“РАЗЛИЧНИТЕ” ДЕЦА ПОД ВЛИЯНИЕ НА
ОБСЕБВАЩО ПРИСТРАСТЕНО СЕМЕЙСТВО
Василка Г. Тончева
THE DIFFERENT CHILDREN UNDER THE INFLUANCE
OF AN APPROPRIATE ADDICTED FAMILY
Vassilka G. Toncneva
В обществения живот се счита, че пристрастеността е свързана само с наркомани в тъмни улици или залитащи пияници. Пристрастеността присъства в живота на повечето хора. Това понятие покрива и други видове пристрастяващо поведение като пристрастяване към работа, гняв, ниво на адреналин, секс и т.н.
Пристрастеността е всяка патологична връзка с всяко променящо състояние, преживяване, водещо до вредни последици на цялото семейство.
Пристрастявани хора, страдащи от срам, създават нездрави семейства, в които децата се срамуват, защото са изоставени. Те са жертва на такива бракове и също се притесняват и продължават този цикъл.
Контрол, критика, вина, презрение, гняв, власт, перфекционализъм са пътищата по които срамът се предава между хората. Родители, прикриващи срама си чрез фантазии, защитни връзки, чрез установени роли и пристрастености, всъщност са безсрамни. Държанието им диктува, че знаят всичко, критикуват, обсъждат, винят и показват, че приемат с удоволствие ролята на Богове. При такова поведение на родителите децата поемат и техния срам.
Гневът неизменно присъства най-вече в семейства на алкохолици. Човек, пристрастен към гнева, може да погуби едно семейство така, както един алкохолик. Най-потърпевши от гнева на родителите са децата. Разгневени родителите от ежедневния ритъм на живот се прибират у дома и изливат много често гнева върху собствените си деца. А те - децата, идеализират родителите си, изграждат фантазни връзки и така предават гнева си, обидата, самотата и срама от собственото си изтезаване, пренебрегване на своите деца. Вместо да върнат емоциите си откъдето са ги получили, там, откъдето са дошли, те ги предават на поколението си.
Емоционална пристрастеност – сами по себе си емоциите пристрастяват. Една емоция може да се замени с друга, едно чувство - с друго. Често децата плачат, когато са сърдити. То може да се пристрасти към тъгата. Много често срещаме деца, постоянно тъжни. Това е пристрастение, объркващо поведение. Джон Брадшоу [1] отъждествява двете понятия обсебване и пристрастяване. В своите изследвания той ги използва като синонимни думи.
В България днес в много семейства присъства алкохолизмът, както при майката, така и при бащата. В такова семейство живее хроничен стрес. Главната последица от този хроничен стрес е изоставянето. Наред с физическото изоставяне от страна на алкохолика, пренебрежението към основните детски нужди е още една форма на изоставяне. Никой не се грижи пълноценно за детето. Няма поглед, в който детето да прочете, че е ценeно, желано и може да разчита на някого. Ако бащата е алкохолик, то майката непрестанно е заета с него – тя е зависима. Не може да се грижи за детето си, защото също е пристрастена.
Деца, израстнали в семейства на алкохолици, имат общи черти, налице е обща структура, което ги прави “различни” от децата в нормално развиващото се семейство.
Американският семеен терапевт обобщава тези черти на различните деца:
- Деца с безмилостна критика към себе си и другите
- Липса на здрави граници
- Постоянно търсене на одобрение
- Трудно осъществяване на интимна връзка
- Чувство на вина при опита да защитим себе си
- Пречупена воля
- Затворени в себе си
- Чувстват, че са различни от другите
- Нетърпеливи и прекалено бдителни
- Ниско самочувствие и интернализиран СРАМ
- Прекалена сериозност
- Трудно довеждат нещата до край
- Живеят живота си като жертви
- Страх от гняв и критика
- Маниакален контрол над всичко
- Много отговорни или свръхбезотговорни
- Хора, които по-скоро реагират импулсивно, отколкото да действат целенасочено
- Пристрастено поведение или сключване на брак с пристрастен човек [1]
Достатъчни са тези признаци, за да може всеки педагог да разбере семейната среда, в която живее детето.
Трябва да се реагира срещу всичко, свързано с алкохолизма – гняв, контрол, емоционална недостатъчност на алкохолика.
“Различни” са децата, когато са под влияние на обсебващо пристрастено семейство от алкохолизма, защото основно е прекъсната връзката родител-дете, връзка, която е основен фактор както през детството на човек, така и през целия му житейски път. Тези деца носят белега на “различните”!
ЛИТЕРАТУРА
-
Брадшоу Дж. Тайните на семейството. С., 2002
-
Иванов Ив. Семейна педагогика, Ш., 2003
Сподели с приятели: |