Решение на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 състав, по н а. х д. №2284/2003 г., районен съдия Хрипсиме Магърдичян



Дата28.10.2018
Размер105.5 Kb.
ТипРешение


Решение на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 състав, по н.а.х.д. № 2284/2003 г., районен съдия Хрипсиме Магърдичян
(със съкращения) *
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба (...) против наказателно постановление № 08 от 07.02.2003 год. на Председателя на Съвета за електронни медии, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция (...) за нарушение на чл. 76, ал. 1 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ). (...)


ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори между страните, че жалбоподателят (...) е телевизионен оператор от категорията на търговските.

На 17.12.2002 г., [във времето] от 20.13 ч. до 21.00 ч. (...) предаването било прекъснато с реклама на водка “Екстаз” (X taz”) със следното съдържание: ръце, галещи голо женско тяло; бутилка с надпис “Екстаз водка”; гола жена, носеща поднос с чаши; бутилка “Екстаз водка”; крупен план на женско лице, поемащо с уста два пръста; голо женско тяло, лежащо в краката на мъж (жената е вързана с ремъци и вериги); мъж бръсне долната част на корема на гола жена; две голи жени в еротична прегръдка; крупен план на женско лице, хапещо кървав пръст; мъж на четири крака по бельо и седло на фона на ботуши и палка; гола жена, разпъната на конструкция с форма на Х (рекламен знак на водката), пред нея застанал гол мъж с маска, препасан с кожени ремъци, държащ голяма никелирана спринцовка; крупен план на бутилка водка “Екстаз” и задкадров глас “Водка Екстаз”, превърни ме в капка от кръвта си”.

На 23.01.2003 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (...), в който се обобщавало, че посланието на кадрите от излъчената реклама подтикват към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. (...) Впоследствие, въз основа на акта, било издадено атакуваното наказателно постановление № 08 от 07.02.2003 год. на Председателя на Съвет за електронни медии, с което (...), на основание чл. 126, ал. 1 във вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗРТ, била наложена имуществена санкция (...) за нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ, като наказващият орган приел, че описаните в наказателното постановление кадри от разпространената реклама подтикват към поведение, което нарушава общоприетите морални норми. (...)
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
(...) По делото е прието и веществено доказателство: една видеокасета. Страните не са оспорили автентичността на представената касета, но предвид направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът е осъществил в хода на съдебното следствие оглед на горепосоченото веществено доказателство за пълното изясняване на обстоятелствата по делото. Словесното описание на всички елементи на процесната реклама, направено от наказващия орган, е било оспорено от жалбоподателя единствено в частта касаеща текста “гола жена, разпъната на конструкция с формата на буквата Х”, като е изтъкнато, че се виждат само ръце и крака, а не пълна голота на женското тяло. Направеното възражение не се споделя от съда. Модерната реклама действа на принципа на внушението, тя разчита на емоционалното въздействие, като аудиовизуалните изображения се възприемат първосигнално, т.е. налице е субективен прочит и не е невъзможно един човек да възприема част, а друг цяло. Дори и да се приеме, че се показват само голи ръце и крака, и за двете страни няма съмнение, че те са част от женско тяло, което е представено в специфично положение. Именно поради това не се явява нужно и назначаване на съдебна-техническа експертиза.

Що се отнася до кадъра, описан текстово по следния начин: “крупен план на женско лице, поемащо с уста два пръста с формата на мъжки фалос”, съдът счита, че направената както от органа, установяващ неизпълнението, така и от наказващия орган аналогия не може да бъде оценявана като безспорен факт по делото. И това е така, тъй като не става дума за пряк образ, а за възприятие, обусловено от използваните художествени похвати и от представите и визуалната култура, които има всеки един човек. Използваният знак не е еднозначен, поради което и следва да бъде възприето буквалното му описание. (...)

Изложената фактическа обстановка по делото се установява и от показанията на актосъставителя. Съдът им дава вяра в частта им, в която свидетелят излага фактите, свързани с възприемане на административното нарушение и фактите, свързани със съставяне на акта (...). Съдът обаче не би могъл да цени показанията в частта им, в която актосъставителят излага своята субективна оценка и мнение за наблюдавания рекламен клип, почиващи на разбирането му за морал. На тази информация не може да бъде придаден статут на факт по смисъла на чл. 92 от НПК, приложим субсидиарно в административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, респективно тя не обвързва съда по никакъв начин.

