Образование и възпитание по време на Ренесанса
Изтегляне 17.45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Образование и възпитание по време на Реформацията
|
Образование и възпитание по време на Ренесанса Представители: – Виториано де Фелтре – Франсоа Рабле – Мишел дьо Монтен – Дезидерий Еразъм – Томас Мор, автор на „Утопии в Ренесанса” Образование и възпитание по време на Реформацията Представители на Реформацията: – Мартин Лутер; – Филип Меланхтон; – възпитателната система но йезуитите; – контрареформацията. Реформацията е период на обществено-икономически, социално-политически и религиозно-културни промени през XVI век. Тя възниква в Германия и се свързва с името на Мартин Лутер(1483–1546г.). По– късно това течение обхваща Швейцария и Англия. Мартин Лутер публикува своите 95 тезиса насочени срещу догмата на духовния контрол, за легитимиране на общественото поведение и свободно съзнание на хората. Той дава ново разбиране за връзката между Човек и Бог. Друг негов принос е ново понятие в църквата– оправданието на човека пред Бога може да стане чрез вяра. Лутер отхвърля господството на църквата над човешката съвест. Той иска да освободи вярата от библейските слова, така поставя основите на Протестантството. Реформацията не означава само промяна в църквата, тя е реформа на обществото чрез диференциация вътре в него. Поставя се началото на голям културен подем в Германия, в сферата на живописта и литературата. Мартин Лутер превежда Библията на немски език. Влияние върху възпитанието се оказва чрез така нареченото немско народно училище, което е извън църковното обучение. Педагогически възгледи на Мартин Лутер: – въпроси за дете, детство, семейно възпитание и училищно образование; – преустройство на университетите; – децата са най- скъпото вечно богатство и божи дар; – основно занимание на децата е играта, противно на схващането на католическата църква; – децата трябва да се учат, да се молят и да бъдат смирени; – важна задача на родителите е да възпитават не само в светски маниери, но и в духовни ценности; – взаимоотношения „родители– деца” се градят на взаимна любов, уважения и почит; – децата не се възпитават чрез гняв и унижение, а с добри думи, похвали и поощрения; – реформиране на училищната система. Училището трябва да има обществен характер,т. е. да е дело на управляващите. Всички трябва да посещават училище без значение на пол, възраст, социален статус и принадлежност. – въвежда задължителното начално обучение и необходимост всички да четат самостоятелно своето писание. Така Мартин Лутер утвърждава народното училище и достъп на обикновения човек до просвета и култура. – поставя въпроса за обучение на роден език (дотогава се е учило на библейски език), изучаване на музика, гимнастика и история. – Лутер е изисквал достъп на всеки до библиотеката; – в университета освен произведения на Аристотел, трябва да се изучават също и езици, математика и история; – обучение в услуга на практиката. Педагогически възгледи на Филип Меланхтон: – заслуга за подготовка на учителя; – съставител на училищни правилници (учител на Германия); – основател на така нареченото латинско училище (изучава се диалектика, латински език, реторика- 3 години); –средно училище- изучават се седем изкуства, освен религиозното обучение се изучават и други произведения; – разработва идеите за университетско образование против схоластиката; Идеите на Контрареформацията Контрареформацията е движение, което иска да укрепи папската институция, да създаде система на йерархичност и да възвърне влиянието на католическата църква. Тази Контрареформация се реализира от създадения и утвърден от папата йезуитския орден „Исусово братство”, което цели проповеди и обучения за връщане в католическата църква. Това са така наречените йезуити. Автор но Исусовото братство е Лойола (испански благородник, който създава йезуитското течение). Възпитателната и образователна система на йезуитите Възпитанието в йезуитските колегиуми се осъществява според 31 инструкции. Те регулирали хода на една добре организирана машина, която изключва всякаква човешка мисловна дейност и проява на индивидуалност. Обучаемите са наричани послушници. Характеристики: – личностният дух е обладан от йезуитски светоглед; – липсват мотиви за свободно действие; – безусловно робско послушание; – идеята за братско дисциплиниране (не само виновния, но и всички останали носят последствията); – търсят се начини да се вмени индивидуално чувство за пълна греховност (средство за пречупване на индивидуалното съзнание); – изпит на съвестта ( на всеки час от деня послушниците е трябвало да си правят равносметка, да благодарят на Бог и да се молят за опрощение); – строго се регламентира свободното време; – обучението трае една, две или три години и цели амбиция за по- високи резултати; – голяма роля в развитието на обучението има раздаването на премии, почетни награди и звания. От учениците се изисква да се наблюдават и да се следят за грешки един друг; – набляга се на външния вид и на поведението на учениците- ред, чистота и дисциплина; – перфектен дневен режим и много гимнастика за формиране на тялото (физическо възпитание); – основната задача на учителите е да познават учениците перфектно- физиология, характер и душевност (постига се чрез следене на изповедта); – йезуитите поставят акцент върху образование на висшите социални слоеве, като образованието е пищно (бляскаво с много награди), но те са се стремели и към по- бедните слоеве като са създавали училища за свещеници; Добре организирана система за обучение и влияние, бляскави и престижни учебни заведения, широка подготовка с добре разработени методи на преподаване. Педагогиката достига върхове до началото на XVIII век при йезуитите. Изтегляне 17.45 Kb. Сподели с приятели:
|