„Нито отделният човек, нито държавата могат да извършат добро дело без добродетел и разум
Изтегляне 13.45 Kb.
|
|
„Нито отделният човек, нито държавата могат да извършат добро дело без добродетел и разум.“ Аристотел Светът на хората без закон, би бил свят на анархия и хаос. Закон без разум, от гледна точка на поне единия субект, би бил антихуманен свят. Справедливост без добро, не би била справедливост. Ако съдим по това “уравнение” се оказва, че законът, разумът и доброто са смислово обвързани и звеното, което ги споява и образува е доброто. Без добро не би могло да съществува никакъв разум, а без разум няма закони. За древните гърци красота и добро са едно и също. Добрият герой е добродетелен и нравствен, така се ражда и идеята на калокагатия-идеала за единство на добро, истина и красота. Съвременните представи за красота, обаче, са доста видоизменени и различни. Древноримската богиня Юсдикция е събирателен образ на древногръцките Темида( богиня на правосъдието) и Дике( богиня на справедливостта и истината). Дали наистина Юсдикция е събирателен образ на доброто и правосъдието, и защо само Темида бива изобразявана навсякъде? Дали изборът на Темида за символ на съвременното право не измества баланса на везните ѝ и къде остава справедливостта и доброто, характерни за Дике? Забравени ли са или са избрани умишлено от днешната законодателна система? Човекът е социално животно, а всеки социум си има свои правила. ,,Навикът и обичаят имат силата на закон”- латинската сентенция изобразява ярко обичайното право, съществуващо още преди общественото и съвременно право. Човешкото общество се ръководи от обществени договорености, съгласия и от представите за това кое е добро за съответното общество. Това споразумение формира границите на свободата. Общественият договор и идеята, която носи, формират началото на дългия път към модерната правна система, а днес той е “градирал” и се е превърнал в конституция. Много просвещенски философи като Джон Лок, Жан- Жак Русо и Томас Хобс, разработват теориите, на които се основава съвременната правна конструкция и независимо един от друг стигат до основополагащата идея на съвременната конституция- равенство на всички човешки същества. Всяка конституция е залог за всички останали закони и се съизмерва със справедливостта на догмите. Законите се ръководят от представите за свобода и са нивелир за общественото добро и справедливост. Именно те създават контурите на обществото за правда и обективност. Свободата, за разлика от всеобщото мнение, не е въображаема, напротив- тя се опира до границите на законите. Разбира се, всеки е свободен да ги прекрачва, но трябва да бъде наясно с последствията и справедливото наказание, което ще получи в замяна. Трудно би могло да се нареди пъзел, дори ако липсва само една част. Какво остава за повече. Трудно би могло да се построи мост без основи, а също и да се отгледа дърво без корени. Да се създаде благозвучен и гениален шедьовър, когато липсва една нота, се оказва невъзможно и неприятно. Така е и с цялата държавна система- сурова ще е ако липсва доброто, неразумна ако законите отсъстват и нечовечна ако липсва справедливост. За да се изгради устройството е нужно всеки закон да намери своята част от пъзела, всяка капка справедливост да е поставена на правилната основа. Да се намери липсващата нота доброта и да се постави на правилното петолиние. Изтегляне 13.45 Kb. Сподели с приятели:
|