Психодрамата- терапевтичен метод на

Изготвил: Проверил:

Психодрамата е терапевтичен метод създаден от д-р Джейкъб Леви Морено през XXвек, целящ справянето с психичните проблеми на индивида или групата, чрез спонтанно изразяване.

Психодраматичният метод използва главно пет термина-инструмента, взаимствани от театъра: сцената, главния герой, или актьора- протагонист, директора- водещ, персонала от терапевтични помощници, или помощни Аз-ове, и публиката. Сцената е пространството, където се случва разиграването.

• 
  Първият инструмент е сцената. Защо сцена? Тя осигурява на актьора многомерно и максимално пластично жизнено пространство. На сцената може да се освобождаваш от бремето на стреса, там си свободен да преживяваш и да изразяваш. Може да има лек реквизит, който да бъде използван с директното му предназначение или с абстрактна цел. Може да придаде забележителни ефекти при разиграването. Специално осветление може да пресъздава различни настроения. Музиката, също придава сила на разиграването. Танцът и движението, заедно с други способи на креативната арт терапия, също могат да бъдат вплетени в психодраматичната сесия.
  
• 
  Протагонистът с субект на психодраматичното разиграване. Когато нящой в качеството си на клиент, пациент, студент, обучаем, член на групата или през друга форма на участие, избере да изиграе ситуация от личния си живот, се превръща в протагонист.
  
• 
  Водещият е в ролята на този, който „оркестрира" , за да помогне на протагониста при изследването на даден проблем.
  В групи за личен опит и не само ролята на водещия може да е по-гъвкава. В обучителни групи, водещият, може да е някой от членовете на групата. Така тези психодраматични роли на протагонист, водещ, публика, помощен аз не са веднъж разпределени да не подлежат на промяна. Определен човек може да поеме всяка от тях в продължение на няколко разигравания.
  
• 
  Помощният аз е термии въведен от Морено и се отнася до всеки участник в психодраматичното разиграване, с изключение на протагониста и водещия. За тази роля е въведен специален термин:дубльор.
  
• 
  Терминът публика се отнася до останалите присъстващи по време на психодраматичната сесия. Публиката е групата,
  пред която се случва разиграването и може да бъде психо- терапевтична група, група по време на семинар или в клас, също и група участници на обучение за управленски умения., водещият използва публиката като част от процеса. Така например публиката може да дава обратна връзка, да излъчва помощни азовеСлед края на психодраматичната сесия групата спира да бъде публика
  
  
  

• 
  За да се изследват чувствата на протагониста, се използват техниките на дублирането, монолога и монодрамата.
  

• 
  За да се повиши и улесни емоционалната експресия, водещият може да използва засилването на жест или движение, преувеличението, височина, пространство и разположение.
  
• 
  Използването на видеозапис, обратна връзка от публиката, публиката като хор и упражнения за невербално общуване.
  
• 
  За да се изследват цели и ценности, могат да се излват техниките вълшебен магазин или проекция и бъдещето.
  
• 
  През техинките за укрепване на егото, през споделянето и внимателното използване на физически контакт като прегръдка или държане.
  
• 
  Проблеми, свързани с груповия процес, могат да бъдат изследвани през техниките на спектрограмата и социометрията.
  
• 
  Има и набор специализирани техники, като напр. хипноза или въображение.
  Същността на психодраматичното разиграване се състои в загряване, действие, закриване на сесията.