на националното богатство, мощните емиграционни потоци с висок интензитет не могат да не се отразят на неговото състояние. Формирането на човешкия капитал, освен че продължава дълго време спрямо личностните и националните критерии, има за основен инвеститор държавата и семействата. Той не може да бъде бързо възстановяван в национален мащаб, докато емиграционните вълни буквално за години могат да лишат националното стопанство от ресурс, който се е формирал дълго време. Разходите, направени за него от държавата, са лишавали съответното общество за дълго време от други придобивки. Следователно и от обществена гледна точка вложенията за човешки капитал имат своите алтернативни разходи, обществото се е лишавало от някакъв материален или друг статус, за да формира съответния национален ресурс като човешки капитал. Емиграцията в нашата страна през годините на прехода вече надхвърли един милион и половина души. Това е повече от 15% от съвкупното население на страната. Историкът Г. Марков по този повод отбелязва следното: "Нашето общество губи качество. Умните хора стават все по-малко след това масово изтичане на умове, не на мозъци. Защото всеки има мозък, но не всеки има ум. Разберете, че развитите демокрации стават все по-богати за наша сметка. Те привличат момичетата и момчетата ни със стипендии и по-високи заплати. А нашето общество става все по-опростачено, все победно и глупаво." С последните крайни констатации не можем да се съгласим, но всичко останало според нас е вярно. В България няма статистическо отчитане на конкретен емиграционен поток към определена страна. Отдавна са премахнати и статистическите листове при напускане на страната през граничните пунктове. В такъв случай е по-важна информацията от приемащата страна. Например според испанското Министерство на труда и социалните грижи българите в Испания понастоящем са над 113 000 души. Причините за тази мощна емиграционна вълна са комплексни: продължителната забрана за емиграция и преследването ѝ от закона, икономическата криза, процесите, свързани със
102 смяната на икономическата система, и др. Тя бе мотивирана и от стремеж за реализиране на направените инвестиции в човешки капитал чрез трудова реализация във високоразвита пазарна среда. На езика на коментираната материя това действително представлява