152 инвестиралия в човешки капитал спрямо неинвестиралия.
Причина за това е удължената основа на графика 4.9 по абсцисата, тъй като обикновено тя обхваща годините на цялата трудова кариера, както и времето след пенсионирането. Според
здравия разум трябва да се инвестира в човешки капитал по-интензивно 10 или 15 години в младша възраст, за да се осигури по-добър статус през следващите 40 или повече години, посветени на заработването на доход от платена работа. В крайна сметка решението си
остава за индивида, при което той неизбежно отчита множество други обстоятелства, в т.ч. и субективната оценка на полезността от една или друга професия или дейност.
Когато NPV = 0, потокът от приходи е равен на потока от разходи като дисконтирани величини и от чисто икономически критерии е безразлично дали ще се инвестира, или не. При изчисляването на NPV обикновено разходите се пресмятат с поголяма точност, защото времевият период е по-кратък и неизвестните са по-малко. Освен това е възможно двата основни потока да бъдат самостоятелно дисконтирани в
един и същ период – например при завършването на даден инвестиционен цикъл, и едва след тази процедура да бъдат съпоставяни. Така се постъпва например, когато трябва да се определи срокът по години за откупуване на инвестицията във висше образование.
Сподели с приятели: