Министерство на регионалнота развитие и благоустройството регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013

Област Пазарджик

При анализа на баланса между силните и слабите страни, както и на възможностите и заплахите, се вижда, че горското стопанство и дърводобивът са основен сектор и имат солиден ресурс за развитие. Привличането на чуждестранни инвеститори в сектора ще бъде полезно най-вече в областта на прилагането на нови безотпадни технологии и за осигуряване излизането на международните пазари.

Делът на добивната промишленост в икономиката на Пазарджишка област е 29,65%. Въпреки това за сектора е характерна необходимостта от провеждането на оздравителна стратегия, отколкото да се разчита на водещия елемент в развитието на областното стопанство.

Индустрията на Пазарджишка област се характеризира с радикални трансформации в производството, структурата, собствеността и пазарите. Областта е индустриално-аграрна с преобладаващ обем на промишленото производство. В областната промишленост се включват общо 300 предприятия, от които 92 са за дървообработване; 64 – за производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; 38 – за металообработване, производство на машини и оборудване; 16 – за производство на облекло и шивашки изделия; 12 – за производство на целулоза и хартия; 11 – за производство на химикали, химични продукти и др. Резултатите от анализа показват сериозни затруднения пред индустриалните предприятия. Като основни приоритети за работа за запазване мястото на промишлеността в икономическата структура на Пазарджишка област се очертават привличането на чужди инвеститори с цел технологично обновление и експортна ориентация на производството, създаването на регионални обединения на индустриалците с оглед защита на техните интереси и изграждането на база данни даваща възможност за активна реклама и сътрудничество.

В Пазарджишка област съществуват около 18 000 малки и средни предприятия (МСП). На този етап развитието на МСП в отделните региони на страната, в т.ч. и в Пазарджишка област, представлява по-скоро показател за бизнес средата, отколкото инструмент за нейното развитие. Тенденцията на производителността на труда при МСП в областта в годините 1995 - 2000 е низходяща в сравнение с области като Бургаска, Варненска и София-град. Това предполага необходимостта от стартирането на проекти в сферата на оптимизацията на труда и производството при МСП. За сега няма единна политика за обучение в предприемачество и за подготовка на кадрите в МСП. Анализът показва, че най-много са силните страни и най-големи са възможностите за развитие на изграждащите се и изградени вече МСП в туризма и хранително-вкусовата промишленост с ново технологично и пазарно ниво.
Област Хасково

Селското стопанство е един от водещите отрасли за област Хасково и създава заетост на голяма част от населението в региона. В областта съществуват изключително благоприятни почвено-климатични условия за развитие на растениевъдството. Умерено-средиземноморският климат, в съчетание с обилните водни ресурси в региона са важна предпоставка за отглеждането на голямо разнообразие от селскостопански култури. Широко разпространена и традиционно отглеждана техническа култура за област Хасково е тютюнът. Отглежда се предимно в ниските части на Източните Родопи и Сакар планина. Зеленчукопроизводството в региона е застъпено с основните отглеждани зеленчукови култури – домати, краставици и пипер. Област Хасково е национално известна с производството на дини и пъпеши, както и с отличното си грозде (основно сорт “Мерло”).

Животновъдството в областта е концентрирано в частния сектор и се характеризира с висок относителен дял на дребните стопанства. Като цяло животновъдството е отрасълът в област Хасково, съпътстван с множество проблеми в развитието си – екстензивно развитие, липса на фуражна обезпеченост, ниски изкупни цени на животинска продукция, изчерпване на трудовия ресурс в селата. Стагнацията в животновъдството се допълва и от липсата на пазари, свежи финансови ресурси и система за защита на интересите на производителите.

В сферата на промишлеността област Хасково продължава да се развива в традиционните за региона текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост и машиностроене за леката промишленост. Промишлеността се характеризира със сравнително добре развита отраслова структура, пазарни традиции, наличие на работна ръка и сравнително добре развит сектор на малките и средни предприятия. Големите дружества в областта са главната движеща сила на местната икономика, докато малките фирми допринасят за подобряване на бизнес средата и създаване на благоприятни условия за ускорено развитие. Позитивна тенденция за развитието на промишлеността в областта е и утвърждаването на частни фирми, създадени с български капитали и намиращи добра реализация на вътрешния и външния пазар.

През последните години силно е намаляло значението за област Хасково в добивната промишленост. Повечето рудодобивни фирми в областта са ликвидирани (“Устрем” АД - гр. Тополовград, “Маджарово” ООД”), а други, като “Марбас” - гр. Димитровград и Мина “Здравец” - гр. Димитровград са в момента в процес на ликвидация.

Повечето от малките и средните предприятия на територията на област Хасково действат в сферата на услугите и търговията. Най-много са малките фирми в отрасъл търговия - около 50 % от всички регистрирани фирми през последните години, като преобладаващата част от тях са микропредприятия (до 10 работника). След търговията и услугите по брой регистрирани в областта малки и средни предприятия се нареждат шивашките и трикотажните фирми, хлебопекарните и цеховете за месо и млекопреработка.

Мнозинството от малките и средните предприятия в областта извършват разнородна дейност (освен производство и търговия) и рядко са строго специализирани, като много от тях често дори изпълняват несъвместими дейности, докато окончателно утвърдят производствения си профил.

Като цяло промишленият облик на област Хасково се формира от четирите най-големи по население общини – Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград. Най-голямата община в областта - Хасково, е един от основните центрове на българското машиностроене за хранително-вкусова промишленост. Запазва се специализацията на областния град в сферата на производството на машини за хранително-вкусовата промишленост, машини и инсталации за преработка на месо и мляко, отоплителни и битови уреди. На територията Хасково работят големи промишлени дружества, като “Ерато Холдинг”, “Дерони” ООД, “Донидо МИ” ЕАД, “ПИМ” ООД и др.

На територията на Община Димитровград функционират две големи производствени фирми: “Вулкан” АД, специализирана в производството на строителни материали, и “Неохим” АД – за производство на изкуствени торове и химически продукти. След приватизацията си и двете дружества разполагат с нова и качествена апаратура, както и съвременни инсталации, съобразени с изискванията за екологично производство. Химическата промишленост е отрасълът в областната икономика с най-висок относителен дял в отрасловата структура на промишленото производство.

Много добре развити в област Хасково са шивашката и трикотажната промишленост, където функционират както големи дружества, така и множество малки и средни предприятия. Предвид качествената произвеждана продукция от фирмите в този бранш, много от тях се разрастват и се налагат на пазара с утвърдено име и марка на производството си. Текстилната промишленост, в частност шивашкото и трикотажното производство е отрасълът в областта, в който са създадени най-много фирми от чужди инвеститори.

Със сравнително голяма стопанска значимост са обработваемите земи, които заемат 45,2% от територията на областта (при 43,3% средно за страната). По показателя “висококатегорийни земи” обаче областта е в по-неблагоприятно положение спрямо съседните области. Ценен ресурс с подчертано регионално (както и с национално) значение са находищата на лигнитни въглища в Източно-Маришкия басейн, което превръща областта във втори енергиен център в страната. Осигуреността с горски и водни ресурси (вкл. и термоминерални води) на областта е с показатели под средните за страната.

Старозагорска област, подобно на останалите териториални единици, е създавала своята икономическа база в съответствие с приоритетите и стратегическите насоки за развитие в условията на централизирано управляваната планова икономика. До края на 80-те години икономическото развитие на областта е осъществявано основно чрез изграждане на големи мощности в сферата на енергетиката, основно производство и пренос на електро- и топлоенергия; специалното машиностроене (ВПК, електроника, хидравлика и роботостроене); химическа промишленост.

Селското стопанство е имало винаги подчинено значение спрямо промишлеността за областта.

Днес водещо място при развитието на обработващата промишленост имат машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, химическата индустрия.

Област Кърджали

Кърджалийска област има многоотраслова структура на промишлеността, тъй като има добри условия за развитие на машиностроене, добив на полезни изкопаеми, цветна металургия, трикотажна, мебелна, хранително-вкусова промишленост, туризъм и услуги.

Отчитайки потенциалните възможности и интереси на населението от Кърджалийска област, могат да се очертаят и някои преимуществени характеристики, свързани със сектора на МСП. Те имат потенциал за развитие в преработващата промишленост (хранително-вкусова, шивашка, текстилна, обувна, мебелна промишленост). В настоящия момент обаче МСП в тези сектори представляват малка част и са фактически наследници на приватизираните държавни предприятия. Дейността на микропредприятията е насочена в сферите на търговията на дребно, хотелиерството, обекти за обществено хранене, транспорт, недвижими имоти. Най-голяма част от тях заемат фирмите, работещи в сферата на търговията, туризма и транспорта, и по-малко - в преработващата индустрия.

Смолянска област има сравнително неразвита икономическа база. В нея се създават едва около 1% от промишлената продукция на страната и се трудят около 1,5% от заетите лица.

Отраслите с най-голям отрицателен прираст са електрониката, машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост. Единственият отрасъл, който показва реален растеж в относителния си дял в областната икономика, е дърводобивът и дървообработването. Текстилната промишленост и електропроизводството запазват относителния си дял в свиващата се областна икономика, което означава, че и те се намират в състояние на отрицателен икономически растеж.

Разпределението на промишленото производство по общини е неравномерно. Оформени са няколко индустриални центъра – Смолян, Рудозем, Чепеларе, Златоград, Доспат и Девин, докато във всички останали общини индустриалният бизнес има символично значение и почти навсякъде регистрира спад в относителния си дял.

В болшинството (98,9%) от функциониращите предприятия в Област Смолян, са заети не повече от 100 лица, което ги причислява към категорията “малки и средни предприятия” (МСП). Относително малък е броят на големите предприятия – на всеки сто предприятия само едно е голямо.

В сектора на МСП най-много са предприятията с персонал до 10 души (микропредприятията) - 4254 от общо 4555. В сравнение с микропредприятията относителният дял на малките (11-50 заети) и на средните предприятия (51-100 заети) е незначителен (съответно 5 и 0,5% от всички МСП). Малките и средни предприятия са почти изцяло в ръцете на частните предприемачи (99%).

Големите предприятия имат числено превъзходство, в отрасъл “Добивна индустрия и производство на електроенергия, газ и вода”.

Горско-стопанските ресурси са едно от основните предимства, които има Смолянска област в сравнение с останалите части на страната. Горското стопанство на практика се явява стратегически резерв на почти всички важни за развитието на областта дейности, като туризъм, дърводобив и дървопреработване, лов и риболов, събиране, култивирано отглеждане и преработка на билки, гъби, горски плодове, екологично земеделие и животновъдство и др.

В резултат от развитието на хранителната и леката промишленост, на туризма и услугите голяма част от освободените от затворените неефективни предприятия хора ще имат възможност да се върнат към селскостопанското производство на основата на възстановената собственост върху земята им.

Съотношението между двата основни отрасъла - растениевъдство и животновъдство - е около 80:20. Трябва да се обърне сериозно внимание на пригодни в нашите условия и печеливши инвестиции в земеделието, билкосъбирането и отглеждането на лечебни растения, ягоди, малини, касис, арония, мурсалски чай, орех, шипка, редки планински растения и др.

Съществува Програма за алтернативно земеделие, която е предпоставка за навлизане на иновационни методи в сектора. По-добро развитие, с оглед на квалифицираните кадри в областта на козметиката и хранително вкусовата промишленост, може да получи преработката и събирането на етерични и маслени култури.

Изчезването на индустриалния бизнес в малките общини при отсъствие на други възможности за заетост води до заетост в домашното стопанство на хората, които остават да живеят там и това естествено води до натурализация на местната икономика.

Възстановяването и развитието на планинското земеделие ще осигурят поминък на бедстващи и обезлюдяващи се днес райони, ще се възстановят традиционни български производства.

В Смолян работи Институт по планинско животновъдство и земеделие – КОС, а с БАН има добро взаимодействие по различни проекти, свързани с област Смолян. Между Областна администрация и БАН е подписан протокол за сътрудничество и е разработена програма “Родопите – устойчиво развитие”, чиято цел е разработване и прилагане на стратегии и политики за устойчивото развитие на Родопите, за защита и опазване на природното и културно наследство, за дълготрайно социално и икономическо развитие, за разгръщане на инфраструктурата и трансграничното сътрудничество.”

Селското стопанство на областта е монокултурно и е насочено главно към картофопроизводството. Този факт не следва да се отчита непременно като отрицателен, доколкото за картофопроизводството има подходящи условия.

Търси се алтернатива на тютюнопроизводството. Такава може да бъде отглеждането на етерично-маслодайни култури, за които в някои части на областта е доказано наличието на подходящи условия. Друга алтернатива е отглеждането и преработката на горскоплодни култури (боровинки, малини, къпини).

На настоящия етап животновъдството не е приоритетна област на развитие. Направеният анализ на себестойността на продукцията показва, че няма възможност за постигане на конкурентни цени спрямо същата продукция, произведена в равнинните части на страната. Основният извод е, че трябва да се намери пазарна ниша за произведената продукция, която да оправдава по-високата себестойност. Възможно решение е производството и утвърждаването на екологично чисти продукти.

Област Пловдив

Пловдивска област е с очевидни природни дадености и добро икономическо развитие. Селското и горското стопанство, туризмът и хранително-вкусовата промишленост се влияят силно от почвените и природно-климатичните характеристики на областта. Последните са и едни от водещите сектори в областната икономика.

Официалната статистическа информация за последното десетилетие показва, че структурата на индустриалното производство е претърпяла значителни промени, главно в следните насоки:

• 
  Рязко спадане на производството на машини, оборудване, металообработване, металолеене, металургия, съпроводено с нарастване на произведената продукция в отраслите на леката промишленост. Така напр. каропроизводството от заеман относителен дял в цялата промишлена продукция на областта от близо 1/5, сега отчита равнище значително под 10 на сто;
  
• 
  Наблюдава се непрекъснато нарастване на относителния дял на фирмите с изцяло или преобладаващо частно участие;
  
• 
  Съвсем символично присъствие на отраслите дърводобив, лов и риболов;
  
• 
  Прекратяване на някои производства, чиито мощности са създадени до 1990 г., като например в секторите електроника и електротехника (това са производството на запомнящи устройства на магнитни носители и периферни устройства). Делът на отрасъл електроника и електротехника сега се формира от производството на нисковолтова апаратура и до известна степен - на електродвигатели, при които е налице също спад над 50%;
  
• 
  Не е съвсем убедително присъствието в областното стопанство на туристическите, транспортните и финансово-кредитните услуги, оценени през призмата на стратегическото местоположение на Пловдивска област и преимуществата на наличната материална база, макар и не реновирана;
  
• 
  Индустриалният облик на областта се определя основно от дейностите “търговия, ремонт на автомобили и битова техника”, което представлява над 40 на сто от реализираните продажби;
  
• 
  Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия заема около 11 на сто от общите приходи от продажби;
  
• 
  Металургия, строителство, производство на хартия, целулоза, хартиени, полиграфски и издателски продукти са останалите определящи сектори и дейности, които заемат между 5 и 7 на сто от общия едногодишен размер на приходите от продажби.
  

4.ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ РАСТЕЖА, ЗАЕТОСТТА И КОНКУРЕНЦИЯТА

Сравнение на основни показатели за изградеността на пътната мрежа на ЮЦ район със средните за страната