ЗАЩО ГЕРМАНИЯ НЕ НАПАДНА ФРАНЦИЯ ПРЕЗ 1875г. ?

18 твърде богат изворов апарат. Слабостта на изследването се крие в тезата, че
Източният и Рейнският въпрос са свързани като скачени съдове- идея, която е атакуема и не намира особена подръжка в западноевропейската историография.
The Struggle for Mastery in Europe 1848-1918 на A. J. P. Taylor е едно от най- цитираните широкомащабни изследвания по политическа история на Европа за втората половина на XIX век. В контекстта на това изследване обаче се намира известна слабост в този иначе епичен труд- Тейлър почти не обръща внимание на кризата от 1875г., считайки я за машинация на германската преса.
2.1 Европа след Френско-Пруската война (1870-1871г.)
На 2 септември 1870г. френската армия е буквално унищожена при Седан.
Месец по-късно армията на фелдмаршал Мак Махон се предава при Мец.
Новата пруска желязна военна машина, командвана от тактическия гений на
Молтке и направлявана от дипломатическия гений на Бисмарк за месец и половина унищожава мита за френската военна мощ. Последвалата капитулация на Париж е експлозия в дипломатическите кабинети в Европа. Родила се е нова империя.
Европа след Френско-Пруската война (1870-71г.)
Официалната церемония в Огледалната зала на Версайския дворец е силен шамар за една от най-гордите нации в Европа. Но не е последният. На 10 март 1871г. във Франкфурт новопровъзгласената Германска империя подписва мирен договор с унизена републиканска Франция. Условията са тежки, на ръба на катастрофата. Франция предава областите Елзас и Лотарингия, губейки изцяло стратегическото си преимущество по Рейн. Освен това се задължава да изплати пет милиарда златни франка репарации- огромна за времето си сума.
По този начин райхканцлерът Бисмарк се надява да отслаби Франция поне за едно поколение, за да даде възможност на новата империя да се консолидира.
Надеждите му обаче не се сбъдват.

19
Франция изплаща последната вноска по репарационния дълг през декември 1873г., изпреварвайки многократно платежния падеж- доказвайки, че има една впечатляваща икономика. Нещо повече, френските въоръжени сили се реформират и модернизират изключително скоростно и към 1873г. Франция може да извади на бойното поле 300 хиляди войници. Но с това грешките на
Бисмарк не се изчерпват. Може би най-фаталната от тях е подценяването на френското национално чувство и почти фанатичното желание за реванш. Елзас и Лотарингия се превръщат в символ на изгубената чест- области, в които френско-говорящото население е поробено от германците. Архиепископът на
Нанси почти всекидневно апелира за помощ от Франция, което биквално е искра в барутен погреб с център Париж. Истината е, че Бисмарк дори и за минута не е помислял да води асимилаторска политика в новоприсъединените области, но национализмът рядко слуша логични аргументи.
Каква е позицията на останалите Велики сили? Русия благосклонно пази неутралитет по време на войната, възползвайки се от разгрома на един от участниците в Кримската коалиция, за да денонсира някои клаузи на Парижкия мирен договор от 1856г. Това тя прави още на 2 октомври 1870г., преди капитулацията на Мец. Разгромът на Франция прави денонсирането свършен факт. С отварянето на Черно море за руските военни кораби канцлерът Горчаков на практика изпълнява програмата максимум, заложена от него преди конфликта. Това почти моментално променя и руската позиция. Горчаков казва:
„Френско-германският конфликт е много опасен. Ние няма да се месим в него, но трябва да упражним въздържащо въздействие в Берлин в полза на
Франция”.
1
Бисмарк никога няма да прости този завой на руския външен министър. Канцлерът искрено вярва, че Русия е естественият съюзник на
Германия в Европа и се опитва да изгради здрав съюз с нея. Ала затоплянето на отношенията между двете велики империи, достигнало своя връх на 24 април
1873г. с подписването на тайна военна конвенция, е повърхностно- честите посещения на двамата императори съответно в Берлин и Санкт Петербург, разкошните балове и военни паради, прикриват огромна пропаст- Русия няма интерес от слаба Франция и хегемонистична Германия.
Австро-Унгария, унизена от Прусия във войната от 1866г., няма избор освен да влезе в германската орбита. Ала Виена никога не одобрява една агресия срещу Франция и дори опитва сближение с Англия, за да подобри имиджа си на Велика сила.
Англия на свой ред, придържаща се към политиката на блестяща изолация, следи с изострено внимание събитията на континента. Не са малко представителите на консерваторите, които открито привестват обединението на
Германия, считайки че консолидирането на европейския център решава проблемите на континента.
2
По-прозорливите английски политици се опасяват, че рано или късно Германия ще отправи своя взор към Белгия и Холандия, за да
1
Косев, Константин- Бисмарк, Източният въпрос и българското Освобождение- 1856-1878г., С., 2003, стр. 94 2
Howard, Michael. The Lessons of History. Clarendon Press, Oxford, 1991, p 56

