МАРК НАУСЕФ, БАРАБАНИСТЪТ, КОЙТО ПРЕПОДАВА РИТЪМ И СЛУША ТИШИНАТА
12. окт. 2009/ Пловдив/ Златна Костова – за БТА/ - Едно от най-силните изпълнения на завършилия в неделя джаз фестивал – Пловдивски джаз-вечери - 09 – беше това на великолепното трио на сърбина Мирослав Тадич (китара) – и американците Хауърд Леви („най-авангардният изпълнител на диатонична хармоника в света”) и Марк Наусеф (барабани). Всеки един от тримата има богата професионална биография и се нарежда сред топ-музикантите в своята област. Но представянето им в трио-формация в Пловдив припомни редкия талант, който малцина притежават – да бъдеш част от цялото, дори когато солираш!
Невероятната спойка и пълният синхрон в изпълнението на триото не е резултат единствено от предишна съвместна работа на тримата в различни комбинации – Тадич-Леви, Тадич-Наусеф, Леви-Наусеф, плюс други музиканти – от дуо до големи ансамбли с инструменталисти от цял свят. Тяхната взаимна „пропитост” и единност идва и от изключителните им лични качества на музиканти.
И докато срещите ни с Тадич (последно гостува Джаз-фестивала в Банско преди 3 години, в трио с Влатко Стефановски и Теодосий Спасов) и Леви (от работата му с Боби Макферин, Пол Саймън, Пакито Д’Ривера, Кен Нордин и др.) са по-скорошни, то Марк Наусеф незаслужено оставаше някак в сянка. До появата му в Пловдив!
Наусеф има зад гърба си повече от 30 години международна изпълнителска дейност, записи в Европа, Азия и САЩ и успоредно с това интензивна преподавателска дейност.
Разговорът ми с тримата музиканти от формацията някак непредвидено се завъртя около точно тази част от кариерата им, която, така или иначе, ще остане скрита за публиката. Ще си призная, че най-интересен в това отношение за мен беше Марк Наусеф. Неговият отговор прозвуча доста неочаквано и нестандартно - той преподавал „ритъм” на своите ученици, учел ги да се абстрахират от шумовете и да слушат единствено тишината и ритъма на средата, и въобще дори не се интересувал на какъв инструмент свирят те.
Талантът да преподава ритъм Насеф е „откраднал”, както сам се пошегува той, от индийските си учители по време на пребиваването си и обучението си в Индия. Прякото изучаване на елементите от индонезийската, индийската и африканската музика, са оказали най-силно влияние в оформянето му като музикант-изпълнител, композитор и преподавател.
- Мисля, че ритъмът е основният градивен елемент във всяка дейност, занимаваща се с музика, твърди Наусеф. – Както при заниманията с Йога човек трябва да се научи преди всичко да диша правилно, така в музиката музикантът трябва преди всичко да усвои ритъмът.
Докато показва с пляскане на двете ръце и скороговор как се отмерва ритъма, барабанистът се преобразява: очите му греят, гласът му става мек и топъл, а ритмиката, която отмерва, рисува картини. Така заприличва на малко момче, което показва с ръце и звуци как летят самолетите в най-новата му компютърна игра.
- Можех да продължа да работя с Иън Гилън (от Deep Purple), или Рони Джеймс Дио (от Black Sabbath), с когото израснахме заедно – всички знаят, че там са големите пари. Обаче на мен това не ми беше интересно. Я, чакай да видя какво правят хората на остров Бали, на Ява, в Индия, казах си аз, какви обичаи имат, какви традиции, каква музика... И не сбърках! Никога няма да забравя сътрудничеството си с Рави Шанкар! Нито начина, по който се отнасяха учителите ми на тези места: щом свършеше урокът ни, те ме вземаха у дома си, където „пиех вода от извора” и имах невероятната възможност да навляза в културата на тези страни „отъре”. От моите учители там съм научил, че в света на музиката има много по-стойностни неща от парите, много по-красиви. От тях се научих да се вслушвам в тишината и пулса на околната среда, от тях се научих да търся ритъма във всичко, докато от усещането ми за него се роди музика. Всичко това искам да предам на моите ученици, и мисля, че и те ще ми бъдат благодарни, както съм благодарен аз на своите учители!
/Златна КОСТОВА за БТА/
Сподели с приятели: |