68по-ниско, търсят свобода чрез властта (контрол над другите), а които са по-нависоко, са свободни и сами по себе си (контролират и себе си).
(По това вероятно се отличават плебеите и аристократите, каза моят приятел, полският журналист Хенрик Урбановски, отговаряйки на тази мисъл.)Какво е здраве? Какво е съвършенство?Не бива да завиждаме на светците: всеки от нас си
има недъзи и недостатъци, комплекси и стереотипи. Имаме си и страх. Страхът е нормално нещо. Той е нашият първороден „земен" материал.
Никой не е виновен поначало. Иначе тези,
които са се родили болни, не биха имали шанс.
У всекиго от нас има светлина - способността да твори идеала да вижда себе си и света по-хубави, отколкото са в действителност.
Това не е наивност, а готовност да правим света по-добър.
Здравето не се състои непременно в липсата на недъзи и недостатъци, а в развиващата се и присъща само на човека способност да се справя с тях. Да
се издигнеш над земята, е възможно само със земни средства, и то когато има светлина.
Но всички ние заедно и едновременно с това сме на различни стъпала на еволюцията. На тези,
които стоят по-високо, е присъщо да създават, а които са по-ниско - да ползват създаденото. (Онези,
които са по- високо, страдат и вечно съжаляват „потребителите".)
Усъвършенстването на способностите за саморегулиране развива черти на гениалност. С какво геният се отличава от „обикновения" човек?
Здраве или болест е гениалността?
Глупавите дискусии, че гениите
били чудаци или безумци, са свързани с това, че и безумците могат понякога да мислят нестереотипно.
Но приликата свършва дотук.
Сподели с приятели: