Каква е вашата оценка на вероятността следващият президент на Съединените щати да е кандидатът на някоя трета партия? Колко ще платите за облог, при който получавате 1000 долара, ако следващият президент на Съединените щати е кандидат на трета партия, и не получавате нищо в противния случай? Двата въпроса са различни, но очевидно са свързани. Първият иска от вас да оцените вероятността на едно невероятно събитие. Вторият ви кани да претеглите тежестта на същото събитие, като заложите на него.
Как правят оценки и как претеглят тежестта на решенията си хората? Ще тръгнем от два прости отговора, а после ще ги квалифицираме. Ето какви са отговорите в най-опростен вид:
Хората надценяват вероятностите за невероятните събития.
Хората придават по-голяма тежест на невероятните събития в решенията си.
Макар че надценяването и придаването на по-голяма тежест са отделни явления, и в двете участват едни и същи психологически механизми: фокусираното внимание, предубеждението на потвърждението и когнитивната лекота.
Специфични описания отключват асоциативната машина на Система 1. Когато сте мислили за невероятната победа на един кандидат от трета партия, вашата асоциативна система е работила в своя обичаен утвърдителен модус, селективно припомняйки данни, примери и образи, които биха направили твърдението вярно. Процесът е бил деформиран, но не е бил упражнение на фантазията. Потърсили сте достоверен сценарий, който се съобразява с ограниченията на реалността; не сте си представили просто как феята на Запада поставя за президент кандидат на някоя трета партия. Вашата оценка на вероятността е била изключително силно детерминирана от когнитивната лекота, или гладкостта, с която ви е дошъл на ума достоверен сценарий.
Невинаги се фокусирате върху събитието, което сте помолени да оцените. Ако въпросното събитие е много вероятно, вие се фокусирате върху неговата алтернатива. Разгледайте следния пример:
Каква е вероятността бебе, родено в районната болница, да бъде изписано след три дена? Помолили са ви да оцените вероятността бебето да се прибере вкъщи, но вие почти със сигурност сте се фокусирали върху събитията, които биха могли да са причина едно бебе да не бъде изписано в нормалния период. Нашият ум притежава полезната способност да се фокусира спонтанно върху всичко, което е странно, различно или необичайно. Бързо сте осъзнали, че за бебетата в Съединените щати (не всички страни имат същите стандарти) е нормално да бъдат изписани два или три дена след раждането, така че вниманието ви се е насочило към абнормната алтернатива. Невероятното събитие е станало фокус. Вероятно е да се събуди евристиката на наличността: вероятно вашата оценка е била детерминирана от броя сценарии за медицински проблеми, които сте произвели, и от лекотата, с която те са ви дошли на ума. Тъй като сте били в утвърдителен модус, има голям шанс вашата оценка на честотата на проблемите да е твърде висока.
Най-вероятно е вероятността за едно рядко събитие да се надценява, когато алтернативата не е напълно определена. Моят любим пример произлиза от едно изследване, проведено от Крейг Фокс, докато е бил студент на Амос.328 Фокс набира фенове на професионалния баскетбол и извлича няколко оценки и решения относно победителя на плейофите на НБА. По-специално той ги моли да оценят вероятността на всеки един от осемте отбора участници да победят на плейофите; победата на всеки отбор на свой ред е събитието-фокус.
Сигурно можете да предположите какво се случва, но големината на ефекта, който наблюдава Фокс, може да ви изненада. Представете си един фен, който е помолен да оцени шансовете „Чикаго Булс“ да победят в турнира. Събитието-фокус е добре определено, но неговата алтернатива – победата на един от останалите седем отбора – е неясна и по-малко емоционално наситена. Паметта и въображението на фена, действащи в утвърдителен модус, се опитват да построят победа за „Биковете“. Когато същият човек после бъде помолен да оцени шансовете на „Лейкърс“, същата селективна активация ще заработи в полза на този отбор. Всичките осем най-добри професионални баскетболни отбора на Съединените щати са много добри и е възможно да си представим дори относително слаб отбор измежду тях да стане шампион. Резултатът: оценките за вероятността, генерирани последователно за осемте отбора, стигат до 240%! Този модел е абсурден, разбира се, защото сборът от шансовете на осемте събития трябва да даде 100%. Абсурдността изчезва, когато същите съдници са попитани дали победителят трябва да бъде от Източната или от Западната конференция. Събитието-фокус и неговата алтернатива329 са еднакво специфични в този въпрос и оценките на техните вероятности стигат до 100%.
За да оцени тежестите на решенията, Фокс поканва баскетболните фенове също и да се обзаложат за резултата от турнира. Те определят кешов еквивалент на всеки облог (сума в брой, която е толкова атрактивна, че да се обзаложиш). Спечелването на облога ще дава награда от 160 долара. Сборът от кешовите еквиваленти за осемте отделни отбори е 287 долара. Един среден участник, който направи всичките осем облога, ще има гарантирана загуба от 127 долара! Участниците със сигурност знаят, че в турнира има осем отбора и че средната награда за басиране за всички не може да надхвърля 160 долара, но независимо от това им придават повече тежест. Феновете не само надценяват вероятността на събитията, върху които са фокусирани – освен това те са и твърде много готови да се обзаложат за тях.
Тези открития хвърлят нова светлина върху заблудата при планирането и върху други проявления на оптимизъм. Успешното изпълнение на един план е специфично и е лесно човек да си го представи, когато се опитва да прогнозира резултата от даден проект. За разлика от това алтернативата на провала е неясна, защото има безброй начини нещата да тръгнат на зле. Предприемачите и инвеститорите, които оценяват своите перспективи, са склонни както да надценяват шансовете си, така и да придават повече тежест на оценките си.