Мисленето



страница54/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика

Индексът на закотвянето


 
Много психологически феномени могат да бъдат демонстрирани експериментално, но малко могат да бъдат реално измерени. Ефек­тът на котвите е изключение. Закотвянето може да бъде измерено и това е впечатляващо голям ефект. На някои посетители в музея „Експлораториум“ в Сан Франциско138 задават следните два въпроса:


Каква е височината на най-високото калифорнийско мамонтово дърво: повече или по-малко от 1200 фута?
Каква е според вас височината на най-високото калифор­нийско мамонтово дърво?
Високата котва“ в този експеримент е 1200 фута. При други участници първият въпрос е свързан с една „ниска котва“ от 180 фута. Разликата между двете котви е 1020 фута.
Както се очаква, двете групи произвеждат много различни средни оценки: 844 и 282 фута. Разликата между тях е 562 фута. Индексът на закотвянето е просто пропорцията между двете разлики (562/1020), изразена в проценти: 55%. Числото на за­котвянето би могло да е 100% при хора, които робски приемат котвата като оценка, и нула при хора, които са способни изцяло да игнорират котвата. Стойността от 55%, която се наблюдава в този пример, е типична. Подобни стойности се наблюдават в много други задачи.
Ефектът на закотвянето не е лабораторен куриоз; той може да бъде също толкова силен и в реалния свят. В един експери­мент, проведен преди няколко години, на агенти по недвижими имоти се дава възможността да оценят стойността на една къща, която действително се продава. Те посещават къщата и проучват подробна брошура с информация, включваща и исканата цена. Половината от агентите виждат исканата цена, която е значител­но по-висока от каталожната цена на къщата; другата половина виждат искана цена, която е значително по-ниска.139 Всеки агент дава своето мнение за разумната покупна цена на къщата и за най-ниската цена, на която би бил съгласен да продаде къщата, ако я притежаваше. После питат агентите за факторите, които са повлияли на тяхната оценка. Забележителното е, че исканата цена не е един от тези фактори; агентите се гордеят със способ­ността си да я игнорират. Те настояват, че каталожната цена не е оказала въздействие върху техните отговори, но грешат: ефек­тът на закотвяне е 41%. Професионалистите в действителност са били почти толкова податливи на ефектите на закотвянето, кол­кото студенти от училища за бизнес, които нямат реален опит в недвижимите имоти. При последните индексът на закотвяне е 48%. Единствената разлика между двете групи е, че студентите признават, че са били повлияни от котвата, докато професиона­листите отричат това влияние.
Силни ефекти на закотвяне се откриват в решенията, които хората вземат относно парите, например когато избират колко да дадат за дадена кауза. За да демонстрираме този ефект, казахме на участници в изследване в „Експлораториума" за вредата върху околната среда, нанасяна от петролните танкери в Тихия океан, и ги попитахме за тяхната готовност да дават годишна вноска, „за да спасят 50 000 морски птици по тихоокеанското крайбрежие от малки петролни петна, докато се открият начини тези петна да се предотвратят или да се изиска от собствениците на танкерите да плащат за операцията“. Този въпрос изисква съгласуване на интензивности: респондентите са помолени фактически да открият количеството долари на една вноска, което съответства на интен­зивността на техните чувства относно бедственото положение на морските птици. На някои от посетителите първо се задава закот­вящ въпрос, като например: „бихте ли били готови да платите 5 до­лара...“ след което идва откритият въпрос каква вноска биха дали.
Когато не е спомената никаква котва, посетителите на „Екс­плораториума“ – по принцип хора, чувствителни към еколо­гията, – казват, че са готови да платят 64 долара, средно взето. Когато закотвящата сума е само 5 долара, вноските са средно 20 долара. Когато котвата е доста екстравагантната сума от 400 до­лара, готовността да плащат нараства средно на 143 долара.
Разликата между групите с висока и ниска котва е 123 долара. Ефектът на закотвянето е над 30%, което показва, че увеличение­то на първоначалното искане със 100 долара довежда до постъп­ление от 30 долара средно в готовността за вноски.
Подобни и дори по-големи ефекти на закотвяне се получа­ват в много изследвания на оценката и готовността да платиш. Например френски жители на силно замърсения район на Мар­силия са попитани какво увеличение на цената на живота биха приели, ако така ще могат да живеят в по-малко замърсена среда. Ефектът на закотвяне е над 50% в това изследване. Ефектите на закотвянето се наблюдават лесно в онлайн-търговията, където един и същ артикул често се предлага на различни „купи сега“ цени. „Оценката“ в търгове на произведения на изкуството е също котва, която влияе върху първата оферта.
Има ситуации, в които закотвянето изглежда разумно. В края на краищата не е изненадващо, че хората, на които се зада­ват трудни въпроси, се улавят за сламка, а котвата е приемлива сламка. Ако не знаете нищо за дърветата в Калифорния и ви е за­даден въпросът дали калифорнийското мамонтово дърво може да е по-високо от 1200 фута, можете да заключите, че това число не е твърде далече от истината. Човек, който знае истинската ви­сочина, мисли нагоре от този въпрос, така че котвата може да е ценно загатване. Обаче основното откритие в изследването на закотвянето е, че котвите, които са очевидно случайни, могат да бъдат точно толкова ефективни, колкото са потенциално ин­формативните котви. Когато използвахме колелото на късмета към закотвящи оценки за пропорцията на африканските нации в ООН, индексът на закотвяне беше 44%, напълно в диапазона на ефектите, наблюдавани при котви, които биха могли да бъдат приемливи като загатвания. Ефекти на закотвяне с подобни раз­мери се наблюдават в експерименти, в които последните някол­ко цифри от номера на социалната осигуровка на респондента се използват като котва (напр. за оценяване броя на лекарите в неговия град). Изводът е ясен: ефектите на котвите не се дължат на обстоятелството, че хората вярват, че те са информативни.
Силата на случайните котви се демонстрира по някои тре­вожни начини. Немски съдии със среден опит от повече от пет­надесет години на тази длъжност първо прочитат описанието на една жена, която е била хваната да краде в магазин, после хвър­лят чифт зарове140, които са така нагласени, че всяко хвърляне дава като резултат или 3, или 9. Щом играта на зарове свършва, съдии­те са попитани дали биха осъдили жената на затвор на повече или на по-малко месеци от числото, което показват заровете. Накрая на съдиите е дадена инструкцията да определят точното наказа­ние със затвор, което биха отредили на крадлата. Средно взето, онези, които са хвърлили 9, казват, че биха я осъдили на 8 месеца; онези, които са хвърлили 3, казват, че биха я осъдили на 5 месеца; ефектът на закотвяне е 50%.
 


Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница