М о т и в и: нохд №27/2010 год

Подсъдимият А.С.А. е обвинен в това, че на 12/13.11.2009 г. в гр. Е., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /огъване на оградна мрежа/, отнел чужди движими вещи /един чифт бели маратонки с надпис “Jinshuzu”, без стелки на стойност 5.00 лв.; един чифт маратонки марка “Булдозер” на стойност 8.00 лв.; един брой грейка без ръкави, шушлякова, черна на цвят, марка “Adidas” на стойност 11.00 лв.; комплект горнище и долнище на анцуг марка “Adidas” на стойност 8.00 лв.; един брой блуза с дълъг ръкав, поларена на стойност 11.00 лв./, всичките на обща стойност 43.00 лв., собственост на А.П.Х. ***, от владението на собственика /от двора на имота му, находящ се в гр. Е., ул. “*******” №***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.

Районна прокуратура гр. Елена е квалифицирала извършеното деяние като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр. Елена поддържа така повдигнатото обвинение в съдебно заседание. Същият взема становище, че подсъдимият А.С.А. е извършил инкриминираното деяние. На същия следва да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно до една година лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно ефективно. Освен това така определеното наказание на подсъдимия следва да бъде групирано с наказанията, наложени с присъда на Районен съд гр. Омуртаг и споразумение на Районен съд гр. Горна Оряховица. Веществените доказателства е необходимо да се върнат на собственика им А.П.Х.. Подсъдимият следва да заплати направените разноски по делото.

Подсъдимият А.С.А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия – адв. М.А. взема становище, че подсъдимият А.С.А. е извършил престъплението, в което е обвинен. Моли съда да определи наказание в минимален размер, както и да се групира определеното наказание с предишните две такива.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно прие за установено и доказано от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.С.А. ***. Същият не притежава документи за самоличност и няма постоянен адрес. Подсъдимият скита из страната, когато не изтърпява наказание лишаване от свобода, като се препитава с извършване на престъпления – основно кражби. А. не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Последният не работи и поради това не получава трудово възнаграждение. Няма и други доходи. Подсъдимият не е женен и няма деца. Известен е с прякора Шаката. За различни периоди от време същият е живял в с. И., общ. А., гр. Л., гр. Е. и с. М., общ. Е.

След като в началото но 2009 год. подсъдимият А.С.А. изтърпял поредното наказание лишаване от свобода и бил освободен от Затвора гр. П., същият се установил в гр. Л., където няколко месеца живял на съпружески начала в една жена. Разделил се с нея през м. октомври 2009 год. и напуснал гр. Л., тъй като имал проблеми с органите на МВР относно извършени престъпления от общ характер. А. *** в дома на баба си и започнал да си търси работа в района. Усилията му обаче не се увенчали с успех.

На 11.11.2009 год. подсъдимият решил да отиде в гр. Е.и да опита там да си намери работа. За целта отишъл в дома на свидетеля А.П.Х.,***. А. познавал А. и брат му Х. и се надявал двамата да му помогнат да си намери работа. В дома на свидетеля същият пристигнал около 16.00 часа. Посрещнала го свидетелката А.А.В., която живеела на семейни начала с А.П.Х.. Същата му обяснила, че А. е на работа, а брат му Х.е в затвора. След това А. продължил да обикаля из града и се срещнал със свидетеля В.Д.К., с който били съученици. Последният го наел да сече дърва в гората за два-три дни. Уговорката между двамата била К. да заплаща ежедневно на А. сумата 20.00 лв. надница.

На следващия ден 12.11.2009 год. подсъдимият се явил на работа в стопанския двор, който свидетелят К. стопанисвал. Първият бил обут с черни маратонки и облечен с дънки и тениска с къс ръкав. Времето било студено и по тази причина свидетелят Д.И.Г., който също работел при К., дал на А. свое яке, за да не мръзне в гората. През целия ден последният добивал дърва в гората заедно с другите работници, след което същите били извозени до стопанския двор и подредени там. В края на работния ден К. заплатил на подсъдимия уговорената надница в размер на 20.00 лв. Получената сума А. изпил още същата вечер в механа “Рай” в гр. Е. и останал отново без пари и топли дрехи. Тогава подсъдимият решил да открадне такива от свидетеля А.П.Х.. На 11.11.2009 год. докато разговарял със свидетелката В. същият огледал къщата и дворното място, където двамата живеели заедно с децата си, и забелязал, че входната врата на двора не се заключва с ключ или катинар, а само с резе. Освен това последният видял и пране, което В. била простряла на една тел в двора., както и че пред входната врата на къщата има шкафче с наредени върху него обувки. Междувременно на 12.11.2009 год. вечерта В. изпрала за пореден път дрехи на семейството си, включително и такива на А.Х.. Същата ги простряла на вън да съхнат.

През нощта на 12 срещу 13.11.2009 год. подсъдимият А.С.А. пристигнал пред дома на свидетелите А.Х. и А.В. и се опитал да влезе в двора на имота им. Същият не успял, тъй като резето на входната врата било спуснато. Вдясно от входната врата имало оградна мрежа, която продължавала до съседния имот. За да влезе в дворното място на Х., А. направил дупка в оградната мрежа, вдясно от входната врата, огъвайки телта в близост до резето. Така направеният отвор му позволил да бръкне с ръка и да вдигне резето. След като отворил входната врата на двора, А. се отправил към простира, откъдето смъкнал различни дрехи на свидетеля Х.. Държейки дрехите в ръце, подсъдимият отишъл до входната врата на къщата, до шкафчето за обувки и оттам взел два чифта маратонки на Х.. Носейки дрехите и маратонките в ръце А. безшумно прекосил обратно двора, излязъл през входната врата и се насочил към центъра на гр. Елена. След като изминал няколко метра, същият разгледал дрехите, които взел от телта, и забелязал, че сред мъжките такива има и детски, каквито не е имал намерение да краде. Поради това подсъдимият се върнал обратно и хвърлил последните към двора. Детските дрехи обаче паднали върху фигурата с дърва на съседа на Х.. За себе си А. задържал двата чифта маратонки, единият от които били бели с надпис “Jinshuzu”, без стелки, а другият черни на цвят марка “Булдозер”, както и една грейка без ръкави, шушлякова, черна на цвят марка “Adidas”, комплект горнище и долнище на анцуг марка “Adidas” и една блуза с дълъг ръкав, поларена. Тези дрехи и маратонки подсъдимият ги взел от простира на Х., за да ги носи като свои собствени, тъй като нямал подходящи за сезона топли дрехи и обувки, нямал и пари да си купи такива, а времето станало много студено. За да вземе описаните дрехи и маратонки на свидетеля А.Х., същият не искал и съответно не е получавал разрешение нито от собственика им, нито от свидетелката В.. По-късно през нощна на 12 срещу 13.11.2009 год. А. решил, че няма да носи черните маратонки марка “Бурдозер” и комплектът горнище и долнище на анцуг, който бил мокър, и поради това ги изхвърлил в контейнер, намиращ се на паркинга на заведението “Виа Вита” в центъра на гр. Елена.

На сутринта на 13.11.2009 год. подсъдимият А. обул белите маратонки, облякъл поларената блуза и шушляковата грейка на Х. и обут в собствените си дънки, отишъл на работа в стопанския двор на К.. Тогава същият върнал якето на свидетеля Г., който останал озадачен от вида на А., тъй като посочените дрехи, с които бил облечен били нови и хубави и поради това неподходящи за сечене на дърва в гората. Последните щели много да се изцапат и дори да се скъсат. Свидетелят Г. споделил тези си опасения с А., но той му отговорил да не се притеснява за него, тъй като си имал и други дрехи.

В края на работния ден на 13.11.2009 год. подсъдимият и останалите работници на К. се прибрали от гората в стопанския двор, за да подредят добитите дърва. Тогава там се появил пострадалият А.П.Х., който още щом видял подсъдимия А. веднага разпознал дрехите си, с които последният бил облечен, а именно шушляковата грейка и поларената блуза, както и белите маратонки. Станал скандал между двамата и след намесата на полицията А. ***, където с протокол предал намерените у него грейка, блуза и маратонки, собственост на Х.. Анцугът и черните маратонки обаче не били установени, тъй като след изхвърлянето им от А. в контейнера за смет, същите били извозени междувременно на сметището.

Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е изготвен Протокол от 13.11.2009 год.

Извършено е следствено действие разпознаване на лица и предмети, за което е съставен Протокол от 17.12.2009 год. Видно от последния е, че свидетелят Д.И.Г. е разпознал, като извършител на инкриминираното деяние, подсъдимият А.С.А. и е посочил снимката му под № 2.

Извършено е следствено действие разпознаване на лица и предмети, за което е съставен Протокол от 17.12.2009 год. Видно от последния е, че свидетелят С.К.И. е разпознал, като извършител на инкриминираното деяние, подсъдимият А.С.А. и е посочил снимката му под № 3.

От заключение, изготвено от вещото лице З.Л.Б. по назначената оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на инкримираните вещи към 12.11.2009 год. е, както следва: един чифт бели маратонки с надпис “Jinshuzu”, без стелки на стойност 5.00 лв.; един чифт маратонки марка “Булдозер” на стойност 8.00 лв.; един брой грейка без ръкави, шушлякова, черна на цвят, марка “Adidas” на стойност 11.00 лв.; комплект горнище и долнище на анцуг марка “Adidas” на стойност 8.00 лв.; един брой блуза с дълъг ръкав, поларена на стойност 11.00 лв., всичките на обща стойност 43.00 лв.

Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства.

Направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с Определение от 8.03.2010 год. на осн. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия А.С.А., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът приема за установено, че подсъдимият А.С.А. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б”. Същият на 12/13.11.2009 г. в гр. Елена, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /огъване на оградна мрежа/, отнел чужди движими вещи /един чифт бели маратонки с надпис “Jinshuzu”, без стелки; един чифт маратонки марка “Булдозер”; един брой грейка без ръкави, шушлякова, черна на цвят, марка “Adidas”; комплект горнище и долнище на анцуг марка “Adidas”; един брой блуза с дълъг ръкав, поларена/, всичките на обща стойност 43.00 лв., собственост на А.П.Х. ***, от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Престъплението е извършено от подсъдимия А.С.А. при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

Обществената опасност на подсъдимия А.С.А. е завишена. Същият е криминално проявен и с отрицателна обществена характеристика. Последният е извършил инкриминираното деяние при условията на опасен рецидив.

Подсъдимият А.С.А. е осъден, както следва:

1. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 105/9.07.1996 год. по НОХД № 57/1996 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 194 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на осн. чл. 346, ал. 1, б. “А” във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено да изтърпи едно общо наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ЛЕК РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 24.07.1996 год.

2. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 146/11.12.1997 год. по НОХД № 132/1997 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ЛЕК РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 26.12.1997 год.

3. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 25/26.02.1998 год. по НОХД № 166/1997 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 13.03.1998 год.

4. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 26/26.02.1998 год. по НОХД № 168/1997 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 28 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 13.03.1998 год.

5. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 37/13.12.2001 год. по НОХД № 158/2001 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 14.01.2002 год.

6. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 17/21.02.2003 год. по НОХД № 220/2002 год. на Районен съд гр. Омуртаг на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 22.03.2003 год.

7. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 57/7.02.2002 год. по НОХД № 742/2001 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица, потвърдена в Решение от 9.09.2002 год. по ВНОХД № 202/2002 год. на ВТОС, потвърдено с Решение № 414/17.06.2003 год. по КД № 215/2003 год. на ВКС на РБ, на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК от НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 17.06.2003 год.

8. Подсъдимият А.С.А. е осъден със Споразумение от 11.04.2005 год. по НОХД № 427/2005 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица на осн. чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. последно във вр. с чл. 36 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Споразумението е влязло в сила на 11.04.2005 год.

9. Подсъдимият А.С.А. е осъден със Споразумение от 7.06.2005 год. по НОХД № 644/2005 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Споразумението е влязло в сила на 7.06.2005 год.

10. Подсъдимият А.С.А. е осъден със Споразумение от 8.06.2005 год. по НОХД № 638/2005 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 36 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Споразумението е влязло в сила на 8.06.2005 год.

11. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 297/7.10.2005 год. по НОХД № 261/2005 год. на Районен съд гр. Плевен на осн. чл. 297, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 24.10.2005 год.

12. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда от 2.11.2005 год. по НОХД № 619/2005 год. на ВТОС на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” от НК на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 18.11.2005 год.

13. Подсъдимият А.С.А. е осъден с Присъда № 145/23.12.2009 год. по НОХД № 257/2009 год. на Районен съд гр. Омуртаг на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” и “Б” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието в затвор. Присъдата е влязла в сила на 8.01.2010 год.

14. Подсъдимият А.С.А. е осъден със Споразумение № 25/20.01.2010 год. по НОХД № 957/2009 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица на осн. чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от НК във вр. с чл. 381, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Споразумението е влязло в сила на 20.01.2010 год.

Съдът, след като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца А.С.А., смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и като съобрази постановеното определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК следва да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложи на подсъдимия А.С.А. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор. Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същият дава обяснения, съдейства за разкриване на обективната истина и проявява критично отношение към извършеното престъпление. А. е млад човек. Отегчаващи – предишни осъждания за тежки умишлени престъпления и недобра обществена характеристика. Съдът счита, че така определеното наказание ще доведе до реализиране целите на същото, визирани в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на престъплението – ниската обща и правна култура на подсъдимия и стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин за сметка на чуждо имущество.

Съдът намира, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и на подсъдимия А.С.А. следва да се определи едно общо най-тежко наказание измежду така наложеното наказание по настоящата присъда от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и наложените наказания с Присъда № 145/23.12.2009 год. по НОХД № 257/2009 год. на Районен съд гр. Омуртаг от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и със Споразумение № 25/20.01.2010 год. по НОХД № 957/2009 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Деянията в посочените съдебни актове са извършени, както следва: на 12/13.11.2009 год., на 20.10.2009 год. и на 19.05.2009 год., преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. На А.С.А. са наложени отделни наказания. Същият е осъществил деянията при условията на реална съвкупност. Присъда № 145/23.12.2009 год. по НОХД № 257/2009 год. на Районен съд гр. Омуртаг е влязла в сила на 8.01.2010 г., а Споразумение № 25/20.01.2010 год. по НОХД № 957/2009 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица е влязло в сила на 20.01.2010 год. Следователно са налице основанията, визирани в чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наказанията по настоящата присъда, Присъда № 145/23.12.2009 год. по НОХД № 257/2009 год. на Районен съд гр. Омуртаг и Споразумение № 25/20.01.2010 год. по НОХД № 957/2009 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица. На подсъдимия А.С.А. следва да се наложи едно общо най-тежко наказание, а именно СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение тип затвор.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание по някоя от посочените съдебни актове за изтърпяно общо наказание от подсъдимия А.С.А..

При този изход на делото подсъдимият А.С.А. следва да заплати направените разноски по делото в размер на 60.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Елена.

Веществените доказателства – един чифт бели маратонки с надпис “Jinshuzu”, без стелки; един брой грейка без ръкави, шушлякова, черна на цвят, марка “Adidas” и един брой блуза с дълъг ръкав, поларена, следва да се върнат на собственика им А.П.Х. ***, след влизане на присъдата в сила.

В този смисъл съдът постанови присъдата.