Металдетектинга в България. Състояние и възможни переспективи след приемане през 2009 год
Изтегляне 153.25 Kb.
|
|
Металдетектинга в България. Състояние и възможни переспективи след приемане през 2009 год.на рестриктивния и неясен закон за културното наследство Автор: адв. георги георгиев Металдетектинга като вид специфична обществена дейност по откриване на старини е не само хоби, но и начин и средство за изучаване на историята на човечеството. Това полезно занимание се осъществява от значителен брой хора по целия свят, включително и в Република България, Съществена предпоставка за широкото разспространение металдетектинга в България е обстоятелството, че за почти 25 годишният период, от средата на 80-те години на миналия век до 2009 год. са налице сравнително балансирани законови норми, които пряко не криминализират търсенето на реликви с металдетектор. През този почти 25 годишен период, действа Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 год., съгласно нормите на който, паметниците на културата /старините/ са общонародно достояние и задължение на целия народ е да ги пази и допринася за увеличаването им, като лицата, които случайно са намерили или открили старинен предмет са длъжни в 7 дневен срок, да съобщят за това в общината или най-близкия музей, за което получават законово регламентирано възнаграждение. Разпоредбите на този закон, както и обстоятелството, че в Наказателният кодекс липсваха норми криминализиращи търсенето с металдетектор, допринесе за широкото разспространение на металдетектигга, като броя на практикуващите това изключително полезно и приятно занимание достигна няколко хиляди, по данни на медиите, около 3000-5000 до края на 2009 год. През 2008 год. комисията по култура в 40-то Народно събрание, подготовя проект за нов закон регулиращ обществените отношения в областта на опазване на културното наслесдство, като във връзка с подготовката му е поискана помощ от Съвета на Европа, като е предоставен за анализ новия проект на закон. В отговор със свой доклад на Съвета дава крайно негативна оценка на проекто-закона и препоръчва на Парламента да се спре процеса по приемане, и започване на диалог и консултации със специалисти в областа на културата. Въпреки препоръките и крайно негативна оценка, българския законодател го приема, след което новия закон е обнародван и влиза в сила на 10.04.2009 год. С новоприетият Закон за културното наследство /ЗКН/ се въвеждат редица неясно формулирани понятия, като „културна ценност”(чл.7,ал.1), „археологически културни ценности” (чл.53,т.1) и „археологически обект” (чл.146,ал.1), представляващи несръчна компилация между понятия въведени в Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство и понятия от сродни по материя закони на други държави. Наличието на неясни и нееднозначни понятията въведени в нормите на новоприетия закон в следващите години пряко рефлектира в актове на полиция, прокуратура и съд, когато с тях се запълваха бланкетни норми от Наказателният кодекс (чл.278а,ал.6 и чл.277а,ал.7 ), което в голяма част от случаите се изрази в необоснована наказателна репресия от страна на държавата, спрямо практикуващите металдетектинг. Обстоятелството, че въпреки сериозните и обосновани критики, Закона за културното наследство бе приет, както и обстоятелството, че за първи път в модерната история на България се криминализира търсенето с металдетектори, доведе до иницииране на стотици наказателни дела, не само за търсене с металдетектори, но и за простото държане на неработещ и дори разглобен металдетектор. Изброените обстоятелства бяха предпоставка да бъде учредено „Сдружение Българска Национална Федерация по Металдетектинг” /БНФМД/ с цел защита интересите на любителите на металдетектинга в България и иницииране на промени в закона, основно за замяна на несъвършенните и противоречиви норми с такива съответстващи напълно на общоприетите европейски норми в тази област. Тук е мястото да се спомене, че едновременно с приемане на Закона за културното наследство, бяха създадени нови разпоредби от Наказателният кодекс /НК/, съгласно които търсене на „археологически обекти” е престъпление, като бяха въведени квалифицирани състави за търсене с използване на технически средства, каквито са металдетекторите, поради което голям брой собственици на металдетектори бяха подведени под наказателна отговорност, дори само за това че притежават такова устройство, без дори да има данни дали и кога са го ползвали. Много от тях бяха осъдени, а и в момента текат наказателни дела за това, че използват уредите за търсене на археологически обекти, а не за практикуване на хоби. Съгласно текста на чл.277а,ал.1 от НК, всеки който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като по-тежкият квалифициран състав е предвиден в разпоредбата на чл.277а,ал. 3, съгласно който, ако при извършването на по-горе описаните деяния се използват технически средства /в случая металдетектори/, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на дееца. Третата разпоредба, която също пряко рефлектира върху собствениците на металдетелтори е тази на чл.277а,ал.7 от НК, съгласно която всеки който противозаконно държи или укрива предмети за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Описаните три норми квалифицират този тип действия, като такива с висока степен на обществена опастност. Внимателният прочит и задълбочен анализ на тези три разпоредби неминуемо предизвиква множество въпроси, тъй като някои от тях по същество са правно абсурдни. Все в тзи връзка недоумение предизвиква разпоредбата на чл.277а,ал.7 от НК, съгласно която всеки който противозаконно държи предмети за които знае или предполага, че са предназначени за търсене на археологически обекти, каквито са всички металдетектори, следва да бъде наказан с лишаване от свобода до шест години и вероятност да му бъде отнето част или цялото лично движимо и недвижимо имущество. Изследвайки тази разпоредба от закона, следва да бъдат в детайли изяснени два момента, първият е кога е налице незаконно държане на специално техническо средство, каквото е металдетектора и вторият момент е следва ли да се възбужда наказателно преследване при положение, че на обществото, респективно на всеки производител, собственик и държател на металдетектор е известно, че с него могат да се търсят всякакви предмети от метал, включително и стари предмети приемани за археологически обекти. Българските правоохранителни органи в лицето на полиция, прокуратура и съд не приемат еднозначно държането на металдетектор като противозаконно в случаите, когато собственика на металдетектор не е поискал неговата регистрация от органа по регистрация – министерство на културата. Нееднозначните правни изводи на разследващи полиции, прокурори и съдии, до голяма степен са в пряка връзка със създадените несъвършенни норми, а иненно тези на:
За яснота относно различията в изводите на правоохранителните органи при идентични казуси, ще цитираме част от тях, по долу, като ги разделим на две групи, както следва: А.Актове на прокуратурата и съда, съгласно които притежаването и държането на металдетектор не е нарушение или престъпление. 1.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение от 08.03.2012 г. по КНАХ дело №32/2012 г. на Административен съд-гр.Враца, цит: „...При систематичното и логическо тълкуване на чл.152, ал. 2 от ЗКН следва да се приеме, че задължението по чл. 152, ал. 2 от ЗКН несъмнено се свързва с извършването на теренни проучвания на археологически ценности, което в случая не е налице. Предвид изложеното не може да се приеме, че Б. е следвало да заявява, респективно да иска разрешение за извършване на теренни проучвания, респективно да е имал задължение да регистрира специалното техническо средство по реда на чл.152, ал.2 от ЗКН. В тази връзка съдът намира, че от обективна страна липсва състав на извършено административно нарушение по посочения текст.» 2.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №4590 от 29.03.2012 г. по Административно дело №10027/2011г. на Върховен административен съд на Република България, цит: „...В конкретния случай С.Д.С. е подал заявлението си за регистрация и вписване в регистъра на специално техническо средство по реда на чл. 31,ал.1 от Наредбата. Мълчаливият отказ да се извърши вписването е съобразен с изрично заявеното в него, че металдетекторът няма да бъде използван за извършване на теренни археологически проучвания, а е предназначен за дейност извън приложното поле на Закона за културното наследство.” 3.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №294 от 25.06.2012 г. по Касационно наказателно дело №893/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: ”...Трябва да се добави,че специалните технически средства по ЗКН са определени и са предназначени за законна дейност по теренно проучване на археологически обекти от оторизирани лица,като по отношение на тези предмети е предвиден регистрационен режим.При липса на цел за разкриване или провеждане на археологически проучвания и присъствие на използване на специалните технически средства по принцип, не се дължи допускане на регистрация. Такова е разрешението, дадено по решение №4188/ 22.03.12 г.,постановено от Върховния административен съд, 1 отделение, по административно дело № 7375/11 г.” 4.