Идентични изводи могат да бъдат направени по отношение на представените от процесуалния представител на жалбоподателя статии, публикувани в различни вестници и касаещи процесната реклама. Освен това те не могат да се считат за правнорелевантни доказателства и следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, тъй като не са събрани по законоустановения процесуален ред.

Анализът на така установената фактическа обстановка, дава основание на съда да направи следните правни изводи : (...)

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:


ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НОРМИ:
(...) При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. (...)

В жалбата, на първо място, се навежда довод, свързан с обстоятелството, че текстът на нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ изисква наличието на две кумулативни предпоставки, а именно нарушение на обществения ред и общоприетите морални норми. Твърди се, че е незаконосъобразно отразяването само на една от двете предпоставки. На практика, по този начин се сочи несъответствие между описателната и диспозитивната част на наказателното постановление. Съдът счита, че това възражение следва да бъде оставено без уважение. Диспозицията на обсъжданата правна норма визира забрана да се разпространява реклама, която притежава определени белези. Законодателят е възприел техника на изчерпателното изброяване, като е формулирал възможното съдържание на недопустима реклама. Следва да се посочи обаче, че не е нужно посочените хипотези да се обективират едновременно, за да се приеме, че е налице административен деликт. Всяка една проявна форма е достатъчна сама по себе си, за да се приеме, че рекламата е недопустима. Използването в разглежданата правна норма на съюза “и” при осъщественото изброяване не следва да се тълкува като изискване за кумулативност на предпоставките, а като начин да се очертаят различните характеристики на недопустимата реклама. Следва да се посочи, че последната характеристика на недопустимата реклама по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗРТ, “подтикване към поведение, което нарушава общоприетите морални норми”, в някаква степен обобщава другите изброени в правната норма предпоставки (порнография, подтикване към насилие, незачитане на човешкото достойнство). Що се отнася до възражението, че липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл. 76, ал. 1 от ЗРТ, която наказващият орган приема, че е нарушена, съдът счита, че действително такова не е направено. Този недостатък обаче не може да се третира като съществен и това е така, тъй като същият не е довел до накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Наказателното постановление съдържа задължителния реквизит, установен в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради което и твърдяната непрецизност не би могла да се третира като изцяло опорочаваща административнонаказателното производство.

На второ място, в жалбата се изтъква, че наказателното постановление не е мотивирано, както и че наказващият орган не е изброил кои конкретни общоприети морални правила са били нарушени с излъчването на процесната реклама. И тези възражения се явяват неоснователни. Реквизитите на наказателното постановление са изрично и изчерпателно установени в разпоредбата на чл. 57 от НК. Изискване за мотивиране не се съдържа в посочения законов текст, каквото например съществува по отношение на административните актове, съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗАП. Преценявайки използвания метод за формулирането на диспозицията на нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ, съдът счита, че вменения на жалбоподателя административния деликт е очертан опростено, т.е. налице е проста диспозиция. Законодателят вместо да опише нарушението посредством указание на всичките му типични признаци, се е задоволил с назоваването на един от тях чрез термин – “общоприети морални правила”, чието съдържание се приема, че е общоизвестно. По правило правната норма трябва да бъде формулирана с достатъчна прецизност, за да даде възможност на своя адресат да предвиди в една разумна според обстоятелствата степен последиците от определено действие. В същото време, невъзможно е да бъде достигната абсолютна прецизност, особено в области, в които ситуацията се променя в зависимост от преобладаващите възгледи в обществото. Ето защо законодателят е прибегнал до формулирането на фактическия състав на процесното неизпълнение на задължение към държавата с понятие, за което наистина липсва легална дефиниция, но не е неопределяемо. Ето защо съдът приема, че терминът “общоприети морални норми” дава възможност на жалбоподателя да регулира поведението си и съответно не задължава наказващия орган да осъществи изчерпателно изброяване на засегнатите морални правила. В този смисъл не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че обсъжданата норма има бланкетен характер.По правило бланкетните диспозиции са такива, при които съзнателно оставената непълнота в признаците на визираното от нея административно нарушение следва да се запълни чрез данни, съдържащи се в нормативен акт или закон извън административнонаказателния. Това в конкретния случай очевидно не може да бъде осъществено, тъй като “общоприетите морални правила” не са законодателно дефинирани. Нужно е да се посочи, че горепосочената норма няма и препращаща диспозиция, тъй като последната се характеризира с това, че за допълване признаците на визираното от нея административно нарушение се препраща към друга норма от същия закон, в която тези признаци са очертани, като обикновено препращането е изрично.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не е в компетенциите на наказващия орган да определя дали рекламата на водка “Екстаз” е от категорията на тези, визирани в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ. В тази връзка трябва да се посочи, че Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който осъществява надзор върху дейността на телевизионните оператори. Обемът от правомощията на горепосочения орган действително е ограничен, но в него съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 4 от ЗРТ се включва контролът за спазването на изискванията относно рекламата. Упражнената административнонаказателна власт спрямо дружеството-жалбоподател не излиза извън рамките на законово регламентираната компетентност.От друга страна, няма причина да се счита, че наказващият орган не е можел да участва в издаването на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят не е релевирал надлежно искане по смисъла на чл. 51, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, а единствено е посочил под формата на възражение в хода на съдебните прения, че при налагането на санкцията Съветът за електронни медии е бил предубеден заради развилия се медиен дебат относно съдържанието на процесната реклама. Това възражение следва да бъде отклонено, тъй като не е налице нито една от трите хипотези, визирани в чл. 51, ал. 1 от ЗАНН. Не може да се приеме, че наказващият орган е бил заинтересован от изхода на административнонаказателното производство заради това, че още на 07.01.2003 год. е било проведено заседание на Съвета за електронни медии, на което, според процесуалния представител на жалбоподателя, членовете му са взели отношение по въпроса съставлява ли неизпълнение на задължение към държавата излъчването на рекламата на “Водка Екстаз”.Съветът за електронни медии е колегиален орган, който според ЗРТ може да бъде свикан на заседания, на които да се вземат решения в изпълнение на правомощията му. Проведеното обсъждане не е имало за предмет необходимостта от иницииране на административнонаказателно производство (което обстоятелство изрично е отразено в протокол № 2), а е представлявало принципен дебат относно рекламата на “Водка Екстаз” с оглед задължението на специализирания орган да се ръководи от интересите на обществото, съобразно нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗРТ.


ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:
Именно поради вече посочения характер на диспозицията на нормата, която наказващият орган е счел, че е нарушена от жалбоподателя, съдът намира, че е абсолютно наложително да бъде направено изследване на вложения от законодателя смисъл на всеки един от елементите от фактическия състав на административния деликт – недопускане за разпространение на реклама, която подтиква към поведение, което нарушава общоприетите морални норми.

Правната норма е правило за поведение, изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване – на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването трябва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл. А това изисква да се разкрие съдържанието на употребените понятия (логическо тълкуване) и да се установи тяхната логическа връзка съобразно важащите в това отношение правила на етимологията и синтаксиса (граматическо тълкуване). Поначало административнонаказателните закони използват понятия от обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях от обикновения живот. Винаги се предполага, че онова, което законодателят е искал да каже, той го е изразил при строго спазване на правилата за логическото мислене и на граматическите правила, още повече, че установените от закона административнонаказателни норми са резултат на предварително обсъждане, при което въпросът за точността на формулировката винаги заема важно място. Административнонаказателната правна норма не е с абстрактно логическо съдържание, а винаги е конкретно правило за регулиране на поведението на физическите и юридическите лица при определени обществени условия. Ето защо, за да бъде установен действителният й смисъл, трябва зад логическата й форма да се видят отразените обществени явления и конкретната държавна воля.


Понятието “подтикване”:
Думата подтиквам в прекия си смисъл означава премествам по-напред, а в преносен – насочвам към определено действие, подбуждам (Съвременен тълковен речник на българския език, издателство “Елпис”, 1995 год.). От своя страна, синонимната дума подбуждам означава правя така, че да предизвикам желание да се направи или да не се направи нещо. Българското наказателно законодателство установява като една от формите на съучастие в престъпление подбудителството – чл. 20, ал. 3 от НК. Съгласно посочената разпоредба подбудител е този, който умишлено психически въздейства върху друго лице, в резултат на което последното бива склонено да извърши определено умишлено престъпление. Това въздействие е от естество да предизвика у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено неправомерно деяние. За това могат да бъдат използвани най-различни средства – напр. увещания, обещания от различен характер, даване на дар, подкуп, заплаха, физически и морален тормоз, молби и др. Очевидно е при направения паралел, че идеята на законодателя е била да вложи в понятието “подтикване”, използвано в нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ, негативен заряд и да свърже действието “подтикване” с упражняването на въздействие с цел постигане на укорим резултат.