20 се превърне в доминиращата сила в Северно море. Тогава с неутралитета на
Англия би било свършено. Към момента обаче правителството на Бенджамин
Дизраели може да предостави на Франция само платонически обещания.
Бисмарк съзнава, че обединението на Германия е своеобразна политическа революция и рязко изменя баланса на силите. „Ето защо цялата му политика е насочена към запазване на придобитото, а не завоюване на ново.”
3
Освен това канцлерът е неприятно изненадан от неочаквано бързото възстановяване на
Франция от военните загуби.
4
Към края на 1872г. става ясно, че тя ще изплати предварително репарациите и се готви усилено за реванш. Именно от този период датират и първите сериозни планове на Германския генерален щаб за водене на превантивна втора война срещу Франция, която окончателно да погребе нейната финансова и военна мощ. Квартирмайстерът на щаба фелдмаршал граф Хелмут фон Молтке е горещ привърженик на идеята за бърза наказателна война, но трябва да се съобрази със заповедите на Бисмарк да сдържа военните. На този етап, сякаш, Железният канцлер почти пророчески съзира трагичната съдба на Германия, която ще я сполети в Първата световна война- битка на два фронта. Молтке почти отказва да подготви план за подобна алтернатива, а когато го прави предвижда загуба на Германия поради невъможността Русия да бъде победена. В своите спомени Бисмарк нарича този психологически комплекс „кошмарът на коалициите”.
5
Централното географско положение на Германия я обрича на постоянна осторожност срещу евентуална заплаха от съюз на нейните флангови съседи. Райхканцлерът вижда решението на проблема в две посоки- унищожаване на единия от съседите със съкрушаваща военна кампания (Франция); съюз на базата на взаимни отстъпки
(Русия).
Междувременно събитията следват своя естествен ход. През лятото на 1873г. в европейските дипломатически кабинети се разпространява слуха за германо-руска военна конвенция. С пълна пара се гради и
Съюза на тримата императори- тези на
Германия, Русия и Австро-Унгария. В този момент френската преса започва истинска медийна война, с която иска да докаже, че
Германия се готви да нападне Франция под предлог, че последната забавя плащанията по репарациите (абсурден аргумент).
Бисмарк, дипломат с железни нерви и уникално чувство за политически блъф, решава да приеме играта. Известна е ненавистта му към католицизма и по- конкретно към участието на Църквата в политиката. Профренските речи на
3
Косев, Константин- Цит. съч., стр. 76 4
Carr, William- A History of Germany 1815-1990, London, 1991, p 146 5
Бисмарк, Ото фон- Спомени и размисли, том 2, С., 1994, стр. 114

21 епископа на Нанси са великолепен предлог за неговото експулсиране в Белгия.
Този акт буквално взривява общественото мнение във Франция. Освен това германските официози не остават длъжни на френските си колеги. Води се истинска война, но не с гаубици, а с печатарски преси. Твърде показателно е, че в нито един момент Бисмарк не иска от Молтке мобилизирането дори на един полк от армията- ясен знак, че Германия няма желание да воюва. След няколко месеца напрежение на високо ниво канцлерът, очевидно отегчен от играта на котка с мишка, връща добронамерено епископа на Нанси в неговата епархия.
Ситуацията през 1875г. съществено се различава от гореописаната. На първо място- тя е инспирирана от самия Бисмарк. През февруари-март същата година се провежда мисията на началника на Ориенталския отдел към
Германското външно министерство Радовиц в Санкт Петербург.
6
Целта на тази мисия е проста- да се предложи на Русия агресивен съюз, при който Германия предлага своята подкрепа при евентуално радикално разрешаване на Източния въпрос, при положение, че Русия запази неутралитет при очертаващата се война на Германия срещу Франция. Предложението наистина е изкушаващо, но княз
Горчаков води последователна политика за ненамеса по Източния въпрос и благосклонен спрямо Франция неутралитет на запад. Макар и любезно, предложението е отхвърлено. Германските сондажи във Виена също намират твърд отказ. Междувременно френската преса публикува донесението на посланика в Санкт Петербург, според което Радовиц в конфиденциален разговор уж споделил, че Германия се готви за война. Медийната престрелка е подновена с още по-голямо ожесточение. В същия момент Германия преустановява износа на коне за Франция- класически ход преди мобилизация. В няколко академични лекции пред широка публика Молтке говори за инструментите на превантивната война, макар да не визира конкретно западната съседка. Стига се дотам, че Бисмарк лично публикува статия в правителствения официоз, озаглавена „Ще има ли война?”. Френското обществено мнение буквално изпада в психоза, люшкащо се между паниката и желанието за разгромен реванш. В началото на месец май войната изглежда неизбежна и всеки момент се очаква мобилизацията. На 10 май вече е ясно, че война няма да има. Какво се случва за тези десет дни? Или иначе казано- случва ли се изобщо нещо преди тези десет дни? Това ни довежда до един съвсем логичен въпрос.
2.2 Защо Германия не напада Франция през 1875г.?
Защо наистина? Германия има очевидно военно превъзходство, блестящ команден състав на армията, изключително стабилно политическо ръководство
(може би най-солидното в Европа по това време). Вторият Райх се радва и на доста завидно дипломатическо положение. Въпреки това до война не се стига.
Каква е причината за това?
Ще разгледаме проблема от три страни- военна, дипломатическа и политическа, за да се опитаме да достигнем до отговора.
6
Бисмарк, Ото фон- Цит. съч., стр. 81

