение към политиката.

Част от държавните органи се формират чрез преки избори и по тази сила осъществяват политическо представителство на интереси. Тези държавни органи артикулират предпочитанията на избирателите, политическите им интереси и ги поставят в основата на вземане на политическите решения.

Избирателните системи /ИС/ играят ролята на свързващо звено на отделните елементи в ПС. Без ИС не могат да се формират държавните институции. Чрез избори се излъчва състава им. Той е натоварен с определени публични функции в рамките на определена компетентност. Най-често предвид се има парламентът, който осъществява законодателната власт. Следователно законодателната власт е предоставена на органа с най-широко политическо представителство. Чрез избори в Парламента се формира мнозинство , което придобива правото да гласува закони и парламентарна опозиция, която играе ролята на негов коректив. В парламента са представени доминиращите интереси в обществото.

В парламента може да се формират еднопартийни и многопартийни мнозинства. Коалиционната политика се налага с оглед на приемане на закони, а при парламентарното управление -за формиране субект на изпълнителната власт.

Типът на ИС и партийната система влияе силно върху формирането на едни или други мнозинства. По начало МИС имат склонност да създават еднопартийни мнозинства или мнозинства на коалиции, създадени преди изборите. При МИС победителят получава всичко, а победения - нищо. Силната редукция на ефективните гласа дава възможност за формиране на изкуствени парламентарни мнозинства и т.нар. парадокс на гласуването.

ПИС дават възможност в парламента да получат мандати и малки партии с малка поддръжка.ПИС довеждат до силно раздробяване на парламентарното пространство.

Парламентите работят с мнозинство - важи мажоритарното правило . Когато няма политическо мнозинство, то трябва да се създаде чрез следизборно коалиране. Това предполага компромис и отстъпки от първоначалните програми. Това води до умереност в политиката - отчитат се много политически интереси при вземане на решения. Но тук може да се получи разминаване между първоначалните очаквания на избирателите и взетите в парламента решения.

Целта на МИС е формиране на стабилно мнозинство от една или няколко коалиращи се преди изборите партии. При ПИС на преден план излиза представителството на по-голям кръг интереси, съвместяването им в парламента и постигане на консенсус за провеждане на съответната политика. При ПИС в парламента има възможни и невъзможни коалиции.

Основна цел на МИС е постигането на задоволително ниво на управление чрез твърдо мнозинство. Парламентът трябва да отчете преобладаващия политически интерес и да се даде възможност за постигането му.

Цел на ПИС е да се получи точно представителство на всички политически интереси в обществото и на тази база да бъде намерен компромис за провеждане на определена държавна политика. Налице е провеждане на консенсусна политика за постигане на общо съгласие.

При МИС силовото налагане на мнението на мнозинството е свързано с по-голяма отговорност. При положителни резултати от политиката на мнозинството на следващите избори избирателите биха му предоставили нов мандат. Но при отрицателни резултати изборите се превръщат в търсене на политическа отговорност от мнозинството. Опозицията става мнозинство, а мнозинството -опозиция

При ПИС тази зависимост е в много по-лека форма. При компромисните решения се включват широк кръг партии. Тук отговорността е в по-лека форма.

МИС и ПИС прилагани продължително в едно общество , довеждат до промяна в политическите нрави и ориентация на партиите. МИС определя конфронтационна политика. Борбата между партиите е много ожесточена. При ПИС се налага тенденция на умереност на политическите програми. При МИС често съревнованието между политическите партии е съревнование между т.нар. твърди ядра на тези партии. Но и при МИС понякога се налагат компромиси за привличане на нови избиратели. При изравнени сили на политическите партии единствения начин за подкрепа е да се отиде в посока програмата на опонента, за да се спечелят колебаещите се избиратели. При ПИС целта е да се получат повече гласове, защото изборите се

печелят с гласове. Гарантирането на политическото

представителство при ПИС дава възможност политическите партии да запазят своя облик.

Възприемането на МИС или ПИС е съпроводено с т.нар. избирателни реформи. ИС проявяват тенденция да бъдат консервативни. Веднъж възприети , политическите партии и избиратели свикват с тях. Избирателните реформи са свързани със сериозни сътресения в обществото. Осъществяват се най-често при невъзможност страната да се изведе от дълбоката криза.
6. Избирателна система, политическо представителство и политически партии.

7. Видове избирателни системи.

Тема 7: ВИДОВЕ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ

Избирателните системи се класифицират в зависимост от принципа, който определя системата на изб.резултат. Ние ги разделяме на мажоритарни, пропорционални и смесени. Мажоритарните могат да се използват за избиране, както на еднолични, така и на колективни държавни органи., докато пропорционалните само на колективни. Мажоритарните системи са приложими в едно и многомандатните райони, а пропорционалните само в многомандатните райони. Смесените изборни системи имат характер на пропорционални изборни системи. Изборните системи се разграничават въз основа на системите за определяне на изборния резултат.

МАЖОРИТАРНИТЕ СИСТЕМИ се появяват първи и са продукт на естествената еволюция на ИП. Те съответстват на принципа, че мнозинството взема решенията,което налага волята си над малцинството. Оттук съответното решение се легитимира въз основа на мажоритарното право. Мажоритарните системи се практикуват още в древността , за да се избере орган или да се вземе политическо решение. В този смисъл те са традиционни, закрепват силата на мнозинството над малцинството. Тези системи са прости и разбираеми за всички. При тях резултатът винаги определя два субекта: победител и победен. Мажоритарната система не може да има множество победители и победи, а няма победени и всички са победители. Победата е възможност да бъде наложена волята на победителя над победения.мажоритарните системи господстват, възпроизвеждат се в първите писани конституции. Те се свързват с разделението на обществото -политически активни и политически неактивни граждани. Основава се на ограниченото ИП.

ПРОПОРЦИОНАЛНИТЕ ИС възникват късно и те се въвеждат с оглед на желанието парламентите да представляват действително волята на обществото. Пропорционалните системи са плод на търсенето на абстрактна справедливост при разпределение на мандатите в зависимост от подадените гласове. Пропорционалните системи се разбират теоретично и много по-късно се налагат в избирателната практика. Тяхното възпроизводство е резултат от две демократични промени: това е постепенното отпадане на цензурата върху ИП и въвеждането на конституционните принципи за всеобщо ИП. Рязко се разширява избирателния корпус , а това е предпоставка, дава възможност парламентът да играе

умален образ на нацията, изразител на толкова разнообразни, интереси. Вторият фактор, който довежда до внедряването на избирателната система е формирането на масови политически партии; доколкото широки слоеве придобиват възможността да влияят върху политическите решения., върху основите на ИП.Тези два фактора довеждат до пропорционалните избирателни системи. Този принцип се осъществява в Белгия за пръв път през 1872 г. и е много бързо последван.

Възприемане на единия или другия модел. Мажоритарните системи не са един вид. Но се изграждат на единен принцип, от значение е кои елементи ще надделеят.Ако се даде приоритет на желанието за стабилност, твърдост на управлението , отстояване на приоритети, възможност лесно да се изработват решения и да се налагат в практиката, като се жертват интересите на малцинството , а интересите са на мнозинството - това е мажоритарна система. И обратното, ако на преден план се поставят интересите не само на доминиращите, така че политическите решения да обслужват нацията като цяло , а решенията да се вземат с консенсус, при което се зачитат интересите на мнозинството и на малцинството - това е пропорционална избирателна система. И двете системи предполагат управляемост. При мажоритарните системи процесът на вземане на решения е по-бърз, а при пропорционалните системи решенията са по-бавни, но те съответстват на по-широк кръг обществени интереси. Няма идеална избирателна система. Въпросът е кои предимства ще бъдат предпочетени. В редица страни се прилагат едните и другите.

Плод на теоретичните търсения и желанието за комбинация на положителните и отрицателните черти е създаването на смесена избирателна система. При смесените системи един от принципите е основополагащ , а другите принципи са коректив. Смесените системи могат до такава степен да усложнят мажоритарните и пропорционалните системи, че да се получи неприложим модел или прилагането му да е много трудно. В много случи се предпочитат по -простите смесвания на двете системи. Веднъж възпроизведени те проявяват тенденция да са консервативни, да действат продължително без да се променя тяхната същност. Това е така, защото при прилагане на едната система се организира практика на самото гласуване, политически партии, от друга страна се разкриват положителните и слабите страни на провеждането на избори. Системата за определяне на изборния резултат не е политически неутрална , тя засяга интересите на политическите партии. Определен тип избирателни системи са в интерес на определен тип политически партии. Всяка ИС облагодетелства едни партии за сметка на други политич.партии - те са в движение -възходящо, низходящо. В същото време ИС довеждат до налагане на определени партийни системи Онези елементи, които злепоставят определени партии , партиите намират средства да се борят с тях. Продължително прилагане на едни правила дава възможност на партиите да се нагодят и да действат срещу тези, които ги злепоставят. Променят се ИС в моменти на кризи на действащия модел. Не рядко се прибягва до промени в ИС. Тези промени не се извършват много често и се извършват много внимателно, защото всяка реформа може да доведе до различни резултати. На следващо място трансформацията на ИС е политически акт, който се предприема от съответното мнозинство в негов интерес. Изключено е конституционно закрепване на модела на ИС. Дава се възможност на парламента да осигури конкретния модел на ИС. Независимо от това ИС веднъж въведени, стават консервативни.

8. Мажоритарни избирателни системи - особености.

Тема 8 МАЖОРИТАРНА ИС

МИС се делят на два типа в зависимост от мнозинството за определяне на победителя. Те биват МИС с относително мнозинство и МИС с абсолютно мнозинство. При първите за избран се обявява онзи кандидат , който е получил най-много гласове. В сравнение с останалите - мнозинството се определя като относително.

При този тип МИС е възможно победителя да спечели до 30-35 % от гласовете подадени в района, стига всеки един от останалите кандидати да има по-нисък вот. Този модел / Великобритания, САЩ/ се нарича Уестминстърски модел или система на първия преминал чертата. При тази разновидност на МИС победителят побеждава всеки един от противниците си поотделно, но не задължително да ги победи всички взети заедно. Възможно е броят на подадените гласове да е по голям от неговия резултат., но противникът не може да противопостави резултатът си на победителя. Тази МИС винаги е ефективна освен когато двама или повече кандидати имат равен брой гласове. Тук от голямо значение е съответната политическа партия да си прецени силите, изразена в подкрепа от останалите. Ако се правят коалиции преди гласуването , втори шанс няма. Победителят печели всичко, а победеният губи всичко.

При втората разновидност на МИС за спечелване на мандата са нужни гласовете от съответния избирателен район. При тази МИС кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно , за да спечели мандата, трябва да победи опонентите си едновременно., резултатът му трябва да е по-голям от броя на резултатите на опонентите му. Победителят побеждава останалите кандидати, както поотделно, така и всички взети заедно. Винаги е ефективен, когато в избирателните райони се кандидатират двама кандидати. Когато са повече от двама е възможно гласовете да се разсеят, така че нито един от двамата да не получи половината от гласовете. Системата е неефективна и за да се получи резултат се търси изход в няколко направления. Първо - провежда се втори избор между същите кандидати, възможни са и втори кандидатури. Второ - провеждат се избори с кандидатите, преминали определен процент гласове/напр. 25/ Свива се кръгът на кандидатите. Трето - при повторното гласуване се допускат първите двама, спечелили най-много на първото гласуване /балотаж/. Единият от тях винаги ще има абсолютно мнозинство При трето и четвърто гласуване всеки избирател се стреми да направи гласа си ефективен. При второ, трето и четвърто гласуване са налице две противоположни тенденции: пренасяне на гласа на избирателя към печеливши кандидати, но по-малкогласуване. При прилив на гласове се прави компромис с •политическите убеждения.

Основното предимство и на двата модела е , че правилата на които се определя победата са относително прости. Те са разбираеми за всички кандидати и партии. При МИС от математическа гледна точка се борави със събиране и сравняване на резултати. При мажоритарните системи се стига до стабилни парламентарни мнозинства, което за парламентарната форма е от голямо значение . Позволява лесно да се формира изпълнителната власт и зад правителството да стои стабилно мнозинство в парламента. При използване на тези МИС ярко се откроява управляващото мнозинство от опозицията.

Мажоритарните системи водят до силно персонифициране на предизборната борба. Регистрират се отделни кандидати и гражданите гласуват за тях, но избирателите се водят и от авторитета на избирания, прави се личностен избор. Поради факта, че победителя е само един , предизборната борба е особено жестока и в нея се включват всякакви средства, не се щади честта и достойнството на кандидата и на неговите близки. Предизборната кампания е за всеки регион и избирател, което я прави по-скъпа и често я изгражда в купуване на гласове. Въздействието върху избирателите е тотално и включва агитация от врата на врата за всеки. Целта е всеки кандидат да спечели гласове на избирателите.

Мажоритарните системи често пъти изкуствено създават стабилни парламентарни мнозинства , които не съответстват в гласовете на различните политически партии. При МИС се стига до парадокс на гласуването - една политическа партия да спечели най-много гласове във всички избирателни райони, а друга да има повече мандати от нея. При МИС голямо значение има начинът на правене на избирателните райони.

На следващо място МИС дават възможност за образуване на райони „избирателни крепости", които трайно се доминират от една политическа партия и нейните кандидати винаги печелят. Останалите не гласуват.МИС стимулират формирането на локални партии, което раздробява националната политическа система. На следващо място най- сериозен недостатък е на МИС е , че при тях има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва оттам, че гласовете , подадени за съответния кандидат се губят. Допринесли за вота са само гласовете за избрания. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете за кандидата, който печели , но не са му били нужни за победата. Таи загуба на гласове е отклонение от равното ИП, затова МИС могат да бъдат оприличени на математически игри. С нулев сбор - победителят печели, а победеният губи всичко.9. Пропорционални избирателни системи - особености. Методи за разпре­деление на депутатски мандати.

Тема 9 ПРОПОРЦИОНАЛНИ ИС /ПИС/

ПИС се създават, за да компенсират недостатъците на МИС. През 50-те години на 19 в. всички партии са склонни да проведат реформи и да придобият по-здрави позиции. Старите партии /народните, либералните../ виждат една опасност в МИС. Започват теоретически и практически търсения за новости, които дават възможност и за малките партии.

ПИС са две групи: ПИС с избирателни квоти и ПИС с използване на делители. Разделението се прави въз основа на математическия метод за разпределение на мандати. Квотните методи са с недостатъци и затова после се разработват делителите. При квотните методи е необходимо да се определи цената на един мандат, изразена в брой действителни гласове. Всъщност тя представлява действителния брой гласове, които една партия трябва да печели, за да получи един мандат. Ако партията получи по-голям резултат, трябва да се види колко пъти се нанася избирателната квота на действителните гласове и да се определи колко мандата ще има. Пропорцията между гласове и мандати предполага делене, а то е много по-сложно действие от събирането. ПИС са по-сложни от МИС.

Как се изчислява избирателната квота и как се разпределят мандатите? Един район разпределя 10 мандата и в него има 3 партии. Действително А- 6000 гласа, Б - 300, а В - 1000, общо 10 000. Формулата е 5/М = 10000/10 = 1000 ^/гласа/ или 1000 гласа за един мандат. При квотните методи деленето е с цели естествени числа. Деленето е почти винаги с остатък За да се преодолее моментът с остатъците, които съответстват на неразпределените мандати се използват 2 вторични белега - метод на най-големия остатък и метод на най-голямата средна величина. Възможно е да се използва квота на Томас Хеър. Може и да се изчисли по тази формула 5/М+1 = <\, колкото повече намалява квотата, толкова остатъците ще бъдат по - малки. Квотата не може да намалява непрекъснато.

Другият метод на ПИС/делители/ се използват, за да решат проблема с остатъците. Какъвто и метод да се използва много рядко се достига до идеалната пропорция.

Таблицата


Разпределението е винаги по низходящ ред на гласовете и правим една таблица, в която по хоризонтала нанасяме редица делители. Възприемаме метода на Виктор Д'Ондт - белгиец, математик. Делим и нареждаме в низходящ ред. Първият мандат се печели от партията с най-голям резултат. И така се разпределят гласовете и се решава проблема с остатъците. Различни са методите на делителите, така че се използва различна скала.

Как се разпределя мандат, който сме предоставили на партиите? Имаме в отделните райони списъци с кандидати , защо листата трябва да е голяма? За да може да е попълнено мястото на решил да се махне от управлението човек, мястото се попълва от следващия по ред. Бюлетината съдържа листа с всички имена. Има вариант по отношение на формирането на избирателните системи и по типа на листите за участие в изборите. Пропорционалното разпределение на мандатите в зависимост от гласовете предполага действие деление, но колкото е по -голяма магнитудата на избирателния район, толкова по-пропорционално могат да се разпределят местата. Зависимостта е чисто математическа. За да се приближим към най-справедливото разпределение се увеличават мандатите. Такива се прилагат в Холандия и Израел. Включват се много големи листи, с кандидати по 240, които самите избиратели няма как да познават. Ще се гласува за политически партии, а не за личности. Следователно националния избирателен район може да се използва там, където хората са малко. Деперсонификацията на изборите довежда до промяна на отношението към партийните листи. Въвеждат се класиращи листи. У нас се използват твърди, които не се променят. Гъвкави са тези, които дават възможност за класиране според предпочитанията. Избирателите често имат негативно отношение към лидерите на партиите. Възможно е партиите да регистрират кандидат, а избирателите да си направят списъци. Свободните листи дават възможност избирателя да направи листа от кандидати от различни партии. Отчитането на изборния резултат е много по-сложно, използва се в страни с малко избиратели/Швейцария, Люксембург/.10. Смесени избирателни системи.

Тема 10 СМЕСЕНИ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ /СИС/.

СИС се изработват след 2 световна война . Целта име да компенсират недостатъците на досегашните. Макар да са справедливи на пръв поглед , имат недостатък - силно раздробяват органите. Раздробяването на парламентарните фракции изисква коалиционна политика след изборите при определени мандати. Това става зад гърба на избирателите. ПИС могат да формират няколко победители и няколко победени.Ако една партия вследствие на няколко последователни избора увеличава гласовете , то може да се приеме, че е възходяща. Критерият за оценка на победата е по -различен от МИС. Отделният избирател може да прецени, че участва целесъобразно, гласът му е ефективен. Силното раздробяване на парламентарното пространство при ПИС се компенсира чрез избирателни бариери. Такъв е процентът на действително подадените гласове, какъвто партията получава , за да участва на изборите. Мандатите, които съответстват се разпределят между партиите, преминали бариерата. Следователно те са отстъпление, оказват се концентриращ елемент по отношение на партиите. Използването на избирателни бариери създава изкуствени мнозинства. При нас 4 % са 10 депутата, но ако е под 4% не участва. В някой случаи тази бариера оказва много лошо влияние. ПИС деперсонифицират изборите , т.е избирателите гласуват за определени политически партии. Всички тези недостатъци довеждат до желанието за комбиниране на техните положителни страни.

СИС - характерното за тях е, че се използват сложни избирателни райони. На второ място избирателите имат по 2 или повече гласа, всеки от които подават по ПИС или МИС. Избирателите могат да гласуват само по една от двете избирателни системи. Политическите партии регистрират както отделните кандидати, така и партийни листи, които съдържат списъци.

СИС с делят на механично-смесени и функционално-смесени. При механично смесените съставът на изборния държавен орган се разделя в различни съотношения на депутатите , избирани мажоритарно и пропорционално. Пример за такова смесване са изборите за 7 ВНС, през 1990 г. 400-членния състав беше разделен на: 200 се избират от мандатни райони по МИС с абсолютно мнозинство, а останалите се избират от 28 многомандатни района по ПИС с метода на Виктор Д'Онт. Едните и другите депутати образуваха единен държавен орган.

При тази с-ма пропорционално и мажоритарно се прилагат независимо един от друг. Функционално СИС са по-сложни и те обвързват резултатите от мажоритарните елементи с
тези от пропорционалните елементи. Пример е избирателнатасистема на ФРГ. След 1949 г. се състои от провинции - лендери. Вътре във всеки лендер се оформят региони и се избира по един
представител от МИС с абсолютно мнозинство. Избирателите имат 2 гласа. Избирателите могат да гласуват мажоритарно за кандидатна една партия и за листата на друга партия, може да гласуват и за независим. Резултатите за разпред на мандатите се отчитат от мажоритарното гласуване. Мажоритарното 6, а пропорционалното 10 мандата за ГСДП. Влизат начело на листата и избутват надолу с 6 позиции листата , така, че първият от листата става седми. По пропорционалната се дават 10 места - първите 6 мажоритарно избрани и се допълват. 4 от пропорционалната винаги влизат. В Германия една партия получава пропорционално места, ако е спечелила 3 мажоритарни места или 5% от действително подадените гласове. Тази система репресира силно левите и крайно десни партии, печелят, но имат малко депутати.

11. Организация на изборите - елементи. Изборен процес

12. Насрочване на изборите, образуване на избирателни райони.

13. Съставяне на избирателни списъци, образуване на избирателни комисии.

14. Предлагане и регистриране на кандидати.

15. Предизборни кампании.

16. Финансиране на предизборните кампании и контрол.

17. Гласуване и отчитане на изборните резултати.

18. Разпределение на мандатите при мажоритарен и пропорционален избор.

19. Втори тур и предсрочен избор.



20. Оспорване на изборите и изборните резултати.

Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница