Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Резигнация - самота - старост - смърт
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 3. Резигнация - самота - старост - смърт. Тези четири тясно свързани понятия обхващат последната и според нас най-важна тематична област. При депресията пациентът е принуден насилствено да се сблъсква с обратния на живота полюс - смъртта. Всичко живо, като движение, промяна, общуване му е отнето и се проявява противоположният им полюс: апатия, застиналост, самота, мисли за смъртта. Смъртната сфера на живота, която се налага така внушително при депресията, е сянката на този пациент. Конфликтът се състои в еднакво големия страх както от живота, така и от смъртта. Активният живот носи със себе си вина и отговорност - стремежът обаче е да се избягнат тъкмо те. Поемането на отговорност предполага отказ от външни проекции и възприемане на самотата. Депресивната личност се страхува от това, ето защо се нуждае от хора, в които да се вкопчи. Раздялата или смъртта на такива хора често може да отключи депресия. Човекът остава сам - а да живее сам и да носи отговорност той не желае. Бои се от смъртта и затова не разбира условията на живота. Депресията прави хората откровени и честни. Благодарение на нея, неспособността да се живее и да се умира излиза наяве. Безсъние Броят на хората, чийто сън е нарушен за по-кратки или по-дълги периоди, е много голям. Пропорционално нараства и употребата на приспивателни. Подобно на яденето и секса, сънят е инстинктивна основна потребност на човека. В това състояние преварваме една трета от живота си. Сигурното, защитено и удобно място за сън е от съществено значение както за животните, така и за хората. Уморените животни и хора са готови да изминават дълги разстояния, докато си намерят подходящо убежище за почивка. Смущенията в съня ни създават особено неприятни усещания, а липсата на сън човек възприема като една от най-големите заплахи. Здравият сън обикновено е свързан с изградени навици: определено легло, определено положение, определен час от денонощието и т. н. Всяка промяна на тези навици е в състояние да наруши съня ни. Сънят е своеобразен феномен. Всички ние умеем да спим, без някой да ни е учил на това, и все пак не знаем как го правим. Преварваме една трета от живота си в това състояние на 118 съзнанието, но нямаме почти никакви познания в тази област. Копнеем за сън, макар често да усещаме някаква опасност, дебнеща ни от сферата на съня и сънуването. Обичаме да омаловажаваме тези опасности с пренебрежителната забележка: „Това беше само сън!" или: „Сънищата са измамни". Но ако бъдем честни, трябва да си признаем, че в съня живеем и изживяваме същото чувство за реалност, както във всекидневния живот. Който се замисли над тази взаимовръзка, може би ще стигне до извода, че светът на дневното ни съзнание също е илюзия и сън, подобно на нощното сънуване, и че двата свята съществуват само в съзнанието ни. Откъде идва убеждението, че животът, който водим през деня, е по-реален и по- истински от живота в сънищата? Кое ни дава право да поставяме пред съня едно „само"? Всеки опит на съзнанието е еднакво истински - все едно дали се нарича реалност, сън или фантазия. Нека си поиграем с мисълта, че двата полюса - дневни преживявания и преживявания насън - могат да разменят местата си: това ще ни бъде от полза. Да си представим, че животът ни протича в съня, който ритмично бива прекъсван от паузи, отговарящи на всекидневния ни живот. „Ван сънува, че е пеперуда. Той кацаше по цветята сред тревата, пърхаше насам-натам. После се събуди и не знаеше дали е Ван, който бе сънувал, че е пеперуда, или пък е пеперуда, сънувала че е Ван". Такава смяна на полюсите е полезно упражнение, за да прозрем, че не се разбира от само себе си дали едното или другото е по-реално и по-истинско. Будуване и спане, дневно и нощно съзнание са полярности, които се компенсират взаимно. По аналогия, на деня и светлината съответстват будуването, животът, активността, а на нощта и мрака - почивката, несъзнателното и смъртта. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|