Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното



Дата23.10.2018
Размер151 Kb.
МОТИВИ по присъда № 133 от 23.11.2012 г., по НОХД № 378 / 2012 г. по описа на Военен съд - Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното :

Подсъдимият *** И.А.К. от военно формирование /в.ф./ *** – ***, е постъпил на кадрова военна служба в БА на 21.02.2005 г. Във военно звание „***” е от 29.06.2010 г. Завършил средно образование. На заеманата длъжност *** е назначен със заповед № 215 от 16.04.2010 г. на Командира на в.ф. *** - ***. Обща оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност – не е атестиран. Има участие в мисии извън страната в Босна и Херцеговина през 2010 г. и през 2012 г. Има разрешение за достъп до класифицирана информация *** валидно до 25.02.2015 г. /л.86 д.п./. По време на службата си се проявявал като много дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. Притежавал много добра професионална подготовка. Изпълнявал отлично, качествено, в пълен обем и в срок поставените му задачи. Резултатите от служебната му дейност, били винаги отлични. Притежавал отлични професионални качества и се стремял към усъвършенстването им. Умеел правилно да анализира, систематизира и оценява данни, факти, процеси и да разкрива връзки, зависимости и противоречия в явленията и процесите. Отлично работил в екип. Притежавал отлични комуникационни умения и способност правилно да формулира проблемите и задачите. Притежавал наблюдателност, възприемчивост на логическото мислене /л.87 д.п./. По време на службата си бил поощряван на шест пъти със „благодарност”, веднъж с „предметна награда”, веднъж с „нагръден знак” и веднъж с „грамота”. Наказван дисциплинарно веднъж с „мъмрене” /л.84-85 д.п./. Не бил съден и не бил осъждан за престъпление от общ характер. Не бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /л.125 д.п./.


По време на службата си извършил следното :

Съгласно Заповед № ОХ-448 от 23.06.1999 г. на Министъра на отбраната „Относно реда за използване на войскови транспорт за превоз на кадрови военнослужещи и военни служители и изплащането на транспортните им разноски при пътуванията с видовете транспорт”, на кадровите военнослужещи живеещи в други населени места до 60 км., от населеното място на военното формирование и имащи право на транспортни разноски, се изплащали транспортни разноски до 90 % от цените при пътуване с обикновен автобус. В същата заповед, в точка 2-ра е записано, че: ” Размерът на транспортните разноски да е 90 % от цените на автобусните карти за пътуване във втора класа с пътнически и бързи влакове на железопътния транспорт и 90 % от цените при пътуване с обикновен автобус”. В точка 4-та от същата заповед е записано, че :” Необходимите средства за изплащане на транспортните разноски, да се планират по параграфа за транспортните разходи и да се отчитат на основата на документи, удостоверяващи извършването им с фактури, билети и абонаментни карти”.

С организационна Заповед, за правилно прилагане на нормативните актове, на командира на военно формирование *** – *** св. *** А., се определял реда /необходимите документи от военнослужещите/, за изплащане на пътните пари за цялата учебна година. Всеки военнослужещ, от военното формирование, подавал рапорт до командира на формированието с който заявявал, че ще пътува от определено населено място където служи. На основание всички подадени рапорти, командира на военното формирование ежегодно, със своя заповед, обявявал списък с пътуващите военнослужещи и населените места, от които пътуват. Необходимите средства за изплащане на транспортни разноски, следвало да се отчитат на основата на документи, удостоверяващи извършването им - автобусни билети, карти или фактури за пътувания.

Военнослужещите от военното формирование, следвало да представят пред „Финансова служба” на военното формирование билети или карти за автобусен превоз, с които да удостоверят, че от определеното населено място ежедневно пътуват с междуселищен автобусен превоз. Практиката била, в края на текущия месец, всеки пътуващ военнослужещ залепвал използваните от него билети или карти, на специално приготвена бланка, с което удостоверявал, в кои дни е пътувал и се подписвал. Бланката се представяла пред командира на подразделението или негов заместник. Той, от своя страна, с подписа си удостоверявал, че военнослужещият действително е бил на работа в дните, със залепени билети. След това, всички събрани бланки от подразделението, се предавали в отделение “Личен Състав” на военното формирование. В деловодството изчислявали 90% от общата сума, на база на цените на представените билети, като се съобразявали с МЗ № ОХ-448 от 23.06.1999 г. Била изготвяна месечна заповед на командира на военното формирование, в която се включвали всички военнослужещи, като се описвал маршрута им на пътуване и сумата, която била необходима да бъде изплатена /възстановена/. Изготвената заповед, се подписвала от командира на военното формирование и се изпращала, заедно с представените билети или карти за автобусен превоз, в Отделение „Финанси” на военното формирование, за изпълнение. Там, отново Началник на отделението проверявал дали представените /залепени/ билети, съответстват на отработените дни на военнослужещия, дали бланките са били подписани и дали в месечната заповед не била допусната грешка. В края на всеки месец сумите, съгласно месечните заповеди, били превеждани по картовите сметки на военнослужещите, включително и на *** К..


Когато, през 2007 г., постъпил на военна служба във в.ф. *** – ***, подсъдимият *** К. живеел в *** и ежедневно пътувал от местоживеене до местоработата. Работното време на военнослужещите във формированието било от 08:00 ч. до 17:00 ч., с обедна почивка от 13:30 ч. до 14:30 ч. *** К. решил да се възползва от правото си да получава компенсационни суми за пътни разходи и за целта подала Рапорт вх. № 2-693 от 18.12.2008 г. до командира на военното формирование, за да бъде включен в годишната заповед № 57 за 2009 г. Към рапорта, приложил копие от лична карта, копие от документ удостоверяващ, че разстоянието от местоживеене до месторабота е 40 257 метра, копие от служебна бележка за стойността на билета от местоживеене до месторабота. В рапорта, *** К. декларирал, че му е известно, че при промяна на адресната регистрация, в срок от три дни, е длъжен да подаде рапорт до командира, и че при промяна стойността на билета, следва в срок от пет дни да представи документ, удостоверяващ новата цена на билета. Също така декларирал, че за невярно съдържание, носи наказателна отговорност, съгласно чл.313 от НК. Въз основа на представените документи, подсъдимия бил одобрен и включен в годишната заповед на командира, за изплащане на пътните разходи.

За да удостовери, че пътува с обществен транспорт, каквото било изискването на заповедта на министъра на отбраната, *** К. се снабдявал, по различен начин, с автобусни билети на различни транспортни фирми, без срещу тях да е пътувал в обществен автобусен транспорт по направление от *** до *** и обратно. Върху тези билети допълнително, на лицевата им част, бил поставен, с тампонен печат, нов номинал за стойността на билета.

Ежемесечно, за да му бъдат изплащани компенсационни суми, *** К. попълвал утвърдена бланка, на която собственоръчно залепвал билетите за дните, в които е бил на работа и е пътувал по определеното направление на съответната дата. Вписвал имената си, работните дни и периода на пътуване. След това, сумирал броя на залепените билети, единичната им цена и пресмятал общата им стойност. Описвал, ако е бил, през този период, колко дни е бил в платен отпуск, командировка, наряд, компенсация или почивка от наряд. Накрая се подписвал със звание и фамилия в долния край на бланката. Впоследствие, предавал така попълнената бланка, представляваща разходно – оправдателен документ, на прекия си командир ***С. – началник отделение ***. Същият, от своя страна, извършвал проверка дали броя на дните, в които *** К. е пътувал, отговоря на броя на дните, през които е бил на работа, дали броя на билетите отговаря на броя на присъствените дни, дали единичната стойност на билетите отговаря на общата вписана сума и дали на въпросните дни е бил в отпуск, наряд, компенсация и други, след което се подписвал на гърба на самата бланка, удостоверявайки извършената проверка. Впоследствие, всички бланки /разходно-оправдателни документи/ на всички военнослужещи от всички подразделения във формированието, се предавали на св. *** Т., в качеството му на „началник щаб”, който изготвял заповед За командир в.ф., която се представяла на главния счетоводител на в.ф. *** – *** - св.ц.сл. Г., който обслужвал и в.ф. *** – *** по финансовите въпроси. При наличие на финансови средства, по този параграф, се инициирали платежни нареждания по дебитните карти на военнослужещите, включително и на *** К..

Съгласно горепосочената процедура, в периода от 13.02.2009 г. до 29.01.2010 г., *** К., ежемесечно представял във в.ф. *** – *** разходно – оправдателни документи бланки по образец, с прикрепени към тях билети, удостоверяващи направените от него пътни разходи за автобусен транспорт, с които удостоверил, че пътува по направление *** – *** и обратно, като на основание отдадени заповеди на командира в.ф. *** – ***, получил ежемесечно 90 % компенсационни суми за транспортни разходи от стойността на билетите, както следва :

1.Така за месец януари 2009 г. *** К. се снабдил с 34 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен, допълнителен номинал върху тях от 6,50 лева, с изключение на два билета, на обща стойност 221,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 02.01.2009 г. до 30.01.2009 г., номера на военното формирование, отразил дните, в които е бил в почивка от наряд и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 107 от 03.02.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 198,90 лева, чрез банков превод на 13.02.2009 г.

2.Така за месец февруари 2009 г. *** К. се снабдил с 20 броя билети за пътуване, с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,50 лева, на обща стойност 130 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 07.02.2009 г. до 25.02.2009 г., номера на военното формирование, дните, в които е бил в отпуска, наряд, почивка от наряд и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 142 от 04.03.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 117,00 лева, чрез банков превод на 13.03.2009 г.

3.Така за месец март 2009 г. *** К. се снабдил с 35 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, с изключение на един билет, на обща стойност 210,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 04.03.2009 г. до 30.03.2009 г., номера на военното формирование, дните в които е бил в домашен отпуск и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 190 от 06.04.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 189,00 лева, чрез банков превод на 17.04.2009 .

4.Така за месец април 2009 г. *** К. се снабдил с 19 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, на обща стойност 114,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 09.04.2009 г. до 29.04.2009 г., номера на военното формирование, дните в които е бил на учение, в компенсация от учението, дни в които е бил в отпуск и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 231 от 07.05.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 102,60 лева, чрез банков превод на 20.05.2009 г.

5.Така за месец май 2009 г. *** К. се снабдил с 32 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева на обща стойност 192,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 02.05.2009 г. до 30.05.2009 г., номера на военното формирование, дните в които е бил в наряд, почивка от наряд, домашен отпуск и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 263 от 01.06.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 172,80 лева, чрез банков превод на 19.06.2009 г.

6.Така за месец юни 2009 г. *** К. се снабдил с 28 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, на обща стойност 168,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г., номера на военното формирование, дните в които е бил домашен отпуск, наряд, почивка от наряд, командировка и се подписал. Тази справка, в края на месеца, представил пред *** С. – началник отделение „личен състав” за проверка, който удостоверил проверката с подписа си. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 308 от 02.07.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 151,20 лева, чрез банков превод на 15.09.2009 г.

7.Така за месец юли 2009 г. *** К. се снабдил с 42 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, на обща стойност 252,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г., номера на военното формирование. Тази справка, в края на месеца, не представил за проверка. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 344 от 03.08.2009 г., въз основа на която, да му бъде изплатена сумата в размер на 226,80 лева.

Така за месец август 2009 г. *** К. се снабдил с 42 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, на обща стойност 252,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 03.08.2009 г. до 31.08.2009 г., номера на военното формирование и се подписал. Тази справка, в края на месеца, не представил за проверка. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 400 от 02.09.2009 г., въз основа на която, да му бъде изплатена сумата в размер на 226,80 лева или получил общо, за двете справки, сумата от 453,60 лева, чрез банков превод на 21.12.2009 г.

8.Така за месец септември 2009 г. *** К. се снабдил с 28 броя билети за пътуване с автобусен превоз и с поставен допълнителен номинал върху тях от 6,00 лева, на обща стойност 168,00 лева. В справката, за изплащане на пътни пари за същия месец, изписал името си: *** И.А.К., периода от 01.09.2009 г. до 18.09.2009 г., номера на военното формирование и се подписал. Тази справка, в края на месеца, не представил за проверка. На основание на този разходно – оправдателен документ, командира на в.ф. *** – *** отдал заповед № 457 от 05.10.2009 г., въз основа на която, му била изплатена сумата в размер на 151,20 лева, чрез банков превод на 29.01.2010 г.

В периода месец февруари – септември 2009 г., съгласно горепосочената процедура, *** К. представил във в.ф. *** – *** бланки по образец, с прикрепени към тях билети, удостоверяващи направените от него пътни разходи, за обществен транспорт, по направление *** – *** и обратно. В своята съвкупност, изготвените и подписани от *** К. рапорт и справки за отделните месеци, се явяват разходно-оправдателни документи. Въз основа на тях и на основание отдадените заповеди на Командир в.ф. ***, същият получил компенсационни суми за транспортни разходи.

Видно от заключението на изготвената и приложена към делото съдебно-техническа експертиза № 28 от 28.03.2012 г., обоснована по протокол за оглед на веществени доказателства и приложени по досъдебното производство девет бланки, с налепени автобусни билети, с името на *** И.А.К. *** /л.69 - 77 д.п./ вещото лице е дало заключение, че от общо представените за периода 558 броя билети, 553 броя билети са с допълнително поставени номинали /цени/ от „6,00 лв” и „6,50 лв”. Допълнително поставените номинали са положени от четири различни технически устройства : два различни раздвижни номератора и два различни тампонни печата. В билетите на различни транспортни фирми, са положени допълнителни номинали с един и същ раздвижен тампонен номератор или тампонен печат.

В съдебно заседание, вещото лице *** И.Г., подържа изготвеното от него заключение. Обръща внимание, че на гърба на част от автобусните билети, имало поставени тампони на Автобусни превози ***. Съдът кредитира като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, не оспорено от страните, заключението на експертното лице.

Видно от приложената по досъдебното производство справка от командир в.ф. *** – ***, относно компенсационните суми за пътни пари по направление *** - *** и обратно, *** К., през инкриминирания период от време, е получил пътни пари общо в размер от 1 536,30 лева /л.83 д.п./

На подсъдимия *** К. е повдигнато обвинение за продължавано престъпление по реда на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като отделните деяния, които е осъществил подсъдимия, осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка.


С горните действия, подсъдимият *** И.К., е осъществил престъпния състав на чл.212, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от 13.02.2009 г. до 29.01.2010 г. включително, при условията на продължавана престъпна дейност на осем пъти, във в.ф. *** – ***, чрез използване на документи с невярно съдържание, а именно : рапорт вх.per. № 2-693 от 18.12.2008 г. до командир на в.ф. *** - ***, в който заявил желание да пътува, считано за 2009 г., по направление от *** до *** и обратно, на основание на който, бил включен в утвърдения списък на кадровите военнослужещи от в.ф.***, имащи право на транспортни разходи, считано от 01.01.2009 г. по направление от *** до *** и обратно и за да удостовери пътуванията си, представял ежемесечно справки, в които собственоръчно удостоверявал броя на автобусните билети, общата им сума и периода, през който е пътувал, а в действителност е пътувал по друг начин, както следва:

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2009 г. по междуградски транспорт от *** до*** и обратно с приложени 34 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 221.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.02.2009 г. до 28.02.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 20 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 130.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 35 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 210.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.04.2009 г. до 30.04.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 19 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 114.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.05.2009 г. до 31.05.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 32 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 192.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 28 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 168.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 42 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 252.00 лева.

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.08.2009 г. до 31.08.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 42 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 252.00 лева и

- Справка за извършените пътувания и полагащи се пътни пари за извършените пътувания за периода от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. по междуградски транспорт от *** до *** и обратно с приложени 28 бр. разходно оправдателни документи – билети за автобусен транспорт на обща стойност 168.00 лева,

и въз основа на отдадени заповеди на Командира на в.ф. *** – ***, както следва:

1. За месец януари 2009 г. *** К. получил сумата от 198,90 лв., съгласно Заповед № 107 от 03.02.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 13.02.2009 г.

2. За месец февруари 2009 г. *** К. получил сумата от 117.00 лв., съгласно Заповед № 142 от 04.03.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 13.03.2009 г.

3. За месец март 2009 г. *** К. получил сумата от 189,00 лв., съгласно Заповед № 190 от 06.04.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 17.04.2009 г.

4. За месец април 2009 г. *** К. получил сумата от 102,60 лв., съгласно Заповед № 231 от 07.05.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 20.05.2009 г.

5. За месец май 2009 г. *** К. получил сумата от 172,80 лв., съгласно Заповед № 263 от 01.06.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 19.06.2009 г.

6. За месец юни 2009 г. *** К. получил сумата от 151,20 лв., съгласно Заповед № 308 от 02.07.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 15.09.2009 г.

7. За месец юли 2009 г. *** К. получил сумата от 226,80 лв. съгласно Заповед № 344 от 03.08.2009 г. на Командира на военно формирование ***-*** и 226,80 лева за месец август 2009 г. със заповед № 400 от 02.09.2009 г. на Командира на в. ф. ***-*** или общо 453,60 лева, изплатени му чрез банков превод на 21.12.2009 г. и

8. За месец септември 2009 г. *** К. получил сумата от 151,20 лв. съгласно Заповед № 457 от 05.10.2009 г. на Командира на военно формирование ***-***, изплатени му чрез банков превод на 29.01.2010 г.

получил, без правно основание, чуждо движимо имущество, 90% от стойността на транспортните разходи /пътни пари/ за пътуване с автобус от*** до *** и обратно, в един общ размер от 1 536,30 лева /хиляда петстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки/, собственост на МО – в.ф. ***-***, с намерение да го присвои.


Горното, се установява частично от обясненията на подсъдимия *** И.К., от показанията на свидетелите С.Г., Т.Т., *** М.Т., *** Л.К., ***Б.Г., Т.М., М.А., К.Т., ***В. А., частично от показанията на свидетелите М.Т., С.Н., Д.А., *** А.С. и *** И.И., от писмените доказателства: финансова справка за изплатените компенсационни суми; копие на картон поощрения и наказания; кадрова справка; служебна характеристика; справка от автогари община *** за фирмите превозвачи по линията *** - ***; маршрутни автобусни разписания; съдебно – техническа експертиза; протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за доброволно предаване; справка съдимост; от веществените доказателства по делото и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ : ниско правно съзнание, лекомислие и безотговорност

МОТИВИ: да получи пътни пари


В съдебно заседание, в изчерпателната си пледоарията, прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Заявява, че подсъдимия, в рамката на една година е получавал пътни пари. Твърди, че билетите, които са представени от подсъдимия, не са от фирмите, обслужващи маршрута. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, за така извършеното престъпление. Обръща внимание, че са били установени две групи свидетели. На мнение е, че наказанието на подсъдимия, следва да бъде към средата, което да бъде отложено.

В съдебно заседание, гражданския ищец моли съда да присъди в пълен размер причинената на МО и в.ф. *** – *** от подсъдимия вреда.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невиновен по предявеното му обвинение. Счита, че не е уточнено, с какъв друг транспорт е пътувал подсъдимия. Изтъква, че обвинението почивало само на предположение, а не на факти. Обръща внимание, че не е установен друг транспорт, освен този, който подсъдимия е посочил в бланките си. На мнение е, че документите не са с вярно съдържание. Не станало ясно, кой, как, от къде е донесъл този образец на бланката. Счита, че цялата далавера е била вършена от шофьорите на фирмите превозвачи. Защитата е убедена, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели – военнослужещи, които са пътували заедно с подсъдимия. Обръща внимание, че обясненията на подсъдимия са годно доказателствено средство и същите трябва да се ценят, както всички доказателства по делото. Изтъква, че няма пряко доказателство, че подсъдимия е идвал на работа с лично моторно превозно средство или с друг транспорт. Заостря внимание, че в настоящия процес не се е установило, че подсъдимия и бил тампонния печат върху автобусните билети. Счита, че обвинението не е доказано, и че същото почива само на предположения, поради което иска съда да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият *** К. заявява, че е съгласен със адвоката си. Моли да бъде оправдан.


Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия *** К. в частта им, че през инкриминиран период от време, е пътувал от местоживеене до местоработата си с автобусен превоз на оторизираните фирми превозвачи и намира същите за негова защитна позиция. Съдът не приема възраженията на защитата на подсъдимата за липса на субективната страна на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, и че обвинението почивало само на предположения.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и след като ги анализира поединично и в тяхната съвкупност, стигна до извода, че подсъдимия *** И.К. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъплението „документна измама”. Съображенията на съда са следните : Обект на документната измама са обществените отношения, осигуряващи упражняване правото на собственост върху движими вещи – в конкретния случай пари, като е налице и особеност – обект на посегателство са и специфични отношения, свързани с използването на документи. Предмет на процесното дело е, била ли е осъществена документна измама от подсъдимия *** К.. Характерно за измамата по чл.212, ал.1, алт.1 от НК е особеното средство, чрез което се осъществява престъплението – документ с невярно съдържание и получил ли е подсъдимия, без правно основание, чуждо движимо имущество – пари, чрез използване на документи с невярно съдържание, с намерение да ги присвои.

От фактическа страна, предмет на делото се явява изясняването на обстоятелството, пътувал ли е *** К. в процесния период или не, по маршрута от местоживеенето до местоработата и обратно с автобусен превоз на оторизираните фирми превозвачи, изготвял ли е рапорти до командира на военното формирование, представял ли е в този период ежемесечно разходно – оправдателни документи справки, в които е декларирал обстоятелството, че е пътувал определен брой дни през съответния месец, респективно това обстоятелство вярно ли е или не, тоест документа – справка /листове, с налепени автобусни билети/ с вярно или с невярно съдържание е. Документната измама по чл. 212, ал.1 от НК е съставно престъпление и включва два акта : използване на документ с невярно съдържание и получаване на чуждо движимо имущество без правно основание, с намерение да се присвои.

За изясняване на фактите по делото – била ли е сведена до знанието на личния състав на в.ф. *** - *** Министерска заповед № ОХ 448 от 1999 г., какво документи е следвало да представят военнослужещите, кой е извършвал проверка на разходно-оправдателния документ /справката с налепени върху лист хартия автобусни билети, удостоверяващи пътуванията с автобус от местоживеене до местослужене и обратно, изготвени и представени от *** К./, задълженията на комисията, издаването на заповедта на командира на формированието и начина на изплащане на пътните пари, съхранението на бланките, съдът възприема изцяло показанията на свидетелите *** А., гр.л. Т. и ц.сл. Г..

*** В. А. – командир на в.ф. *** – *** за периода от 2007 г. до 01.07.2012 г., допуснат по искане на страните по делото, който заявява че, на военнослужещите им се изплащали пътни пари на основание заповед № ОХ 448 / 1999 г. на Министъра на отбраната. Въз основа на тази заповед, тъй отдавал своя организационна заповед, в която определял реда за изплащане на пътните пари за цялата следваща година, като определял какво е необходимо да се подготви като документи от военнослужещите и комисия, която да ги разглежда и да предложи военнослужещите, които следвало да бъдат отдадени в заповед за ежемесечно пътуване и да им бъдат изплащане пътни пари. Военнослужещите следвало да изготвят рапорт от кое населено място щели да пътуват, да има доказателство, че разстоянието не е повече от 60 км., да има от фирмата превозвач служебна бележка с цената на билета и декларация за адреса по местоживеене. Всеки месец бланките с налепените билети се проверявали и подписвали от командирите на подразделения, след което се изготвяла заповед, в която се смятали 90 % от сумата, посочена в справките, като екземпляр се изпращал на началника на финансова служба на в.ф. *** – ***. От своя страна комисията, която също била отдадена в заповед, имала задължения да проверява всички представени документи от военнослужещите, след което отдавал заповед за изплащане на финансови средства, на база на справките с билетите, въз основа на които се инициирало плащането на пътните разходи. Въз основа на показанията на този свидетел се установява, че във военното формирование е бил създаден един организационен ред, за изплащане на пътни пари – реквизити, задължения на военнослужещите, на преките им командири и на комисията.

