Медиите като “четвърта власт” в държавата



Дата19.01.2023
Размер15.48 Kb.
#116327
Медиите като четвърта власт в държавата
Свързани:
Главен мозък при човека

Медиите като четвърта власт в държавата

Понятието „четвърта власт” е точка за изследване на отношенията медийна власт – политическа власт. Понятието възниква като метафора за ролята на институционализираните субекти, които черпят власт от институциите и властта главно чрез развитието на средствата за масова информация и влиянието им върху общественото мнение. Медийната власт се е създала в процеса на комуникацията. Журналистиката и политиката са свързани. Медиите обслужват политически фигури, това най-вече се отнася до пресата. Много вестници се стремят да разширят границите на влиянието извън доверието на основата на информационната функция. За пресата можем да кажем, че е възприемана от трите власти като реална заплаха. Причината политиците и журналистите да са съперници е неправилното разбиране на властта. Държавната администрация пречи на контакта на репортерите с нейни служители, отказва интервюта, изявления и ограничава достъпа им до информация. Вестниците отвръщат чрез представя нето и коментирането на информацията за дейността на управляващите. Няма спор, че по един или друг начин медиите оказват влияние върху общественото мнение. Обратите и неочакваните събития в обществото карат журналистите да реагират мигновено и да вземат нестандартни решения, с което понякога те управляват управлявания върху тях контрол и отстояват собствени позиции. Властта на медиите и на институциите, където всеки един представител на елита работи, са различни елементи на понятието „четвърта власт”.Ние живеем с медиите и чрез медиите. Светът ни вече до голяма степен се формира от средствата за масова информация, от това, което ни предоставят като данни и от отношението им към нас самите, като потребители. Макар и не с престъпни намерения, журналистите са едни от хората, които най-често не уважават личните данни и личния живот на човека. В престъпното ежедневие, което ни се налага да приемаме, престъпленията са от нов тип. Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем. Това ги превръща в източник на нов тип власт. Именно затова медиите са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото.


Свободата на словото е един от основните белези на човешкия прогрес и на демокрацията. Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Поради това тя е голяма отговорност. Свободата на словото трябва да обслужва преди всичко обществените интереси. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си. Правото на достъп до информация е застъпено в Конституцията на Република България, приета от Великото народно събрание на 12 юли 1991 г. Според чл. 41, ал. 1, “Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани.
Медиите създават голямата част от правилата за образуване на общественото мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. Всяка медийна изява носи внушение, независимо от авторските намерения. Тя е насочена към определена група хора и в резултат на това, неговите адресати планират и провеждат своите действия в обществото. Достъпът до някакъв инструмент за власт често се бърка със самото упражняване на власт. Медиите у нас все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да дават възможности за редовна, за директна комуникация с аудиторията. Независимо от това, че медиите обслужват политически фигури, те успяват да превърнат влиянието си в собствен властови ресурс. Това особено важи за пресата. Има много вестникарски прояви, в които личи стремежът да се разширяват границите на влиянието извън доверието на основата на информационната функция. За журналиста цялата идея за свобода на медиите отваря вратата към отговорните и безотговорните действия - с две думи, към медийната етика. Същевременно свободата на медиите налага на етичните съображения известна относителност - и дори значително противоречие, които често се оказват възмездие за етичното решение.
Влиянието на медиите се определя повече от качествата на публиката, отколкото от съдържанието на средствата. Една и съща комуникация има различно въздействие в зависимост от възрастта, пола, интелигентността на получателя, от политическите нагласи, социалната ситуация, фактическата или желаната принадлежност към определени групи, психическата стабилност, моментното настроение. Особеностите на личността, както и обстоятелствата могат да засилят податливостта към възприемане и осмисляне на поднесената информация. Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот. Медиите могат да предопределят мнението на аудиторията още преди дадено събитие да се е състояло. Една от същностните характеристики на медийната власт се състои в това, че може да повлиява и владее общественото мнение. Манипулацията е форма на власт. Медиите често се използват с цел изгода, чрез приемане на подкупи или писане на клевети. Несъвестните медии уронват престижа на сериозната преса и телевизии. Макар, че съществуват закони, които да гарантират безопасността на българският гражданин, е почти невъзможно осъждането на подобни издания, които се подиграват с живота на хората. Фактът, че „свободното” слово може да бъде купено, е доказателство, че и днес, когато държавата гарантира свободата на словото и независимостта на медиите, има начин за злоупотреба и с двете.
Всеки има право на лично пространство, което е неприкосновено и това трябва да се уважава, независимо от преследваната цел

Десислава Стоева
Специалност: „Публична информация”, 1 курс,редовно обучение
Фак.номер : 20100221008

Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница