Образователни системи

14. Философски речник. С., 1977.
15. Цветков, Д. Обща педагогика. Философия на образованието.
С., Веда Словена-ЖГ, 1994.
16. Цветков, Д. Познавателните методологии на педагогиката. -
Педагогика, 1991, кн. 3, с. 32-39.
17. Цветков, Д. Интерпретацията в педагогиката (проблеми на херменевтичната педагогика). - Педагогика, 1992, кн. 10.
18. Цветков, Д. Философско - социологически основи на педагогиката. - Педагогика, 1991, кн. 8-9.
19. Чакъров, Н. Педагогика и диалектика. С., 1966.
МЕТОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1. Същност
С появата на философското теоретическо мислене възниква и теоретическото отношение към учебно-възпитателната дейност. В тази фаза на развитие педагогическата мисъл се стреми не само да ръководи, но и да разбере учебно-възпитателната дейност. Развитието на педагогическата теория и прерастването и в педагогическа наука е съпроводено с прилагането на все по-съвършени методи на мислене и изследване, с помощта на които се прониква все по-дълбоко в същността на учебно-възпитателната дейност и се разкриват все по- широко връзките и с останалите явления в обществото и природата (8,
8).
Няма съмнение, че изследователската методология, в която и да е научна област, има връзки и взаимодействия с философията, но в никакъв случай това не може да бъде една единствена философия в смисъл на школа, разбиране, постановка. Независимост от своята частнонаучна детерминираност, методологията на изследването в областта на образованието и на педагогическата наука се основава на цялото научно познание. Доколкото самата методология на педагогическите изследвания разработва принципи и подходи за изучаване, опознаване и изменение на обективната педагогическа действителност, за създаване, изпробване и внедряване на нови и усъвършенствани теории и технологии за обучението, образованието и възпитанието на хората, тя не може да бъде изолирана от другите социални науки. Това означава, че ще следва тенденциите в развитието на социалното познание и по рефлексивен път ще се обогатява (Вж. 1, 18).
Методологията на педагогическите изследвания за разлика от дидактиката или методиките на обучението по отделните учебни предмети е призвана да търси методи и средства не за практическата, а за изследователската дейност в областта на педагогиката.

Методологията винаги е играла голяма роля в развитието на науката и усъвършенстването на практиката. Има особено голямо значение за научноизследователската дейност, тъй като я издига на равнището на изискванията на обществено-икономическото, политическото и културното развитие на обществото.
Новото разбиране за методологията днес извежда на преден план постановката, че тя не е и не може да се сведе само и главно до учението за методите на научното познание, а е преди всичко учение, наука, теория за подхода при изучаване и обясняване на явленията и процесите. Този подход задължително включва и методите на познанието, чрез които той се осъществява практически (Вж. 1, 23).
Сред авторите няма единомислие по въпроса за функциите и равнищата на методологията, включително и на педагогическата.
Повечето от авторите говорят за нормативна, дескриптивна и
евристична функция на методологията. Посочените основни функции на методологията не се изпълняват само от една наука, а от различни научни дисциплини, по различен начин и в различни форми. Подобно обстоятелство затруднява разграничаването на проблемите, обект на изучаване от общата методология, от методологията на отделните науки. Като изход от тази трудност се говори за различни равнища на

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: