1. Облигационно право. Облигационното право е необходима съставка на гражданското право. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда. Облигационното право предпоставя стоково производство и стоково обръщение. То предпоставя общество, в което действат пазарните отношения.
От тази гледна точка облигационното право на Р България като дял от гражданското право регулира имуществените отношения на юридическите лица и гражданите, възникващи във връзка със стокооборота.
Всички тези разнообразни имуществени отношения се обличат в юридическата форма на облигационни отношения. Затова можем да кажем, че облигационното право урежда облигационните отношения. То обхваща системата от норми на гражданското право на Р България, които нормират (уреждат) облигационните отношения. х
2. Облигационно отношение.
а) Правната теория обикновено определя облигационното отношение като правоотношение между дее лица, по силата на което едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една п реста- едно действие или бездействие, едно поведение, един резултат.
От това определение се вижда, че всяко облигационно отношение включва в съдържанието си едно субективно право за кредитора, което той нарича свое облигационно право, право на вземане или само вземане. Удовлетворяването на това свое право кредиторът може да иска само от длъжника. Спрямо него единствено той има претенция за осъществяването на един резултат. За длъжника облигационното отношение се очертава като правна необходимост да престира - да даде или да направи нещо. Тази правна необходимост наричаме негово задължение, негова обвързаност. Длъжникът трябва да извърши това, за което е "обвързан", за да бъде "развързан", освободен от задължението си.
Всъщност кредиторът и длъжникът гледат едно и също нещо - облигационното отношение, — но го наблюдават от различни зрителни ъгли, защото стоят на противоположни полюси. За длъжника съдържанието на облигационното отношение се изчерпва с неговото правно задължение за пре-стиране. За кредитора то образува неговото субективно право, неговото право да иска да му се престира, т. е. неговата претенция.
Затова от гледна точка на кредитора, можем по-точно да кажем, че облигационното право, или правото на вземане, е онова имуществено субективно право, по силата на което едно лице (кредитор) може да иска от определено друго лице (от длъжника) една престация, т. е. осъществяването на един резултат, който удовлетворява един признат кредиторов интерес. б) Претенция. Отговорност. Правото на кредитора да иска осъществяването на дължимия резултат (престация-та)-наричаме претенция или притезание. Тази негова възможност съставлява основното и винаги необходимо съдър-. ; жание на облигационното отношение. Самият закон се стреми да уреди правното положение на титуляра на претенцията (на кредитора) и по-специално да обезпечи удовлетворява-йето й. Законът разпорежда така, защото преследваните от федитора резултати не могат да бъдат постигнати по друг начин, освен чрез удовлетворяване на претенцията му.
Намесата на закона в тази насока е наистина наложителна. Кредиторът би изпаднал в крайно безпомощно състояние, ако законът, след като предписва на длъжника да престира и след като признава на кредитора правото да иска престиране, не му е обезпечил ефективното осъществяване на резултата, който му се дължи. Кредиторът, а и законът, ще трябва като че ли да се преклонят пред злата воля на длъжника, пред твърдото му решение да не изпълни задължението си, ако не го заплашва никаква санкция. Законодателят естествено е далеч от намерението да отрежда и признава сам подобно безсилие на закона. Повелите си, законът скрепява със санкция, която обезпечава точното им съблюдаване. С нея законът обезпечава на кредитора реализирането на това, което му се дължи. Открива му възможността да предяви претенцията си по съдебен ред, за да се реализира по този начин имуществената отговорност на длъжника. Така кредиторът може да получи реално и пряко дължимия резултат, ако това е възможно, респективно да получи сурогата на резултата, ако прякото му осъществяване вече не е възможно.
Кредиторовата претенция следователно се оказва съпроводена от една правна санкция - отговорността на длъжника. Същият отговаря за дълга с имуществото си, върху което може да се посегне по установения ред, за да се удо влетвори притезанието на кредитора. Тази отговорност не само придава правен характер на отношението между длъжник и кредитор, не само го издига в истинско облигационно отношение, но представлява за кредиторовото притезание възможно найефикасната гаранция.
3. Облигационни и вещни права. Относителност на облигационните права. Облигационните и вещните права са главните видове имуществени права. По какво се отличават едните от другите?
а) Господство над вещ. Някои автори казват, че вещ
ните права дават господство над една вещ, а облигационни
те - власт на кредитора да иска осъществяване на един
резултат от длъжника си. Според нас това разбиране е неправилно. Правото е обществена наука. То се интересува от отношенията на хората, а не от отношенията на хората към вещите.
б) Относителност на облигационните права. Други
смятат, че вещните права забраняват абсолютно на всички посегателства над вещ, спрямо която друго лице има право.На всеки е забранено да посяга на вещ, собственост на друго лице. Вещното право забранява това посегателство на абсолютно всеки, затова то е абсолютно право. Посегателството върху вещното право е основание за носителя му да иска възстановяване на нарушеното право.Облигационното право позволява да се иска осъществяването на един резултат от определено лице или определени лица - от длъжника или длъжниците. Кредиторът не може да иска осъществяването на този резултат абсолютно от всички, а само от длъжника си. Заемодателят не може да иска от когото и да било парите, които е дал в заем, а само от лицето, на когото ги е дал. Неговото право има действие само относно определено лице. То е относително право. Само длъжникът може да не изпълни задължението си и да не удовлетвори кредиторовата претенция. Нейното удо-влетворяване погасява кредиторовото право.Следователно вещното право е абсолютно, а обли-гационното относително. В това се изразява разликата между тях.
Вярно е, че вещното право е абсолютно право. Но абсолютно е и авторското право. На всички е забранено посегателството върху чуждо научно, литературно, музикално или художествено произведение. Макар абсолютно, авторското право не е вещно. Щом и други права извън вещните са абсолютни, очевидно е, че абсолютността не може да се възведе в разграничителен критерий между вещни и облигационни права. От друга страна и облигационните права са в известен смисъл абсолютни. Например чл. 21, ал. 2 от ЗЗД забранява на всяко трето лице действия, които биха попречили на длъжника да осъществи това, което дължи. От тази негативна гледна точка облигационното право се оказва с действие спрямо всички.
в) Допълнителен критерий. Щом абсолютността на вещното право и относителността на облигационното не могат да съставляват достатъчно ясен разграничителен критерий между тях, се пита, каква е допълнителната разлика между тях? Без да се забравя, че вещните отношения са обществени, мисля, че не може да не видим особеното положение на вещта във вещното право. Вещното право забранява на всеки посегателство над съответна вещ. Но това не е всичко. Заедно с това то позволява на неговия притежател да въздейства върху определена вещ, да извлича облаги от нея и да върши това без разрешение и съдействие от никого.
По друг начин стоят нещата с облигационното право. Това право не съдържа възможност за непосредствено въздействие върху определена вещ. То дава само възможност на носителя му да иска нещо от съответно лице, с което да се постигне един резултат. Облигационното право не дава възможност за пряко въздействие върху вещ, дори когато кредиторът има право да иска да му се престира вещ - когато има да взема вещ. Тогава кредиторът разчита да получи
дължащата му се вещ, но тя не е в прякото му разпореждане. Вместо да престира вещта на кредитора си, ако длъжникът я отстъпи в собственост на друг, този друг става собственик. Кредиторът не може да противопостави на третото лице правото си да получи вещта, защото третото лице не е задължено към него. Обратно, понеже третото ^лице става собственик, кредиторът е длъжен да уважава правото му.
4въпрос
ИЗТОЧНИЦИ
НА ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ
1. Понятие. Облигационните отношения възникват от най-различни юридически факти. Юридически факти са тези,предвидени в хипотезиса на правната норма при наличносттта на които възникват правни последици. Тези факти,при наличието на които възникват облигационно правни последици,се наричат източници на облигационни отношения.
2. Видове. Източници на облигационните отношения са:
(а) Договорът е най-важният източник на облигаци-
онните отношения. Облигационното отношение тук възник-
ва, по волята на Двете договарящи страни. Те са искали не
говото възникване (чл. 9 ЗЗД).
(б) Едностранните волеизявления са също източник на облигационните отношения. Когато някой обещае, че ще даде съответна награда, например за най-добър роман, той е обвързан с това свое изявление и е длъжен да плати тази награда за произведението, което по надлежния ред бъде признато за най-добро. За обещателя тук възниква задължение, защото той сам е искал неговото възникване
(чл.4433Д).
в) От непозволеното увреждане също възникват облигационни отношения.Този който е увредил другиго с умишленото си или небрежно действие, или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда. Този, чиято вещ е причинила на друг вреда, трябва да я поправи. Този, който в свой интерес е прибягнал до услугите на някого, трябва да понесе последиците от това, че натовареният от него уврежда трето лице (чл. 45 и сл. ЗЗД).
г)Неоснователното обогатяване е също основание
за възникване на облигационни отношения. Законът не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице. Станалото разместване трябва да се отстрани, чрез даване на равностойността на разместеното- на неговия еквивалент. Затова, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно (чл. 55 и сл. ЗЗД).
д) От воденето на чужда работа без пълномощие също възникват облигационни отношения (чл. 60 и чл. 62 ЗЗД).^
ж) Задължения възникват и от-семейноправни отношения '(например правото на издръжка), и от наследст-веноправни отношения (например наследникът дължи на заветника завещаната му сума).*
*3. други видове.
Към източниците на облигационни отношения изложени по-горе от проф. Ал. Кожухаров, следва да се прибавят и административните актове за отчуждаване на недвижими имоти за държавни и общински нужди, както и други административни актове, които пораждат облигационни отношения.
Освен това източници на облигационни отношения са и някои съдебни решения. С оглед на това считам, че основните източници на облигационни отношения следва да се групират в две основни групи: договорни, (които включват и едностранните сделки) и извъндоговорни. Извъндо-говорните също подлежат на вътрешна класификация. ИЗТОЧНИЦИ НА
В първата група се включват юридически факти, които съдържат волеизявления, но тези волеизявления не са съгласуваната воля на страните, а властническо волеизявление на административен или съдебен орган. Например с акта за отчуждаване на имоти за държавна или общинска нужда се поражда облигационното отношение за обезщетение на отчуждения собственик; кон-ститутивните съдебни решения - например такива са тези постановени по иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. З от ЗЗД; конститутивни съдебни решения за унищожаване на договори, постановени от съда по чл. 27-33 от ЗЗД. В тези случаи облигационното отношение се поражда, въпреки че липсва съгласувана воля на страните.
Междинна категория източници на облигационни отношения са смесените фактически състави, които включват сключен договор между страните, (който е гражданскоправен юридически факт) и негражданскопра-вен юридически факт, който има второстепенно значение. Такъв факт може да бъде съдебен, съдебноохранителен, арбитражен или административен акт. Например договорът за съдебна спогодба включва освен волеизявления на страните и определение на съдебния или арбитражен орган; договорът за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, за който се изисква нотариална форма или договорът за продажба на моторно превозно средство, за който се изисква нотариална заверка на подписите на договарящите също включва два разнородни юридически факта.
Следващата основна категория източници на облигационни отношения са тези извъндоговорни основания за тяхното възникване, които не включват волеизявление на нито една от страните, нито волеизявление на съдебен или друг властнически орган. Това са непозволе ното увреждане, доброволното водене на чужда работа без натоварване и неоснователното обогатяване.
За делението на източниците на облигационните отношения има значение и тяхното действие, което засяга правната сфера на страните на правоотношението. В отделни хипотези е възможно това действие да не е пряко, а рефлексно. Така при наличие на пасивна солидарност, ако един от длъжниците изплати дълга, този дълг се счита за погасен по отношение на кредитора и за останалите солидарни длъжници (чл. 123 ЗЗД). Възможно е трето лице да изпълни чуждо задължение, дори против волята на кредитора и с това да се погаси дългът на длъжника, освен ако кредиторът има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника (чл. 73 ЗЗД). Това е резултат на рефлексии действия на юридически правомерни действия (свързани с изпълнението), извършени не от длъжника, а от трето лице.
Големинов сочи, че проблемът за класификацията на източниците на гражданските задължения представлява съществен интерес за гражданското право и има продължителна еволюция с оглед критериите за разграничението на източниците на облигационните отношения. Авторът се спира на найстарите класификации на тези източници, на класификацията на стария български Закон за задълженията и договорите, както и на класификацията по действащия Закон за задълженията и договорите. Авторът сочи, че след промените в 1990 г. основните източници на облигационни отношения са пет - договори, едностранни волеизявления, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и водене на чужда работа без пълномощно. Големинов приема, че ЗЗД урежда примерно, а не изчерпателно източниците на облигационни отношения и сочи, че по силата на други нормативни актове "като такива източници могат да функционират и други юридически факти" (с. 24). 4. Договорът.
а) Определение. Облигационни отношения възникват най-често от правни сделки. От тях възникват последици. За тяхното възникване е изявена воля,Когато фактическият състав на правната сделка се изчерпва с вщеизявлението само на един правен субект, на едната страна правната сделка е едностранна; а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на два или повече правни субекта, правна-та сделка е двустранна. Двустранните правни сделки се наричат договори.
Договорът е съглашение между две или повече лица (страни),за да се създаде,уреди или унищожи една правна връзка помежду им.Той е споразумение между две или повече лица за установяване, изменяне или погасяване на гражданскоправни отношения помежду им. "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях". Това определение е повлияно от определението на Френския граждански ко декс от 1804 г. То не отчита развитието на правната наука и съдебната практика и затова бе подложено на основателна критика. Договорът е съглашение не просто на две лица, а на две страни, всяка една от които може да включва повече от един правен субект. По това договорът се различава от едностранната сделка, при която също има две страни, но волеизявление се прави само от едната страна и това волеизявление може да бъде направено от две или повече лица, които са включени като участници само на едната страна.
Освен това договорът не само може да създаде и уреди определени отношения, но може, както твърди проф. В. Ганев (Учебник по Обща теория на правото, т. I, С., 1947 г., с. 27-29), да има правоприлагаща, правопораж-даща,правоохианителна и правопрекратяваща функция. Следователно определението на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД не изброява напълно функциите на договора. Освен това, то не е точно, защото не може да се приеме, че с договор може да се унищожи една правна връзка. Съгласно чл. 32 от ЗЗД унищожаването на договорите става само по съдебен ред. Затова може да се препоръча това определение да отпадне като ненужно или да бъде изменено в предлагания смисъл.
А. Сключване на договор.
1. Уводни бележки.За фактическия състав на договора са необходими две волеизявления. Необходимо е изявлението на една страна, насочено към създаване, из меняне или прекратяване на едно облигационно отношение,
да съвпадне по съдържание с насрещното волеизяв-
ление на другата страна.Ако разменените по този начин
между страните волеизявления се покрият казваме,че договорът е сключен.
Обикновено сключването на договора става после-
дователно. Необходимо е една от страните по бъдещия договор да вземе инициативата за сключването му. Тя трябва
да предложи сключването на договора. Тази страна се казва предложител,а волеизявлението й се казва оферта или предложение. Предложението си тя отправя, адресира на някой, който може да го приеме или да го отхвърли. Този друг няма правнотехническо име. Изявлението, с което той изразява съгласието си с направеното предложение, наричаме приемане. Покрие ли се предложението с насрещното волеизявление, приеме ли се то, - налице е съгласие и договорът е сключен.
2. Предложение.
а) Същност. Предложението едолеизявление (покана) за сключване на договор,отправено от един правен субект до друг.За да е валидно, то трябва да обхваща съществените елементи на предлаганото облигационно отношение.
Няма предложение, ако направеното изявление не е за сключване на договор или ако е непълно и затова 'не може да се каже дали предложителят наистина е решил да сключи договор.Предложението показва окончателно намерение, само ако е така формулирано,че с простото "да" на, другата страна договорът да може да бъде сключен.
Предложението трябва да бъде отправено до друго определено лице. Възможно е то да бъде отправено и към неопределени лица. Такъв е случаят, например, с автоматичните телефони телефонната служба предлага услугите си на всеки срещу заплащане на определена цена. Такъв е случаят и с изложените в магазин стоки с обозначение на цената им - те се предлагат на всеки за тази цена.
б) Задължителна сила на офертата. По начало
предложението обвързва предложителя.
В случаите, когато е определен срокът за приемането му, предложителят е обвързан с предложението си и не може да го оттегли до изтичане на този срок. Това важи както, когато предложението е направено на отсъстващо, така и когато е направено на присъстващо лице (чл. 13, ал. 1 ЗЗД).
Предложението, което е направено на присъстващ без срок за приемане,губи силата си, ако не бъде незабавно прието /чл.13,ал.2 ЗЗД/.
Задължителната сила на офертата отнема на пред-ложителя възможността да попречи на сключването на договора, чрез оттегляне на офертата. Оттеглянето на офертата е без значение, освен ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението (чл. 13, ал. 2 ЗЗД).
Задължителната сила на офертата защитава лицето на което се предлага. Тя го защитава не само срещу оттеглянето на предложението, но и от евентуалната смърт или евентуалното поставяне под запрещение на предложителя. От задължителната сила на офертата следва, че тези факти не пречат на сключването на договора, ако са настъпили след изпращане на изявлението за приемане. Например, ако някой от Пловдив ми предложи пишещата си машина за двеста лева и му отговоря, че приемам предложението му, договорът е сключен дори ако предложителят междувременно почине. 3. Приемане.
а) Същност. Лицето, на което е направено предложе
ние, има две възможности:
1 ) или да приеме предложението и с това договорът е сключен; или
2) да отхвърли предложението и така да осуети сключването на дсровора.
Приемането е изявление за пълно съгласие с предложението.То трябва да произлиза от лицето, на което е "направено предложението или от негов особен представител. Например, ако предложа пишещата си машина на А и Б заяви, че я купува, между мен и Б не се сключва договор. Освен това приемащият трябва да бъде дееспособен. Неговата дееспособност е условие за деи^вителност на договора (чл. 27 ЗЗД).
б) Начин. Приемането не трябва да оставя никакво
съмнение относно окончателното решение да се сключи
предлаганият договор. Не са приемливи изрази като напри
мер следния: "предложението Ви ми харесва". Много пред
ложения могат да се харесват, например защото са изгодни.
Това не означава, че те се приемат. Предложението на плов
дивския ми приятел, който ми предлага пишещата си маши
на за двеста лева, много ми харесва, но не го приемам, за
щото не разполагам с такава сума.
Изявлението за приемане трябва да бъде безусловно.Няма приемане ако то става с резерви с уговорки и съдържа нови условия.Предложението на приятеля ми от Пловдив не може да се счита прието от мен, когато му заявя, че купувам машината му за двеста лева, но че покупната цена смятам да му заплатя в течение на една година.
Тази моя уговорка тази моя резерва съставлява ново предложение - предлагам на приятеля си друг начин на плащане. Договорът ще се счита сключен само, ако той приеме новото ми предложение. Изявлението за приемане може да бъде изрично или с мълчаливи действия Приемането е изрично, когато волята за сключване на предложения договор личи от специалните изрази, които приемащият е употребил. Г|риемането е мълчаливо, когато от действията на приемащия може да се заключи, че е решил да сключи предложения му договор. Например, ако изпратя на приятеля си в Пловдив двеста лева, счита се, че само с това действие съм проявил достатъчно ясно волята си да купя предложената ми пишеща машина-договорът е сключен.