*** К.Т. – началник щаб на в.ф. *** – *** за времето от 01.06.2007 г. до 22.12.2011 г., сега пенсионер заявява, че относно получаването на пътни пари е имало министерска заповед, на базата на която командира отдавал своя такава относно реда и начина на изплащане на средствата, като е следвало да се представят оправдателни документи бланки с налепени билети. В края на календарната година, всеки военнослужещ, който желаел да пътува, подавал рапорт до командира. Било необходимо да представи адресна регистрация, копие от лична карта към рапорта и други необходими документи. Тези документи се разглеждали от комисия, която с протокол предлагала военнослужещите, които отговаряли на заповедта и в последствие им било разрешено да пътуват в календарната година. В качеството си на За командир, е подписвал и той тези заповеди, като екземпляр от същата, била изпращана във финансова служба на в.ф. *** – ***, която обслужвала финансово и тяхното формирование. Същия осъществявал контрол, като е следил, дали е имало пълно съответствие със заповедите на командира и военнослужещите, дали длъжностните лица са спазвали формата на заповедта, по нейното изписване. Бланките се съхранявали в отделение „Тактическо” във военното формирование. Въз основа показанията на този свидетел се потвърждават обстоятелствата, че във военното формирование е бил създаден един организационен ред за изплащане на пътни пари – реквизити, задължения на военнослужещите, на преките им командири, на комисията и че бланките, с налепените билети, са били на съхранение.



ц.сл. С.Г. – главен счетоводител във в.ф. *** - *** заявява, че в.ф. *** – ***, обслужвали финансово и в.ф. *** – ***. След отдаване на заповед на командира за създаване на комисия, същата разглеждала представените документи и съставяла протокол с одобрените и неодобрени военнослужещи. На база на този протокол се отдавала годишна заповед, в която фигурирали имената на одобрените и маршрута, по който те пътували. Въз основа на подадените рапорти от военнослужещите, всеки месец се представяли билетите, които били разходно - оправдателни документи. Въз основа на тях, при него идвали утвърдени заповеди от командира, в които била описана сумата. Основанието за превеждане по картовите сметки на военнослужещите за компенсация на транспортни разходи, е била заповедта, издадена от командира на в.ф. *** – ***. В самата заповед били изписани поименно военнослужещите, кой от къде пътувал, маршрута и цената на билета, както и 90 % от съответната парична сума. Въз основа показанията на този свидетел, се установява функцията на комисията, която извършвала проверка на представените от военнослужещите документи и начина, на иницииране на изплащане на пътните пари.

За изясняване на фактите по делото – живял ли е *** К. през инкриминирания период в ***, съдът възприема изцяло приложения по досъдебното производство отговор от ОД на МВР *** от който се установява, че през този период, същия действително е живял в посочения от него рапорт от 18.12.2008 г. /в.д./ на постоянен адрес : *** /л.31-32 д.п./.

Безспорно по делото е доказано, от справка от в.ф. *** – ***,че работното време на военнослужещите във военно формирование *** – *** е от 08:00 ч. до 17:00 часа /л.37 д.п./.

Съдът намира за безспорно доказано, че *** К. се е докладвал до командира на в.ф. *** - *** с рапорт от 18.12.2008 г., приложен по досъдебното производство, като веществено доказателство, с искане, да му бъде разрешено пътуването от гр. *** до в.ф. *** – *** и обратно, като към рапорта е приложил копие от лична карта; копие от удостоверение удостоверяващо, че разстоянието от гр. *** до гр. *** е 40 257 метра и копие от служебна бележка, удостоверяваща цените на билета /в.д./.

Безспорно доказано е, че *** К. към тези рапорт е прилагал и изготвени от него разходно-оправдателни документи /справки с налепени върху лист хартия автобусни билети/ удостоверяващи пътуванията, които са приложени като веществени доказателства по досъдебното производство.

Също така, безспорно е доказано, че въз основа на този рапорт, ведно с представените към него справки, е била издадена заповед на командира на военното формирование № 57 от 05.01.2009 г., за изплащане на пътни пари на *** К., че е пътувал по направление *** – *** и обратно /л.81-82 д.п./.

Доказано е, какви компенсационни суми за пътни пари и на кои дати в периода 2009 г. до 2010 г. включително, е получавал *** К., че е пътувал по направление *** – *** е обратно /л.83 д.п./.

Доказано е безспорно, кои са били, през инкриминирания период от време, оторизираните автобусни превозвачи – девет на брой, обслужвали маршрутната линия *** – *** от квотите на Община *** и с какво разписание са пристигали и заминавали от автогара *** за *** /л.28 д.п./. Това са следните фирми превозвачи, извършващи превоз на пътници, съгласно разписанието на които, *** К. би могъл да пътува : ***, *** и ***. След внимателен анализ на маршрутните им разписания за инкриминирания период от време в делнични дни, съдът стигна до извода, че няма подходящ автобусен транспорт от*** до***, с който *** К. да се явява навреме на работа във формированието. Най-ранния автобус от автогара ***, който е на фирма ***, потеглял в 06:45 часа и пристигал средно за време от 01:20 минути в ***, в зависимост от потока на движение, което време на пристигане, съвпада с началото на работното време на подсъдимия, за явяване на сутрешен развод в 08:00 часа и същия не би могъл да се явява на време. Най ранния час, на останалите фирми превозвачи и с начален час 07:30 часа на фирма ***.

Подкрепя се и от приложената по делото и писмена справка с представени маршрутни разписания за изпълняващи курсове от *** за *** на фирма ***, със час на тръгване от гр. *** 05:00 часа и час на пристигане 05:50 часа /л.88 д.п./.

Подкрепя се и от приложената по делото и писмена справка с представени маршрутни разписания за изпълняващи курсове на преминаващи автобуси от и за *** на фирма*** с час на пристигане 15:30 часа /л.90 д.п./.

Подкрепя се от приложената по делото справка на фирма *** от която е видно, че автобуса, който тръгвал в 06:30 часа от гр. *** за***, нямал спирка в *** и минавал по околовръстния път и не спирал никъде /л.89 д.п./.

Предвид гореописаните справки – маршрутни разписания, безспорно се доказва, че транспортните линии са с такива разписания, които по време не могат да се ползват от *** К. за пътуването – явяването навреме на работното му място.

Тук е мястото да бъдат обсъдени и обясненията на подсъдимия *** К., че редовно е пътувал от *** до *** - в.ф. *** с различни автобуси на различни фирми, някои преминаващи от Турция и Гърция. Същия твърди, че тръгвал на работа в периода от 05:00 часа до 06:30 часа, като хващал автобусите от спирките „стадиона” или „болницата”, като до там се предвижвал с такси, с познати или пеш. Билетите закупувал от шофьорите или кондукторите. Освен него, виждал да пътуват *** И.В.И. и *** А.М.С.. Когато закъснявал, ползвал услугите на такси от спирката, на която слизал до формированието.

Не се потвърдиха твърденията на подсъдимата в тази им част. Такива обстоятелства не се потвърдиха от показанията на разпитаните свидетели гр.л. Т.Т., гр.л. Т.М. и гр.л. М.А., които са работели във фирмите превозвачи.



гр.л. Т.Т. – управител на фирма ***, той и шофьор заявява, че фирмата имала маршрут *** – *** –*** – ***. По този маршрут, автобусите не минавали през ***. От представените билети с печат на фирмата на гърба, нито един от тях ни бил техен и не бил продаван от фирмата, тъй като билетите не съответствали нито по форма, по цвят, нито по цена. Билетите били с променен номинал. В периода от 2008 г. до настоящия момент, на фирмата са били извършвани множество проверки и никога не са били констатирани нарушения. При подаване на билета, същия се късал. От показанията на този свидетел се установява, че *** К. не би могъл да пътува с този автобус, тъй като същия не минавал през ***, както и, че приложените от него билети са цели – не скъсани.

гр.л. Т.М. – изпълнителен директор на ***, той и шофьор заявява, че бил единствения шофьор, който обслужвал линията *** – *** от месец ноември 2009 г. до месец юни 2010 г. От самото начало на линията, автобуса имал монтирано фискално устройство и той издавал фискален бон. Никога не бил продавал билети. Автобуса тръгвал в 06:45 часа от автогара ***. Продължителността на пътуването била около 01:30 часа. По-рано от него в 06:30 часа, тръгвал автобуса на фирма ***, който преминавал през *** за ***. Това го знаел, тъй като автобусите тръгвали от един и същ сектор. Не знаел от други места да тръгвали автобуси. Всички тръгвали от автогарата. От показанията на този свидетел се установява, че през инкриминирания период от време, никога не е продавал билети, а е издала единствено и само фискален бон, какъвто няма, в представените разходно-оправдателни документи /билети/ от *** К..

гр.л. М.А. - съдружник в *** заявява, че първия автобус тръгвал от *** в 07:00 часа и пристигал в гр. *** в 08:10 часа. Цената на билета по този маршрут била шест лева. Фирмата никога не била продавала билети с номинал от 6.50 лева. Не са били констатирани нарушения от органите на КАТ и ДАИ за продажба на билети с променен номинал. От показанията на този свидетел се установява, че *** К. не би могъл да ползва услугите на тази фирма, тъй като не би могъл да се явява навреме на работното си място и, че фирмата никога не е продавала билети с номинал от 6.50 лева, каквито билети има представени от подсъдимия.

Подкрепя се и от приложените по делото като веществени доказателства - автобусни билети, които са с променена номинална стойност, с допълнително поставен такъв с тампонен печат върху тях, което е в противоречие с чл.33 от Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Съгласно измененията от 13.06.2008 г. на „Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа” не може да се променя номиналната стойност на билетите. При внимателен анализ на автобусните билети се установява, че само няколко от тях са скъсани по средата, останалите са цели. Част от билетите нямат печат и дата. Част от билетите, издадени в предходен период, са подпечатани с по-голям номинал от 6.50 лева за месец януари и февруари, а след това са подпечатани по 6.00 лева. Имат различие в големината на цифрите на печата. Представени са с последователни номера, през няколко дни, което от своя страна е алогично.

Не се потвърди, по един категоричен начин, заявеното от *** К., че е пътувал ежедневно с автобусен превоз. Свидетелите ***Л. К., *** Б.Г. и *** М.Т. заявиха, че са пътували от *** до *** - в.ф. *** – ***, с лично превозно средство. В малкото случай, когато са пътували с автобусен превоз, не са виждали *** К. в автобуса.

С молба от 19.07.2012 г. по досъдебното производство на защитата на подсъдимия /л.94 д.п./, са поискани да бъдат разпитани като свидетели гр.л. С.Н. и гр.л. Д.А. и посочените в протокол за разпит на обвиняем /л.46 д.п./ военнослужещите *** А.С. и *** И.И., която молба е била уважена от органа на досъдебното производство.



гр.л. С.Н. - познат на подсъдимия заявява, че живеят в един квартал от пет години. Бил виждал *** К., може би през седмица, по веднъж, да се качва на автобус, но не знаел за къде. Виждал подсъдимия рано сутринта между пет и нещо – шест сутринта на спирката на „градския стадион”. По това време бил безработен. От мястото където той живеел, до спирката, разстоянието било около два километра, може и да са били три или четири. Обстоятелствата, при които виждал подсъдимия били, че ставала рано и за да се събуди, отивал да пие кафе, след което се разхождал и тръгвал да си търси работа по фирмите. Засичали се случайно с подсъдимия. Съдът намира показанията на този свидетел за неточни, неубедителни, дори наивни в частта им, че ставала в пет сутринта и отивал да пие кафе за да се събуди, след това се разхождал и тръгвал да си търси работа и именно, по същото време се засичал с подсъдимия. Още повече, че самия *** К. в обясненията си, дадени на 26.06.2012 г. в качеството на обвиняем, не споменава за такъв свидетел и за такива засичания между тях /л.46 д.п./. Съдът намира, че показанията на този свидетел, в частта им за засичанията рано сутринта с подсъдимия, не следва да се кредитират от съда с доверие, тъй като същите целят единствено да подкрепят защитната позиция на подсъдимия.

гр.л. Д.А. – познат на подсъдимия от ученическите години заявява, че живеели в една махала. Били просто познати. Бил виждал подсъдимия да пътува с автобус за***, но не всяка сутрин, но само когато отивал на работа между 05:30 и 06:00 часа. Работил на бензиностанция „Лукойл” на ***. Понякога го карал с колата си . Пиели кафе около 30-40 минути до към 06:30 часа, когато минавал неговия автобус. На седмица са се засичали 2-3 пъти. Видно от справка, изискана служебно от съда, действително този свидетел, през инкриминирания период от време, е бил служител на бензиностанция „Лукойл България” ***. Дневната смяна на обекта започвала в 07:00 часа /л.80 с.д./. Съдът намира показанията на този свидетел за неубедителни и за недостоверни, по следните причини : неясно по какви причини, след като работното му време започва в 7 часа, е ставал с 5 чеса сутринта, за да пие кафе с подсъдимия и да му прави компания повече около половин час, докато пристигнел автобуса му за гр. ***. Отново, *** К. в обясненията си, дадени на 26.06.2012 г. в качеството на обвиняем, не споменава за такъв свидетел, с който понякога го е карал с автомобила си до спирката и с когото си е пиел кафето. Съдът намира, че показанията на този свидетел, в частта им за срещите рано сутринта с подсъдимия и пиенето на кафе, не следва да се кредитират от с доверие, тъй като същите целят единствено да подкрепят защитната позиция на подсъдимия.

гр.л. М.Т. – познат на подсъдимия от петнадесет години заявява, че от време на време са пътували заедно. Двамата вървели към автогарата. Бил виждал *** К. да се качва на автобус за гр. *** от автогарата и от спирка „Стадиона”. Излизал за работа около 05:30 часа. В рамките от 06:00 до 06:30 часа се качвал на автобуса за работа. Бил ходил от време на време на автогарата в***, където имало аптека и купувал лекарство за съпругата си, защото било по-евтино. Работил на смени в една фирма. Първа сменя започвала от 05:00 часа до 14:30 часа. Не може да каже конкретно през която година и пътувал за ***, тъй като не помнел. От гишето на спирката купувал билетите, не се продавали в автобуса. Съдът намира показанията на този свидетел за неубедителни, за недостоверни и противоречиви сами по себе си, както и с обясненията на подсъдимия, по следните причини : подсъдимия *** К., в обясненията си не споменава за такъв човек, с когото е вървял рано сутринта към автогарата. Самия свидетел твърди, че неговото работно време – първа смяна започвало от 05:00 часа. Впоследствие заявява, в рамките между 06:00 до 06:30 часа, се качвал в автобуса за работа. Твърди, че когато пътувал за *** за лекарства, купувал билетите от гишето на автобусната спирка, тъй като такива не се продавали от шофьорите, което подсъдимия в обясненията не споменава, напротив твърди обратното, че билетите е купувал от шофьорите. Отново, *** К. в обясненията си, дадени на 26.06.2012 г. в качеството на обвиняем, не споменава за такъв свидетел, с който понякога да е пътувал до ***. Съдът намира, че показанията на този свидетел, в частта им че от време на време, е пътувал заедно с подсъдимия с автобусен превоз до***, не следва да се кредитират от с доверие, тъй като същите са противоречиви само по себе си и с обясненията на подсъдимия и целят единствено да подкрепят неговата защитната позиция.

Анализирайки показанията на тези допуснати по искане на подсъдимия свидетели, съдът констатира, че същите стават много рано сутрин, в периода между 04:00 часа до 05:00 часа, кой да пие кафе от уличен автомат и да се разхожда, кой да тръгва на работа два часа преди началото на работното му време, който да си търси работа, по време, в което *** К. тръгва за работа във в.ф. *** – ***, с начало на работно време от 08:00 часа и тримата случайно са срещали подсъдимия.

*** А.С. – военнослужещ в същото военно формирование. Същия заявява, че познава *** К. във връзка със службата във в.ф. *** – ***. През периода януари 2009 г. до септември 2010 г. бил пътувал с автобус по маршрута *** – ***. За да отиде на работа, излизал на спирката от 05:00 часа и чакал автобуса, който минел. Пътувал почти всеки ден, но не си спомня колко често е виждал *** К.. Купувал билетите от спирката и от шофьорите. Първите автобуси за *** тръгвали от 04:00 часа. Качвали се от спирка „Байкал” , последна спирка на изхода за ***.

*** И.И. - военнослужещ в същото военно формирование, който заявява, че познавал *** К. от ученическите години и като колеги от службата. Бил засичал *** К. да пътува с автобус за ***, но не си спомня колко често. Качвал се на автобуса в периода от 05:00 часа до 06:30 часа. Случвало се да пътуват заедно. До формированието, от спирката в гр. ***, било около 3 км. И се предвиждал с такси, за което плащал два лева.

Под сериозно съмнение, съдът поставя истинността, правдивостта и точността показанията на ***С. и *** И.. Съдът намира, че същите не следва да се ползват с кредит на доверие от съда, тъй като са неточни и противоречиви на безспорно установените факти по делото. Не случайно са поискани от подсъдимия да бъдат разпитани като свидетели, за да могат да дадат показания в негова полза и обратно, впоследствие всеки един от тях, да даде такива, в полза на другия. Съдът намира, че тези свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото, тъй като същите са привлечени в качеството на обвиняеми, по други досъдебни производства, по същото обвинение, за което е предаден на съд подсъдимия *** К./л.89-95 с.д/. Тези техни показания се опровергават от показанията на всички посочени по-горе свидетели, кредитирани от съда. Съдът намира, че показанията на тези свидетели, в частта им, че са пътували заедно с подсъдимия от *** до *** с автобусен превоз, не следва да се кредитират от с доверие, по горепосочените причини, тъй като не се подкрепят и с останалите гласни и писмени доказателства и, че целят единствено да подкрепят защитната позиция на подсъдимия. Въз основа на представените бланки, съдът пресметна количеството на работните дни на подсъдимия през инкриминирания период, които са 141 дни. При положение, че е плащал за такси, то е заплатил сумата от 282 лева, само и само да се явява навреме на работното си място.

От показанията на свидетелите ***В. А., гр.л. Т., ц.с. Г., гр. Т., гр.л. М., гр.л. А., ***К., *** Г. и *** Т., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като същите са точни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващите и в своята съвкупност пресъздават описаната по-горе фактическа обстановка, от писмените и веществените доказателства по делото се установява, каква е била организацията във военното формирование за получаване на пътни пари, какво е било разписанието в инкриминирания период на автобусите, обслужващи маршрута *** – *** и обратно, както и обстоятелството, че транспортните фирми не са ползвали билети, с допълнително поставен с тампонен печат нов номинал и че до края на 2008 г., като след това тези билети са били извадени от обръщение и е било невъзможно тяхното използване.