Съгласно мотивите на съда, изложени в Присъда №4 от 04.03.2014 г. по Наказателно ОХ дело №412/2013г. на Окръжен съд-гр.Шумен, цит: „..Освен това съставът на престъплението, в което са обвинени подсъдимите, изисква от обективна страна противозаконно - в нарушение на посочените в бланкета норми - § 16 от ЗКН и чл. 152, ал. 2 от ЗКН, държане или укриване на оръдия, за които обективно следва да се установи, че са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти. Поради това, за да може да се обоснове обвинителна теза за държане на такива оръдия, е необходимо да се установи обективно предназначение и ползване на такива оръдия именно за целите на търсене на археологически обекти, каквото в случая не бе доказано да е налице. И двата металдетектора, и земепроникващия локатор по своята същност действително представляват оръдия, които могат да бъдат предназначени за търсене на археологически обекти. Те обаче, могат да имат и редица други предназначения, например търсене на метали или старо желязо, или търсене на вода, каквито доводи е навел подс. Е.Ч., във връзка с установените по делото увереност на подсъдимия и на други лица във способностите му като екстрасенс. Тази възможност за двойна употреба е довела до поставянето под регистрационен режим само на една част от металдетекторите и земепроникващите локатори – на тези, които се използват за теренни проучвания. Изпълнителното деяние не е просто държане и укриване, а противозаконното такова. Противозаконно би следвало да е държането на технически средства, които подлежат на регистрация, а не са регистрирани..” 5.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №496 от 27.01.2014 г. по Касационно наказателно дело №1637/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „... Според настоящият състав на ВКС, под противозаконно държане, следва да се разбира държането на предмети или оръдия, за които най-напред е предвиден разрешителен режим за държането им и той е игнориран от държателя им (който, ако е собственик - е бил длъжен да ги регистрира, а ако е държател - да знае, че предметите не са регистрирани), а после - когато държането е обусловено от предназначението им или послужването им за търсене на археологически обекти. ...По реда на ЗКН на регистрация подлежат само специалните технически средства по чл.152, ал.1, т.6 ЗКН, които могат да бъдат използвани при теренни проучвания, възможни само след разрешение по ред, определен с наредба на министъра на културата - чл.147, ал.6 ЗКН. 6.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №356 от 12.02.2015 г. по Касационно наказателно дело №986/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...Принципно вярно е, че металотърсачът може да се използва и за други цели, както и, че неговата регистрация по Закона за културното наследство/ЗКН/ е необходима само когато той е предназначен за търсене на археологически разкопки,...” В.Актове на съда, съгласно които притежаването и държането на металдетектор е престъпление. 1.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №85 от 09.02.2012 г. по Касационно наказателно дело №17/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...При анализ на нормата на чл.277а, ал.7 НК може да бъде направен извод, че това формално престъпление е осъществено когато привлеченото към наказателна отговорност лице е имало фактическа власт върху оръдие, което е можело да бъде използвано (или вече е било използвано) за търсене на археологически обекти. Престъплението е осъществено от субективна страна когато подсъдимият е знаел или предполагал, че посоченият по- горе предмет ще бъде използван (или е бил използван) за търсене на археологически обекти. В конкретното производство бе установено по несъмнен и категоричен начин, че М. е притежавал детектор за метал, който обективно е могъл да бъде използван за търсене на археологически обекти.” 2.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №294 от 25.06.2012 г. по Касационно наказателно дело №893/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...Намереният в дома на подсъд. С. металдетектор е бил разгледан в съпоставка с държаните от него археологически предмети, част от които изработени от метал (бронз и желязо) и подлежащи на откриване чрез техническото пособие, чието предназначение то има. Съдилищата са обсъдили и други обстоятелства, от значение за разкриване на субективната страна на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК и те са свързани с подчертания интерес на подсъдимия в областта на археологията и с внушителния брой (757 бр.) предмети, дарени от него на музейната сбирка на читалище „З.