Историческата психология приема, че в колективния живот са се оформили общовалидни и общоразбираеми идеи-алгоритми за въздействие върху индивида, като съществуват три основни типа идеи-алгоритми. Третият от тях представлява идея за въздействие върху човека с цел да бъде мотивиран да извърши определено действие, като същият обикновено се записва във външната памет и то по специфичен начин, а именно – в художествен образ, ритуал и др. Необходимо е да се посочи, че “външна памет” е термин, който не е получил гражданственост, и много често вместо него се употребява терминът “култура”. Култура в общата словоупотреба – това е съвкупност от достижения във всички области на обществения живот, като главната роля, която играе културата, е да бъде обща памет на дадено общество.



В контекста на изложеното е нужно да бъде припомнена и дефиницията за реклама, дадена с нормата на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби към ЗРТ – “реклама е всяко публично съобщение…имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия…”. Т.е. рекламата цели популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. Тълковният речник на българския език, издателство “Елпис”, 1995 год., дава още едно значение на думата реклама, а именно – разпространяване на положителни сведения за някого или за нещо, за да придобие голяма известност, похвала. При това положение, очевидно е, че рекламата може да се третира като форма на въздействие, препоръка, използваща специфични аудио-визуални способи. Всяка една реклама, и в частност процесната, трябва да бъде преценена от гледна точка на нейното предполагаемо въздействие върху потребителя, тъй като обикновено последният се ръководи от получените впечатления през краткотрайното възприемане на рекламата. Т.е. следва да бъде анализирано цялото й съдържание – всички думи и цифри (независимо в писмена или говорима форма), визуалните представи, музиката, звуковите ефекти, сборът от знаци, които използва и пр.
Понятието “общоприети морални правила”:

Моралът (нравствеността) е исторически създала се съвкупност от неписани норми и правила за поведение. Тези правила и норми се основават на опита и традициите на общността и са задължителни за всички нейни членове. Моралът е система от запрети и регламентации кое как трябва да се прави. Той определя кои форми на поведение представляват добродетели (заслужаващи поощрение) и кои – пороци и слабости (заслужаващи укор и наказание), определя кое е добро (постъпки, дела, съвпадащи с традициите, обичаите, вярванията и предразсъдъците на общността) и съответно какво е зло. Моделите за нравствено поведение са депонирани във външната памет във форми, които лесно се пренасят в главата на човека и ефективно действат на неговата психика.


Обхватът и съдържанието на морала се променят с времето и са различни при различните народи и слоеве на населението. При морала всеки път и навсякъде става дума за това, що е “добри нрави”, кое е “прилично”, кое прави възможен съвместния живот на хората, при което всеки поотделно трябва да ограничава в известна степен пълното осъществяване на своите жизнено важни ценности – нагон за хранене, полов нагон, желание за сигурност, инстинкт за социално признание, стремеж към притежание и т.н., в полза (която поне от гледна точка на разума се смята за правилна) на осъществяването на социалните ценности. Към валидния морал при всички народи и времена освен социалните ценности се отнасят и определените като ценни от религията начини на поведение. Моралът е част от личния микрокосмос и играе роля при определянето на индивидуалната картина на света.

Моралната норма е правило на поведение, което постоянно се възпроизвежда в еднотипните постъпки на много хора като нравствен закон, който е задължителен за всеки отделен човек. Във всяко общество е обективно необходимо в определени, често повтарящи се ситуации хората да постъпват по еднотипен начин. Именно тази потребност се реализира практически чрез моралната норма. Нейната задължителна сила за всеки отделен човек се основава върху въздействието на масовия пример, общественото мнение, властта на колективната привичка и др. форми на практически изразена воля на обществото, която се проявява в съществуващите в дадено общество нрави. Всички морални изисквания към личността в крайна сметка отразяват обективната социално-историческа необходимост. Естествено моралът не е списък от постъпки, нито сборник от правила. Липсата на дефиниция и законова регламентация в тази насока обаче не отменя изискването за морал.