Въз основа на горното, на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът стигна до извода, че срещу представените от *** К. автобусни билети, същия не е пътувал с автобусите на оторизираните фирми превозвачи по маршрута *** – *** и обратно.

Предвид изложеното по-горе, съдът стигна до извода, че подсъдимия *** К. е получил сумата по измамлив начин, тъй като е въвел в заблуждение командването на формированието, относно действително направените от него разходи за транспорт. Въвеждането в заблуждение, *** К. е извършил чрез представяне на рапорт до командира на военното формирование, с приложени към него ежемесечни справки /налепени върху лист хартия автобусни билети/, където той е записвал маршрута на пътуване, месеца, за който се отнася и стойността на приложените билети, които в своята съвкупност, представляват документи с невярно съдържание.

Според Постановление № 8/1977 г. на Пленума на Върховния съд, документна измама е налице на първо място, когато документа е използван и на следващо място е без значение, дали документа е съставен от самия деец или е съставен от другиго, а след това лично или пак посредством друго лице го е използвал. По делото не се спори, че *** К. се е докладвал за получаване на пътни пари, като е предоставял нужната информация, относно броя на дните, през които е пътувал и е предоставял и съответния брой автобусни билети. Няма спор, че така съставения документ с невярно съдържание, относно обстоятелството, че подсъдимия е пътувал определен брой дни през съответния месец, е бил използван, като е бил предоставен пред прекия му командир и на други длъжностни лица, като доказателство за това обстоятелство. Въз основа на това, е било въведено в заблуждение съответното длъжностно лице – Командир на в.ф. *** - ***, вследствие на което същия е издал съответната своя заповед, за да получи *** К., без правно основание, чуждото движимо имущество – пари. Трайно установена съдебна практика е получаването на имуществото, без правно основание, да следва по време използването на съответния документ, защото в противен случай въвеждането в заблуждение няма да е станало по начина, визиран в текста на чл. 212, ал. 1 НК – чрез използване на документ с невярно съдържание.

Документната измама по чл. 212, ал. 1 НК е резултатно престъпление и същата е довършена с получаването на чуждото движимо имущество от дееца. В конкретния случай, не се спори, а и по делото са приложени съответната справка от финансовата служба на формированието, че подсъдимата *** К. е получил на осем пъти, чуждото движимо имущество – пари в общ размер от 1 536,30 лева.

Фактическото доказване на пътуването като обстоятелство, е ставало от подсъдимия именно, чрез представяне на съответния брой билети, т.е. необходимо е било да са налице от фактическа страна и двете условия – рапорт и представени билети за пътуване. В този случай, с представянето на въпросните автобусни билети от *** К., е част от измамните действия на същия, насочени с пряк умисъл към получаване на чуждото движимо имущество, а именно пари.

Поради изложените по-горе съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани от прокурора в пледоарията си и ги намира за правилни, обосновани и юридически издържани. На същата база, съдът намира възраженията на защитата на подсъдимия за несъстоятелни и необосновани.

Съдът, за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия *** К., което е до осем години лишаване от свобода, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства : чистото му съдебно минало, което определя ниска обществена опасност за дееца, младата му възраст, добрите характеристични данни и наложените поощрения за него като военнослужещ, живущ на семейни начала, към момента безработен, както и отегчаващите отговорността обстоятелства: високата степен на обществената опасност на деянието, което е масова практика на военнослужещите от военните формирования и упоритостта на извършване на деянието, като му определя наказание под средния размер, към предвидения от закона минимум, при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно една година и два месеца.

Съдът като съобрази размера на наложеното наказание на подсъдимия, както и чистото му съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че е напуснал редовете на армията и по този начин е лишен от възможността за във бъдеще да върши подобен род престъпления намира, че същия не следва да изтърпява ефективно така определеното му наказание, а изпълнението на същото следва да се отложи за срок от три години. Съдът намира, че и с прилагането на института на условното осъждане, ще се постигне целта на генералната превенция, а именно да се подейства възпиращо и предупредително на останалите членове на обществото.

Съдът намира, че предявения от ощетеното юридическо лице в.ф. *** – ***, чрез юрисконсулт *** Н.Г. граждански иск, против подсъдимия *** И.А.К. за сумата в размер от 1 536,30 /хиляда петстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки / за причинени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.01.2010 г. е доказан по основание. Като е извършил описаното по-горе деяние, инкриминирано с настоящата присъда, подсъдимия виновно и противоправно е причинил на военното формирование имуществени вреди в размер на 1 536,30 лева. Тази сума се явява 90 % от равностойността на получените компенсационни суми за ползване на обществен транспорт и към настоящия момент, не е възстановена. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 1 536,30 лева е достатъчна да обезщети в.ф. *** - ***, поради което искът се явява доказан и по размер, и за толкова съдът го уважи, както и сумата от 61,00 лева, представляваща държавна такса, върху уважения иск.


Съдът, след като призна подсъдимия *** К. за виновен намира, че на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на РС „Военна полиция” ***, направените по досъдебното производство разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, за възнаграждение на вещо лице, за изготвената техническа експертиза.

Съдът, след като призна подсъдимия *** К. за виновен намира, че на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, направените по делото разноски в размер на 103,49 /сто и три лева, четиридесет и девет стотинки/, от които 76,00 лева за възнаграждение и пътни пари на вещо лице, и 27.49 лева пътни пари на свидетел.


Съдът, като взе предвид, че по делото са приложени като веществени доказателства : рапорт с вх. рег. № 2-693 от 18.12.2008 г. до командир в.ф.***; бланка с налепени 34 бр. билети за месец януари 2009г.; бланка с налепени 20 бр. билети за месец февруари 2009г.; бланка с налепени 35 бр. билети за месец март 2009г.; бланка с налепени 19 бр. билети за месец април 2009г.; бланка с налепени 32 бр. билети за месец май 2009г.; бланка с налепени 28 бр. билети за месец юни 2009г.; бланка с налепени 42 бр. билети за месец юли 2009г.; бланка с налепени 42 бр. билети за месец август 2009г.; бланка с налепени 28 бр. билети за месец септември 2009г. намира, че след влизане на Присъдата в законна сила, следва да бъдат унищожени като документи с невярно съдържание и без стойност.
Водим от горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен материал и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


27 декември 2012 г.

гр. Пловдив
Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница