Литература: Аверинцев, С. 1979. Класическая греческая философия как явление историко-литературного ряда. В: Новое в современной классической филологии



Дата17.07.2017
Размер100.49 Kb.
#25910
ЛИТЕРАТУРА:

1. Аверинцев, С. 1979. Класическая греческая философия как явление историко-литературного ряда. – В: Новое в современной классической филологии. Москва: Наука.

2. Ангелов, Г. 2005. Намерение и време. Основни положения и смислови основания на модерната теория на знака (дисертационен труд).

3. Ахутин, А. 1988. Понятие "природа" в античности и в Новое время ("фюсис" и "натура"). Москва: "Наука".

4. Бердяев, Н. 1994. Смисълът на историята. Опит за философия на човешката съдба. С.: "Христо Ботев".

5. Богомилова, Н. 2004. Догонващото развитие като човешка драма: мястото на религията. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 178-193.

6. Боеций. 1993. Утешението на философията. С.: "Любомъдрие".

7. Бродель, Ф. 1977. История и общественные науки. Историческая длительност. – В: Философия и методология истории. Москва: "Прогресс", 115-142.

8. Бъргър, П. 2004. Десекуларизацията на света: глобален преглед. – В: Десекуларизацията на света. С.: Критика и хуманизъм.

9. Вейсман, А. 1991. Греческо-русский словарь. Москва: Греко-латинский кабинет Ю. А. Шичалина.

10. Винделбанд, В. 2004. История и естествознание. С.: ИК "Св. Иван Рилски".

11. Виндельбанд, В. 1994. Нормы и законы природы. – В: Философия культуры: избранное. Москва: ИНИОН.

12. Витгенщайн, Л. 1988. Избрани съчинения. С.: Наука и изкуство.

13. Владова, А. 2004. Философия на догонването: някои предварителни въпроси. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 73-84.

14. Гадамер, Х.-Г. 1997. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен: ЕА.

15. Гайденко, П. 2000. Понятие времени в античной и раннесредновековой философии. – Историко-философский ежегодник '98. Москва: "Наука", 5-40.

16. Гайденко, П. 2002. Проблема времени в Новоевропейской философии (XVII-XVIII). – В: Историко-философский ежегодник '2000. Москва: "Наука", 169-196.

17. Гайтанджиев, С. 2004. Изоставане, догонване, изпреварване в регионалното развитие. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 147-155.

18. Горанов, П. 1986. Извоюване на независимостта на България. Велико Търново.

19. Градинаров, Б. 2004. България – оптимистичните сценарии. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 285-295.

20. Градинаров, Б. 2004а. Динамичният баланс – ключ към успешната догонваща политика в постиндустриалния свят. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 296-308.

21. Григорьева, Т. 1994. Идея судьбы на востоке. – В: Понятие судьбы в контексте разных культур. Москва: "Наука", 98-109.

22. Гримал, П. 2003. Речник на гръцката и римската митология. С.: Рива.

23. Данова, Д. 2004. Догонващото развитие: методологически уточнения. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 85-91.

24. Денков, Д. 1992. Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното. С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

25. Дилтай, В. 1998. Типовете светогледи и развитието им в метафизическите системи. – (същ. авт.) Философия на светогледите. С.: ЛИК.

26. Димитров, И. 1995. Епоха 1885. София: Тилиа.

*27. Димитрова, И. 2004. "Полезна" ли е теорията за догонващото развитие? – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 65-72.

*28. Димитрова, И. 2004а@. Социална комплексност и догонващо развитие. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 58-64.

29. Дионисий Ареопагит. 1996. За божествените имена. С.: ГАЛ-ИКО.

30. Доброхотов, А. 1986. Категория бытия в классической западноевропейской философии. Москва: Издательство Московского университета.

31. Елиас, Н. 1999. Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания. Т.1. С.: "АТИКА".

32. Ерасов, Б. 1995. Цивилизация: слово – термин – смысл. – Цивилизации и культуры – Россия и восток: цивилизационные отношения. Вып. 2. Москва, 3-30.

33. Зенковски, В. 2000. Основи на християнската философия. В. Търново: Фабер.

34. Игнатов, А. 1999. Антропологическа философия на историята. За една философия на историята в постмодерната епоха. С.: ФАКЕЛ.

35. Канавров, В. 2003. Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. С.: Фабер.

37. Кант, И. 1992. Критика на чистия разум. София: Издателство на БАН.

