О п р е д е л е н и е №14 16. 01. 2017 г гр. Белоградчик Белоградчишкият районен съд втори състав На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Белоградчишкият районен съд втори състав

На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Районен съдия : Антон Антов

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр. дело № 534 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Видинската Митрополия срещу Община Ч., обл. В..

Предявеният иск е с посочено пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК – за установяване правото на собственост в/у недвижими имоти.

В обстоятелствената част на иск. молба се твърди, че процесните имоти са били собственост на Църковно настоятелство с. П., обл. М..

Петитума съдържа искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че правото на собственост в/у имотите принадлежи на Църковно настоятелство с. П., като местно поделение на Видинската Митрополия.

В изпълнение на указания за отстраняване на нередовности дадени с разпореждане от 24.10.2016г., подписалия иск. молба конкретизира, че:

- ищец по делото е Църква “Свето Възнесение Господне” с. П., обл. М. /чрез Видински М. Д. – на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП/ и

- претендира да се признае за установено, че правото на собственост в/у спорните недвижими имоти принадлежи на Църква “Свето Възнесение Господне” с.П . обл. М.
Съдът провери допустимостта на предявения иск като намира, че същият е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

І. Съдът приема, че Видински Митрополит Д. /на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП/ е предявил едно чуждо право без да има качеството на проц. субституент по см. на чл. 26 ал.2 ГПК.

Съгл. чл.26 ал.2 ГПК освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд

Правото на епархийския митрополит да завежда съдебни дела относно вещни права в/у недв. имоти в интерес на църкви и епархийски манастири е установено само в УБПЦБП, но не и в нормативен акт. Член 10 ал.2 изр.2 от Закона за вероизповеданията/ЗВ/ придава нормативна сила на Устава на БПЦБП само относно нейното устройство и управление, но не и относно възможността епархийския митрополит да участва в гражданския процес като процесуален субституент.

Съгл. чл. 30 ал.1 ГПК “ЮЛ се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила”.

Поради изложеното по-горе Видинският митрополит не представлява храма/църквата/ в с. П. по закон.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 30 ал.1, предл. второ ГПК.

Видинският митрополит не може да представлява храма в с. П., обл. Видин, тъй като твърди, че е представител по силата на УБПЦБП/чл. 95 т.17/, а не по силата на устройствените правила на юридическото лице/съгл. чл.13 ал.1 от УБПЦБП във вр. с чл.10 ал.2 ЗВ/ -Църквата “Свето Възнесение Господне”.

ІІ. Дори да се приеме, че епархийския митрополит може да предявява пред съд права на местните поделения на митрополията, то предявеният иск е също недопустим.

Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка и то от категорията на абсолютните – за нея съдът е длъжен да следи служебно.

Надлежна страна е носителят на правото на иск за разрешаване на пр. спор, който е предмет на иск. процес.

Проц. легитимация е принадлежността на правото на иск. Проц. легитимиран е носителят на правото на иск.

В иск. молба се твърди, че иска е предявен относно вещни права в/у недвижими имоти в интерес на местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение Господне” в с. П., обл. М.

Предвиденият в Закона за вероизповеданията/ЗВ/ режим на регистрация на вероизповеданията установява запазване статута на съществуващите към момента на влизането му в сила поделения на вероизповеданията/така решение № 141/21.07.10г. на ВКС по гр.д. № 345/09г., ІІ г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Съдът е положил усилия да бъде изяснена активната проц. легитимация на ищеца като с разпореждане от 18.11.2016г. е изискал от Община Ч., обл. М. данни вписано ли е в регистъра на община Ч. местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на чл. 16 Закона за изповеданията/отм./

Изискал е и от ОС Монтана информация вписано ли е служебно от ОС Монтана местно поделение на БПЦ в с. П., обл. М. - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на § 2 ал.4 ЗВ

Видно от писмо изх. № УС-694/06.12.2016г. и от писмо изх. № ХО-3-1/10.01.2017г. на Община Ч. в регистъра на общината въобще не е вписано местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М.. Не са открити и документи за предаване Регистъра на местните поделения на вероизповеданията на ОС Монтана в изпълнение разпоредбата на § 2, ал.4, изр.3 ЗВ.

Видно от писмо изх. № 421/29.11.2016г. и от писмо изх. № 452/23.12.2016г. на ОС Монтана в Регистъра за вероизповеданията при ОС Монтана не е вписано местно поделение на БПЦ - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М. по реда на § 2 ал.4 ЗВ, нито е предаден на съда Регистър на местните поделения на вероизповеданията от Община Ч., обл. М.

Съгл. чл. 6 от Закона за изповеданията/отм./ от утвърждаване на устава на изповеданието освен то/изповеданието/, също и местните поделения на изповеданието, в случая - Църква “Свето възнесение Господне” с. П., обл. М.придобиват качеството на юридическа личност.

Ако местното поделение на вероизповеданието е заварено юридическо лице по смисъла на § 2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, то не изгубва своята правосубектност по силата на новия закон, не изгубва правосубектност и поради неизвършване на служебното вписване.

Доказателства за регистрирация на местно поделение на БПЦ в община Ч. по реда на чл. 16 ЗИ/отм./, в който случай то не изгубва своята правосубектност по силата на ЗВ/ така решение № 141/21.07.10г. на ВКС по гр.д. № 345/09г., ІІ г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/ не бяха представени.

Предвид изложеното не се установи въобще съществуването на местно поделение на БПЦ – Църква “Свето възнесение Господне” с. П. - самостоятелен правен субект, чието вещно право на собственост в/у недв. имоти е предявено от Видински Митрополит Д. на осн. чл. 95 т.17 от УБПЦБП.

Съдът следи служебно за наличността както на процесуалната правоспособност, така и за процесуалната дееспособност, като изхожда не от твърденията на страните, а от обективното им съществуване като техни правни качества. Съгласно чл. 27 ал.1 ГПК във вр. с чл. 28 ГПК юридическите лица се ползват само с процесуална правоспособност.

В случая е предявен иск за защита права на неправосубектна страна/ не ЮЛ или ФЛ/, поради което е невъзможно изпълнението на разпоредбата на чл. 26 ал.4 ГПК.

Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица, което е условие за допустимостта на процеса. Решението, постановено с участието на неправоспособна страна е процесуално недопустимо, независимо от това дали на съда е била известна липсата на правосубектност или не./така Решение № 166/28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 306/2010 г., I г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/

Съдът приема, че предявеният иск в защита право на неправосубектна страна е недопустим.

Ищеца, чието право е предявено - местно поделение на БПЦ – Църква “Свето възнесение Господне” с. П. не притежава процесуална правосубектност и поради това не е и не може да бъде надлежна страна.

Проц. легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

Ищеца не е надлежна страна и няма проц. легитимация.

При нейната липса, съдът не е длъжен да дава указания за отстраняване на нередовности на иск. молба, тъй като порока е непоправим/т.5 на ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК /

Т.е. предявяването на иск от името на ненадлежна страна е нередовност на иск. молба, която не може да се отстрани по пътя на оставянето и без движение и даване на указания.

Поради изложеното, съдът

Прекратява производството по гр.д. № 534/2016г. на РС Белоградчик