“ в [населено място]. Всичко това убедено насочва към сигурните познания на подсъдимия за действителното предназначение на притежавания от него уред (металдетектор) за търсене на археологически предмети от метал. Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е да се установи от обективна страна, че деецът изготвя, държи или укрива предмета на престъпление, за да реализира някоя от формите на изпълнителното деяние. От субективна страна - да „знае или предполага”, т.е. да съзнава обичайното предназначение на предмета на престъпление и възможното му проявление за постигане на специалната цел – търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти. 3.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №349 от 06.11.2014 г. по Касационно наказателно дело №1066/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...Противозаконността на държането на металдетекторите произтича от обстоятелството, че подсъдимият е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, за каквото търсене той няма разрешение.” 4.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №64 от 20.07.2015 г. по Касационно наказателно дело №61/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...Стриктното тълкуване на нормата на чл. 277а, ал.7 НК води до извод, че законодателят не е поставил изрично изискване за определена продължителност на държането и укриването на такива предмети, за да бъде поведението на дееца съставомерно. Връзката, която се прави между разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и обсъждания текст от Наказателния кодекс в аспекта, визиран от жалбоподателя, е неправилна. Противозаконно би било държането от страна на собственика на такива предмети, едва след предоставения 14-дневен срок за регистрация, но само ако датата на придобиване на съответните пособия е установена и този срок е изтекъл, или при условие, че няма налични доказателства относно периода, в който са държани същите... още повече, че, както беше отбелязано по-горе, определяща за ангажиране наказателната отговорност на Б. е не собствеността му върху откритите в дома му предмети, материали и оръдия, а осъществяваната от него фактическа власт върху тях с ясното съзнание за предназначението им. Не е необходимо, както неправилно твърди защитника на подсъдимия, да е доказано извършването на иманярска дейност или наличие на намерение за използването на съответните предмети, материали и оръдия, за да е осъществено изпълнителното деяние по чл.277а, ал.7 НК.”. 5.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №231 от 23.09.2015 г. по Касационно наказателно дело №553/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „....При цялостно тълкуване на обсъжданите норми се налага извода, че държането на такъв тип предмети е противозаконно в два случая, единият от които е, когато то се осъществява от собственик и не е изпълнена предвидената процедура по регистрирането им. Втората възможност за реализиране на престъплението по чл. 277а,ал.7 НК е в случаите, когато върху специалните технически средства се упражнява фактическа власт с цел използването им за търсене на археологически обекти при липса на надлежно разрешително, без спрямо държателя им да е приложимо законовото изискване за регистрация, тъй като той не е техен собственик....Осъщественото от него държане е противозаконно, тъй като той е съзнавал предназначението на специалните технически средства, а именно търсене на археологически обекти без надлежно разрешително за такава дейност.” 6.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №137 от 20.06.2016 г. по Касационно наказателно дело №489/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...В разисквания смисъл не е налице задължение за оспорваната от защитата регистрация по предвидения в чл.152 от ЗКН ред, доколкото собствениците на процесните предмети - Б. Б. и В. Н. не удовлетворяват визираните в чл.148, ал.1 и чл.150 от ЗКН предпоставки, което обаче не изключва наказателната им отговорност, поради консумиран състав на чл.277а, ал.7 от НК чрез осъществена фактическа власт върху технически средства, предназначени за теренни проучвания на археологически ценности и с цел използването им за търсене на археологически обекти, при липса на надлежно разрешение.” 7.Съгласно мотивите на съда, изложени в Решение №221 от 02.12.2016 г. по Касационно наказателно дело №835/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, цит: „...и в цитираните от защитата решения на състави на ВКС е изяснено, че макар инкриминирана вещ, специално техническо средство (в случая, металдетекторът) да е с двойно предназначение, т.е. и за постигане на разрешени от закона цели, държането му без съответната регистрация е неправомерно и при наличие у държателя му на знание или най-малкото на обосновано предположение то да е предназначено или да е послужило за търсене на археологически обекти е наказуемо съгласно чл.277а, ал.7 от НК.” Съдебната практика, основно базирана на решения на Върховен касационен съд на Република България, който е последна съдебна инстанция по такъв тип наказателни дела, може накратко да бъде обобщена с извода, че постановените решения са в две диаметрално противоположни насоки.Една част от съдебните състави на Върховния съд, споделят тезата, че за да е налице „противозаконно държане на металдетектор”, т.е.престъпление по чл.277а,ал.7 от НК, следва да да е налице регистрация инициирана от собственика , ако металдетектора ще бъде ползван за извършване на теренни археологически проучвания и не следва да бъде регистриран, ако ще се ползва за практикуване на хоби, което не представлява теренно археологическо проучване, като знанието че металдетектора може да бъде ползван за търсене на археологически обекти, задължително се обвързва с доказано намерение или вече позване за такова търсене. Другата част от съдебните състави на Върховен касационен съд на Република България, акцентират основно на субективната страна на деянието, криминализирано в разпоредбата на чл.277а,ал.7 от НК и приемат, че дори само знанието или дори предположението от страна да собственика или държателя, че металдетектора може да бъде ползван за търсене на археологически обекти е достатъчно за да е налице престъпление. Това становище намираме, за недопустимо от правна гледна точка, но за съжаление в последната година то се налага като преобладаващо в решенията на Върховния съд. Факт е, че противоречивата практика създава правна несигурност, тъй като всеки един от разследващите полицаи, прокурори и съдии от първоинстанционните съдилища, решава по собствено усмотрение кое решение да приеме за вярно.
Независимо от обстоятелството, че в резултат на тази дейност бяха постигнати положителни резултати и бяха прекратени множество наказателни производства, все още има разследващи полицаи и прокурори, които считат за престъпление самото притежаване на металдетектор, дори в случаите когато същия се ползва само и единствено като хоби. Дейността на Българска Национална Федерация по Металдетектинг не се ограничаваше само в областта на правоприлагането, бяха предприети няколко инициативи, пряко насочени към изменение на въведените несъвършенни норми, както в текстовете на Закона за културното наследство, така и на Наказателният кодекс. Исканията за законодателни промени бяха мотивирани от обстоятелствот, че докато по отношение на нормите криминализиращи, просто държане на металдетектор бяха постигнати определени положителни резултати, то по отношение на текстовете от Наказателният кодекс, криминализиращи самото търсене с помоща на металдетектор (чл.277а,ал.3 във връзка с чл.277а,ал.1 от НК) и до момента не са налице видими положителни резултати. Българска Национална Федерация по Металдетектинг на основание чл.44 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, учреди инициативен комитет, който си постави единствената цел, да търси законодателни промяни в Закона за културното наследство, като бе стартирана инициатива под наименование „За нов закон за културното наследство”. Под предложените от Българска Национална Федерация по Металдетектинг промени само за няколко месеца се подписаха и изразиха подкрепа над 5 хиляди български граждани, а предложенията бяха внесени в Парламента на България и представени за разглеждане и дискутиране в комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. По решение на Парламента, Министерство на културата бе задължено да подготви проект на нов закон, регулиращ обществените отношения в областта на опазване на културното наследство. Показателно е че за изминалите четири години, такъв все още не изготвен. В заключение следва да бъде подчертано, че за изминалите години създадената Българска Национална Федерация по Металдетектинг, неотклонно и последователно се утвърди, като единствена организация в България, бореща се за популяризиране на това завлядяващо интелектуално занимание – металдетектинга, заставаща зад проблемите на своите няколко хиляди последователи и членове. Каталог: images images -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място Изтегляне 153.25 Kb. Сподели с приятели:
|