Изкуството, от своя страна, е форма на обществено съзнание и духовно-практическа дейност на човека, която се намира в тясна връзка и взаимодействие с морала. Изкуството помага на човека да осъзнае себе си и мястото си в света, както и възникващите пред него проблеми за смисъла на живота и неговите ценности. Изкуството е област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Във формата, присъща на един или друг вид изкуство, на фона на изобразяваната действителност се сблъскват елементи от сферата на нравствените представи. С други думи, значителна част от съдържанието на изкуството съставляват моралните проблеми. В изкуството тези проблеми се разкриват с художествена форма, във вид на сетивно-конкретни образи, чрез показване на отделни жизнени ситуации и конфликти, на сблъскването на противоположни начала. Съотношението между морала и изкуството се проявява в много по-сложна форма. Творецът, показвайки определени черти на действителността, винаги, преднамерено или непреднамерено, я изобразява тенденциозно, със самия начин на осветляването й насочва читателя, слушателя, зрителя към една или друга нейна нравствена оценка. По този начин неговата естетическа позиция включва в себе си определена нравствена позиция. Нравственото въздействие със средствата на изкуството върху убежденията на човека се осъществява съвсем не чрез рационални доводи и логическо доказване на очевидните предимства на добродетелите над пороците. Това е емоционално-естетическо въздействие, което трябва да "произтича" от самото изображение.

Изхождайки от смисъла на обсъжданите понятия, съдът намира, че процесната реклама е неприемлива по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ.

Несъмнено е, че излъчената реклама на водка “Екстаз” представлява творчески продукт, в който са използвани специфични художествени похвати, техники и изразни средства, характерни за този вид дейност. Едновременно с това рекламата е и информация, но законодателят има право да регламентира начина на нейното поднасяне, поясите на разполагане на този вид информация, нейното съдържание и други елементи на рекламата от гледна точка на публичния интерес. Важно е да се отбележи, че ограничението, визирано в нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗРС се отнася именно до съдържанието на информацията. С оглед на защитените от разглежданата норма ценности подобно ограничение е напълно оправдано. Защитата на морала срещу правото да се търси, получава и разпространява информация е конституционно предвидено с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария. С нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗРТ се уреждат конкретни хипотези на тази защита, поради което и обсъжданата норма очевидно съответства както на Конституцията, така и на Европейската конвенция за трансгранична телевизия (чл.7 и чл.15).

От друга страна, следва да се отбележи, че Конституцията на РБългария с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 гарантира и свободата на художественото творчество, респективно на артистичното изразяване. Последната обаче не е абсолютна и отново е подчинена на принципа на нравствеността. При това положение, в разглеждания случай съдът е изправен пред необходимостта да балансира едно срещу друго две очевидно конфликтни права, а именно правото на свобода на изразяването и ограниченията на последното право. Несъмнено е, че онези, които разпространяват или излагат творчески продукти, допринасят за обмена на идеи и възгледи и за личностното развитие на индивидите, което е много съществено за едно демократично общество и следователно държавата има задължение да не ограничава неправомерно тяхната свобода на изразяване. От друга страна, независимо дали една творба може принципно да се приеме за произведение на изкуството или не, онези, които я предоставят на публиката, не са поради тази причина освободени от изпълнението на своите задължения и отговорности, като обхватът и характерът на тези задължения зависят от конкретната ситуация и от използваните средства. Необходимо е да бъде отбелязано, че за да направи преценка в тази насока относно процесната реклама, съдът не следва да я разглежда през очите на критика на изкуството, а трябва да реши дали тя би могла да скандализира нищо неподозиращия зрител. Или иначе казано следва конкретните форми на рекламната реторика да се оценяват буквално.

В настоящия случай прави впечатление, че процесната реклама е била достъпна за неопределен кръг от хора без никакво ограничение. Тя е била излъчена по време на предаване (...), което има както състезателен, така и образователен характер и е предназначено за широка аудитория. Поради това и излъчената реклама може да бъде разгледана и като “публично” изразяване. Същата е под мотото “Водка Екстаз”, превърни ме в капка от кръвта си” и представя теми от сексуално естество. Поставени са акценти върху сексуалността в някои от нейните най-груби форми.

Схващанията за морал в областта на сексуалния живот варират според времето и според мястото. Това важи особено за нашата съвременност, която се характеризира с бързо и значително развитие на становищата по този въпрос. Половият инстинкт се сблъсква с обществения начин на живот, но не може да го отмени и постепенно се приспособява към него. През различните периоди на развитие на човечеството половият инстинкт е претърпял множество трансформации и е бивал подложен на най-различни форми на обуздаване. Както всички други социални принуди, сексуалното табу в дългата история на човечеството е приело приемлива форма за активния и все повече действащ според волята си човек. Развили са се различни форми на позволено и непозволено (чисто и греховно) сексуално влечение и цялото разнообразие на любовните чувства. Страстите, съгласувани със социалните изисквания, са били третирани като добродетели, а несъгласуваните – като пороци. В този смисъл неовладените сексуални инстинкти, изявите на инстинктите в първичен животински вид винаги са били несъвместими с моралните норми, те са несъвместими и с меродавните национални традиции и виждания в тази област.