36. Кант, И. 1993. Критика на способността за съждение. С.: И-во на БАН.

38. Каприев, Г. 1993. Механика срещу символика. С.: Университетско издателство: "Св. Климент Охридски".

39. Касам, К. 1996. Вътрешно сетиво, сетиво за телесност и кантовото "опровержение на идеализма".– В: Философията в Оксфорд днес. С.: Университетско издателство "Климент Охридски", 392-411.

40. Касирер, Е. 2000. Философия на символните форми. Т. 1. Езикът. София: Критика и хуманизъм.

41. Кастелс, М. 2004. Възходът на мрежовото общество. С.: ЛИК.

42. Кацарски, И. 2004. Етапи на модернизация и развитие на образованието в България. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 156-177.

43. Кобзев, А. 1983. Учение Ван Янмина и клаcсическая китайская философия. Москва: "Наука".

44. Козелек, Р. 2002. Пластовете на времето. С.: Дом на науките за човека и обществото, 221-253.

45. Корбен, А. 2000. История на ислямската философия. С.: "Маулана Джалалуддин Руми".

46. Косев, К. 1993. Има ли бъдеще нацията ни? С., "Св. Георги Победоносец".

47. Косев, К. Дойнов, С. 1999. Възкресението на България през 1878 г. С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

48. Коэн, П. 1969. Теория множеств и континуум-гипотеза. Москва: Наука.

49. Кънева, С. 2004. Младежката субкултура в контекста на догонващото развитие. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 214-224.

50. Личев, В. 2004. Времето и ускореното (догонващото) развитие. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 95-110.

51. Личев, В., М. Момов. 2004. Личностни профили и стратегии на успеха. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 123-133.

52. Лосев, А. 1976. Проблема символа и реалистическое искусство. Москва: "Искусство".

53. Марков, Г. 1991. Българското крушение 1913 г. София: Издателство на БАН.

54. Марков, Г. 1995. Голямата война и българският ключ за европейския погреб. С.: "Марин Дринов".

55. Мартинов, Н. 1975. Геометрия. С.: Наука и изкуство.

56. Менский, М. 2005. Концепция сознания в контексте квантовой механики. – Успехи физических каук, Т. 175, N 4, 413-435.

57. Мерджанова, И. 2000. Есхатологичната антроподицея. Човекът и историята в съвременното Православие. В. Търново: Праксис.

58. Минков, Ю. 2004. Критериална оправданост на догонващата ориентация. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 45-57.

59. Минков, Ю. 2004а. Човешкото качество като критерий, цел и фактор на развитието. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 111-122.

60. Мотрошилова, Н. 1984. Значение теории времени Канта для понимания всеобщих структур человеческого сознания. – В: "Критика чистого разума" и современность. Рига: "Зинатия".

61. Неретина, С. 1994. Понятие судьбы в пространстве высшего блага. – В: Понятие судьбы в контексте разных культур. Москва: "Наука", 5-14.

62. Николова, Р. 2004. Антиномиите на информационното общество. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 309-326.

63. Николова, Р. 2004a. Проблемът за стойността като теоретичен конструкт, идеология и реалност при държавния социализъм. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 227-243.

64. Панченко, Т. @. О различении символического и демонстративного познания в кантовских "Критиках". – В: "Критика чистого разума" и современность. Рига: "Зинатия", 195-200.

65. Паскал, Б. 1978. Мисли. С.: Наука и изкуство.

66. Паточка, Ян. 1994. Еретични есета за философията на историята. С.: Архив "Ян Паточка".

67. Пенчев, В. 1995. Думата, нейното значение и нейната близост. – Философски алтернативи, 6,105-113.

68. Пенчев, В. 1996. Битие и наука. С.: "Дамян Яков".

69. Пенчев, В. 1996а. Коментар към Мамардашвили. С.: ЛИК.

*70. Пенчев, В. 1999. Физическият и философски проблем "Какво е Сега?" – Философски алтернативи, 1, 26-34.

*71. Пенчев, В. 1999. Хьолдерлин и Хайдегер (няколко уводни думи към Хайдегеровия възглед за историята). – Философски форум, 2, 143-156.

72. Пенчев, В. 2000. Мислене и стихотворене. – Философски алтернативи, 1, 11-18.

*73. Пенчев, В. 2004. "Опит за летене": гравитация и възторженост. – Философски алтернативи, 3, 80-96.

*74. Пенчев, В. 2004. Fuvsi" в работите на Хайдегер за Хьолдерлин. – Философия, 3, 14-18.

75. Пенчев, В. 2005. Съдбата на битието. Синоптичен поглед към четири текста от Хайдегер. – Философия, 3.

76. Петров, С. 1971. Физически парадокси във философска интерпретация. С.: "Наука и изкуство".

77. Петрова, Е. 2004. Благополучие и догонване. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 134-140.

78. Петрова, Е. 2004а. Европеизацията като изживяване. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 279–284.

79. Питц, Э. 1977. Исторические структуры (К вопросу о так называемом кризисе методологических основ исторической науки). – В: Философия и методология истории. Москва: "Прогресс", 168-196.

*80. Проданов, В. 2004@. Догонващото развитие (философия на историята на неисторическите народи). [Планова работа 2002-2004].

*81. Проданов, В. 2004@. Как е възможна оптимистична философия на българската история? – В: Догонващото развитие. С., Фабер, 327-347.

*82. Проданов, В. 2004@а. Философията на историята на неисторическите народи. – В: Догонващото развитие. С.: Фабер, 13-44.

83. Радхакришнан, С. 1996. Основи на будистката философия. С.: Евразия.

84. Рашевский, П. 1967. Риманова геометрия и тензорный анализ. Москва: "Наука".

85. Рикьор, П. 1994. Живата метафора. С.: ЛИК.

86. Савельева, И., А. Полетаев. 1997. История и время. В поисках утраченного. Москва: "Языки русской культуры".

87. Стоев, Х. 2005. Кант и проблемът за вътрешното сетиво. С.: Изток–Запад.

88. Стоянов, Ж. 1996. Идеите за историята. Велико Търново: Абагар.

89. Стоянов, Ж. 2000. Увод в историческото познание. С.: Парадигма.

*90. Тиллих, П. 1995. Кайрос. – (същ. авт.) Избранное. Теология культуры. Москва: Юрист.

*91. Тиллих, П. 1995а.Теология на културата. – В: (същ. авт.) Избранное. Теология на културата. Москва: Юрист.

*92. Тиллих, П. 2000. Систематическая теология. Т. 1-2. Москва – Санкт-Петербург: Университетская книга.

*93. Тиллих, П. 2000а. Систематическая теология. Т. 3. Москва-Санкт Петербург: Университетская книга.

94. Тома от Аквино. 2003. Сума на теологията. Част 1. С.: Изток-Запад.

95. Топоров, В. 1994. Судьба и случай. – В: Понятие судьбы в контексте разных культур. Москва: "Наука", 38-75.

96. Уилсън, Б. 2001. Религията в социологическа перспектива. Велико Търново: "Праксис".

97. Успенский, В. 1982. Теорема Геделя о неполноте. Москва: Наука.

98. Хабермас, Ю. 1989. Хайдегер: творчество и мировозрение. – В: Историко-философский ежегодник. Москва: "Наука", 1989, 327-353.

99. Хаджийски, И. 1974. Съчинения в два тома. Т. 1. Оптимистична теория за нашия народ. С.: Български писател.

100. Хайдегер, М. 1998. За същността и понятието за Fuvsi". Аристотел, Физика, В, 1. – Философски форум, 4, 23-64.

101. Хайдегер, М. 2001. Логос. – Философски алтернативи, 2, 3-14.

102. Хайдеггер, М. 1993. Время и бытие. – (същ. авт.) Время и бытие. Москва: Республика, 391-406.

103. Хайдеггер, М. 1993а. Поворот. – В: [същ. авт.] Время и бытие. Москва: "Республика", 253-258.

104. Хайдеггер, М. 1997. Бытие и время (прев. на В. Бибихин). Москва: "Ad Marginem".

105. Хайдегер, М. 1998. За същността и понятието за Fuvsi". Аристотел, Физика, В, 1. – Философски форум, 4, 23-64.

106. Хайдеггер, М. 1998. Пролегомены к истории понятия времени. Томск: "Водолей".

107. Хегел, Г.-Ф. 1995. Философията на историята. Т.1. Духът на изтока. С., Евразия.

108. Христова, С. 2004. Морал и догонваща модернизация. – В: Догонващото развитие. В. Търново: "Фабер", 194-213.

109. Целищев, В. 1977. Философские проблемы семантики возможных миров. Новосибирск: Наука.

110. Чайковский, Ю. 1996. О природе случайности. Рождение проблемы. – Историко-философский ежегодник '95. Москва: Мартис.

111. Чертов, Л. 1993. Знаковость. Санкт-Петербург: Издательство С.-Петербургского университета.

112. Эпштейн, М. 2001.Философия возможного. Санкт-Петербург: "Алетейя".

113. Юнг, К.-Г. 1991. Об архетипах коллективного безсознательного. – (същ. авт.) Архетип и символ. Москва: Renaissance, 97-128.

114. Юнг, К.-Г. 1993. Один современный миф. О вещах, наблюдаемых в небе. Москва: "Наука".

115. Юнг, К.-Г. 1995. Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност. Плевен: ЕА.

116. Юнг, К.-Г. 1996. Дух Меркурий. Москва: Канон.

117. Юнг, К.-Г. 1996а. Парацельз как духовное явление. – В: Дух Меркурий. Москва: Канон.

118. Юнг, К.-Г. 1996б. Поздные мысли. – В: Дух Меркурий. Москва: Канон.

119. Юнг, К.-Г. 1997. Индивидуальный символизм сновидения в отношении к алхимии. – (същ. авт.) Сознание и бессознательное. Санкт Петербург – Москва: Университетская книга.

120. Юнг, К.-Г. 1998. Архетипы колективного бессознательное. – (същ. авт.) Бог и бессознательное. Москва: Олимп, 325-354.

121. Юнг, К.-Г. 1998а. Феноменология духа в сказке. – (същ. авт.) Бог и бессознательное. Москва: Олимп, 227-282.

122. Ясперс, К. 1991. Истоки истории и ее цель. – В: (същ. авт.) Смысл и назначение истории. Москва: Издательство политической литературы.

123. Bolnow, O. 1980. Das Wesen der Stimmungen. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

124. Corngold, S. 1998. Complex Pleasure. Forms of Feeling in German Literature. Stanford, California: University Press.

125. Davidson, R. 1998. Cerebral Asymmetry, Emotion, and Affective Style. – In: Brain Asymmetry (eds. R. Davidson and K. Hugdahl). Cambridge, Massachusetts, London, England. The MIT Press, 361-387.

126. Dawson, C. 2002. Medieval Essays. Washington: The Catholic University of America Press.

127. Fay, T. 1977. Heidegger: The critique of Logic. The Hague: Martinus Nijhoff.

128. Fearon, J. 1996. Exploring an analogy between cellular automata and historical processes. – In: Counterfactual thought experiments in world politics: logical, methodological, and psychological perspectives (eds. P. Tetlock, A. Belkin). Princeton: University Press, 39-67.

129. Gibbs, R. 1984. Literal meaning and psychological theory. – Cognitive Science, 8, 275–304.

130. Gleicher, F., D. Boninger, A. Startman, D. Armor, M. Ahn. 1995. With an Eye Towards the Future: The Impact of Counterfactual Thinking on Affect, Attitudes, and Behavior. – In: What Might have Been: The Social Psychology of Counterfactual Thinking (eds. N. Roese, J. Olson). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associaters, 283-304.

131. Hegel, G.W.F. 1955. Vorlesungen über die Philosophie der Weltgeschichte. Bd. I. Die Vernunft in der Geschichte. Hamburg: Felix Meiner.

132. Heidegger, M. 1955. Vom Wesen des Grundes. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

*133. Heidegger, M. 1958. Der Satz vom Grund. Pfullingen: Neske.

*134. Heidegger, M. 1958. Einfürung in der Metaphysik. Tübingen: Niemeyer.

135. Heidegger, M. 1959. Zur Seinsfrage. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

136. Heidegger, M. 1967. Der Europäische Nihilismus. Stuttgart: Neske.

137. Heidegger, M. 1971. Hölderlins Erde und Himmel. – In: (ders.) Еrläuterungen zu Hölderlins Dichtung. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

138. Heidegger, M. 1973. Kant und das Problem der Metaphysik. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

139. Heidegger, M. 1978. Kants These über das Sein. – In: (ders.) Wegmarken. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann.

140. Heidegger, M. 1984. Was heit Denken? Tübingen: Max Niemeyer.

141. Heidegger, M. 1985. Aletheia (Heraklit, Fragment 16). – In: (ders.) Vorträge und Aufsätze. Pfullingen: Günter Neske, 249–273.

142. Heidegger, M. 1985a. Moira (Parmenides VIII, 34–41). – In: (ders.) Vorträge und Aufsätze. Pfullingen: Günter Neske, 223–247.

143. Heidegger, M. 1990. Identität und Differenz. Pfullingen: Neske.

144. Heidegger, M. 1993. Sein und Zeit. Tübingen: Max Niemeyer.

145. Heidegger, M. 1993a. Der Weg zur Sprache. – In: (ders.) Unterwegs zur Sprache. Stutgart: Neske, 241-268.

146. Heidegger, M. 1994. Was heit Denken? – In: (ders.) Vorträge und Aufsätze. Stuttgart: Neske.

147. Hellige, J. 1993. Hemispheric Asymmetry. What's right and what's left. Cambridge, Massachusеtts, London, England. Harvard University Press.

148. Holyoak, K., P. Thagard. 1996. Mental Leaps. Analogy in Creative Thought. Cambridge, Massachusetts, London, England. The MIT Press.

149. Huntington, S. 1997. The Clash of Civilization and the Remarking of World Order. New York: Simon&Schuster.

150. Hurley, P. 1998. A Concise Introduction to Logic. Belmont, California.

151. Kahneman, D. 1995. Varieties of Counterfactual Thinking. – In: What Might have Been: The Social Psychology of Counterfactual Thinking (eds. N. Roese, J. Olson). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associaters, 375-396.

152. Kosellek, R. 1985. Future past. On the Semantics of Historical Time. Cambridge, Massachusetts and London, England. MIT Press.

153. Kripke, S. 1980. Naming and Necessity. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press.

154. Liotti, M., D. Tucker. 1995. Emotion in Asymmetric Corticolimbic Networks. – In: Brain Asymmetry (eds. R. Davidson and K. Hugdahl). Cambridge, Massachusetts, London, England. The MIT Press, 389-423.

155. Makkreel, R. 1992. Dilthey. Philosopher of the Human Studies. Princeton, New Jersey: University Press.

156. Margolis, J. 1993. The flux and the flux of science. Berkeley – Los Angeles – London: University of California press.

157. Mark, L. 2002. Counterfactual truth and methaphor truth: a cognitive analysis. Birmingam: University of Birmingam.

158. McClelland, P. 1975. Causal Explanation and Model Building in History, Economics and the New Economic History. Ithaka and London: Cornell University Press.

159. Roese, N., J. Olson. 1995. Counterfactual Thinking: A Critical Overview. – In: What Might have Been: The Social Psychology of Counterfacual Thinking (eds. N. Roese, J. Olson). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associaters, 1-55.

160. Romsar, M., U. Hahn. 1998. Witgenstein and the Ontological Status of Analogy. – In: Adavances in Analogy Research: Integration of Theory and Data from the Cognitive, Computatinal, and Neural Sciences. Sofia: NBU, 390–402.

161. Schiffman, H. 1999. Language, Primordialism and Sentiment. – In: Languages of Sеntiments (eds. G. Palmer, D. Occhi). Amsterdam/Philadelphia: John Benjamins Publishing Company, 25-38.

162. Seelaw, E., P. Seelaw, G. Wells, P. Windschift. 1995. Counterfactual constrains. – In: What Might have Been: The Social Psychology of Counterfactual Thinking (eds. N. Roese, J. Olson). Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associaters, 57-79.

163. Spengler, O. 1963. Der Untergang des Abendlandes. München: C.H.Beck.

164. Stern, J. 2000. Metaphor in Context. Cambridge, Massachusetts and London, England.

165. Tetlock, P. A. Belkin.1996. Counterfactual Thought Experiments in World Politics: Logical, Methodological, and Psychological Perspectives. – In: Counterfactual thought experiments in world politics: logical, methodological, and psychological perspectives (eds. P. Tetlock, A. Belkin). Princeton: University Press.

166. Thagard, P. 1998. Emotional Analogies and Analogical Inference. – In: Adavances in Analogy Research: Integration of Theory and Data from the Cognitive, Computatinal, and Neural Sciences. Sofia: NBU, 74-85.

167. Wagner, R. 1982. Symbols That Stand for Themselves. Chicago and London: The University of Chicago Press.



168. Vosniadov, S., A. Ortony. 1989. Similarity and analogical reasoning: a synthesis. – In: Similarity and Analogical Raesoning (eds. S. Vosniadou, A. Ortony). Cambridge: University Press.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница