Конституционно право – проф. Снежана Начева

Функцията на НС е визирана в чл. 9 от конституцията. Народното събрание има възможност за промяна и допълнение на конституцията. Българският парламент може да има и Велико народно събрание. Великото народно събрание е замислено като орган, който приема изцяло нова конституция, назначава държавни органи, назначава регенти. Великото народно събрание има по-представителен форум. Великото народно събрание е два пъти по-голямо като брой депутати от Обикновеното народно събрание. Чл. 9 от конституцията урежда организацията и реда за избор на Велико народно събрание. Това също е уредено в чл. 156 до чл. 163 от Конституцията. За да е по-представително Великото народно събрание се състои от 400 човека. Законът за избор на Велико народно събрание е от 1990 г. В чл. 157 е визирано, че това са 400 човека, които са избрани по общия ред за избор на народни представители. Великото народно събрание разглежда въпроси, свързани с изменение на територията на България или ратифициране на такива договори – чл. 85. Разглежда въпроси, свързани с промяната във формата на държавна устройство на страната и управлението; разглежда въпроси за изменение на чл. 5 (2) и чл. 57 (1 и 3). Кой може да предизвика свикване на Велико народно събрание? Народните представители с ½ от Обикновеното народно събрание, президентът. Обикновеното народно събрание разглежда въпроса дали да има избори за Велико народно събрание с 2/3 мнозинство. Великото народно събрание може да разглежда въпросите, за които е избрано. Великото народно събрание може да действа и като обикновено такова, само в неотложни случаи – законодателна дейност и парламентарен контрол. Срок за правомощие на Великото народно събрание – няма определен срок – то действа до разрешение на въпросите, за които е избрано. Актовете на ВНС – те се обнародват от Председателя на ВНС. ВНС приема своите решение с 2/3 от 3 гласувания, като и на трите трябва да има 2/3. Актовете на ВНС не подлежат на контрол за конституционност. Само ако има порок в процедурата, то актът не съществува.

Конституционно-правен статут на народен представител – НС се състои от 240 представители. Избори на НС се провеждат на 4 години, като срокът на действие на НС е от деня на изборите, започва да тече срокът на мандата. Има ли отклонение от този срок? По принцип само във форсмажорни условия могат да удължат срока на мандата. Той продължава до края на форсмаржорните обстоятелства. Може ли да има по-кратък срок от четири години? Може да се прекрати мандата в случай на правителствена криза, прераснала в парламентарна. Чл. 99 и чл. 9 ВНС.

Правен статус на народните представители:

• 
  конституцията – тя предвижда един закон за народните представители. Досега обаче няма такъв закон, въпреки че в К. е записано, че трябва да е съставен три години след приемане на К. – т.е. 1994 г.
  
• 
  условия за пасивно избирателно право – чл. 65 от К. от гражданин, който няма друго гражданство. Поне 21 годишен, да не поставен под запрещение или да не изтърпява наказание лишаване от свобода.
  
• 
  Държавен служител, кандидат за депутат не бива да бъде поставен в неравностойно положение;
  
• 
  Държавната служба не бива да се политизира - ако
  

Организационните въпроси на НС може да се разглеждат като самостоятелна функция. Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Правният статус като съставен елемент на Народното събрание. 1. Правен статус на Председателя на НС. 2. Вътрешна организация на НС – помощни органи, сесии, кворум и мнозинства.

Председателят на Народното събрание е пръв между равни от народните представители. Председателят има функции, но те не са идентични с тези извън Народното събрание, което по своята същност има функции на държавен орган. Според държавния протокол Председателят на НС е равен с президента и министър-председателят, които при посещение на чужди правителствени представители представляват държавата.

Изявите в НС са с точно установени правомощия. Председателят на НС удостоверява с подписа си приетите закони (но не в смисъл на утвърждаване на дадения закон), а само като верификация. Автентичност на подписа на Председателя на НС в стенографските дневници. Обнародва всички актове на народното събрание. Според Закона за изменение и допълнение на Конституцията (който не е политически закон) в условията на глава ІХ на конституцията, Президентът има право на законодателна инициатива, но няма право да обнародва. В международните връзки на Народното събрание, последното се представлява от неговия Председател. Той свиква НС, но това може да стане по искане на 1/5 от народните представители, президента и МС.

В ръководството на НС участват и заместник-председателите на НС, които са без определена компетентност. Важно и наличието на постоянни заместник-председатели, които са представители на големите политически партии, представени в парламента. Малките партии имат заместник-председатели, които са на ротационен принцип. В настоящия момент НС има 7 заместник-председатели. Четирима, изходящи от парламентарно представените големи партии и трима от по-малките политически партии, като те председателстват от сесия на сесия. Въпросът е коя от парламентарно представените политически партии има право да излъчи заместник-председател на НС? Това е важно, тъй като се наблюдава роене на политическите партии в парламента. Както е важно да се установи дали Правилникът да предопределя нещата или обратно. Важно е да бъде разбрано кога тези 240 човека, избрани за народни представители в НС ще се превърнат в парламент. Това става, когато същите бъдат конституирани като такива и това представлява сложен фактически състав. Народното събрание се свиква от Президента за първото си заседание един месец след избора за народни представители. За да не може да бъде блокирано свикването на НС, ако президентът не го направи в законноустановения срок, то 1/5 от народните представители могат да свикат НС. Статусът на народен представител е получен въз основа на даден политически вот от избирателите. Мандатът на народните представители тече от деня на провеждане на изборите. Народното събрание винаги се открива от най-възрастния присъстващ депутат. Извършват се две важни правни действия. Народните представители полагат клетва. С решение на НС органът встъпва в правомощията си след като народните представители положат клетва и подпишат клетвения си лист. След това се провежда дискусия кой да бъде избран за Председател на НС от парламентарно представените партии и коалиции. След избора на Председател и след постигнат консенсус между политическите партии и коалиции той встъпва в длъжност. Има секретари в НС, които осъществяват техническа помощ на Председателя и на ръководството на НС. Квесторите в НС са в помощ на Председателя, когато той ръководи заседанията на парламента, като следят за установяване на реда в залата.

ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НС. Трябва да се има предвид обстоятелството, че НС е постоянно действащ орган, който заседава на сесии, между които има установени ваканции. За да бъде едно заседание действително трябва да присъстват ½ +1 от 240 депутати от списъчния състав и да бъде открито заседание с необходимия кворум. Това за 121 човека от всички 240 депутати. При неприсъствие на депутатите на същите се налагат санкции и глоби. Трябва да бъде определено кога ще заседава НС, като следва да се съобрази законопроектите с каква степен на годност са. НС заседава в пленарен състав в сряда, четвъртък и петък. Парламентарният контрол се осъществява в петък.

ЗАКОНОДАТЕЛНИ КОМИСИИ – всички комисии в НС са законодателни. Проектът за закон се вписва в регистъра на НС. Председателят на НС решава коя от всички комисии да е водеща или дадения законопроект да премине в някои друга комисия. Постоянните комисии работят по време на целия срок на дейност на НС. Помагат на НС при изпълнение на функциите му. Дейността им подлежи на законодателен и парламентарен контрол. Приоритетите на НС – отраслови принципи при функционирането на комисиите. Независимите депутати са с ограничени лични изяви. Има кворум и при дейността на комисиите. Например, ако не е взето становището на опозицията в пленарна зала, то тя чрез отсъствието на нейните представители в дадената комисия може да блокира дейността й. Към настоящия момент, Правилникът е определил, че при работата на постоянните комисии, при настъпването на часа, който обявен за начало на работата или ако присъстват 1/3 от членовете на комисията, то заседанието е редовно.

ВРЕМЕННИ КОМИСИИ – създадени са с цел проучване, анкетиране и контролиране на нещо конкретно. Например временна комисия за корупционни механизми, която е прераснала в постоянна комисия по корупция. Три от комисиите работят при закрити врата: комисията по сигурността, комисията по международни отношения и комисията по вътрешните работи.

При задаване на процедурните въпроси има точно определена дефиниция. Въпрос-отговор. Реплика-дуплика. Може да бъде допусната промяна на дневния ред, ако има поставени и отправени процедурни въпроси. Министерският съвет е важен държавен орган в българския конституционен модел. Председателят на НС не се изказва по същество, а само ръководи заседания. Ако направи такова изказване по съществото на някой от проблемите, които се дискутират, то той сяда в пленарната зала и някой от заместник-председателите продължава на ръководи заседанието.

В чл. 91 от Конституцията – парламентарните групи са определени не като организационни структури, а са обособени като такива по партийна принадлежност (политическа ориентация) – леви, десни и център. Критериите, по които се обособяват парламентарните групи са определени от Правилника за работата на НС. Това зависи от начина, по който даден народен представител е влязъл в парламента. Една парламентарна група не може да се състои от по-малко от 10 човека с обща политическа ориентация.

Конституиране на правителството. Президентът връчва мандат за съставяне на правителство на най-голяма парламентарна група, която може да е съставена от една партия или да бъде коалиция от няколко партии. Председателският съвет е съставен от Председателя на НС, заместник-председателите и представители от парламентарните групи в НС. Влияние върху работата на НС оказват и интеграционните процеси и присъединяването ни към ЕС. В НС е създадена постоянна комисия по европейските въпроси, в която участват и новоизбраните евродепутати, но те имат само съвещателен глас. Очаква се изработването, приемането на всеобщ закон за избор на депутати за европейския парламент.

МНОЗИНСТВАТА: колективни и колегиални органи, които съставляват необходимия кворум. Решенията на НС се приемат с явно гласуване, с изключение на случаите, предвидени в Конституцията. Тайно гласуване може да се наблюдава при заседанията на ВСС и КС – чл. 83 (3) от Конституцията. Решенията на НС се приемат с ½ + 1 от присъстващите при условията на кворум, т.е. 61 човека от 240, което се нарича обикновено мнозинство. Квалифицираното мнозинство е с повишени изисквания, или в дробната част, или в основната, или в списъчния състав. Например ½ + 1 от 240, 2/3 от 240 или ¾ от 240 човека – народни представители. Белегът за орган е това, кой има право да издава правен акт. Правомощията са визирани в чл. 87 от Конституцията. Ратифициране и денонсиране на международни договори. Глава ІІІ, чл. 84 и чл. 85 от Конституцията и глава ІХ, както и главата за съдебната власт.

Глава ІХ от Конституцията – обикновено народно събрание. Изменение и допълнение на конституцията. Конституционният съд два пъти се е произнасял с решения по въпроси, свързани с промяната на държавното управление. Формата на държавно управление касае отношенията между правителството и парламента, като той се е произнесъл, че не трябва да се нарушава принципът за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. През 2003 г. е постигнат консенсус между политическите партии и КС се произнесъл като е забранил нарушаването на принципа за разделение на властите. Конституционният съд се произнася с тълкувателни решения по отношение на конституцията, които решения представляват субсидиарен източник на конституционното право. Частично изменение на конституцията може да бъде направено от НС по предложение на ¼ от депутатите или от президента. Приемане на закони за изпълнени и допълнение на Конституцията.

Конституционни закони са онези, с които се изменя или допълва конституцията. Пътят за изменение и допълнение на Конституцията е три четения, три гласувания, като законът следва да бъде приет с квалифицирано мнозинство от ¾ от 240 депутати и за трите четения. Ако липсват ¾, конституцията може да бъде променена с убедително мнозинство, но не по-малко от 2/3. Като има повторение и ново разглеждане, като се приема, че ако са гласували 2/3 от 240 човека. Законът за изменение и допълнение на конституцията се подписва и обнародва от Председателя на НС, но законът не отива до президента. Подлежат ли на конституционен контрол законите за изменение и допълнение на конституцията. Да, подлежат, като се взема предвид дали актовете на обикновеното народно събрание не са навлезли в компетентността на великото народно събрание.

Компетентност – текстове, които създават колизия чл. 84 от конституцията. НС ратифицира закони – чл. 5(4) от конституцията. МС се произнася с акт. Държавният заем е най-гарантиран от държавата. Става въпрос за такъв тип заеми, които касаят един последващ период. Чл. 85 от конституцията – финансови задължения – ратификация от НС.

По отношение на обявяване на война – делегиране на правомощия на Президента от конституцията.

АМНИСТИЯ И ПОМИЛВАНЕ: Право на амнистия има народното събрание. Право на помилване има президентът, като това е едно от четирите правомощия, които президентът може да делегира на вицепрезидента. Актът за амнистия се издава въз основа на Закона за амнистията, който е нормативен акт. Особености – амнистират се хора, извършили престъпление по смисъла на НК (определени категории деяния), като по този начин не се декриминализира самото деяние. Амнистирането действа назад във времето, по отношение на лицата, за които поставени влезли в сила присъди. Амнистията заличава факта на осъждането. Съществуват и срочни амнистии. Помилването – да е налице влязла в сила присъда, като се взема предвид и личното поведение на осъденото лице и което излежава наказание в местата за лишаване от свобода. Помилването се разглежда като израз на най-висша милост и представлява опрощаване на част от наложеното наказание. Вид на наказанието + допълнително наказание. За помилването се издава Указ на Президента + персонализация на лицето, което е помилвано. Помилването не води до заличаване на осъждането.

Чл. 83 от конституцията е опит за каталог. Става въпрос за материално право и създаването на закони (като процедура). Законодателната дейност е важна за НС, но как ще се стигне до това решение. Трябва да се спазва процедурата при създаване на дадения закон. ПРИЕМАНЕ, ИЗМЕНЕНИЕ, ДОПЪЛВАНЕ И ОТМЯНА –това са важни правомощия на НС. Приемането на държавния бюджет е важно правомощия на НС. Характерното е, че това е Закон за държавния бюджет по форма, но по своята вътрешна структура това приходна и разходна част. Функционално обвързване на общите приходи. Това е формален закон. Отчетът за изпълнение на бюджета се приема от НС. Данъци: децентрализация – ЗМДТ (важен регулатор), като НС се произнася само по отношение на размера на държавните данъци. НС има организационно-технически правомощия по организиране на избори за президент, назначаване на ЦИК, избор на НС.

МС – силен орган. Премиерът е силна фигура. По предложение на президента и на премиера съставът на МС се избира „ън блок”. Вотът на недоверие било към МС или премиера е равнозначен. Закон за омбудсмана – той се избира от НС.

Ратификация на закон се прави от НС при перфектно сключен международен договор – утвърден закон. Ратификацията е формален закон, но международният договор има предимство пред българския закон, който му противоречи.

Денонсация – едностранно прекратяване на международен договор, но само, ако е имало такава клауза в договора.

Конституционна ратификация – утвърждаване на международни договори със закон от НС. Останалите се приемат от МС. Конвенция за защита на бежанците, но трябва да има механизъм за съдебна или административна защита, затова е приет Закон за защита на бежанците.

Чл. 85 (1), т. 9 от Конституцията – възможност за делегиране на правомощия, т.е. български орган да делегира правомощия другиму. Юридическо основание за трансфера на суверенитет. 2/3 от 240 депутати - квалифицирано мнозинство.

Собствеността върху земята – чл. 22 от Конституцията и в ЗС и ЗСПЗЗ.

Формата на закона – кой и как създава законите. Законодателен процес – закон за нормативните актове и указ за приложение на закона за нормативните актове. NB! Законодателна инициатива – правото на определени субекти да внасят законопроекти в НС. Това е първата фаза. МС е първият вносител на законопроекти. МС има право на законодателна инициатива. Законопроектът за държания бюджет се внася единствено и само от МС, като това е негово задължение, а не инициатива. Внасянето е монополно. Народните представители също имат право на законодателна инициатива. Технически, депозира се дадения законопроект, ведно с мотиви за внасянето му (излага се необходимостта, очакванията, принципите и съдържание, отношения с правото на ЕС и финансовата обезпеченост). В НС има регистър на законопроектите, в който с отбелязват датата, часът и кой е депозирал законопроекта. Те се докладват на Председателя на НС, след което той ги разпределя по постоянните комисии и се избира коя е водещата комисия (може да са 2 или 3). Законопроектът се обсъжда в комисиите, като при окончателно решение, комисията приема доклад, т.а. нареченото предложение за законопроект. Обсъждане на законопроекта в пленарна зала – сложно съставна част. Пленарното обсъждане, фаза гласуване: първо четене и гласуване по принцип.

Двете гласувания едно заседание може да са при ратификация.

Чл. 70 има поправка от 2006 г. Само главния прокурор може да иска снемана на имунитет. Когато НС не заседава разрешение за сваляне на имунитет се дава от Председателя на НС. Прекратява на пълномощията на народния представител – предсрочно – условията са предвидени в К. Подаване на оставка – пред НС. Влизане в сила на присъда при умишлено престъпление или по непредпазливост. Установяване на неизбираемост и несъвместимост или смърт.

Чл. 11 от Правилника – 27.02.2007 г. – права и задължения на депутата.

Длъжен е да участва във всеки орган, в който е поставен. През времето на мандата си се зачита трудов стаж. Може да получава само по граждански договор възнаграждение. Не може да участва в управителни и надзорни органи в ТД. Не може да използва служебното си положение за рекламна цел. Има право на годишен отпуск. Длъжни са да присъстват на заседания, ако отсъстват, то те трябва да уведомят секретаря. (Делото Луканов е интересно). Не могат да бъдат призовавани на военно учение. Заплащане: самостоятелен бюджет на НС. Основно месечно възнаграждение – три средни работни заплати за страна в публичния сектор. Председателят получава 50 % от НП.

Правилникът е вътрешен акт. Обнародващият го е винаги Председател на НС. В процедурно отношение се приема на една гласуване. В някои страни има закон за устройството на парламента. Законът е по-траен в правната система. НС не може да сменя правилата с оглед на организацията и дейността му. Подлежи ли на контрол за контитуционносъобразност – правилника – подлежи по отношение на обхвата. Всички нормативни актове подлежат на такъв контрол. Самият чл. 149 т. 2 – компетентност на КС – законите и другите актове на НС. Този акт подлежи на контрол от НС. Народните представители със снет имунитет – дали продължават да участват в работата на НС, следва да бъдат отстранени от пленарна зала.

Законът е единствено на форма и съдържание. Да се обърне внимание за изпита за това каква е съдбата на върнатия закон, с оглед наложено от президента вето. Въпросът за форма е уреден в К. – две заседание за приемане на даден закон, с изключение по предложение на народен представител да се гласува в една заседание, но и те подлежат на контрол от КС.

Съдържанието на закона – съдържателната страна е много важна. Това предопределя загрижеността на законодателите, обръща се внимание на процедурата. Залегнала е различна философия за първото и второто гласуване. Понякога при второ гласуване за получава разширяване или стесняване на предмета. Първото гласуване е политическо гласуване – предмет, обхват, и принципите на уредбата. Отстъпление на второто гласуване от предмет, обхват и принципи не може да има, не може да има ограничение. Вътрешно съдържание на закона: това е непосредствено след К. – най-висока юридическа сила, степенуване, за разлика от задължителността. Със степенуването на юридическата сила трябва да се съобразява не адресата, а по-долустоящият орган. Актовете на МС винаги трябва да бъдат законосъобразни. След обнародването, законите влизат в сила. Трябва да се вземат технически мерки за приложението на закона. Формално влязъл в сила – НЕЗНАНИЕТО НА ЗАКОНА НЕ ИЗВИНЯВА НИКОГО. Характерът на обществените отношения е уреден със закон – ЗНА – основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Законът е един от актове, които внушават стабилност на правото. К. вътре в себе си съдържа принцип за правна стабилност. Основни подаващи се на трайна уредба. На второ място законът има за задача относително пълно да уреди обществените отношения. Само по изключение, че отделни части на закона, предполагат, че може в ПЗР, че може да се издаде правилник за приложение на целия акт, а ако е за член или глава се издава наредба. Много рядко законът урежда изцяло. Понякога има по два правилника за приложение на един закон или по няколко наредби на няколко министри, или съвместни наредби на две или повече министерства. С тази множественост се обрича практиката по приложение. В ПЗР за съжаление се предвижда изменение и допълнение на други закона. От една страна това е наложително, защото се налага промяна. Но когато по повод на създаден един закон се променя друг действащ закон – това е порок. С ПЗР е изменян и кодекс, който урежда изцяло дадена материя. Кой прави преценка кои обществени отношения са обществени. На първо място самата К. е определя някои отношения за основни и трайни. Това са закони по силата на ПЗР на К – три и пет години след приемане на К. от 1991 г. НС все още не е приело тези закони, които уреждат обществените отношения. На второ място законодателят има право да прави тази преценка и затова депутатите са носители на това право и осъществяват законодателна дейност. Възможно да не е указано в К. , че трябва да се издаде закон, но самите отношения водят до създаване на такъв закон – ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯТА. Ако трябва кодекс, който да урежда отношенията в даден отрасъл – ГПК, но и за това трябва закон. Има ГПК, НПК и АПК.

В сферата на наказателното право е залегнал принципа – действие или бездействие може да бъде инкриминирано, ако има закон. Наказанията за извършилите престъпления като вид, да бъдат установени със закон или кодекс, но не може с подзаконов нормативен акт. Видът и размера на наказанието също трябва да бъде определено със закон.

Конституционни закони – те се различават и какво е съдържанието на тези закони, приети при условията и по реда на глава ІХ – за изменение и допълнение на К. Има закони, които са извор на конст. Право. Но конституционен закон – има ли основание да се говори за такъв закон, след като тези закони се приемат и след обнародването нямат самостоятелен живот и К. се обнародва винаги с новия текст. Законът за изменение и допълнение на К. – обнародван в ДВ от 2006 г. Това е европейската логика и техника за промяна на конституцията. Това, че те нямат относително самостоятелен живот – но трябва да се говори за конституционни закони. Предназначението е не да уреди обществените отношения, а да коригира правилата на първичния основния акт. КС – решение № 7/06 г. в ДВ 12/2006 г. – с което е обявено за противоконституционно това, че президентът може да прекратява с указ мандатите на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор.