М о т и в и: нчхд №42/2009 год

Подсъдимият М.С.П. *** е обвинен от частния тъжител Н.С.П. *** в това, че на 12.09.2008 год. в с. Н., общ. Елена е причинил лека телесна повреда на Н.С.П., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Деянието е квалифицирано от частното обвинение като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Частният тъжител Н.С.П. е конституиран като граждански ищец. Същият е предявил граждански иск против подсъдимия М.С.П. за заплащане на сумата 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2008 год. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Частният тъжител Н.С.П. и повереникът му мл. адв. М.Б. от ВТАК поддържат повдигнатото обвинение. Молят съда да признае подсъдимия М.С.П. за виновен и същият да бъде наказан. Частното обвинение намира, че предявеният граждански иск е основателен и доказан и моли като такъв да бъде уважен.

Подсъдимият М.С.П. не се признава за виновен. Същият дава обяснения. Моли съда да го признае за невинен.

Защитникът на подсъдимия адв. В.Т. от САК моли съда да признае М.С.П. за невинен и да го оправдае за предявеното му с частната тъжба обвинение по следните съображения: По делото не се установи по безспорен и категоричен начин авторството на твърдяното престъпно деяние. В тази насока няма писмени доказателства, а гласните такива са противоречиви и разнопосочни. Освен това пледира съдът да отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и да присъди в тежест на тъжителя направените от подсъдимия разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Частният тъжител Н.С.П. и подсъдимият М.С.П. са братя. Същите заедно с брат си Г. С.П. притежават наследствен имот, находящ се в с. Н., общ. Елена. Последният представлява дворно място, цялото с площ от 1275 кв. м., с трайно предназначение на територията – “урбанизирана”, начин на трайно ползване – “ниско застрояване”, съставляващо поземлен имот № 51706.506.2 по кадастралната карта на НУПИ в с. Н., общ. Елена, с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 69 кв. м., селскостопанска сграда със застроена площ от 75 кв. м. и селскостопанска сграда със застроена площ от 8 кв. м., при граници на имота: друг вид нива № 06896.25.1 на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, друг вид нави № 06896.25.2 на Г. Й. П., имот на наследници на Д. П. ***, подробно описан в НА № 80, том ІХ, рег. № 5421, дело № 1594/2006 год. на нотариус Й.Ц. с район на действие ЕРС и с № 321 в регистъра на Нотариалната камара.

Частният тъжител и подсъдимият не били в добри отношения от известно време, тъй като имали спор относно ползването на наследствения им имот, описан по-горе. Първият от тях живеел в гр. Елена, а вторият в с. Н., общ. Елена в последния.

На 12.09.2008 год. рано сутринта частният тъжител заедно със съпругата си свидетелката С. С. П. решили да отидат в процесния имот, който се намирал в с. Н., общ. Елена. Същите тръгнали към автогарата заедно със сина си свидетеля С.Н.С.. Докато чакали автобуса, който тръгвал в 7.40 часа, тъжителят и съпругата му се срещнали със свидетелката Ц.Т.К.. Последната отивала на работа и пътувала за с. Илаков рът, общ. Елена. Двамата изглеждали добре и започвали да говорят с К. докато чакали автобуса.

В с. Н., общ. Елена тъжителят и съпругата му пристигнали около 9.30 – 10.00 часа. Същите влезли през входната врата в наследствения имот. По това време в последния били подсъдимият М.С.П., който живеел там заедно със съпругата си С., свидетелят Красимир Димитров П. заедно със съпругата си и дъщеря си, свидетелят Д.Н.Г. и свидетелката Р. Т. Р.. Последните петима били от гр. Варна и пристигнали в с. Н., общ. Елена на 11.09.2008 год. на гости. Свидетелят П. заедно със съпругата си и свидетелят Г. седнали на двора да пият кафе, а останалите били вътре в къщата. Подсъдимият и съпругата му Стойна излезли навън, след като забелязали пристигането на тъжителя и свидетелката П.. Първите започнали да пъдят вторите, да ги обиждат и псуват. Съпругата на подсъдимия Стойна започнала да вика на П. “въшла”, “крадла”, “мърша”, “къщата ти мирише”, “какво правиш тук, след като се подписа в полицията да не идваш”. Същата взела една метална пръчка и започнала да мушка и удря с нея последната по ръцете, гърдите и корема. Частният тъжител отишъл да помогне на жена си. Тогава подсъдимият го ударил и последният паднал на земята. Опитал се да стане, но свидетелите П. и Г. го хванали за ръцете и подсъдимият продължил да му нанася удари по тялото. Свидетелката П. се уплашила да не убият съпруга й и започнала да им вика да го пуснат. Подсъдимият и двамата свидетели преустановили действията си и пуснали тъжителя. Случващото се в двора на наследствения имот на страните било възприето от свидетелите П. П. и И. С.. Първият от тях бил застанал в собственото си дворно място, което се намирало в съседство с имота на страните. Вторият тях стоял до оградата на свидетеля П. и наблюдавал през пролуката в нея. Свидетелите имали добра и пряка видимост, тъй като първият бил застанал на разстояние 19 м, а вторият на 23 м от мястото, където паднал тъжителят на земята.

След инцидента тъжителят и съпругата му се качили на втория етаж на къщата, където свидетелят П. им освободил една от стаите, в която да си починат. Двамата не се чувствали добре вследствие на нанесения побой от страна на подсъдимия, съпругата му С. и свидетелите П. и Г..

Малко по-късно свидетелят П. заедно с подсъдимия и съпругата му заминали за гр. Елена, за да вземат пенсията на втория. Около обяд тъжителят и съпругата му си тръгнали, за да се качат на автобуса за гр. Елена, който бил в 14.00 часа. По пътя за спирката същите се срещнали със свидетеля И. С., който отивал в гр. Елена. Последният ги попитал какво се е случило и след като те не му отговорили им казал, че видял как ги набили на двора. В автобуса тъжителят и съпругата му отново се видели със свидетелката К., която се връщала от работа. Последната ги попитала какво е станало, тъй като забелязала, че не изглеждат добре. Свидетелката П. била одрана по челото, а ръцете й били подути и посинели. Частният тъжител бил одърпан.

След като слезли от автобуса тъжителят и свидетелката П. се отбили в полицията, където подали жалба срещу подсъдимия и съпругата му. По-късно се насочили към дома си. На моста ги срещнал синът им свидетелят С. С.. Последният също забелязал, че родителите му са раздърпани и пребити. В къщи свидетелката П. се почувствала още по-зле. Тогава се обадили на личния си лекар, но тъй като последният бил извън града, свидетелят С. извикал свидетелката К. да й измери кръвното налягане. Последното било 120/190. Следващите два дни - събота и неделя, двамата се чувствали много зле. В понеделник отишли в поликлиниката при д-р Т., който ги прегледал и им издал медицинско свидетелство за нанесените телесни повреди.

По делото е приложено досъдебно производство № ЗМ-92/2008 год. по описа на РПУ гр. Елена. Същото е образувано за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. В хода на разследването е повдигнато обвинение на подсъдимия М.С.П.. С Постановление от 12.08.2008 год. на РП гр. Елена наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

По делото е представена преписка № 2613/2008 год. по описа на РУ на МВР гр. Елена, образувана по жалба на свидетелката С.П. с вх. № 281/08/15.09.2008 год. С Постановление от 29.09.2008 год. същата е обединена с преписка с вх. № 301/2008 год., образувана по жалба на тъжителя. По преписката е извършена проверка и с Постановление от 12.11.2008 год. е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като от данните по същата се установява, че се касае за обществени отношения, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия пред компетентния съд и не са налице данни за извършено престъпление.

Видно от удостоверение от 14.09.2009 год., издадено от д-р С.И., свидетелката Н.И.Д. е била на преглед на 11.09.2008 год., а не на 12.09.2008 год.

От медицинско удостоверение № 220/15.09.2008 год., издадено от д-р Титев от “Медицински център І – Елена” ЕООД гр. Елена се установява, че тъжителят Н.С.П. е прегледан в хирургически кабинет и е установено, че страда от контузия на тилната част на главата, контузия на лява гръдна половина със счупване на ХІІ ребро вляво отзад. Към същото е приложена фактура № 705/15.09.2008 год., издадена от “Медицински център І – Елена” ЕООД гр. Елена.

Видно от приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 316/22.12.2008 год., изготвено от д-р П. Д., последният е извършил преглед на тъжителя и е установил следните травматични увреждания: Контузия в тилната област на главата, контузия на лява гръдна половина с фрактура на ХІІ ребро вляво отзад. Освен това констатираните травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети в съответните области, като са причинили на същия временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания, със срок на оздравителния процес към четири седмици. Към същото е приложена квитанция № 316/22.12.2008 год.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Н.Н.. От заключението на същия се установява, че тъжителят Н.С.П. е получил следните травматични увреждания: контузия в тилната област на главата, контузия на лява гръдна половина с фрактура на ХІІ ребро в ляво отзад. Уврежданията били получени от удари с или върху твърди тъпи предмети. Контузията в тилната на главата е причинила на тъжителя болки и страдания с оздравителен период около 7-10 дни при нормално протичане на оздравителните процеси. Контузията на лява гръдна половина с фрактура на ХІІ ребро е причинила на същия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, болки и страдания с оздравителен период около 20-25 дни при нормално протичане на оздравителните процеси.

По делото е извършен следствен експеримент на 15.09.2009 год. в с. Н., общ. Елена, за което е съставен протокол и са направени 10 броя фотоснимки. От същия се установява, че свидетелите И.Й.С. и П.Д.П. са имали възможност да възприемат от мястото, където са били застанали, случващото се в двора на наследствения имот на страните по делото.

Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от показанията на свидетелите С.П., Станимир С., И. С., П. П. и Ц.К., писмените доказателства, съдебно-медицинската експертиза и извършеното съдебно-следствено действие – следствен експеримент.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.П., Станимир С., И. С. и П. П., въпреки че първите двама са в близка родствена връзка с тъжителя /съпруга и син/ и може да се коментира евентуална заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото, а третият и четвъртият са в лоши отношения с подсъдимия и неговата съпруга. Показанията на същите обаче са последователни, логични и правдиви и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства, изслушаната съдебно-медицинска експертиза, която съдът възприема напълно като компетентна и правилна, извършения следствен експеримент и показанията на свидетелката Ц.К.. Последната не се намира в роднински отношения със страните по делото, както и в близки отношения с последните и може да се приеме, че нейните показания са безпристрастни.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. П., Д.Г., Р. Р. и Н.Д.. Първите двама са помагали на подсъдимия М.П. при извършване на инкриминираното деяние и с показанията си биха се уличили в извършване на престъплението. Не следва да се дава вяра и на показанията на свидетелката Р. Р., която по време на инцидента е била на втория етаж на къщата и не е могла да възприеме непосредствено случващото се на двора. Същата твърди в показанията си, че не е имала възможност да стои дълго на прозореца, тъй като последният бил неудобен, защото таблата на леглото и шкафа били там. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Д.. От представеното удостоверение, издадено от личния й лекар, се установява по безспорен начин, че същата не на 12.09.2008 год., а на 11.09.2008 год. е била в гр. Елена, което от своя страна я дискредитира като свидетел, т. е. показанията й не отговарят на обективната действителност, че на 12.09.2009 год. е видяла свидетеля И. С. преди обяд в гр. Елена, а след обяд на същия ден е видяла свидетеля П. П. да вади картофи на нивата си.

Съдът приема за установено, че подсъдимият Н.С.П. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 130, ал. 1 от НК. На 12.09.2008 год. в с. Н., общ. Елена същият причинил на тъжителя Н.С.П. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в контузия в тилната област на главата и в контузия на лява гръдна половина с фрактура на ХІІ ребро в ляво отзад. Вследствие, на което тъжителят претърпял болки и страдания.

Деянието е извършено при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

Обществената опасност на деянието не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е пенсионер. М.С.П. не се признава за виновен. Последният дава обяснения, но не проявява критично отношение и не съжалява за извършеното.

Съдът намира, че са налице основанията на чл. 78А от НК. За извършеното от М.С.П. престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Настоящата инстанция като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства наложи на подсъдимия административно наказание глоба в размер на 500.00 лв., която да заплати в полза на държавата. Съдът намира, че с така определенията размер на наказанието към минимума ще се реализират целите на специалната и генералната превенция. Смекчаващите вината обстоятелства при подсъдимия са чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Отегчаващото вината обстоятелство е липсата на критичното отношение на същия към извършеното деяние.

По гражданския иск:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимият е причинил лека телесна повреда на тъжителя, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно контузия в тилната област на главата и в контузия на лява гръдна половина с фрактура на ХІІ ребро в ляво отзад. Съдът като преценява степента на телесното увреждане и претърпените болки и страдания на Н.С.П. в резултат на същото, продължили 4 седмици, счита, че гражданският иск е основателен и доказан до размер на 1500.00 лв. Подсъдимият М.С.П. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Н.С.П. сумата 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2008 год. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото подсъдимият М.С.П. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Н.С.П. сумата 332.00 лв., представляваща направените по делото разноски. Същият следва да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Елена.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.