В контекста на изложеното, съдът намира, че цялостното впечатление от използваните в обсъжданата реклама музика, цветове, символи, телевизионен монтаж, бърза смяна на планове, е за хора, отдали се на разпуснатост и дори перверзия. Темите – полов мазохизъм, полов садизъм, ексхибиционизъм, лесбийство, явно третират разновидности на полово поведение, които понастоящем са достатъчно несъответни на обществените норми и стандарти за приемливо поведение, за да бъдат преценени като отклонения (парафилии) с изключение на хомосексуализма. Тези отклонения могат да бъдат определени като психосексуални разстройства, които не принадлежат на нормативните модели на получаване на полова възбуда, като отклонението е в това, към което човек се чувства привлечен. Кадрите, изобразяващи: голо женско тяло, лежащо в краката на мъж (жената е вързана с ремъци и вериги), мъж бръсне долната част на корема на гола жена, две голи жени в еротична прегръдка, мъж на четири крака по бельо и седло на фона на ботуши и палка, гола жена, разпъната на конструкция с форма на Х, пред нея застанал гол мъж с маска, препасан с кожени ремъци, държащ голяма никелирана спринцовка – несъмнено са вулгарни, неприлични, отблъскващи и сексуално предизвикателни за едно лице с обичайна чувствителност. Нещо повече някои от гореизброените кадри показват полови действия с лица, включващи действително или симулирано страдание или унижение. Тези действия спадат към един от типовете парафилии според класификацията на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства. Дори и да се приеме, че описаните по-горе кадри изобразяват симулация на страдание или унижение, те без съмнение са предизвикани от упражнено насилие, независимо от съгласието на партньора. Това внушение е постигнато чрез избраната форма на насилието – връзване, разпъване, средствата – камшик, спринцовка, палка, конструкция с формата на Х (последното изброено средство създава недвусмислена алюзия за кръст, който дори и в религиозен аспект се приема и като инструмент за изтезание) и не на последно място ясно виждащата се кръв.

При това положение, очевидно е, че рекламата фокусира такива дейности на полово задоволяване, които изместват директната полова дейност, и засяга чувството на сексуално благоприличие, което е форма на обществения морал, по начин, който е трудно да се приеме. И това е така, тъй като акцентират на необходимостта от унижение и търпимост към насилието като единствен начин за полово задоволяване.

Едно произведение може да бъде определено като неприлично, ако представя теми от сексуално естество в оскърбителна форма, а не в художествена. Посланието, което носи обсъжданата реклама, има груб и агресивен характер. То засяга обективната, подкрепена от опита и общественото мнение представа, която има всеки човек за своите положителни качества, ценности, обществен статус и за която държи да бъде подкрепяна от другите, респективно засяга прага на обичайната сексуалната чувствителност. И не голотата прави рекламния клип неприемлив, тъй като сама по себе си голотата не е неморална. Такъв е начинът на нейното експониране. Рекламата насочва вниманието на зрителите към горепосочените полови отклонения, като на практика отправя послание за “препоръчан начин на живот”, който може да бъде постигнат чрез консумацията на определена стока, в частност на водка “Екстаз”. Това внушение се постига и от бързото редуване на кадри на рекламирания продукт с такива от сексуално естество. Отправеният в края на рекламния клип призив “Водка Екстаз – превърни ме в капка от кръвта си “ също подсилва въздействието. Подлагайки на анализ изречените зад кадър думи и отчитайки значението на ключовата дума “кръв” (включително и преносното и значение), съдът приема, че вложеният в горепосочения текст смисъл, който би могъл да се подразбере от публиката, е всеки един от нея да приеме това, което вижда, като част от живота си.

И тъй като естествената крайна цел на всяка реклама е да привлече повече потребители, следва да се приеме, че с излъчването на процесната реклама от жалбоподателя е бил постигнат неприемлив за закона ефект. Следвало е жалбоподателят да отчете това обстоятелство, както и възможността рекламата да стане и достояние на лица, за които не е била въобще подходяща, а именно малолетни и непълнолетни. С оглед часовия пояс и естеството на предаването, в рамките на които е била излъчена, тя несъмнено е била видяна и от детската аудитория. Последната, както и зрялата аудитория не са имали възможност да бъдат предварително предупредени за характера на рекламата. Липсвала е информация за грубия и агресивния начин, по който рекламата третира темата за “различната сексуалност”, т.е. липсва предупреждение, поради което е отнета възможността на по-чувствителните индивиди въз основа на тази информация да направят своя избор да не гледат рекламата. Поради това и последната би следвало да бъде оценявана като развращаваща и имаща отрицателни последици и за морала на децата, които са я гледали. И това е така, тъй като рекламата включва кадри, които биха могли да бъдат тълкувани от младите хора, намиращи се в критичен етап от своето развитие, като окуражаващи да се отдадат на неподходящи за възрастта си, вредни за тях сексуални изяви, или дори в желанието си да подражават на представения “начин на живот” да извършат и наказуеми от закона деяния.

Не на последно място е нужно да се посочи, че тясно свързан с понятието “морал” е и проблемът за правата на човека, включително и правата на детето. Съгласно нормата на чл. 10 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Обсъжданата реклама накърнява именно горепосоченото законово гарантирано право на защита, тъй като неморалното се изразява и във връзката между визията на рекламата на “Водка Екстаз”, от една страна, и от друга страна – къде, кога и на кого се показва тя.

Същевременно, нужно е да бъде направено уточнението, че всеки човек има право на информация и ако бъде лишен от това право ще се посегне на неговата индивидуалност. В този смисъл всяко укриване или изопачаване на информацията съставлява и нарушение на индивидуалната свобода. Така обаче трябва да бъде оценявана и натрапената информация. Условие за индивидуалната свобода е онова, което всеки индивид може свободно да избере, а не наложеният от информационните средства обхват за избор. Както вече бе посочено по-горе, при излъчването на процесната реклама зрителят е бил поставен в ситуация на “екстремно информиране”, т.е. бил е лишен от правото на избор дали да бъде консуматор на съдържащата се в рекламата информация или не.

Като се има предвид изложеното, съдът приема, че разглежданата реклама на водка “Екстаз”, може да бъде определена като подтикваща към поведение, нарушаващо общоприетите морални норми. В заключение трябва да се посочи, че това разбиране на съда е обусловено и от обстоятелството, че защитеното от българското законодателство право на свободно изразяване, включително и на разпространяване на скандална и шокираща информация, следва да търпи ограниченията, които поставя общественият морал. Стремежът да бъдат непременно и на всяка цена отстоявани някои от принципите на демократичното общество, като например “толерантност”, “търпимост” и “свободомислие”, не може да бъде толериран, ако влече след себе си нарушаването на издигнатия във върховен принцип в преамбюла на Конституцията на РБългария – правата на личността и нейното достойнство.

Предвид изложените съображения, съдът счита, че в разглеждания случай е безспорно неизпълнението на задължението към държавата, вменено на дружеството-жалбоподател, поради което и трябва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. (...)

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция (...) е в границите на предвиденото в нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗРТ (...). В случая наказващият орган е определил санкция в размер малко над минимално установения, който съдът счита, че е законосъобразен и адекватен на обсъждания административен деликт. (...) Действително, при индивидуализацията на санкцията, от страна на наказващия орган не са били събрани доказателства относно финансовото състояние на търговското дружество. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обаче не придава на последното обстоятелство абсолютен характер. В настоящия случай, предвид вече изразеното становище на съда, водещо значение при определяне на санкцията би следвало да се придаде на тежестта на неизпълнението на задължението към държавата. Последното, предвид обстоятелствата при които е било извършено, безспорно разкрива степен на обществена опасност, по-висока от типичната за този вид неизпълнения. Освен това определената санкиця съответства и на целите, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

В заключение трябва да се посочи, че специфичните цели, които съвременната държава преследва с налагането на имуществената санкция, спомагат за осъществяването на обществената функция на последната, а именно защита на обществените отношения, в частност тези, свързани с радио-телевизионната дейност на територията на РБългария, от административни нарушения и предотвратяването им.



Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 08 от 07.02.2003 год. на председателя на Съвета за електронни медии (...)1

* Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека. Той е публикуван в списание “Правата на човека”, издание на Фондацията, и е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.

1 Решението не е влязло в сила – Б.ред.






Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница