Международно търговско право

1. ПРЕДМЕТ на МТП. Отграничения.

1. 
   Свързан е с движението на стоки, капитали и нематериални имуществени права или с т.нар ДЕЛОКАЛИЗАЦИЯ и ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на търговските отношения
   

1. 
   икономически характер на дейността – т.е. от обективна гледна точка, предмет на регулиране е обмена на стоки и услуги, който води до печалба и реализиране на печалба за едната страна или от обективна гледна точка това е дейността, която е определена в член 1 на ТЗ. /трябва да имаме търговска дейност, която да носи печалба за една от страните/
   
2. 
   субектите – частно правни субекти, това са ЮЛ/най-често, макар че няма пречка и ФЛ да участват в международния търговски обмен/, транснационални групировки, т.нар. групи от дружества, това се тези транснационални корпорации – това макар и да е субект на международния договор, тази група не е отделен гражданско правен субект, няма националност, обикновено в нея влизат отделни юридически лица, дружества, които сформират тази група и отношенията помежду им се уреждат на договорна база, като тези отношения са подчинени на определено приложимо право, което страните са избрали,
   
3. 
   
4. 
   
5. 
   8.ДЪРЖАВАТА, като участник в тези частни правоотношения – на първо място, тя се явява такъв в договорите за Концесия, Концесията по принцип е предоставяне на ползването от един частно правен субект на определени обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост или дейности, които са обект на защита от държавата. Концедент/този който предоставя концесията/ е винаги държавата или общината , но договорът за концесията е частно правен договор, като концесионер може да бъде местно или чуждестранно физическо или юридическо лице-търговец. Дали това физическо или юридическо лице е търговец ще се реши от неговото национално право. Държавата участва в частно правоотношение като субект и при инвестиционните договори, когато се сключват договорите за инвестиции, те се наричат така, но те представляват комплексни договори, отделните техни елементи се подчиняват на правния режим на отделни видове сделки, еднатасделка може да бъде за покупко-продажба, другата – с прехвърляне на ценни книжа, третата – действие на определени финансови инструменти, т.е. няма единен режим който да разграничи договорът за инвестиция от гражданска и частно-правна гледна точка. Рецепирано от международно-правната практика, по-скоро – Какво означава инвестицията, да се определи даден обект дали представлява инвестиция и оттам да се търси закрила от държавата, но той не е свързан с правния режим на самата сделка по сключването на този инвестиционен договор и в този смисъл, тъй като държавата е субект, подписана е КОнвенция за разрешаване на спорове между държави и ФЛ и ЮЛ, граждани на други държави-съдоговорителки, относно разрешаване на инвестиционните спорове. В резултат на тази Конвенция е създаден специален Арбитражен съд CIRDI – който разрешава такива спорове, страна в подобно арбитражно производство е държавата, която обикновено е ответник по спора, а ищец обикновено е лицето, инвеститора, който е абсолютно частно правен субект и който търси отговорност от държавата, приела инвестицията за това, че тя не е изпълнила условията по инвестиционния договор. За да може този арбитраж да действа, трябва да имаме арбитражно споразумение. С развитието на практиката този постоянен арбитраж който действа, се приема че е налице арбитражно споразумение /Вашингтонска конвенция/ както тогаваклауза е сключена в инвестиционния договор конкретно, така и в случаите, когато в двустранните международни договори за защита и насърчаване на инвестициите е посочено, че ще се прилага Вашингтонската конвенция. България е страна по такъв спор, инвеститорът, който сключи инвестиционен договор – офшорно дружество , съвсем легитимно, представляващо законодателството на определена държава, което законодателството е създало точно с такава цел – учредяване на дружество, което да носи националността на държавата, в която то е вписано, да се ползва с преимуществото на т.нар „Данъчен рай”, неговата роля във всички тези „офшорки”, да осъществява дейност Не в държавата, в която е регистрирано. То единствено ползва режима с облекченията в държавата, но условието е да Не практикува дейност в тази държава. Та инвеститор подобен е предявил иск срещу нашата страна за това, че не са спазени задълженията, предвидени в инвестиционния договор. Този арбитражен съд е институционен, но не е постоянно действащ. Има списък на арбитрите, избира се, започва делото, едно дело по такъв спор трае около 3-4 години и повече и решенията са от порядъка са от порядъка на 80-90 страници
   
6. 
   
7. 
   

2 ИЗТОЧНИЦИ на МТП

1. 
   Националните правни норми – тук се включват ПРЕКИТЕ норми, които са създадени специално за регулиране на международните търговски отношения и съответните СТЪЛКНОВИТЕЛНИ норми. Едновременно с това като източник на МТП са и нормите от националната правна система, които не са специално предвидени за уреждане на международни търговски отношения, но по силата на lex contraktus това е приложимотоправо към договорния статут могат да бъдат приложени.
   

3 МЕЖДУНАРОДНО ТЪРГОВСКО ПРАВО В ЕС

Едновременно с това са създадени специални национални правила за международна търговия, които могат да се разделят на две области – норми относно външната търговия на държавата и норми относно вътрешно-общностната търговия. Нормите относно вътрешно-общностната търговия се характеризират с това, че вносът и износът на стоки е подчинен на режима на свободното движение, но това се отнася за стоките, които имат произход от общността или които вече са влезли в общността – това означава, че стоките произведени в България могат да се движат свободно в рамките на ЕО, вторият моменто – стоките да са влезли в ЕО, ако едни китайски стоки законно са влезли в България с изп на всички митнически режими, те могат да бъдат предмет на търговски сделки, все едно че са произведени в България. Този режим е в сила от 01-01-1993 г., когато беше приет т.нар. ЕДИНЕН акт в ЕО за движението на стоки без митнически и финансови формалности.

В областта на НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА международната ЕО направи опит за Изработване на Международна конвенция, която беше подписана в Истамбул през 1989 г., но която така и НЕ влезе в сила, поради липса на ратификация.

1. 
   те сами определят своето приложно поле – когато се работи по една ковенция, се гледат първоначалните членове – приложното поле напр. Конвенция за международна продажба на стоки – член 2 – за кое НЕ СЕ отнася....и за кое се отнася. В първите членове по правило се търси приложното поле на всяка международна конвенция
   
2. 
   когато се прилагат съответните международни конвенции задължително се гледа дали и от кога те са в сила за съответните държави, обикновено това е от момента на внасяне на ратификационните документи, пред съответния орган, който е отговорен за ратификациите.
   
3. 
   в самите конвенции е определена възможността на държавите да изключат приложението на съответната конвенция в техните договорни отношения – така напр. Чл. 6 от Виенската конвенция казва, че тя се прилага задължително като са налице условията ,предвидени в чл. 1 освен ако страните изрично не изключат Конвенцията от прилагането на тяхните договорни отношения.
   
4. 
   някои международни търговски конвенции съдържат определени изрази, които АКО бъдат употребени, това означава, че те се прилагат в договорните отношения – напр. Брюкселската конвенция – по отношение на коносаментите и унифицирането на правилата в прилагането им – ако съдържа думата „парамаунт” означава, че се прилагат всички павила по отношение на коносамента и някои правила свързани с морския превоз са подчинени на тази Брюкселска конвенция
   
5. 
   няма международна юрисдикция, която еднообразно да ги тълкува, следователно, въпреки унификацията и хармонизацията на правните норми, те ще бъдат различно тълкувани и прилагани в националната юрисдикция. Това зависи от много фактори, от правната халтура, традиция на правоприлагащия орган, от това какво е наслоено в неговото съзнание в резултат на развитието на вътрешното право, почти всички конвенции съдържат следната норма – при тълкуване и прилагане на конвенцията да се имат предвид практиката. Напр. В сайта на Виенската конвенция – има практики по един и същ текст, от където е видна, че по един и същ текст, има различни практики. Освен това самите конвенции поради невъзможността да се регламентират изцяло правоотношенията, които са техен фрагмет, съдържат клаузи, които дават възможност на националния съдия да попълни празнините, съдържащи се в тях.
   

До тук източниците на МТП съвпадат с обикновените правни източници

Но на лице са и специфични източници:

• 
  ТРАНСНАЦИОНАЛНИ НОРМИ
  

• 
  обичаи между страните;
  
• 
  търговски обичаи
  

търговските обичаи, както обичаите по принцип се прилагат тогава, когато определени права и задължения не са предмет на регулиране от императивни правни норми

2. 
   Равнопоставеност на страните в търговския спор
   

6. 
   принципът Договорите са сключвани, за да бъдат изпълняване
   
7. 
   принципът на КОМПЕНСАЦИЯТА – когато по едно исъщо дело имаме установени вземания и задължения, насрещните вземания и задължения – не пречи да се извърши компенсация, т.е. възможност правоприлагащият орган да извърши компенсация, независимо дали страните го искат или не
   

4 4. LEX MERCATORIA- съдържание, приложно поле, особености. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

5СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ в областта на международната търговия. 5 Специализирани международни организации в обл.на международната търговия.

В областта на НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА международната ЕО направи опит за Изработване на Международна конвенция, която беше подписана в Истамбул през 1989 г., но която така и НЕ влезе в сила, поради липса на ратификация.

8. 
   те сами определят своето приложно поле – когато се работи по една ковенция, се гледат първоначалните членове – приложното поле напр. Конвенция за международна продажба на стоки – член 2 – за кое НЕ СЕ отнася....и за кое се отнася. В първите членове по правило се търси приложното поле на всяка международна конвенция
   
9. 
   когато се прилагат съответните международни конвенции задължително се гледа дали и от кога те са в сила за съответните държави, обикновено това е от момента на внасяне на ратификационните документи, пред съответния орган, който е отговорен за ратификациите.
   
10. 
    в самите конвенции е определена възможността на държавите да изключат приложението на съответната конвенция в техните договорни отношения – така напр. Чл. 6 от Виенската конвенция казва, че тя се прилага задължително като са налице условията ,предвидени в чл. 1 освен ако страните изрично не изключат Конвенцията от прилагането на тяхните договорни отношения.
    
11. 
    някои международни търговски конвенции съдържат определени изрази, които АКО бъдат употребени, това означава, че те се прилагат в договорните отношения – напр. Брюкселската конвенция – по отношение на коносаментите и унифицирането на правилата в прилагането им – ако съдържа думата „парамаунт” означава, че се прилагат всички павила по отношение на коносамента и някои правила свързани с морския превоз са подчинени на тази Брюкселска конвенция
    
12. 
    няма международна юрисдикция, която еднообразно да ги тълкува, следователно, въпреки унификацията и хармонизацията на правните норми, те ще бъдат различно тълкувани и прилагани в националната юрисдикция. Това зависи от много фактори, от правната халтура, традиция на правоприлагащия орган, от това какво е наслоено в неговото съзнание в резултат на развитието на вътрешното право, почти всички конвенции съдържат следната норма – при тълкуване и прилагане на конвенцията да се имат предвид практиката. Напр. В сайта на Виенската конвенция – има практики по един и същ текст, от където е видна, че по един и същ текст, има различни практики. Освен това самите конвенции поради невъзможността да се регламентират изцяло правоотношенията, които са техен фрагмет, съдържат клаузи, които дават възможност на националния съдия да попълни празнините, съдържащи се в тях.
    

8. 
   UNIDROIT – Институт за хармонизиране на МЧП в Рим, който създава общи принципи , изработва проекти за конвенции, ръководства, така напр. Е изработил Конвенцията, която е ратифицирана от голяма част от държавите за международен факторинг.; Конвенцията за международните гаранции/банковите гаранции/, там има единни правила за банковите гаранции, ; изработил е принципи за международна търговия, издава ръководства /напр. Ръководство за франчайзинга/
   
9. 
   СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ – е наследник на Споразумението GATT /Generall аgreemant създадено след втората световна война 1937 г, когато се прави предложение за организацията на на международната търговия, това е второто споразумение след подписването на търговската банка и МВФ, цел – да се намалят митническите тарифи, да се стимулира търговията между държавите след войната, подписано 1948, но се нарича GATT 37 – ТО НЕ УЧРЕДЯВА някаква международна организация, но в същото време не е просто един международен договор. Тъй като самото споразумение предполага администриране на този международен договор – това означава създаване на едни постоянни органи по силата на самото споразумение, които да следят администриране на международният догвор. По силата на самото споразумение се създават международни органи, които следят за неговото изпълнение. Характерно за GATT Е ЧЕ по своя предмет на постоянно предоговаряне и усъвършенстване, като тези преговори се водят в т.нар. КРЪГОВЕ, т.е., има кръг от преговори, който трае три четири години. Кръгът от преговори предпоставя, че държавите – членки и държавите – страни по споразумението могат в рамките на тези преговори да предоставят определени искания към другите държави и предложения, съгласно които те правят съответните постъпки или насрещни оферти, с цел постигане на споразумение за удовлетворяване на тези искания.
   

• 
  СТО съществувА КАТО ИНСТИТУЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ, не заменя GATT, двете споразумения ще продължават да съществуват, СТО , създадена въз основа на споразумение между държавите-членки на GATT; за член на СТО се приема ЕО катот цяло – АКО държавите са 27 в ЕО, то членовете на GATT са 27+ 1 , но ЕО няма отделно право на глас, тя гласува с гласовете на страните 27 страни- членки
  
• 
  В рамките на СТО са изготвени ред споразумения, основните от които са Общото споразумение за търговия със стоки GATT, Общото споразумение за търговия с услуги GATS и Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост TRIPS
  
• 
  СТО администрира и разрешава споровете в рамките на тези споразумения
  
• 
  Върховен орган е Съвещанието на Министрите, което включва представители на всички държави-членки и което съвещание е управомощено да взема решения във връзка с изпълнението на многостранните търговски споразумения.
  
• 
  СТО има генерален секретар , съ вещанието назначава генерален директор и секретариат, които са международни чиновници. /подчинени на специален статут, който не е свързан нито в областта на заплащането, нито в областта на осигуряването с националното законодателство, този специален статут се определя от международните споразумения/;
  
• 
  Генералният съвет, в който поравно са представени всички държави-членки , е постоянно действащ орган. Българя също има свои чиновници там, намира се в Женева. Едновременно с това са създадени отделни съвети, които администрират отделните споразумения, /стоки, услуги, интелектуална собственост/
  
• 
  СТО е юридическа личност, нейният правен статут се определя съгласно международният договор, въз основа на който тя е възникнала. Всяка държава-членка определя в същото време допълнителни признаци, към правния статут на СТО, като юридическа личност, които са продиктувани от националната правна система и са необходими за да може тази юридическа личност да бъде субект на частни правоотношения с международен елемент. Следователно съдържанието на правният статут на юридическата личност на СТО , макар в основата си да е носещо, ще бъде различно в периферната си част, в зависимост от националните правни системи.
  
• 
  Какво представляват тези споразумения
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ GATT - има за цел да предотврати дискриминацията между държавите в търговските им отношения. ТО включва 12 многостранни договора, които съдържат задължения на държавите да въведат във вътрешното си законодателство определени мерки, за да бъде улеснен търговския обмен , това означава намаление на митническите тежести, на второ място – задължение на държавите да не въвеждат количествени ограничения на вноса; 3. – това е споразумението за вътрешните субсидии – всичко, което в момента медиите говорят за субсидиите в рамките на ЕО е свързано със СТО, тъй като има 4 субсидии – от т.нар, червена кошница, зелена кошница, оранжева кошница – напълно забранени са тези субсидии, които стимулират износа и производството на местни продукти. Не са напълно забранени тези финансови помощи, които не са създадени директно за насърчаване на износа, но които могат да засегнат равноправните търговски отношения с друга държава-членка и в последният случай – 5. тази държава-членка може да търси финансово обезщетение за нанесени щети и последната група, които са напълно незабранени субсидии 6. тогава, когато държавата въвежда тези временни субсидии за определен период от време без да се накърняват интересите на другите държави-членки и с оглед въвеждане на обществена необходимост
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИТЕ GATS – дава се определение какво е межуднароден елемент в областта на търговията с услугите - !!!само услуги с международен елемент – има тогава, когато мястото и предназначението на услугата е различно от мястото на търговска дейност и местопребиваването на предоставящия услугата. Всяка държава-членка има задължение да осигури режим на най-облагодетелствана нация, като националните институции са Арбитраж, Административни органи, следва да осигурят защита при предявено искане на засегнатия търговец, поради нарушение на правата му по споразумение.
  

Следващия елемент на международния търговски оборот се свежда до СУБЕКТИТЕ

1. 
   По месторегистрацията на ЮЛ – първи критерий – т.е. държаваат, по силата на правния ред на която е създадено ЮЛ му придава националност, НО не по силата на собственото си национално право, а поради това, че да кажем българското национално право е възприело този критерий – правоприлагащия орган се ръководи от собствената си международно-частно правна норма – когато трябва да се определи приложимото право на едно ЮЛ, българския орган трябва да се позове на член 56 от КДМЧП – по месторегистрация – т.нар. ТЕОРИЯ НА ИНКОРПОРАЦИЯТА – виж МЧП ще проверява!!!
   

2. 
   друг критерий в позитивното право за определяне националността – ПО СЕДАЛИЩЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ – има се предвид действителното управление, не това, където е регистрирано дружеството, а там, откъдето се осъществява ефективното ръководство на неговата дейност. Този критерий е възприет в редица европейски държави – Франция,Германия, Австрия, има се предвид това място, откъдето се ръководи ежедневната дейност на дружеството, а не там, където се събира общото събрание на акционерите. Обикновено то се събира там, където е уставното седалище, често седалището на действително управление се определя като място на централната администрация.
   

В правната литература се разглежда и още един критерий

Определянето на националността е ПРАВООПРЕДЕЛЯЩА за приложимото право към правния статут на ЮЛ или Търговското дружество, следователно въз основа на тази националност се определя приложимото право или т.нар. lex societatis , към правния статут на ЮЛ. Това е много по-широко понятие отколкото националността, личният закон на ЮЛ има определен обхват, т.е. регулира вътрешния живот и правоотношенията, които се развиват вътре в търговското дружество

10
Условията, при които чуждестранните ЮЛ могат да осъществяват дейност на територията на местната държава, както и правните норми, които регулират тази дейност, образуват института на ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЮЛ. В този смисъл, всички или голяма част от нормите ,които се съдържат в договорите за взаимно насърчаване на инвестициите, за ограничаване на ДОД, за осъществяване на дейност от чуждестранни юридически лица, образуват правното положение на чуждестранните ЮЛ, но не определят правния закон за тях нито техния правен институт

1. 
   Регламент за създаване на европейското обединение на икономически интереси;
   
2. 
   Регламент 2157 /2002 г. за европейското акционерно дружество;
   
3. 
   Регламент 1435/2003 г. за европейското кооперативно дружество
   

Всички други норми в областта на дружественото право се съдържат в директиви, като почти всички са надлежно инкорпорирани в националните законодателства на държавите членки, в този смисъл, уеднаквени са разпоредбите относно публичността и данните, коит осе съдържат в търговските регистри . моментът на учредяван, дата, представителни права, представляващ орган, представяне на баланс, седалище, всичко , което се съдържа в нашия Търговски регистър, тъй като ТЗ и ТР у нас са уеднаквени, ще се видят и в търговските регистри на всяка държава членка

В областта на дружествата като субекти на частни правоотношения в рамките на европейското право са изключително актуални два момента

Преместването на седалището в друга държава, като дружествотопродължи да бъде регулирано от правото на първоначалната държава НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ.!!!

• 
  европейско акционерно дружество
  

• 
  европейско кооперативно дружество
  

От правна гледна точка най-интересно е Европейското акционерно дружество, третото почти го повтаря.

Понатието ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР следва да се разбира в най-широк смисъл, но в същот овреме следва да се има предви, че принципите на UNIDROIT НЕ се отнасят за всички договори с международен елемента, а само за международните търговски догвори. От тяхния обхват са изключени потребителските договори, които в националните правни системи се уреждат с повелителни норми, едностранните сделки . Те съдържат уредба относно целта, предмета на договора, сключването, действителността, тълкуването, изпълнението и неизпълнението. Когато страните изберат да се приложат принципите на UNIDROIT към търговска сделка това би било израз на свободата на договаряне, дотолкова, доколкото тя е уредена и възможна от упражнената автономия на волята. Най-често принципите на UNIDROIT се прилагат тогава, когато е предвиден арбитражен ред за разрешаване на спора поради обстоятелството, че обикновено в почти всички закони на международния търговски арбитраж е предвидена по-голяма свобода на арбитрите за решаване на спора по съвест. И като тълкуват волята на страните. При прилагане на принципите на UNIDROIT няма да може да бъде отклонено действието на повелителните норми както на сезираният съд, така и на обективно-приложимото право. Преамбюлът на принципите препоръчва използването им при тълкуването и запълване на празноти на други международни унифицирани актове. Не могат да се използват принципите на UNIDROIT относно представителството на страните, праводееспособността на субектите, не се уреждат въпросите на давността , въпреки това те биха могли да бъдат от полза в международния търговски оборот.

15

1. 
   това са за приложенията, произтичащи от делови отношения, предхождащи сключването на договора – т.е. от преддоговорните отношения. ;
   
2. 
   някои застрахователни договорои, които не са включени в застрахователните директиви
   

ПРИ избор на приложимо право се поставя въпроса за съотношението между избраното от страните право и разпоредбите на Виенската конвенция за международна продажба на стоки – един въпрос, който е страшно счекотлив във практиката

16

Трудови договори

3. 
   санкционирането на липсата на основание, включително и условията за валидност;
   
4. 
   последиците от недействителността на договора са подчинени на облигационно-правния статут, независимо от оснаванието;
   
5. 
   тълкуването на договора, включително и свободата на договаряне се уреждат от приложимото право към договора – това означава, дотолкова, доколкото приложимото право към договора съдържа диспозитивни норми само в тяхните граници, само в рамките на това приложимо право, страните могат да упражнят свобода на договаряне Ако е прието за приложимо българското – член 9 ЗЗД, ако друго – доколко това чуждо право позволява такава свобода на договарянето. В Търговските договори значение има валутата , възможно е /стар текст на ЗЗД, сега променен, съгласно който във вътрешните отношения страните нямаше как да договарят различна валута от БГлв/ сега това го няма, сега, валутата на плащане е без значение, това е чисто вътрешен договор, няма пречка страните да договорят валутата така, както са предявили исковата молба, така ще бъде отсъдено решението, въпросът вече е единствено върху лихвите – при нас това също не е проблем, предвид валутния борд, въпрос на правоприлагащия орган е как ще пресметне, в лева или в долари – курса на БНБ на деня и оттам нататък да определи лихвата. Ако става дума за договор с международен елемент и чуждото право или lex contractus позволява валутна клауза, няма пречка тя да бъде договорена между страните
   

• 
  грижата, която страната трябва да положи при изпълнение на задължението си, трябва да съответства на обичайната грижа на добросъвестния търговец при изпълнение на неговата дейност;
  
• 
  мястото и времето на изпълнението също се определят от lex contractus /приложимото право/, както и времето, естествено тук се намесват и търговските обичаи, тъй като при дистанционните доставки операциите по товарене и разтоварване се определят от нормите на съответната товарна гара или пристанище
  
• 
  при изпълнението на търговските договори, следва да се имат предвид и съответните митнически разпоредби, които в международното търговско право се възприемат като норми с непосредствено действие от обществен интерес – т.нар lois de police – различно от обществения ред – имат по-ограничено приложно поле, по-ограничен обем от обществения интерес;
  
• 
  относно съдържанието на това, какво представляват нормите с непосредствено действие от обществен интерес се е произнесъл Съдът на ЕО по делоС – 369/96 Arblade – проблемът е бил поставен от фирмата Арблейд, като френска фирма, осъществяваща дейност в Белгия във връзка с дейност от дървообработваща промишленост, фирмата е санкционирана от белгийските власти, за неподдържане на надлежните документи във връзка с регистрацията на работниците, документи, свързани с индивидуалните трудови договори, специален регистър за служителите и др. Съгласно изискването на белгийското трудово законодателство, поради което съответно е била глобена и в хода на обжалване на глобата фирмата Арблейд повдига въпрос за Съвместимостта на тези норми на белгийското право със свободата на установяване и свободнот одвижение на личността, респ. Търговските фирми в рамките на ЕС, съдът на ЕО постановява – всички тези норми, по силата на административен акт, вкл. Нормите на митническото право, нормите, които задължават в определен административен порядък работодатели, ЮЛ и ФЛ да предоставят данни на държавен административен орган , са норми с непосредствено действие и те не са в противоречие с член 56 респ чл 59 /49/ от Договора за ЕО, в делото Арблейд се дава най-широко пояснение на това какво представляват норми с непосредствено действие, които се прилагат от правоприлагащия орган независимо от избраното приложно право по конкретния договор.
  

СКЛЮЧВАНЕ на търговските договори

Обикновено във външно търговските договори е предвидена СПЕЦИАЛНА КЛАУЗА ЗА ВЛИЗАНЕ НА ДОГОВОРА В СИЛА – тя има същото правно действие, каквото има и всяка друга договорна клауза

• 
  договорите за продажба на стоки, купени за лична, семейна, домашна употреба
  
• 
  продажбата на стоки, които се разпродават на търг
  
• 
  доставката на електричество;
  
• 
  когато страната има повече от едно място на дейност – член 10 ал. 1 Виенската конвенция меродавно е това, което е в най-тясна връзка с договора и неговото изпълнение
  

• 
  пороците на волята;
  
• 
  основанието на договора;
  

1. 
   добросъвестност и липсата на формализъм / член 11 и член 29 ВК/;
   
2. 
   закъснението или грешката при проедаване на съобщенията от едната страна и обстоятелството, че не е достигнало това съобщение до другата страна не лишава изпратилия съобщението от неговите права;
   
3. 
   стремежът по-скоро да бъдат изпълнени задълженията, а не договорът да бъде развален
   
4. 
   задължението за информиране на другата страна – при прилагането на Конвенцията съществуват твърде много трудности, тъй като липсва единен орган по тълкуване и прилагане на Конвенцията, съществува сводка от националната практика на държавите – членки, съдоговорителки по Конвенцията, което е практика на различните съдилища, същото е по отношение и на институционните арбитражи.
   

1. 
   купувач продавач – място на дейност две различни държави, страни съдоговорителки по Конвенцията – ясен и безспорен случай
   
2. 
   продавач – купувач – място в две различни държави, но те НЕ са страни по конвенцията, съгласно сключения договор приложимо право към договорните отношения е правото на държавата, където е седалището на продавача, седалището на продавача се намира в държава, която е страна по конвенцията, той няма място на дейност в тази държава, по силата обаче на това, че отпращаща норма ни е насочила към тази държава, при условие че не е налице предпоставката по т. А ще приложим ВК, защото в правото на държавата – където е седалището на продавача, макар да няма дейност там ВК е действащо право и второ защото е налице текстът на член 1 буква Б от Виенската конвенция
   

18 МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ

1. 
   договорен документ – документ, свързан с изпълнението на договора – коносаментите са бланки, формуляри, най- отгоре на предната страница е изписано по кои правила се издава този коносамент – може да бъдат Хамбургските правила – JENCON , могат да бъдат правилата на Прибалтийската асоциация на морските превозвачи, на предната графа – където има номерация във всяка кутийка, се описва вида на стоката, тонажа и отдолу има подпис на капитана, който приема стоката за превоз. Тогава когато капитанът НЕ е направил бележки по приемането на стоката, коносаментът се нарича ЧИСТ НА БОРД – при този коносамент, това, което изпращачът е написал, че предава, означава, че е прието на кораба. Ако капитанът на кораба установи повреда, липса в товара, той прави ЗАБЕЛЕЖКА и вече коносаментът НЕ Е ЧИСТ НА БОРД. Обикновено на предната страна на коносамента се отбелязва къде ще се вози стоката – дали в трюмовете или на палубата, съществено е, защото обикновено изпращачите не биха искали стоката да се вози на палуба, тъй като това може да доведе до повреда или загуба. Отзад на гърба на коносамента, със ситни букви са изписани всички условия на превоза. Подписвайки коносамента от капитана и предавайки стоката на кораба, на практика изпращача се съгласява с условията, ОБЩИ условия, на гърба на коносамента. В тези ситни букви, всяка клауза би могла да се зачеркне, подлага се отделен лист, в който се посочва новото съдържание на тази клауза. Коносаментът има И търговска функция, тъй като той самият представлява стоката, може да бъде издаван на заповед, може да бъде джиросван – това са случаите обикновено, когато се касае за борсови стоки – напр. Царевица, натоварена в Аржентина, докато стигне до Европа – предмет на борсови сделки, може да смени няколко пъти собственика си, всичко това става с джиросване на коносамента – ТОЗИ , КОЙТО ПРИТЕЖАВА КОНОСАМЕНТА, ТОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СТОКАТА ОТ ПРЕВОЗВАЧА . обикновено коносаментът е И документ за плащане, документ, който се изисква по акредитива при акредитивното плащане, за да може да се удостовери, че стоката е натоварена на борда на кораба, при който случай продавачът е изпълнил своето задължение да предаде стоката на превозвач. Продавачът може да има задължението да плати превозната цена до определеното местоназначение и тогава продажбата на база CIF / ЦЕНА, ЗАСТРАХОВКА, НАВЛО/ или / C& F / - ЦЕНА И НАВЛО ако, е на първа база, означава, че когато сме договаряли цената, освен стойността на стоката трябва да сме сметнали застраховката и навлото, трябва да се знае и крайната точа. При втория случай застраховка няма, но тези условия като цена и фрахт – навло се договарят още при покупко.продажбата. ако доставката е на база FOB - напр. Българско пристанище, това означава, че нямаме задължение да платим нито да ангажираме морски превоз , имаме задължение само да натоварим стоката на борда на кораба , предоставен от купувача –тогава цената е само цената на стоката. Съществува обаче голямо неудобство – това следва да се има редвид още при договора за покупко-продажба, ако в условията за плащане е предвиден акредитив и по него продавачът трябва да представи ЧИСТ НА БОРД коносамент, а условията на доставка са FOB той ще трябва да чака докато купувачът му изпрати кораб в удобно за купувача време да натовари стоката и да вземе коносамента, т.е. може да е готов със стоката, но да не може да си получи парите за нея. В тези случаи обикновено продавачите когато договарят при FOB И В акредитива е посочен коносамент се борят плащането на стоката да бъде получено НЕ САМО срещу коносамент, а срещу складова разписка, т.е. продавачът да достави стоката на пристанището ,да си вземе складова разписка, за да си вземе парите за акредитива и в договора за покупко-продажба да пише, че разходите по складирането след определената дата за получаване, да бъдат за сметка на продавача. Когато става дума за далечни дестинации, корабите пристигат рядко, купувачът гледа да говори FOB ЗА да използва обичайния си превозвач, обратно пък продавачът гледа да достави CIF – за да спечели от навло, второ да използва националните си превозвачи, които са му под ръка. В международния морски превоз съществуват два вида наемане на превозвачи – едното е предоставяне на товара, без да се интересуваме от кораба, мястото на кораба и пр. Вторият начин е наемане на определен обем от кораба или на цял кораб за извършване на превоз. Това в морското търговско право се нарича чартиране на кораба, документът, с който се сключва договора за наемане на кораб, се нарича ЧАРТЪР, а за наемане на място на кораб – ЧАРТЪР ПАРТИ (party) . чартърът и коносаментът са два различни документа, и при чартъра се издава коносамент, чартърът е договорът, с който се наема част или целия кораб за осъществяване на превоза, коносаментът означава, че стоката е приета на борда на кораба за превоз, чартърът може да се сключи два месеца предварително. Чартърите също са унифицирани и представляват формуляри, като на предната страна също разграфена в кутии се отбелязва корабособственика, респ. Оператора на кораба, наемателя, цената, за която се наема кораба, респ. Мястото на кораба и маршрута. Обикновено чартърите се сключват тогава, когато превозът трябва да се изпълни по маршрут, който не обичаен, обичайните маршрути се наричат линейни – какво означава линеен маршрут – примерно Холандска фирма осъществява линейни превози, корабът идва в Констанца, следва Варна, после Турско пристанище, Пирея, МАлта, през Франция се връща до Хамбург, като приблизително на определени дати той пристига в тези пристанища и съответните брокери – вид комисионери , събират стоки за тези кораби, които се движат линейно/тези превози са доста по-евтини за товародателите, но в същото време те предполагат само до определено място, разбира се при добър брокер, той може да направи така, че да комбинира различни линейни превози/, това обикновено става при контейнеровозите и при превози с големи габарити. В ПРЕДНАТА част на ЧАРТЪРА , освен посочените по-горе данни, са посочени и времето на товарване и разтоварване – комплексно – напр. 4 дни, това се нарича СТАЛИЙНО ВРЕМЕ, т.е. в рамките на тези дни получателят, респ. Изпращачът трябва да организира товарването и разтоварването. Това е важно за превозвача, тъй като това е времето, в което той е в пристанището, затова в чартъра се определя точно сталийното време, включая работното време. Ако това не бъде написано – превозвачът, респ. Купувачът – губи, дължи неустойка – денюрейдж – това е неустойката, която трябва да заплати наемателят на кораба за това, че не е организирал товарването/разтоварването в определените дни. Обикновено при морският превоз не е написан срок, в който трябва да бъде извършен превоза, или срок на доставянето на стоката, НО в чартърите се посочва т.нар. ЕТАР МОМЕНТЪТ , в който корабът трябва да бъде предоставен за натоварване. ЗАДЪЛЖЕНИЕ на превозвача е да осигури навигацията на кораба, правилното разположение, укрепването им и на последно място той трябва да предаде стоките на лицето, което се легитимира с коносамента. Отговорността на превозвача е ограничена като той дължи пълна обезвреда само в случай на груба небрежност или умисъл. Обикновено отзад в коносаментите или в чартърите е написан компетентен арбитраж или съд, което ние , подписвайки като изпращач се съгласяваме и влизаме в хипотезата на дерогирана компетентност поради избор на съд. Морската застраховка представлява отделен вид застраховка, това са отделни застрахователи, големи, които се занимават с този вид застраховка, които са обединени в клубове, с оглед презастраховането. LOYD – най-големият презастраховател . в областта на отговорността е известен и един друг институт на морското право .т.нар ОБЩА АВАРИЯ . общата авария се нарича само така, но на практика това означава едно ПРОИЗВОДСТВО, когато капитанът на кораба е предприел действия за спасяване на кораба, товара и навлото – напр. Заседнал е кораба, извикани спасителни служби, които го влачат, на тях трябва да се плати, това означава, че капитанът трябва да обяви обща авария, за да могат в разходите да участват собственикът на кораба, този, който е получил навлото – превозвача, и собственикът на товара. В пристанището, там откъдето е нает кораба се развива специално производство за разпределение на разходите между собственика на товара, на кораба и превозвача, тъй като се счита, че тези разходи са направени за спасяване интересите на всички заинтересовани в превоза страни.
   

21 22 ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ /

20.ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ представлява общото понятие, което включва защита на авторското право и индустриалната собственост – в областта на търговското право, сделки, свързани с авторските права почти няма – те са сделки на гражданското право и основния в областта на авторското право е ИЗДАТЕЛСКИЯ ДОГОВОР – той е търговски договор от гледна точка на издателя, но от гледна точка на автора, той си е чисто граждански договор, тъй като упражняването на тези права не е толкова свързано с търговския оборот, той се занимава предимно с ПРАВАТА ВЪРХУ ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ – патентните права, правото върху търговска марка

22 Понятието ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ е определена от парижката конвенция като сборно и включващо определени нематериални блага със стопанско предназначение. Това са изобретенията, които се закрилят по правото на съответната държава и другото, което се предвижда в Парижката конвенция, а не е включено в нашия закон за закрила на патентите, това е закрила на търговското име. Международния договор в ПАрижката конвенция не представлява унифицирана правна уредба, не се създава единен патент, националните законодателства продължават да уреждат материално-правните предпоставки за закрила на достиженията в науката и техниката, националните патенти продължават да имат териториално действие , закрила на територията на страна-членка по Конвенцията може да се получи само след излизане на защитен документ от съответното национално патентно ведомство. Важен момент, който Парижката конвенция съдържа в областта на международното общуване, това е т.нар КОНВЕНЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ. ТОВА означава – правото на автора на едно изобретение да патентова в държава-членка на конвенцията в едногодишен срок след подаване на заявката в националното патентно ведомство своето изобретение и в друга държава-членка на Конвенцията. Изобретението за да се патентова следва да отговаря на изисквания по националнот озаконодателство, общо за всички законодателства, - ДА Е ОПРЕДЕЛЕНА НОВОСТ, следва да бъде новост в областта на науката и техниката, на патентоване подлежат само изобретения , които имат промишлена приложимост и представляват новост в науката и техниката. Законът за патентите е предвидил условията и изискванията, на които да отговаря едно изобретение, за да може да получи патент. Тъй като патентът представлява един ОСОБЕН административен акт , въз основа на който се получава защита на това изобретение, той се издава при условията на Закона за патента. Той има обаче само териториално действие – само в държавата, която го издава, съгласно Парижката Конвенция, за да можем да патентоваме същото изобретение в друга държава ,след като сме подали заявката в съответната държава, по силата на Парижката конвенция в 1 годишен срок ни се дава възможност да го патентоваме в друга държава, независимо че друг също е подал заявка за патентоване. Но само след като сме подали заявка в националното патентно ведомство. Нашето право все още се ползва с признака НОВОСТ, независимо с това, че лице в друга държава може да е изобретило същото нещо, но е направило заявката след нас. Това се прави като още при подаване на заявката в националното ведомство, това ведомство обединява световната организация, бюрото в Женева за такова изобретение и по такъв начин в рамките на този едногодишен срок се прави правото върху индустриална собственост. След изтичане на едногодишния срок, подавайки заявка, но друг, открил същото нещо – подал заявката – вече сме загубили право на индустриална собственост

23 ВЪПРОСЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕТЕ

В рамките на ЕС е уеднаквен режимът на компетентността на съдилищата относно разрешаването на търговски спорове по съдебен ред, освен съдебен ред съществува и арбитражен ред

1. 
   в нормативните актове на държавата е предвидена по принцип възможността търговските спорове да бъдат разрешавани от арбитраж и не само това, в почти всички държави е предвидено нормативно решение, съгласно което , ако е налице арбитражно споразумение и бъде направено за това възражение от ответника , делото да бъде прекратено – тази разпоредба се съдържра и в нашето право член 19 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят спор пред арбитражен съд, освен ако предмет не са вещни права, издръжка или по права по трудови правоотношения . уговорен арбитраж – като ищец ако предявим иск пред съда, искът може да бъде прекратен поради липса на компетеност – арбитражната компетентност не се следи служебно. Ако ответникът се яви по делото и вземе становище по същността на спора това означава че на практика тази арбитражна компетентност, дерогирана от страните, поради мълчаливо съгласие на ответника ,изразено в съдебното заседание, за компетентността на държавния съд – член 23 КМЧП и чл 23 от Регламент 2001
   
2. 
   в случаи когато не е налице арбитражно споразумение, компетентността на съдилищата по търговски спор се определя съгласно Регламент 442001 или Брюксел 1 – една и съща е компетентността за това кое решение по търговски спорове от чужда страна – вътре трябва да бъде написано че е издадено по Регламент 44/2001 ако ответникът има обичайно местопребиваване в държава членка, условие да се приложи Регламента е връзка на ответника с държава членка, която връзка се изразява НЕ в неговото гражданство, А в неговото обичайно местопребиваване. При прилагането на Регламент 44/2001 се ползва практиката на съда на ЕО, то прилагане на Брюкселската конвенция от 68 г., която беше практически трансформирана в Регламента Брюксел 1. ;
   
3. 
   в областта на търговските спорове съществува и друг нормативен акт, уреждащ компетентността, това е Конвенция от Логано , която има почти същото съдържание на Брюксел 1 и действа по отношение на държавите, които участват в европейското икономическо пространство /ЕО, Швейцария, Исландия и Норвегия/ България не участва в Логанската конференция и съответно не е ратифицирала Логанската конвенция. Тълкуването на термините и понятията, както в Брюксел 1 така и в Регл.44 2001 е автономно
   

ОБЩАТА КОМПЕТЕНТНОСТ по търговски дела е уредена в член 2 от Регламент Брюксел 1, компетентен е съдът на държавата членка по местоживеенето на ответника, независимо от националността и гражданството на страните по делото. Без значение е местоживеенето на ищеца, съдилищата на държава-членка не могат да откажат юрисдикция, ако местоживеенето на ответника се нимира в нея, а съдилищата на всяка друга държава-членка са зъдължени да прекратят делото поради липса на компетентност. Считано от 2007 – в българските съдилища има много прекратени дела на това основани, тъй като голяма част от ищците се ръководят от КМЧП. Ако ищецът предяви иск в България, по силата на Регламента обаче това е невъзможно, защото има ПРИМАТ по отношение на КМЧП, всяко дело може да се прекрати на това основание в такъв случай

25 РЕГЛАМЕНТЪТ ЗА МАЛКИТЕ СПОРОВЕ – регл. 861 /2007

• 
  молбата – по формуляр – приложен в самия Регламент;
  
• 
  претенцията естествено се предявява пред компетентния съд;
  
• 
  възможно е в хода на процеса да се представят и други доказателства, освен приложените в исковата молба;
  
• 
  процедурата е писмена – призоваването следва да бъде направено още към момента на подаването на исковата молба, след като бъде постановено решението, изпълнението може да стане директно пред Органа по изпълнителното производство на държавата, в която се иска изпълнение, без да минава през съда, без да има декларация за изпълнение, това означава, че в самото решение, което е постановено – също формуляр, се изписва, че то е постановено по Регламент, иначе няма как да го изпълнят.
  

Друго особено производство е РЕГЛАМЕНТ 805/2004 за въвеждане на европейското изпълнително основание при безспорни вземания