Новите млади и участието им в гражданските и политическите процеси в България

Даниел Панчев,

Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество

www.argo.free.bg

Младите хора –най – често именно те са двигателят на промяната. Това е особено валидно за развиващи се страни като България - страна с неукрепнали институции, проядени от корупция, с неработеща съдебна система, страна, раздирана от постоянни обществени скандали. Нека си припомним, че именно младите студенти бяха в първите редици по барикадите през зимата на 1997 година. Те поведоха народното недоволство срещу една девалвираща политика, ограбила спестяванията на десетки хиляди българи.

Преди да продължа по – нататък бих искал да направя едно разграничение що се отнася до българската младеж. Напоследък няколко изследователи, занимаващи се с младежка политика правят разграничение между „стари” и „млади” младежи. Според тях под понятието „стари младежи” би следвало да се разбират родените и отраснали в годините на социализма. Това са тези млади, възпитани в патриархален дух и живели по времето на централизираната икономика. Обратно на тях „новите млади” са израсналите и възпитани изключително в периода след промените от 1989г., това са тези, незнаещи какво е комсомол и ДКМС, необременени от всякаква идеология. Още една отличителна характеристика на новите млади – това че те имат много по – широк кръгозор и източници на информация – глобалната мрежа ИНТЕРНЕТ, радиа, телевизии, вестници и така нашумелите напоследък блогове.

Какво е участието на българските младежи в протичащите обществено – политически процеси в страната? На този въпрос са посветени редица изследвания.

Според едно такова изследване на "Евробарометър", проведено сред 19 хил. европейци на възраст между 15 и 30 години младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществени дейности. В същото проучване се посочва още :

• 
  Българските младежи, склонни да участват в една или друга организация, са едва седем на сто. За сравнение активните младежи в Дания например са 47%. Заедно с нас като най - неактивни се открияват и румънците.
  

• 
  От тези 7 % основно българските младежи са заети в предимно в спортни клубове, които се ползват с най – голяма популярност сред младежите.
  

• 
  Процентът на българите, които не знаят как действията им могат да окажат влияние върху политиката, е най-голям за целия ЕС - близо 1/5-та
  

• 
  Българските и румънските младежи са най-малко склонни да участват в някакъв вид доброволческа обществена работа.
  

Тези тревожни данни са продължени и в Годишния доклад за младежта за 2006г., където се посочва още

• 
  Кафенето е новият "младежки дом" за младите хора, като 70 процента от тях са почти ежедневно в него
  

• 
  Една трета /32 на сто/ от младежите са ежедневно пред компютъра, преди всичко за игра и чат. Тревожното е, че над 70 процента от младите хора /20-35 г./ не само че не практикуват какъвто и да било спорт редовно, но и въобще не са правили нещо подобно в рамките на една година, се посочва в доклада. В него са отбелязани седем приоритетни сфери.
  

• 
  Младите хора нямат усещането, че живеят в правово общество, че има сила и институция, която да се противопостави на отклоняващото се поведение и престъпността
  

Доверявайки се на посочените по – горе изводи стигаме до следния парадокс –какво стана с онази будна, ентусиазирана, радикална в исканията си за промяна на политическото статукво младеж от янури - февруари 1997 и 10 години по – късно. Как можем да си обясним тази метаморфоза? Според мен основният фактор за дезаинтересоваността и апатията, налегнала младите хора, е липсата на доверие в цялата политическа класа, както и това, че те не виждат тази промяна, която би ги удоволетворила, заради която стояха с дни по барикадите през 1997г.. И затова голяма вина имат политиците, онези, които скандираха от трибуната „Ние няма да ви предадем”, а направиха точно това и то по най – грубия и безцеремонен начин.

През последната половин година обаче имаше няколко събития, които ни дават основание да гледаме по – ведро на ситуацията и да си кажем, че все пак има светлина в тунела.

Едно от тези събития бяха протестите срещу опитите за посегателство над Национален парк Странджа. Всички ние си спомняне за стотиците млади хора на Орлов мост и по централните софийски улици.Онези облечени някак си небрежно младежи, веднъж в пижами, друг път с раници на гърба, трети път каращи колела, с лепенки на устата. Тези акции бяха сигнал, че българската младеж е готова на сериозен отпор срещу такива нагли действия от страна на държавната машина. Но те бяха и пример за активна гражданска позиция.

Въпросните протести се отличиха и с няколко характерни особености :

1. ВАС да отмени решението, с което се обявява за нищожна заповедта за ПП Странджа. Министрески съвет за приеме Плана за управление на парка. Парламентът спешно да приеме закон за потвърждение на всички защитени територии. Незаконният строеж на курортния комплекс "Златна перла" да бъде премахнат и територията - рекултивирана.

2. Министърът на околната среда и водите да даде гаранции, че няма да бъдат допуснати ски писти и съоръжения на територията на НП Рила, като прекрати процедурата за екологична оценка на плана за ски зона на Паничище.

3. Министърът веднага да издаде заповеди по чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие за забрана на строежи във всички приложени НАТУРА 2000 зони за опазване на местообитания по морския бряг и по планините.

Друга такава масова проява беше поредицата от протести на Движението на младите учени „2х3х” в защита на българската наука. Те търкаляха тикви срещу безпросветността, измерваха радиацията в сградата на Министерски съвет на РБългария, проведоха факелно шествия. Техните справедливи искания бяха подкрепети от редица ВУЗ-ове в страната, софийски гимназии и от НПО – та като Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество.

• 
  В края на 2006г. участва заедно с младежи от различни държави в среща с представители на Съвета за децата и младежта
  

• 
  Участие на годишните срещи БГ Младеж, на които сме изказвали наши мнения и препоръки
  

• 
  Публична подкрепа за нашите несправедливо осъдени медици в Либия, изразена в нарочна зекларация
  

• 
  Участие в дискусия посветена на възпитанието в ценностите на гражданското общество
  

• 
  Подкрепа за закона за добловолчеството, предложен от сдружение CVS – Bulgaria
  

• 
  На 26 март 2007г. участие в дискусия на тема „Българската визия за бъдещето на ЕС – липсващото мнение”
  

• 
  На 25 април 2007г. участие в БТА на Пети дискусионен форум “Участието в избори за държавни и местни органи – значимо гражданско право или загуба на енергия и време за съвременния българин”, организирана от частно училище "Рьорих". По време на тази дискусия АРГО застъпи тезата за засилване на мажоритарния вот чрез въвеждането на преференциалната пропорционална избирателна система
  

• 
  Включихме се в гражданската коалиция „На мен ми пука”, провеждаща кампанията „Бъди човек” (www.badichovek.eu)
  

• 
  Шествие в защита на НП Странджа – 19 юли 2007
  

• 
  Свобода за електронното изразяване
  

• 
  Включване в честванията по повод 12 август – Международен ден на младежта
  

• 
  Подкрепа за младите учени на България