С политиката на пренасочване на разходите (Expenditure switching) се променя начинът на осъществяване на разходите между страните. Инструменти на тази политика са промяната във валутния курс (девалвацията и ревалвацията), участието на централна банка в сделки на валутните пазари и уравновесяване на предлагането и търсенето на валута, валутният контрол, митническите и немитнически ограничения и др. Девалвацията (Devaluation) стимулира износа и ограничава вноса и е подходящ инструмент при дефицит в платежния баланс. Използва се при силно надценен валутен курс на националната валута. Ревалвацията (Revaluation) действа обратно. Тя се използва при излишък в платежния баланс. Стимулирайки вноса, съдейства за намаляване на излишъка. Осъществява се, когато курсът на националната валута е много нисък.
Когато централната банка купува валута, това повишава валутния курс, ограничава вноса и увеличава излишъка в платежния баланс или намалява дефицита. При пасив на платежния баланс цантралната банка ще продава валута, което понижава валутния курс, поскъпва местната валута, стимулира вноса и определя уравновесяващите тенденции. И това е така, защото подценената местна валута способства активния търговски баланс, докато надценената стимулира пасива в търговския баланс.
Митническата политика ограничава вноса или износа в зависимост от потребността за уравновесяване на платежния баланс и т.н.