22
На първо място естествено стои въпросът- може ли Германия да победи
Франция при една евентуална война? Според мен отговорът е положителен.
Нещо повече- той е почти извън всякакво съмнение. Германската армия е доказала смазващото си превъходство през 1870г., а оттогава няма как да са настъпили радикални промени. Напротив- статуквото се е изменило в полза на райха. Но нека от абстрактни аргументи да преминем към реалните факти.
Елзас и Лотарингия са области с маргинално стопанско значение, ала от гледна точка на стратегията, тяхното местоположение е решаващо. Още на 27 април
1871г. Молтке изготвя паметна записка за възможностите на Германия да воюва срещу Франция при промененото териториално статукво.
7
Според плановете на
Молтке французите едва ли могат да изкарат на бойното поле повече от 350 хиляди души- армия, която дори при перфектна мобилизация не може да се концентрира на изходни позиции за по-малко от три седмици. Огромна пречка за френската дислокация е фактът, че германците контролират основната ЖП линия Нанси-Люневил. Освен това в немски ръце са основните плацдарми за атака на Рейнланд- Страсбург и Мец. След превземането на Лотарингия се пресича френския достъп до пруски Рейн през Диденхофен, а френската атака към Кьолн-Майнц става на практика невъзможна. Според Молтке една 300- хилядна германска армия може да се дислоцира при Мец 4 дена преди французите да са заели изходните си позиции при Нанси и по този начин да се спечели стратегическото предимство преди самата война да е започнала.
Извън тези стратегически съображения, Германия има още няколко предимства.
Тя разполага с уникално поколение военни командири, начело с един от най-гениалните военни планировчици за всички времена- фелдмаршал фон Молтке, великолепни генералщабни офицери от ранга на Валдерзее и още един тактически гений- фон Шлифен. Армията е командвана от отлично подготвени полеви командири, натрупали опит в три победоносни войни- офицери като принц Фридрих-
Карл и генерал фон Манщайн. Германската армия, освен всичко това, има самочувствието на най-добре работещата военна машина в Европа. Признавам, че не мога да се досетя за нито едно от изброените условия, което да е валидно за френската армия.
8
Според мен германската победа при една евентуална война срещу Франция през
1875г. е извън съмнение.
Разбира се, военното превъзходство само по себе си не е достатъчно, за да бъде осигурен крайния успех в една кампания. Не по-малко решаваща е дипломатическата подготовка на една толкова голяма конфронтация. В това
7
Александров, Валентин- Стратегическо мислене и военна политика 1740-1905, С., 2002, стр. 161 8
Прусктата армия не просто побеждава френската през 1870г.- тя я унищожава. Това е един от най- убедителните военни успехи, постигнати за толкова кратко време. През 1914г. френската армия се спасява на косъм от подобен разгром, само благодарение на саможертвата на Русия при Таненберг. През 1940г. нещата са кристално ясни- Франция просто не е от калибъра на Германия във военно отношение- бел. авт.

23 отношение Бисмарк определено не сполучва в своята голяма дипломатическа игра. Ала провалът му не може да бъде определен като личен- той е по-скоро наложен от обективните обстоятелства.
Какво е отношението на Великите сили към един евентуален конфликт между Германия и Франция? Единодушно отицателно. Австро-Унгария, по това време най-близък съюзник на Германия, е управлявана от унгареца Андраши, който питае почти фанатична омраза към Русия. Неговите аспирации да създаде пан-германски съюз, насочен срещу Северния гигант, са моментално пресечени от Бисмарк. Андраши обаче не вижда какви дивиденти могат да извлекат Хабсбургите от една победна война на Германия срещу Франция.
Макар и да не се противопоставя гласно на немските амбиции, Виена се солидаризира с Лондон при демарша на Великите сили в Берлин през май,
1875г.
Позицията на Великобритания е далеч по-откровена. Премиерът Дизраели откровено ненавижда Бисмарк и вижда в новата Германска империя побойник, който ще тероризира повалената Франция и рано или късно ще отправи своя взор към устията на реките Мозел и Шелда- най-преките подстъпи към
Ламанша. Ето защо английската дипломация излиза от сферата на платоническите обещания към Франция и пристъпва към дела. Това всъщност е един от капиталните успехи на Париж- да представи страната като беззащитна плячка, която постоянно е притеснявана от лакомия си съсед. Симпатиите на английското общество към обединена Германия бързо започват да се изпаряват.
В разгара на кризата през 1875г. кралица Виктория изпраща писмо на своя братовчед кайзер Вилхелм, в което го предупреждава, „че германското нападение на Франция може да доведе до плачевни последствия”.
9
Това послание е студен душ за разгорещените военни кръгове в Берлин, които настояват за приключване на „френския въпрос”. Въпреки това обективната възможност Англия да обяви война на Германия в защита на Франция според мен е твърде малка. Ала има един още по-сериозен фактор, който окончателно убива всяко желание на Германияя да води война.
Този фактор е Русия. Княз Горчаков с нарастваща тревога отбелязва всекидневното нарастване на германската мощ, което на практика означава изместването на Русия от позицията на най-голяма сухопътна сила на континента. В Санкт Петербург са наясно с големите амбиции на новородената империя- амбиции, чиито път минава през повторен разгром на Франция. С ескалацията на напрежението започват да пристигат и все по-тревожните сигнали от Париж и Берлин. Посланикът във френската столица граф Орлов пише: „За шест седмици прусаците могат да превърнат Франция във васална държава.”
10
Това прелива чашата на търпението. В едно буквално импровизирано посещение в Берлин император Александър настоява пред своя августейши колега Вилхелм да не предприема неразумни действия, заплашващи
9
Бисмарк, Ото фон- Цит. съч., стр. 83-84 10
Косев, Константин- Цит. съч., стр. 244

24 мира в Европа. На 10 май 1875г. княз Горчаков депозира демарш от страна на
Великите сили в същия дух. Така германското правителство се оказва в неприятната ситуация да се изправи срещу всички останали. Бисмарк, с пословичното си самообладание, декларира, че кризата е измислица на медиите и представя като доказателство липсата на мобилизация. Дипломатическата му авантюра обаче показва едно нещо- Европа няма да толерира повторна кампания на Германия срещу Франция. Железният канцлер добре разбира този урок. До края на неговото управление няма да има подобна криза между двете държави.
Това ме довежда и към третия, най-сложен за отговор въпрос- има ли
Германия истинско желание да води война срещу Франция през 1875г.? Има няколко причини, които ме карат да мисля, че отговорът е отрицателен. На първо място- отношението на Бисмарк спрямо Русия. Тук канцлерът на Втория райх допуска една от малкото си капитални грешки- той надценява Северната империя. Без съмнение нейните способности да води дефанзивна война са почти неизчерпаеми. В същото време реалната възможност Русия да обяви война на Германия в защита на Франция, в контекста на всички логистични проблеми, при положение, че евентуалното бойно поле би била Полша- тази възможност е много малка. Бисмарк обаче нееднократно е демонстрирал огромния си респект от Русия и това го принуждава да бъде много внимателен във външната си политика.
На второ място- Бисмарк съзнава, че германската армия почти сигурно може да разбие френската. Но само срещу нея ли ще се сражават немците? Една нова война може да предизвика безброй много усложнения, като най-кошмарен вариант би било съюзаването на Англия и Русия против Германия. Това би означавало унищожаване на всичко, за което Бисмарк е работил- всички успехи от 1864, 1866 и 1871г. ще бъдат проиграни.
На трето място- и струва ми се най-важно- Бисмарк няма exit strategy.
11
Какво ще получи Германия при една победа? Нови територии? Ясно е, че останалите
Велики сили няма да допуснат редуцирането на Франция до второстепенна държава за сметка на Германия. А и как ще бъдат администрирани новите територии, населени с крайно враждебно население? При образуването на вражеска коалиция, как може да бъде запазено крехкото единство на новосъздадената империя? Бисмарк няма отговор на тези въпроси. Той не е готов да вкара Германия в една луда авантюра без ясни шансове за успех и още повече- без ясни цели. Това ме навежда на мисълта, че кризата от 1875г. е поредният хитър блъф на Железния канцлер, който ясно му показва на кого може да разчита в голямата дипломатическа игра на Европа.
11
Exit strategy- букв. изходна стратегия- варианти за максимално използване на една победа или минимизиране на загубите при поражение- бел. авт.

25

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: