Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство
ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
В България се заражда и една уникална система за танцово-двигателна профилактика и лечение - ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ. Бейнса Дуно, или Учителят (1864-1944) създава в контекст на социокултурния, философския и религиозния феномен „Всемирното бяло братство" и паневритмията, която според А.Атанасов е „по външна същност танцова система, а по съдържание - метод за духовна работа, залагащ на груповата интеракция и колективната медитация" (5, стр. 23),
Възникнала през 20-те - 30-те години на XX век, днес паневритмията е много разпространена и се играе не само в България, но и в Русия, Австралия, Франция, САЩ, Испания, Холандия, Швейцария, Белгия, Латвия, Гърция, Германия, Великобритания, Португалия. Аржентина, Япония, Конго и Хон Конг {56, стр. 83).
„Целта на образованието е да се оформят личности, обичащи свободата и живеещи в пея.''
Бейнса Дуно (Петър Дънов)
В основата на системата на паневритмията заляга схващането на П. Дънов за движението като част от методите за здравословен начин на живот, което се разглежда като вид телесна терапия, чрез която се акумулира жизнена енергия.
Според самия Бейнса Дуно (Петър Дънов), паневритмията е „велика всемирна хармония на движението, ... означава космически висш ритъм, ... тя е хармоничното творческо изявление на Божественото начало във вселената, ... съчетание между тон, форма, движение, цвят, число, идея" (27, стр. 7).
Учените дефинират паневритмията като „една от надеждните системи за хармонично развитие на отделния човек и човешките общности", съчетание от гимнастически упражнения, изпълнявани с музикален съпровод, придружени от поетичен текст,... специфичен вид двигателна дейност, способстваща за постигането на широк кръг цели и задачи" (Й. Йонов, 58, стр, 8); . “танцът, създаден на българска земя, който носи в себе си традиционно българска характеристика и полъха на новото време" (Ел. Йорданова, 33, стр, 55);
Бележка на автора: Пишейки по темата за Паневритмията на Петър Дънов, съм длъжен да направя и едно уточнение. Като православен християнин аз не мога (естествено, да приема лично за себе си) религиозното учение на Дънов. То влиза в много отношения в противоречие с постулатите и догмите ни Светата ни Православна Църква, още повече, че около 20 те години на миналия век Светият Синод на БПЦ излича със специален вердикт, които отрича и осъжда Петър Дънов като създател на нов религиозен култ. Паралелно с това, обаче не мога да не приема безапелационно неговата система на Паневритмията. която като феномен е и истинско достояния на българската национална култура - система за хармонизация на личността, която чрез синтеза на няколко изкуства цели (и постига) явен релаксиращ, целебен и профилактичен ефект на практикуващите я. Наред с това не мога да не се възхищавам и от редица естетически, възпитателни, философски, образователни принципи на П. Дьнов, които се отличават с безспорната си хуманистична насоченост и мъдрост.
112 ■ Теодор Попов ■
Изкуството на учителя се състои в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици."
Беинса Дуно (Петър Дънов)
„... общодостъпен образователен модел, уникален по своята същност", ... който обединява „на едно място музика, словесно и художествено изкуство, танц, педагогика, психология, фолклор, символика, естетика, философия, физическо укрепване и здраве, екология" (Д. Найденова, 56, стр. 83).
К. Златев пък пише, че паневритмията е „... система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата,... стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширяване на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността" (58, стр. 17).
А според Г. Стойчев, „... в съчетанието на пленителната мелодия е поетичния текст и движенията, откриваме истинска съвършена красота,... това съчетание е музикално, поетично и ритмично съответствие на силите, които строят формите на живота, с други думи, текстът, музиката и движенията са кодиран образ на езика на този живот" (91, стр. 8).
От етимологична гледна точка, понятието Паневритмия се конструира от три корена:
Пан - ев - ритъм, като
-
„Пан" - означава все, всичко, всеобхватен, космически;
-
„ев" - (от латински) или „еу" - истински, висш, или същината, от която излиза всичко;
3„ритъм" - правилността на движенията, или - универсален принцип на периодичността (27, стр. 7).
Паневритмията се изпълнява на открито, сред природата. Това става рано сутрин, след изгрева на слънцето, т.е. когато неговите лъчи са най-благоприятни за човешкия организъм. Играе се от 22 март - денят на пролетното равноденствие, когато всичко в природата започва да расте и се развива, до 22 септември, когато след есенното равноденствие активността в природата, а съответно и при човека, се пренася на вътрешен план.
Паневритмията е структурирана от три части: паневритмични упражнения, състоящи се от 28
упражнения, Слънчеви лъчи и Пентаграм.
Членовете на Всемирното бяло братство приемат, че това са трите врати към трите свята - физическия, духовния и Божествения. Играе се в кръг, който дава представа за завършеността на процесите и е символ на съвършенството. А двойките изпълнители - мъж и жена, представляват двата основни принципа на битието.
Паневритмията се играе с инструментален или вокален музикален съпровод (автор на композициите е също П. Дънов), като музикантите се намират в центъра на кръга. Движенията в паневритмията са плавни, отмерени, несложни и могат да се изпълняват от всеки, построени са на принципа на постепенното наслагване на елементи.
Паневритмнята се основава на:
-
Взаимодействието между природата и човека;
-
Зависимостта между физиологичните и психическите процеси в човека;
-
Съответствието между идеята, мисълта и движението, като всяко упражнение има свой вътрешен смисъл;
Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство ■ 113
-
Всички упражнения представляват един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство;
-
Основната идея, която трябва да изпълнява нашето съзнание по време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното;
-
Опорните точки са: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата (27, стр.7).
Някои определят паневритмията като своеобразен „космически танц". Може би са и прави от гледна точка на собствената си философия и религиозни виждания, факт е обаче, че паневритмията е един истински феномен, при който се търси и постига единение между физиката и психиката на хората. Цели се една пълна хармония: на първо място на самият индивид със собствените му вътрешни импулси, мисли, пориви, тежнения, страхове, нагони, желания и т.н. Следващите плоскости, ако може така да ги наречем, са хармонизацията на човешките индивиди спрямо околните, както и спрямо обкръжаващия ги свят. А защо ли не, в един по-генерализиращ план - хармонизация и със света, с природата като цяло, с космоса (от където, според привържениците на Всемирното бяло братство, се черпи енергия, сила, разум и т.н.).
Друг, от лично моя гледна точка, много съществен момент при паневритмията e нейната комплексност. По същество танцово-двигателна система, тя обединява не само компонентите на редица изкуства - като танц, музика, слово, цвят и др., но и елементи от много други науки - философия, естетика, психология, възпитание и т.н. Тук вероятно детерминиращ фактор e това, че П. Дънов обхваща в своето учение множество аспекти на познанието и на битието, на човешкия разум, на природата, на движението и абсолютния ритъм във вселената (подобни принципи срещаме и при други велики мислители и учени в тази сфера, напр. Франсуа Делсарт и Рудолф фон Лабан), Има значение и това, че П. Дънов като една многостранно развита и надарена личност е авторът на всички елементи, включващи се в комплекса на паневритмията - и на поетичните текстове, и на музиката, и на системата от танцово-гимнастическите упражнения.
„В основното училище детето трябва да твори чрез сърцето и въображението,
а в гимназията -чрез сърцето и ума.44
Бейнса Дуно (Петър Дънов) I
В контекста на последното, особено силно изпъква преимуществото на паневритмията спрямо друго сходно учение, имащо и днес практическо разпространение - аптропософията на Рудолф Щайнер (1861-1925). Не бих си позволил да правя сравнение относно техните философии, принципи и религиозните им виждания. Неоспорим факт обаче е, че паневритмията като практика е много по-действена, по интегративна спрямо човешкия организъм, повече приложима, а и далеч по-разпространена от танцовата еуритмия на Щайнер.
Еуритмията на Рудолф Щайнер се базира на тезата, че говорът - това е най-диференцираната форма на човешкото движение, която води до пластич-но-музикални образи в думи и изречения. Танцовата еуритмия се приема като вид език на духовната същност на човека, на неговия вътрешен мир. Практикува се в специфични леки одежди, които са направени от естествени материи, оцветени са с естествени багрила, без връзване. Със специфични движения и жестове, със специален танцов и двигателен език антрофософите създават специфични танцови форми.
114 ■ Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство
Говорейки и пеейки, те изписват с телата си различни букви и символи, определени фигури и композиции.
Според Р. Щайнер, ако е изпълнила своята цел, еуритмията спомага и зрителите, и изпълнителите да достигнат до една нова
форма на изживяване на изкуството: на т.нар. синтетично „виждащо чуване" и „чуващо виждане". По своето
същество мистично учение и практика, танцовата еуритмия се усвоява значително по-трудно и по-бавно, а
визуалното й въздействие звучи доста странно, ако не и наивно. През първите няколко десетилетия на XX век
тя е имала относително широко разпространение в страните от Централна и Западна Европа, а днес се практикува
от няколко трупи в Германия, Австрия, Швейцария и Холандия. През втората половина на миналия век главни
фигури на еуритмията са танцьорките и хореографки Мария Щайнер, Елзе Ланг, Берте Крул, Елзе Клинк,
Анита Бел и др.
„Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.”
Бейнса Дуно (Петър Дънов)
Но да се върнем към паневритмията с нейните разностранни измерения. Едно друго нейно голямо достойнство
e за интегралната връзка между движението и танца с музиката, което е залегнало в същността й, а и пряко се
прилага в практически план. Самият П. Дънов е музикант и композитор. Без да абсолютизира музикалния ритъм
като Емил Жак-Далкроз, той извежда музикалният компонент като един от основополагащите и водещите на
цялата система. За музикално-ритмичните упражнения в системата на паневритмията (на които също той е автор),
П. Дънов пише:
„В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения разумни. Много
движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата.
Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще
напредват много повече" (26, стр. 63-64).
С много значими измерения е и педагогическата теория в учението на Петър Дънов. Според Ат, Атанасов,
„с понятието педагогика П. Дънов обозначава научната област, която е определена да изследва педагогическата
реалност и да реши проблемите за възпитанието на човека", ... като „от гледна точка на неговата педагогическа
онтология тази реалност добива размерите на всеобхватност" (5, стр. 18). Същият автор по-нататък пише,
че ,,„.П. Дънов формира понятие за педагогическа наука като й придава характеристики на сложна, динамична,
гъвкава, развиваща се и неустановена наука,... той смята педагогиката за най-ценната социална наука, призвана
да реши проблемите на човешкото развитие" (пак там).
В дисертационния си труд „Педагогическото учение на Петър Дънов" авторът Атанас Атанасов се занимава
oбстойно с релациите, които имат основните компоненти на педагогическата наука с учението на Дънов
(София, 1999 г,, 5), той изтъква, че „в съответствие с традицията на източноевропейската педагогика П. Дънов
приема за основни триадата педагогически понятия: възпитание, образование и обучение, като водещо е
... възпитанието" (стр. 19). Чрез термина образование „Петър Дънов обозначава институционализираната
страна на педагогическото явление, разбирано като създаване на добри външни условия за неговото
реализиране", а „за определяне на дидактическата страна на педагогическото явление.,.използва понятието
обучение," „, като „от онтологията на П. Дънов се вижда, че той влага определен метафизически смисъл
в понятието учител и ученик, като ги разглежда в симбиоза и взаимовръзка"(пак там).
Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство 115
Своите педагогически принципи П. Дънов извежда от триадата антични сили па Любовта, Мъдростта и Истината, като на тях съответстват и педагогическите принципи на любовта, свободата и опита, като към тях са прибавени и тези на навременност и природосъобразност (5, стр. 21). От тук следват и най-общите педагогически методи, които се определят на принципа на триадата:
-
Методът на Любовта (с основните етапи в неговото реализиране: проявите на любовта, придобиване на любов и приложение на любовта), за чиято реализация се изисква развиването на следните способности: милосърдие, състрадание, вяра, надежда, справедливост и разумност.
-
Методът на Мъдростта, който е универсален и е „пътят на науката, експеримента, разумността и опита"', а се осъществява „чрез доброто мислене".
-
Методът на Истината, който „се появява като резултат от обединеното взаимодействие на предишните два", а относно приложението му се визират следните насоки: „постоянно търсене на истината; разбиране на истината, приложение на истината" (5, стр. 22-23).
Пак според вече цитирания автор, в учението на Петър Дънов са залегнали и „допълнителните педагогически методи, които са частно проявление на изказаната триада основни педагогически методи", а те са: паневритмията; музиката като основен педагогически метод; методи за духовна работа; методи за здравословен начин на живот (хранене, сън, движението, посрещане на изгрева на слънцето, общуване с природата, посещение на планини и изкачване на високи върхове)(5, стр. 23-26),
„Изучавайте естеството си. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание.
и Бейнса Дуно (Петър Дънов)
Педагогическата теория на Петър Дънов, нейните основополагащи постулати и компоненти е била предмет на изследване и по-рано (напр, на тях е посветен монументалният труд на Боян Боев „Учителят за образованието", (13), чието първо издание е през 1943 г.). През последните няколко години по тази проблематика (включително и на трансмисиите на паневритмията в сферата на образованието) се появиха няколко сериозни публикации: на проф. д-р Вера Бойчева, Надя Доневска и Татяна Ванчева (14), Даниела Найденова (55, 56), Станка Михалкова (50), проф. д-р Светла Димитрова, Галина Кубратова (39) и др.
Още по-важно в този контекст е, че тези автори коментират и доказват най-прякото съществуващо позитивно въздействие на паневритмията върху различни сфери на растящия детски организъм: както за неговото физическо укрепване и психическото му развитие, така и за личностното му формиране. Така Б. Боев (13, стр,367), Д. Найденова (55, стр.54), К, Златев (58, стр. 17) и др. пишат за влиянието на паневритмията върху естетическото възпитание на децата и подрастващите. В. Бойчева и съавт, (14) като разглеждат паневритмията като цялостна система за възпитание стигат до извода, че тя е „динамична система, която не позволява застой, ...изгражда схеми, но и позволява постоянното им разчупване и разширяване", че „разгръщането на възпитателния потенциал на паневритмията може да я превърне в мощно средство за възпитателно въздействие, че ,,.тя обогатява съвременната педагогическа теория и практика".
116 ■ Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство
Д. Найденова пише за въздействието на паневритмията като средство за формиране на нравствени и морални ценности (55, стр.49), както и като мощен фактор за превъзпитание (пак там, стр. 53).
В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, мо- ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца. можете да ги възпитавате с музика."
Бейнса Дуно (Петър Дънов)
Св. Димитрова пък изтъква важното значение на паневритмията за екологичното възпитание на децата и подрастващите, изтъквайки, че „...доколкото паневритмията с съчетание на физически упражнения, музика, текст - тази хармония, съчетана с колективния начин на провеждане на заниманията, се очертава като перфектно средство, удовлетворяващо изискванията за екологично чисто развитие на личността" (58, стр37), Н. Милчева и Ив. Колева въз основа на лонгитудинално проучване за въздействието на паневритмията върху работоспособността и мисленето* правят следните изводи: повишава се общата работоспособност и кондиция при редовни занимания с паневритмия; активизират се мисловните процеси - човекът става по-концентриран, възприема и мисли по-ясно; съзнателните занимания с паневритмия активизират личността и я подготвят за адекватно поведение и позитивно мислене. Г. Кубратова обобщава въздействието на паневритмията за цялостното хармонично развитие на децата (39), а К. Златев извежда и по-абстрактно-обобщаващата теза, че то „е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата" (58, стр. 17).
Значението на паневритмията за развитието на децата, за цялостното укрепване на техния организъм, за формирането на учениците в хармонично единство между физиката, психиката и личността е прозряно и от някои мъдри български държавници. Това се отнася най-вече до министрите на просвещението проф, д-р Богдан Филов и проф, д-р Борис Йоцов (първоначално като главен секретар на просветното ведомство), които правят опит за въвеждането на паневритмията в българската образователна система. Още в края на 1939 г. е възложено на началника по физкултура за цяла България Петър Петров и на учителката Милка Периклиева да подготвят първоначално експерименталното прилагане на паневритмията като част от часовете по гимнастика в отделни училища в страната. Перспективата с по-късно това да стане възможно и във все повече български училища. Така още през 1942 г, във Видин М. Периклиева обучава и провежда занимания с ученици от началното училище, които се оказват много успешни. Специално за целта е сформиран и оркестър. А през 1943 г. е организиран и летен курс, който се провежда на открито - в Дианабад в столицата. В него се обучават 60 учители по гимнастика от цяла България. Всичко това явно става с одобрението на двореца. Директно или завоалирано, в много литературни източници се коментира близостта на О'Бозе почившия Цар
* Надка Милчева, Иванка Колева, Изследване на паневритмията върху работоспособността и мисленето, в сб. Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото (доклади от Втора научна конференция), София, 2003 г,, стр. 121-127.
Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство ■ 117
Борис III, на сестра му Н.Ц.В. княгиня Евдокия, на съветниците Павел Груев и арх. Севов до средите на Бялото братство, както и лично с Петър Дънов. Естествено, че след политическите промени в средата на 40-те години на XX век и привържениците на Бялото братство са подложени на гонения за много десетилетия, а практикуването на паневритмията става почти невъзможно.
След новонастъпилите промени в началото на 90-години на миналия век паневритмията отново започва битуването си в общественото пространство на нашата страна. Отново започват събиранията на Бялото братство при седемте рилски езера, където хиляди последователи играят през лятото паневритмия. Издадени са много книги, преиздадени са трудовете на Петър Дънов, както започва излизането на периодични списания за паневритмията. Създадено е и сдружението „Паневритмия", което съвместно с Националната спортна академия „Васил Левски" провежда през 2001 и 2003 година научни конференции на тема: „Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото". А след официалното одобрение от страна на Министерството на образованието и науката преди няколко години започва и обучението по паневритмия с десет групи ученици от 1-и до 8-и клас от десет училища на девет града в страната. През 2003 година тези данни вече са били: общо занимания с паневритмия се провеждат с 31 групи в 21 училища, 3 дома за сираци, едно помощно училище и една детска градина в 19 различни града на България (данните са от сдружение „Паневритмия" с председател инж. Антоанета Янкова).
„Движенията на паневритмията са извлечени из самата природа. Законите на паневритмичните движения са написани в целия Всемир."
Бейнса Дуно (Петър Дънов)
А за да финализирам темата за паневритмията, бих искал да сумирам направленията и сферите, където тя се оказва едно изключително действено средство не само за терапия и профилактика, но и за социализация и ресоциализация на хората:
• чрез упражненията на паневритмията се поставят в движение всички мускули; пулсът на сърцето се нормализира; въздухът изпълва до край алвеолите на белия дроб, а всичко това подобрява общия физически статус на организма (92, стр. 35); като динамична колективна медитация, паневритмията събужда латентните способности в човека, а посредством съвместното преживяване участниците обединяват и своите духовни усилия, проникват в природата и духовността (91, стр.9);
- паневритмията с средство за колективна динамична релаксация и медитация;
- изследването на психическата промяна при обучението по паневритмия показва устойчиво развитие на свойствата на вниманието при ученици от началната и средната училищна възраст: устойчивост на вниманието, превключване, повишаване на обема на краткотрайната слухова памет, увеличаване на бързината при решаването на невербални интелектуални задачи (58, стр. 120);
- паневритмичните упражнения раздвижват пълноценно и укрепват опор-но-двигателния апарат, активизират кръвообращението и нервната система без претоварване (58, стр, 120-122);
118 ■ Теодор Попов ■ Терапия и профилактика чрез изкуство
- тя е надеждна методика за хармоничното развитие на децата (пак там);
-
учениците от начална и средна училищна възраст, участващи в обучени ето по паневритмия, преживяват и реализират много силно потребностите си от общуване (пак там);
-
подпомага развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене при децата;
-
повишава равнището и качеството на самовъзпитанието;
-
спомага за изграждането на нравствени и морални ценности (55, стр. 49);
-
увеличава защитните сили на организма;
-
паневритмията е възможност за откъсване от изпълнения с напрежение и конфликти свят и навлизане в свят на красота, спокойствие и хармония, както и за намаляване на стреса;
-
паневритмията е метод, при който енергията от здравите органи в човешкия организъм се пренася към болните и така настъпва баланс на целия организъм;
-
снема емоционалното и умственото напрежение и постига забележителен ефект при психосоматичните заболявания - хипертония, язва и др.;
-
хармоничните движения на паневритмията имат благотворно влияние върху мозъчните центрове;
-
оказва мощен лечебен ефект върху невротичните състояния, болестите вследствие на стрес и умственото напрежение;
-
преодолява и лекува много от заболяванията на опорно-двигателния апарат;
-
оказва лечебен ефект върху много болести на дихателната система, както и при нарушена циркулация на кръвта;
-
при сърдечни заболявания;
-
подпомага да се проявят у човека скритите дарби и способности;
-
паневритмията e метод за развиване на добродетелите у човека.
БАЗОВА ЛИТЕРАТУРА ПО ТЕМАТА:
-
Петър Дънов (Бейнса Дуно), Паневритмия, София, 1996 ?., изд, на културна асоциация „Бейнса Дуно".
-
Петър Дънов (Бейнса Дуно), Педагогически въпроси, София, 1998 г.7 изд. на културна асоциация „Бейнса Дуно".
-
Петър Дънов, Науката и възпитанието, Началата на човешкия живот, трето издание, Бургас, 1996 г., изд. „Сила и живот",
-
Георги Стойчев, Паневритмия, Мъдрост, философия, откровение, София, 1997г., тд, на културна асоциация „Бейнса Дуно".
-
Георги Стойчев, Паневритмия и лечение, София, 1999 г, изд. „Бяло братство".
-
Боян Боев, Учителят за възпитанието, Ролята на образованието в живота,Бургас, 1994 г„, изд. „Сила и живот".
-
Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществo то, доклади от Първа научна конференция, София, 2001 г.
-
Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото, доклади от Втора научна конференция, София, 2003 г.
-
Атанас Атанасов, Педагогическото учение на Петър Дънов, дисертация, София, 1999 г.
Сподели с приятели: |