Към настоящия момент не съществува единна и строга система за означаване и класифициране на системите за оптично мултиплексиране чрез разделяне по дължина на вълната (WDM).
- CWDM (Coarse Wavelength Division Multiplexing)системи – оптично мултиплексиране с ниска плътност на каналите, с разстояние между каналите около 20 nm (~2500 GHz);
- DWDM (Dense Wavelength Division Multiplexing) системи – оптично мултиплексиране c висока плътност на каналите, с разстояние между тях не по-малко от 0,8 nm (100 GHz), което позволява организиране до 40 канала;
- HDWDM (High DWDM)системи – оптично мултиплексиране с много висока плътност на каналите и разстояние между тях < от 0,4 nm (50 GHz), при което организираните канали са повече от 40.
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
Използването на мултиплексиране чрез разделяне по дължина на вълната изисква специални компоненти като оптични мул-типлексори и демултиплексори. Първите събират оптичните сигнали от няколко предавателя и ги въвеждат в един оптичен вълновод, а вторите разделят общия сигнал на отделни, предназ-начени за отделите приемници. Оптичното съединение тип звезда (фиг.19) събира оптичните сигнали от няколко предавателя и разделя общия сигнал на равни части. Настройваемите оптични филтри отделят от общия сигнал само един канал с определена оптична носеща честота. Настройваемите полупроводникови лазери, чиято честота може да се настройва в рамките на няколко nm, се използват в оптичните предаватели, както и за избиране на канал при кохеретните приемници.
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
Фиг. 19. Разпространение на много канали чрез оптично съединение тип звезда.