Въпросът за възпитанието се свежда до този за възпитанието, което осигурава лична свобода. Отрича се съществуването на каквито и да било задължителни норми в обществото. Всеки трябва сам да решава как да постъпва в конкретни случаи. Стремежът към безгранична индивидуална свобода,
индивидуализмът, антиинституционализмът, волунтаризмът, утопизмът и революционната романтика са най-характерните идеи в екзистенциализма.
На основата на екзистенциализма възниква хуманистичната психология и педагогика в САЩ.
В
заключение ще посочим, че разработването на методологическите и философските въпроси на педагогиката дава тласък за по-нататъшното развитие не само на педагогическата наука, но и на учебно-възпитателната практика. "Ние не можем да издигнем на по-високо равнище педагогическата теория, без да стигнем до по- високо равнище в практиката на възпитанието и обучението. По- високото равнище на педагогическата теория означава все по- задълбочено диалектическо разглеждане на
педагогическите въпроси, възможност на мисълта да прониква все по-дълбоко в същността и динамиката на учебно-възпитателната дейност, да различава все по- ясно в нея трайното и преходното,
същественото и несъщественото, общото и специфичното. С подобно мислене и виждане се дава правилна диагноза на всеки конкретен случай на възпитаване и обучаване, определя се правилният начин на постъпване при дадени обстоятелства и се действува с по-голяма увуреност" (19, 5).
Сподели с приятели: