ДО
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
ДАНИЕЛА БОБЕВА
С КОПИЕ
ДО
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО
ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
ДО
МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА
ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ДО
ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ БИЗНЕС СРЕДА
И ПОЛИКА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
ИВАЙЛО ГРЪНЧАРОВ
ОТНОСНО: ИСКАНЕ ЗА ПРОМЯНА НА КРИТЕРИИ В РЕГУЛАТОРНИЯ РЕЖИМИ ЗА МСП
Г-жо Бобева,
Съгласно стратегията за развитие Европа 2020, текстилната и кожарската индустрия
трябва да развиват производствените си мощности и да разширяват пазарите си. За постигането на тези цели фирмите от сектора се нуждаят от реновиране на производството чрез внедряването на нови технологии, модерно оборудване и добре подготвени специалисти. Оперативните програми финасирани от Европейските структурни и кохезионен фондове подрепят бизнеса в тези дейности.
За съжаление, въпреки безпорните показатели, изброени по-долу и доказаните предимства на тези сектори, българските производители продължават да срещат проблеми при кандидатстването по Оперативна програма «Конкурентоспособност» и най-вече по процедурите за «Технологична модернизация на МСП» и «Технологична модернизация на големите предприятия».Основните причини са в специфичните особености на секторите:
1. Висока трудоемкост – всяка една от шевните операции при изработването на продуктите се извършва от отделен човек. При определени видове артикули, операциите може да са повече от 150
2. Ниска капиталоемкост – цените на шевните машини, които са основна част от шевното
оборудване, варират средно в границите от 1 000 лв. до 70 000 лв.
По данни на НСИ, само с производство на облекла и текстил са ангажирани около 4 500 предпреятия, които осигуряват работа на около 112 000 души. Това е около 18 на сто от наетите работници в промишлеността. За 2012 г., браншът е реализирал около 9% от общия обем на износа на България. 90 на сто от тази продукция е насочена към страни от Европейския съюз – Германия, Италия, Франция, Холандия и др.
Ограничителните условия за кандидатстване за финансиране по Оперативните програми финансирани от фондовете на ЕС са следните:
1.Разделянето на предприятията на малки, средни и големи, като се отчита само критерия
«брой заети» е неподходящо за предприятията в сектора. Трябва да се вземе предвид високата
трудоемкост на производствения процес. Тази трудоемкост оказва много голямо влияние на
факторите брой наети – оборот. Според Препоръката на ЕК от 06.05.2003 г., относно
дефиницията за микро предприятия, малки и средни предприятия, нотифицирано под № С
(2003) 1422 , текст от значение за ЕИП 2003/361/ЕО , влязала в сила на 01.01.2005 г., малко
предприятие е с до 50 души персонал, средно съответно до 250 души и над 250 души са големи.
В секторите текстил и кожарство, а и не само в тези сектори, заложените параметри в
препоръката брой наети - оборот, чувствително се разминават с реално достижимите в
страната ни, поради изложените по-горе причини.
2. Минималният размер на заложената субсидия от страна на МПС е твърде висок за
малките, средните и големите шевни предприятия от бранша.
Обръщаме се към Вас, с молба да бъде направена оценка за въздействие на визираната Препоръката на ЕК. При разделянето на предприятията на малки, средни и големи да може да се избира между критериите «брой заети» и «годишен оборот» или изискването брой заети да се промени на: под 100 наети за малки предприятия; под 450 за средни предприятия; над 450 за големи предприятия. Изискването за минималния размер на субсидията да се промени на: 50 000 лв. за малките предприятия; 150 000 лв. за средните предприятия; 450 000 лв. за големите предприятия.
07.08.2013 г. С УВАЖЕНИЕ:
СОФИЯ РАДИНА БАНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БАПИОТ
1057 София, бул.Драган Цанков 36, СТЦ Интерпред, Международен център на модата - 3 ет., офис335,
тел.:02 9693161, 9693166, факс: 02 9693181,e-mail: association@bgtextiles.org
www.bgtextiles.org
Сподели с приятели: |