Криминология предмет на К
Изтегляне 196.76 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОС №1Предмет на К
КРИМИНОЛОГИЯ1. Предмет на К.2. Методология и методика. 3. История на криминологич.мисъл и формиране на К. като наука, 4. Възникване и рзв-е на криминалистиката като наука. 5. История на криминологията в Б-я. 6. Биологическо направление в криминологията. 7.Биопсихологическо направление в криминолог. 8. Социологическо направл. в криминолог. 9. Понятие за престъпността като явление. 10 . Основни задачи на престъпността. 11. Престъпност в съвременния свят. 12. Х-ка на престъпността в Б-я. 13. Понятие са криминологическа детерминация. 14. Класификация на факторите. 15. Личност на престъпника. 16 . Основни характеристики на личността на престъпника. 17. Формиране на л-ста на престъпника. 18. Типология на престъпниците. 19. Понятия за причини и усл-я за конкретното престъпление. 20. Антисоциалната насоченост на л-ста. 21. Понятие за превенция на престъпността. 22. Видове превенция на престъпността. 23. Виктимология. 24. Типология на жертвите и виктимологична превенция. 25. Криминологическа х-ка на организираната престъпност. ВЪПРОС №1Предмет на К.Всяка една наука, за да има право на самостоятелно съществуване трябва да има ясни очертания на своя предмет, цели, задачи,методика и.т.н.Терминът “Криминология” произлиза от думата “кримен”/престъпление/ и гръцката “локос “/наука/, но К.не е наука за престъплението, с което се занимава нак.право,а е наука за престъпността в обществото.по конкретно елемент на предмета на К.,които са и обекти на науч. Изследване са следните:престъпността-нейното състояние,структура и динамика;личността на престъпника;превенция на престъпността-някои автори вкл. В предмета и др.осн.елементи като напр. Причини за престъпността;тенденции и закономерности на престъпността и.т.н.на базата на посоченото до тук можем да дадем седното определение: К.е самостоятелна наука за престъпността, като соц. И правно явление са свойствата на личността на престъпника като особен соц.тип и за мерките за превенция и ограничение на престъпността. Основна цел и задача на К. Основната цел е да противодейства на престъпността, чрез система от превантивни мерки за ограничаването и. Осн.задачи-да разработва науч.обосновани мерки за противодействие на престъпността;да изучава престъп.като соц.явление;системно да анализира криминологич.информация относно причините и условията за престъпността ефективно на превантивните мерки. Система и същностни черти на К.Системата на К.се състои от две части:обща и обособена час.общата част вкл. Общотеоретични проблеми групирани в няколко раздела по важните от които са:понятие за К.като наука;осн.термини;личност на престъпника;превенция на престъпността и др.по-важни същностни черти на криминологията са:социална природа на К-изучава явления от соц.дейност на престъпността. К. е обществена наука с хуманитарна насоченост-способства за ограничаване на престъпността в обществото; К.изследва престъпността комплексно, като използва знания и от др.науки. ВЪПРОС 2 Методология и методика. Под “методология” трябва да разбираме съвкупност от методи,способи на изследване на дадени явления или процеси.касае не за техн.способи за изследване,а за система от определени теории,,постановки,принципи,определящи пътя за изучаване на явлението, предмета,процеса и.т.н. като наука К.възниква исторически по-късно от много др.науки и това е осн.причина тя да използва универсални и утвърдени методи от др.научни сфери т.е. К.няма свои собствени методи, а е приспособила вече открити такива,съобразно своите цели и задачи.По-често използвани методи при криминол.изследвания са: социолого-правни методи-използват се при изучаване на причините за престъпността;Сравнително-правни методи-използват се при изучаване тенденциите на престъпността; Психологически-използват се при изучаване личността на престъпника;Сравнителен анализ и.т.н. Основни принципи на К.Криминологията не може да разработи правилно теорията за престъпността и борбата срещу нея ако не използва принципите:справедливост,хуманизъм,демократизъм и законност. Това са основополагащите принципи не само за криминологията, но и за правната система въобще. Функции на К: методологически-изразява се в това,че науч. Обобщения в К.служат за насочване на други наказателно-правни науки, най-вече при разработване на наказателна политика; Теоретико-познавателна функция-вкл. В себе си система от знания за престъпността и борбата срещу нея; научно-приложна функция на К.-тя се предава в разл.сфери в правотворческата дейност, в дейността на правозащитните органи и.т.н. Комллексния характер на проблемите,с които се занимава К. Определя и множеството и връзки с останалите науки. Къде е мястото на К.в системата от науки?- Съвременната К.е завоювала своето място трайно в системата от нак.-пр.науки. Налице е близост м/у криминология и криминалистика.Общото м/у тях е борбата с престъпността и предотвратяването на престъпленията. Но докато криминалистиката отговаря на въпроса”как?”, то криминологията обосновава “защо?” е извършено престъплението. ВЪПРОС 3 История на криминологич.мисъл и формиране на К като наука,като система от знания е по същество история на човечеството в борбата с престъпността.Философи,държавници, съдебни магистрати са търсили и продължават да търсят отговор за престъпленията,за причините, които ги пораждат и начините на противодействие.Възникването и развитието на К.се свързва с наказателно-правната теория,която минава през три осн.етапа:Средновековен,хуманитарен и съвременен.Криминолог.мисъл през средновековието отразява общото духовно състояние на обществото през тази епоха и обхваща различни несистематизирани идеи и възгледи на отделни мислители/предимно древни гърци и древни римляни/.Представители на древните гърци са Демокрит,Платон и Аристотел;Др.римляни-Цезарон.Общото м/у тях е, че издигат справедливостта,равенството м/у хората като висши добродетели.Те третират много от обществените явления в това число и престъпността през призмата на божест.предопределеност. За тях основен е религиозния подход и религиозното обяснение на нещата. Криминолог.мисъл през Хмуманитарния период обхваща огромна творческа дейност на англ.социалисти-утописти, на фр.просветители и на руските демократи от средата на 16 до ср.на 19в.Първите социалисти-утописти Томас Мор и Томазо Кампанела оставят под сериозно съмнение теологичните възгледи за държавата,законността и правонарушенията.Коренът на престъпността те виждат в частната собственост,експлоатацията и разделението на хората на бедни и богати.По-късно в епохата на просвещението на 17-18в.криминолог.прозрения на социалистите-утописти биват доразвити и обогатени от Русо,Волтерн,Монтескьо и др.Монтескьо изтъква, че престъпността е резултат на соц. Противоречия.Обявява се против жестоките наказания, като според него акцента трябва да падне не толкова в/у наказанията, а върху предотвратяването на престъпленията.Тези негови възгледи са в основата на съврем.нак.право и криминологията.Според Русо неравенството м/у хората е източник на всички техни злини.Законите са полезни само за богатите и вредни за бедните.В една добре управлявана държава има малко наказания,защото има малко престъпници.Създаването на К.е свързано с името на италианеца Чезаре Бекария. В своята книга “За престъпленията и наказанията той формулира осн.принципи,от които трябва да се изхожда при определяне на наказанията. ВЪПРОС 4. Възникване и рзв-е на криминалистиката като наука. Криминологията като наука се формира в края на 19 век и началото на съвременния период. През този период в Европа се утвърждават капиталистическите обществени отношения и се съставя адекватна на тях наказателно правна защита. В почти всички европейски страни са приети модерни наказателни закони. През 1876 година Ломброзо издава книга “Престъпният човек”, в която твърди, че престъпникът не се създава, той се ражда такъв и лесно се отличава от другите хора по своя външен вид /ниско чело, изпъкнали челюсти, големи скули/. Тези класификации са оспорени още при появата им. Въпреки многобройните критики Ломброзо е обявен за баща на криминологията, тъй като той поставя в центъра на своите изследвания въпроса за причините на престъпността и създава различни, контролни групи хора за криминологични изследвания които му служат като база за сравнение. ВЪПРОС 5. История на криминологията в Б-я. За наченки на криминология в България може да се говори в края на 19 век. Д-р Кръстю Раковски се счита за първия български криминолог. той защитава докторска дисертация в Париж, която три години по – късно публикува и на български език. Той обяснява тезата, че престъпността е соц. явление и зависи от социалните условия. Той е от първите критици на теорията на Ломброзо за “родения престъпник”. Според него посочените от Ломброзо признаци се срещат и у хора които никога не са извършвали престъпления. През 1967 година се създава съвет за криминални изследвания към главна прокуратура, той съществува и до днес като звено разработващо програми и препоръки за ограничаване на престъпността. През 1968 година се изгражда научно изследователски институт за криминалистика и криминология към МВР, който и до днес провежда различни изследвания. През 1986 година се създава българска асоциация по криминлогия, която е член на международната криминологична асоциация със седалище в париж. ВЪПРОС 6. Биологическо направление в криминологията. Още с възникването си криминологията в нея се очертават три основни направления:биологическо /антропологическо/;биопсихологическо и социално. През различните периоди на развитие всяко едно от тези направления е било доминиращо спрямо другите, след което е било изместено от тях. Криминолог. е самостоят.наука с доминиращо социологическо значение.1/ биологическото направл. в К. обхваща множество теории, които третират престъпността и престъпното поведение на човека от биологически позиции.по важни теории от това направление са: теория за родения престъпник на Ломбозо, според който осн.причини за престъплението са заложени в биологическата природа на човека. Теорията за наследственото предразположение към престъпленията, според авторите осн-те подбудителни сили са агресивността, лесната възбудимост на жестокостта и др. като потвърждение на теорията е рода Джукси от САЩ, който за 6 поколения създава 1200 престъпници. Хромозомната теория –хромозомите на мъжете и жените са 46 на брой. Притежателите на 47 хромозома са с повишена агресивност, асоциалност и са носители на престъпно поведение. Изследванията на доказват връзката на това явление с престъпността, но е потвърдено, че хромозомните аномалии имат връзка с някои псих.заболявания. Теория за росовото предразположение към престъпления - поддържа се тезата за повишена криминалност сред цветнокожите раси. ВЪПРОС 7.Биопсихологическо направление в криминолог. Основните теории са:Психоаналитичната теория на Фройд-известна като теория за психоанализата. Фройд никога лично не е използвал тази теория за обяснение на причините за престъпленията. Основните подсъзнателни инстинкти са: - агресия, полово влечение и страх. Авторите на тази теория свързват наличието на изброените инстинкти с престъпно поведение. Теорията за фрустрациите. Фрустрация означава разбити надежди. При фрустрация на личността е налице разминаване на мечти и реалност. В следствие на което човек изживява сложен психологически стрес. Проявява се по – голяма раздразнителност и възбудимост и човек е склонен към немотивирани действия. Фрустрацията действа по различен начин на различните хора. Тя не бива да се надценява нито да се подценява. ВЪПРОС 8. Социологическо направл. в криминолог. това направление не отрича ролята на биологичните и биопсихичните предпоставки при отклоняващи се поведенчески актове. То търси причините за престъпността в реалните условия при които се е изградила личността на престъпника. Това направление има доминираща роля и се представя от следните теории:1/теория за факторите – според нейните автори престъпността се обуславя от най – различни фактори-демографски, икономически, социален и др. недостатък на тази теория е приравняването на факторите на престъпност, тоест разглеждането им на една плоскост, което не е така; 2/теория за социалната дезорганизация – според тази теория престъпността се третира през призмата на соц.икономически и политически противоречия, които създават соц.хаос и дезориентация в обществото. Недостатъците на организацията и функционирането на държавните институции, отслабването на соц.връзки между хората, изострените междуличностни отношения са източници на престъпност според тази теория; 3/ теория на суб.култерите или теория за конфликта на културите. Според нея наличието на множество религиозни и културни норми в едно общество пораждат противоречия в него, а от там възникват и престъпленията.разгарянето на етническите и религиозни конфликти през последните години е увеличило привържениците на тази теория. ВЪПРОС 9 . Понятие за престъпността като явление. Изучаването на престъпността е важна задача. Няма общество, което да не е заинтересовано да ограничи това явление. Черти на престъпността: 1/ престъпността е негативно социално явление. Тя съществува в рамките на обществото и се развива в създадените от това общество условия. Престъпността е и продукт на цивилизацията. 2/ престъпността има ясно изразен х-р. Тя има своя историческа съдба. В обществата с материални и духовни ценности в мирен и съзнателен период престъпността спада значително и обратно. При изостряне на вътрешните и външни противоречия на конфликтите и социалната несправедливост престъпността бързо нараства. 3/ масов х-р на престъпността. Престъпността се отнася до масовите социални явления и включва в себе си всички реално извършени престъпления. 4/ закономерен х-р на престъпността. Тя не е случайно, а закономерно отрицателно явление за всяко общество.Престъплението освен социално е и правно явление и поради това престъпността е социално правна даденост. Престъпната характеристика на престъпността се обуславя от връзката и с престъпленията. Понятието престъпност не обхваща всички негативни човешки прояви, а само онези които са обявени от закона за престъпления. Това са виновно извършените и обявени от закона за наказуеми обществено опасни действия или бездействия. Престъпността е негативно социално и правно явление което има променлив характер и което уврежда обществените отношения защитени с наказателно правни норми. ВЪПРОС 10 . Осн.задачи на престъпността. За да се характеризира престъпността се прибягва до показатели като: състояние, структура и динамика. Състоянието на престъпността е първият и белег който срещаме при опознаването на това отрицателно явление. Под състояние на личността се разбира броя на извършените престъпления и техните извършители, както и размера на причинените от тях вреди. За определянето на престъпността се използват числа и коефициенти, тъй като състоянието на престъпността е количествен показател.Структурата разкрива вътрешния строеж на престъпността, а също и съотношението между съставните и части, тоест отделните видове престъпност. В криминологията са известни много видове престъпност групирани според разл. критерии:1/ според обекта на посегателство различаваме различаваме икономическа, насилствена,екологична и др.;2/според възрастта на извършителите – детска, младежка и престъпление на възрастните;3/ според пола на извършителите – женска пр-ст и пр-ст на мъжете; 4/ според формата на вина те биват умишлена престъпност и по непредпазливост; 5/ в зависимост от степента на организираност – единична, групова, организирана. Престъпността се изменя във времето и пространството и тези промени представляват нейната динамика. Динамиката е показател за тенденциите в развитието на престъпността. ВЪПРОС 11.Престъпност в съвременния свят. Най – много престъпления се извършват във високо развитите в индустриално отношение държави – Англия, Германия, САЩ, Русия и т.н. високият ръст в световен мащаб се свързва с новите соц. противоречия, с наркоманията, етническите конфликти и др. преобладават имуществени посегателства. Младежките възрасти във всички държави са по – активни и в користната и в насилствената престъпност. Широко разпространение бележи груповата престъпност. Скритата или латентна престъпност значително надвишава разкритата. С тенденция към увеличаване са: сексуалните насилия, измамите, корупцията, грабежите, нарко трафика, укриването на доходи и т.н широки размери придобиват банковите измами, валутно-митническите престъпления и “прането” на мръсни пари. ВЪПРОС 12. Х-ка на престъпността в Б-я. Престъпността против собствеността и телесните повреди не са били рядко явление. По време на турското робство голяма част от престъпленията са израз на стихиен процес срещу чуждия поробител, лихварите и търговците. След освобождението от турско робство Б-я не е сред страните с голяма престъпност. Най много са съдените за телесни повреди и докачване на честта. През 90-те години у нас се стига до взрив на престъпността, който няма аналог в цялата нова история на нашата страна. През този период обезпокояващо е намаленото противодействие от страна на полицията срещу престъпността. Нараства броя на регистрираните за криминални престъпления непълнолетни 14-17 години. Основните причини довели до високият ръст на престъпност у нас са: 1/ предизвиканата политическа, икономическа и духовна криза през първите години на прехода; 2/ деструктивното управление, безработицата, глада и мизерията; 3/ пълното отрицание на съществуващи нравствени и духовни ценности; 4/ ненаказуемостта, личностната дисхармония и стреса. Всичко това е довело до крайности между хората, ненавист, вражда, алчност и борба за оцеляване. ВЪПРОС 13. Понятие са криминологическа детерминация. Проблемът за детерминираността е актуален с практическо значение. Престъпността е социална беда за човечеството и реален факт за всяко общество. Дейността на правозащитните органи не може да бъде ефективна в борбата им с престъпленията, ако не се познават обуславящите ги причини и условия. Доброто познаване на причините и условията на престъпността е предпоставка за ефикасни противомерки. Трудно е при едно криминологическо изследване да бъде установена съвкупността от причини, затова проучванията се насочват към разкриване на причините и условията, които са допринесли за престъпленията. Между причините и условията за престъпността съществува тясна връзка. Причината е явление, което при определени условия поражда друго явление наречено последствие. Под условие на дадено явление се разбира комплексът от обстоятелства, които сами по себе си не могат да породят явлението /престъпността/, но съчетавайки действията си с това на причините водят до предизвикване на следствието – престъпността. Условията благоприятстват действието на причината. Понятията причини, условия, криминогенни фактори – всички те се употребяват и служат за причинното обяснение на престъпността. Престъпността не е породена от единични, а от комплексни причини. ВЪПРОС 14. Класификация на факторите. Криминогенните ф-ри в обществото произтичат от характерните за него вътрешни и външни противоречия. Водеща е ролята на вътрешните противоречия. Тяхното изостряне и несъответната управленска намеса за преодоляването им определя неблагоприятния ръст за преодоляването им. Престъпността е израз на противоречия в икономиката, политиката и общественото съзнание. Социалното неравенство е първоизточник, които пораждат конфликти между хората, дори и престъпни прояви. Социалната несправедливост предизвиква злоба, завист и анти обществени форми на поведение. Класификацията на причините и условията за престъпността се извършва според два критерия: според тяхното проявление на различни нива и според тяхното съдържание. Според нивата на проявление причините и условията за престъпността се подразделят на общи /за цялостна престъпност/; специални – за отделни видове престъпност и конкретни - за индивидуални престъпни деяния. Общите причини и условия са разл. по съдържание и по начин на действие. Специфичните причини за отделните видове престъпност могат да бъдат с постоянно, временно или еднократно действие, а според мястото на проявлението им за цялата страна, за отделни райони и т.н. конкретните причини за индивидуалното престъпно поведение са многообразни. Те могат да бъдат свързани с недостатъци на нравственото формиране на личността. Причините и условията според съдържанието могат да бъдат от: обществено политически х-р, юридически х-р, нравствено психологически х-р. Интензивността на всяка от причините е различна ри различните обществени условия. ВЪПРОС 15. Личност на престъпника. Проблема за личността на престъпника е един от основните. Л-ста на престъпник не е нещо което идва в реалния свят с раждането, а нейното формиране е продължителен процес. Л-ста на престъпника не съществува абстрактно или изолирано от л-стана човека изобщо. Престъпленията не съществуват извън и независимо от обществото, те са винаги част от него.при изучаване л-ста на престъпника е необходимо да се проследят етапите на деформация на неговите интелектуални, емоционални волеви и нравствени качества въз основа на което да се направи цялостна класификация на криминогенните фактори /причини и условия// и обстоятелства детерминирали л-ста на престъпника и неговото поведение.асоциалното е водеща тенденция в л-ста на престъпника. Същностна и отличителна негова черта е наличието у него на деформирано нравствено и правно съзнание, което определя престъпното му поведение. Под личност на престъпника се разбира съвкупността от социални и социално психологически признаци на извършителите на престъпления имащи анти социална насоченост и деформирано нравствено и правно съзнание които , които качества обуславят извършване на престъпения. ВЪПРОС 16 . Осн.х-ки на личността на престъпника. По своята същност това са основни структурни елементи на л –ста.схващанията относно характеристиките изграждащи личността на престъпника са: социално демографска – тя ни дава информация за соц. статус на престъпника в обществото.посредством социално демографските признаци – пол, възраст, образование, семейно и соц. положение се установява криминалната активност на различните социални слоеве от населението.могат да се проследят възрастовите особености на извършителите. В повечето случаи те са по – ниско образовани и безработни. Наказателно правната характеристика на л-ста на престъпника обхваща изучаване на престъпниците според вида на извършените престъпления, вида и размера на наложеното наказание. Налице ли е рецидив и други наказателно правни белези. У нас престъпниците извършват най – често имуществени престъпления. Социално психологическата характеристика на л-ста на престъпника включва изучаване на механизма на взаимодействие личност – среда, като трябва да бъдат установени неблагоприятните условия под въздействието на които се формира л-ста на престъпника. Социално нравствената характеристика е важна част от анализа на л-ста на престъпника. Всяко поведение носи печата на нравствените особености и черти на личността. Нравствената х-ка предполага анализ на всички етични качества, които изграждат облика на извършителите на престъпления. Резултатите от криминологическото изучаване на личността са насочени в перспектива с оглед на превенция на индивидуалното престъпно поведение. ВЪПРОС 17. Формиране на л-ста на престъпника. Формирането на л-ста е сложен процес на изграждане на отрицателни нравствени особености, черти свойства и признаци, които характеризират облика на който определят престъпното поведение на дадена личност. При изследване на проблема за формиране на л-ста на престъпника трябва да се разкрият факторите, които са довели до нравствена или правна деформация в съзнанието на човека, а от там и до извършване на престъпление. Възгледите, навиците, интересите и привичките се изграждат у човека под въздействието на определени условия. Доказано е че л-ста на престъпника е продукт на соц. условия на живот. Отрицателните елементи на микро и макро средата оказват неблагоприятно въздействие върху нравственото развитие на л-ста на престъпника. Възприемането на негативните черти на средата не е задължително. Въздействието върху л-ста протича най- вече в училището, семейството, работния колектив и т.н. улицата окозва отрицателно въздействие върху дадена личност, тоест това е неконтролираното и неформално близко приятелско обкръжение на личността. ВЪПРОС 18. Типология на престъпниците. Типологията на престъпниците представлява групиране на извършителите на престъпления по определени признаци. В зависимост от характера и съдържанието на анти социална насоченост на личността различаваме: 1/ случайни престъпници – това са лица които за първи път са извършили не тежко умишлено престъпление; 2/случайни престъпници - извършили за първи път тежки умишлени престъпления под въздействието на неблагоприятно стекли се външни обстоятелства; 3/ неустойчиви престъпници – извършващи за първи път умишлено престъпление, но и по – рано допуснали правонарушения; 4/ злостни престъпници – това са нееднократни извършители на минали престъпления в това число и следминали осъждания; 5/ особеноопасни престъпления – автори на най – тежките престъпления, безскруполни, с явно изразена анти социална насоченост. В зависимост от обекта на посегателството разграничаваме следните групи извършители на престъплението: 1/ користно егоистичен тип за който основната ценност е личната изгода, несъобразена със законовите забрани; 2/ насилнически тип – с негативно пренебрежително отношение към човешката личност. Това са извършителите на изнасилвания, убийства и телесни повреди; 3/ анархистичен тип – негативно и цинично настроена личност към установения в обществото ред. ВЪПРОС 19. Понятия за причини и усл-я за конкретното престъпление. Конкретното престъпление има своята причинна обусловеност, която се определя от основните детерминанти на престъпността.престъпността отразява съвкупността на конкретните престъпни деяния. Причините и условията за конкретните престъпления имат относителна самостоятелност. Разкриването на причините и условията за конкретния престъпен акт е свързано с изучаването на: 1/същността на престъпността, като резултат от неблагоприятното нравствено формиране на л-ста; 2/ мотивационната сфера на л-ста на престъпника; 3/ криминогенните ф-ри предопределящи настъпването на конкретното престъпление. Причините и условията за конкретните престъпни дейния са многообразни. Те могат да се разграничават по следните основни групи: 1/ причини и условия свързани с материалното състояние и начина на живот на извършителя; 2/недостатъци в нравственото формиране на личността; 3/ особености на психичното състояние на конкретните правонарушители; 4/ причини и условия свързани с конкретната жизнена ситуация. ВЪПРОС 20. Антисоциалната насоченост на л-ста. Основният фактор за анти общественото и престъпно поведение е нейната антисоциална насоченост. Престъплението е най – тежка форма на анти обществено поведение. Общото и типичното за антисоциалната насоченост за всички престъпници е наличието у тях на низши мотиви и цели. Ядрото на анти социалната насоченост на личността на престъпника са мотивите за престъпна дейност. Мотивите са вътрешните подбудителни сили насърчаващи л-ста към престъпни действия. Те не възникват изведнъж, а се формират в условията на конкретна социална среда. Вътрешните условия и социалната среда способстват за деформиране и превръщане на потребностите и интересите в мотиви за престъпна дейност. Антисоциалната насоченост на личността се детерминира от вътрешните условия на средата и се обективира в конкретно престъпление. Антисоциалната насоченост е волева дейност на човека и е причина за всеки негов престъпен акт. ВЪПРОС 21. Понятие за превенция на престъпността. Използва се термина “профилактика на личността” като заместител на термина превенция. Думата превенция означава предпазване, предупреждение. Превенцията на престъпността се разграничава със следните същностни черти: 1/ тя е особена социална дейност на държавата и обществото насочена към неутрализиране на престъпните фактори; 2/ превенцията на престъпността не е еднократна, а постоянна дейност; 3/ превенцията обхваща два етапа: изучаване и разкриване на криминогенните фактори и отстраняване на тези фактори. В правовите съвременни държави превенцията на престъпността е главно стратегическо направление в борбата с противообществените прояви и е регламентирано законодателно. ВЪПРОС 22. Видове превенция на престъпността. Превенцията на престъпността се разглежда на три равнища: общо социално; специално и индивидуално. Това разграничаване позволява да се деференцират конкретните превантивни мерки. Превенцията на престъпносттана общо социално равнище е дейност на социалните органи на централната власт, насочени към създаване на спокойна атмосфера. Тези мерки водят до снижаване на анти обществените появи. Превенцията на престъпността на специално криминологическо равнище има за предмет на дейност разкриване на специфичните причини и условия за отделните видове престъпност. Превенцията на индивидуално равнище представлява дейност на точно определени длъжностни лица, насочена към изкореняване на криминогенни фактори. Мерките тук се предприемат от възпитателни институции, бюра за социално подпомагане и т.н. ВЪПРОС 23. Виктимология. Виктимология е учение за жертвата от престъпление. Жертвата това е човек или общност от хора на които пряко или косвено престъплението е причинило вреда.повишения риск едно лице да стане жертва на престъпление е виктимология. Виктимността на жертвата има само спомагателно значение за престъпното поведение на друго лице тя способства за реализиране на антисоциалната насоченост на престъпника. Виктимността се изразява в жестове действия които провокират другиго към реализиране на неговите намерения. Виктимизираните фактори пораждат виктимността. Такива са физическите недъзи, психическите заболявания, алкохолно опияняване, слепота, ниска възраст.жертва на престъпни посегателства стават и самотни възрастни хора, хора с рискови професии или деца ВЪПРОС 24. Типология на жертвите и виктимологична превенция. Жертвите на престъпление могат да бъдат: 1/ случайна жертва – намираща се по стечение на обстоятелствата на виктомно място във виктимно време; 2/жертва със незначителни рискови качества; 3/жертва с повишени рискови качества-наркомани, скитници и др. Тази типология дава възможност за превантивна работа с всяка определена категория. Формите и средствата за виктимологичната превенция са разнообразни. Те са предназначени както за цялото население /даване знание на граждани за самозащита/ така и за определени хора с повишена виктимност /запознаване на възрастни хора с прийомите на крадци и измамници/. Виктимологичната превенция има за цел да намали риска определено лице или общност от хора да станат жертва на престъпни посегателства. ВЪПРОС 25. Криминологическа х-кана организираната престъпност. Това е една от най-тежките форми на престъпност, поради високата степен на обществена опасност. Този вид престъпност е проблем за човечеството. Понятието организирана престъпност е синоним на понятието мафия. Националните законодателства формулират престъпността като противоправна дейност на организирани формирования осъществяващи престъпен бизнес на определена територия и в определена сфера. Основната цел е натрупване на огромни капитали по престъпен начин. Отличителни черти: мащабност на криминалния бизнес,дълбока конспиративност, материална и информационна база, строги правила за поведение. Ефективността на борбата с организираната престъпност зависи от: тясното взаимодействие между правозащитните органи, прилагане на мащабни мерки срещу този видпрестъпност. Изтегляне 196.76 Kb. Сподели с приятели:
|