Сега разгледайте един вариант на същата история, в който е променено само представянето на базовата пропорция. Дадени са ви следните данни: Двете компании работят с еднакъв брой таксита, но зелените таксита участват в 85% от злополуките. Информацията за свидетеля е както в предишния вариант. Двата варианта на задачата са математически неразличими, но психологически са съвсем различни. Хората, които прочитат първия вариант, наистина не знаят как да използват базовата пропорция и често я игнорират. За разлика от това хората, които виждат втория вариант, придават значителна тежест на базовата пропорция и тяхната средна оценка не е далеч от Бейсовото решение.178 Защо? В първия вариант базовата пропорция на сините таксита е статистически факт за такситата в града. Един ум, който е гладен за причинни истории, не намира тук нищо за дъвчене: та как броят на сините и зелените таксита е причина за това този таксиджия да удари и да избяга? Във втория вариант обаче шофьорите на Зелените таксита причиняват повече от 5 пъти повече злополуки от Сините таксита. Изводът е непосредствен: зелените шофьори трябва да са сбирщина безразсъдни щураци! Сега сте си създали стереотип за Зелената безразсъдност, който прилагате към непознатите отделни шофьори в компанията. Стереотипът лесно приляга към една причинна история, защото безразсъдността е каузално релевантен факт за отделните таксиметрови шофьори. В този вариант има две причинни истории, които трябва да се съчетаят или съгласуват. Първата е ударът и бягството, която, естествено, събужда представата, че е отговорен някой безразсъден зелен шофьор. Втората е свидетелството на свидетеля, което силно внушава, че таксито е било синьо. Изводите от двете истории за цвета на колата са противоположни и горе-долу се унищожават взаимно. Шансовете за двата цвята са приблизително еднакви (Бейсовата оценка е 41%, понеже отразява факта, че базовата пропорция на зелените таксита е малко по-крайна от надеждността на свидетеля, който е съобщил, че таксито е било синьо). Примерът с таксито илюстрира два типа базова пропорция. Статистическата базова пропорция означава факти за дадено население, към което спада даден случай, но тя не са релевантни за индивидуалния случай. Каузалната базова пропорция променя виждането ви за това какъв е индивидуалният случай. Информацията за двата типа базова пропорция се третира по различен начин:
Статистическата базова пропорция по принцип се подценява, а понякога изобщо се игнорира, когато е налична специфична информация за конкретния случай.
Каузалната базова пропорция се третира като информация за индивидуалния случай и лесно се съчетава с друга специфична за случая информация.
Каузалният вариант на задачата с таксито имаше формата на стереотип: зелените шофьори са опасни. Стереотипите са твърдения за групата, които се приемат лесно (поне временно) като факти за всеки член. Ето два примера: Повечето ученици, които завършват това училище във вътрешния град, продължават учението си в колеж.
Интересът към колоезденето е широко разпространен във Франция. Тези твърдения лесно се интерпретират като формирана тенденция у индивидуалните членове на групата и те прилягат на една каузална история. Много ученици, които са завършили това училище във вътрешния град, имат желание и способности да продължат в колеж, вероятно заради някои благоприятни особености на живота в това училище. За френската култура и социален живот е характерно, че много французи се интересуват от колоезденето. Ще си спомните тези факти, когато си помислите за вероятността определен ученик, завършил училището, да започне да учи в колеж или когато се чудите дали да започнете разговор за Тур дьо Франс с някой французин, с когото току-що сте се запознали. Стереотипизирането е лоша дума в нашата култура, но в начина, по който я използвам аз, тя е неутрална. Една от основните характерни черти на Система 1 е, че тя представя категориите като норми и прототипни екземпляри. Това е начинът, по който мислим за конете, хладилниците и нюйоркските полицаи; държим в паметта си репрезентацията за един или повече „нормални“ членове на всяка една от тези категории. Когато категориите са социални, тези репрезентации се наричат стереотипи. Някои стереотипи са пагубно вредни. Враждебното стереотипизиране може да има ужасни последствия, но психологическите факти не могат да бъдат избегнати: стереотипите, били те верни или грешни, са начинът, по който мислим за категориите. Можете да забележите иронията. В контекста на задачата за таксито игнорирането на информацията за базовата пропорция е когнитивен дефект, провал на разсъждаването по Бейс, а осланянето на каузалната базова пропорция е желателно. Стереотипизирането на зелените шофьори подобрява точността на оценката. В други контексти обаче, като например наемането или профилирането, съществува силна социална норма против стереотипизирането, която е отразена и в закона. Така и трябва да бъде. В чувствителни социални контексти ние наистина не искаме да си правим може би грешни изводи за човека от статистиката за групата. Смятаме за етически желателно базовата пропорция да се третира по-скоро като статистически факти за групата, отколкото като вероятни факти за хората. С други думи, отхвърляме каузалната базова пропорция. Социалната норма против стереотипизирането, включително противопоставянето на профилирането, е много полезна за създаването на едно по-цивилизовано и по-равноправно общество. Полезно е обаче да помним, че пренебрегването на валидните стереотипи неизбежно резултира в под-оптимални оценки. Съпротивата срещу стереотипизирането е похвална етична позиция, но опростенческата представа, че съпротивата няма цена, е грешна. За да постигнем по-добро общество, си заслужава да платим цената, но отричането, че тази цена съществува, макар да удовлетворява душата ни и да е политически коректно, не е научно защитимо. Осланянето на евристиката на афекта се среща често в политически натоварени аргументи. Позициите, които поддържаме, нямат минуси, а онези, на които се противопоставяме, нямат плюсове. Би трябвало да сме способни да справяме по-добре.