Върху определението на понятието „национална сигурност” и неговите политически измерения
Изтегляне 133.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Свидас лексикон” „Поданиците на България от Карпатите до Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.”
- „национална сигурност” (НС)
- (изказва необходимост от дефиниране на понятието за „национална сигурност” при налагане вето на закона за опазване на околната среда юли-август 2002г.)
- Речникът на военните термини на Министерството на отбраната на САЩ, издаден от Комитета на началник-щабовете
- В руския Енциклопедически речник "Политология"
- Закон на Руската Федерация "За сигурността"
- Стратегия за национална сигурност на Руската федерация до 2020г
- В Концепцията за национална сигурност, приета от кабинета на Жан Виденов през 1995 г. и негласувана от парламента, е дадено определението
- Концепция за национална сигурност на Р. България от 1998г.
- Конституция на Република България, Чл. 24.
- Димитър Йончев в книгата си “ Равнище на сигурност”
| ВЪРХУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ” И НЕГОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ о.з. к. II р., инж. Никола Атанасов Ников АНОТАЦИЯ Като са използвани първите публикации по темата „национална сигурност” в българския периодичен печат, направен е опит да се даде определение на понятието „национална сигурност”. С методите на логиката е описан неговият обем и са приведени най-съществените характеристики от неговото съдържание с актуална обществено-политическа терминология. Изказана е хипотезата за приоритета на българския научен принос към световната наука в разработване това направление от обществено политическото знание. Направено е предложение за използване на разработките по тази тема за създаване Методика за оценка на националната сигурност на Република България, която да бъде използвана при съставяне на Годишните доклади на Правителството за оценка на състоянието й. „След като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал аварските пленници: „От какво мислите, че загина вашата държава?” А те отговорил: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още – от пиянство, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.”” „Свидас лексикон” „Поданиците на България от Карпатите до Егея, от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи.” Иван Микулич, сръбски учен На основание чл. 105 от Конституцията на Република България и съгласно т. 53 от Концепцията за национална сигурност (1998г.), Правителството е задължено всяка година да внася в Народното събрание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Досега това са направили две правителства: Правителството на премиера Иван Костов на 25 юли 2000 г. внесе Годишен доклад за състоянието на НС за 1999 г. и м. април 2001г. за състоянието на НС през 2000г., а това на премиера Сергей Станишев през 2006г. за състоянието на НС за 2005г. Политическата пригодност на подобни доклади зависи от това доколко пълно, изчерпателно и актуално е разбирането за изследвания обект „национална сигурност” (НС), мислен в значимостта на неговата понятийна категория от съставителите на доклада, които би следвало да се ръководят от някаква концептуална методика. Въпреки настояванията на президента Стоянов, президента Първанов (изказва необходимост от дефиниране на понятието за „национална сигурност” при налагане вето на закона за опазване на околната среда юли-август 2002г.) и работата на няколко научни колектива ( ИМОВП, ВА, УНСС, НБУ и др.) все още не е изразено официалното разбиране за това понятие и узаконено неговото определение. Казваме „узаконено”, т.к. разбирането за НС е от фундаментално значение за управлението на държавата и неговото определение следва да бъде стипулативно-конвенционално, възприето с консенсус от всички политически сили. Евентуално това определение може да се използва като комплексен критерий за оценка ефективното прилагане от политическото управление на държавата на делегирания от народа суверенитет. Понеже изследваният обект «национална сигурност» е сложен и многообразен, от най-висока степен на абстракция, а същевременно с конкретни политикоприложни измерения, тук е необходимо да се отчете нивото на познание в комплекс от научни области, имащи отношение към развитието на обществото: история и теория на държавата и правото, философия, социология, политология, логика и когнитивна психилогия, политическа икономия, международни отношения, военна теория и практика, обществено управление, екология и мн. др. От времето на първата употреба на термина «национална сигурност» през 1904г. от президента на САЩ Теодор Рузвелт, до настоящия момент са правени редица опити за дефиниране на това понятие от позициите на определена научна област или обществено занятие – международни отношения, право, военно дело, социология, политология, политика, геополитика... Николай Слатински привежда редица определения [5]: Уолтър Липман: "Държавата се намира в състояние на сигурност, когато не ù се налага да принася в жертва своите законни интереси, за да избегне войната и когато тя е в състояние да защити при необходимост своите интереси чрез водене война". Речникът на военните термини на Министерството на отбраната на САЩ, издаден от Комитета на началник-щабовете: “Сфера на прилагане на съвместните усилия на военната и външната политика на страната и като желано условие за нейното развитие, обезпечавано преди всичко чрез американско военно и отбранително превъзходство над всяка чуждестранна държава или група държави, чрез благоприятна позиция в международните отношения, а също чрез способност за отбрана. Съвкупността на тези фактори позволява успешно да се противостои на враждебни или разрушителни, явни или скрити действия на други страни, включително на прилагане от тях на военна сила.” В руския Енциклопедически речник "Политология": „Националната сигурност е състояние, при което се обезпечава защитата на жизнено важните интереси на държавата и гражданското общество в икономическата, политическата, военната, екологичната, хуманитарната и други области”. Закон на Руската Федерация "За сигурността": националната сигурност е “състояние на защитеност на жизнено важните интереси на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи." Стратегия за национална сигурност на Руската федерация до 2020г.: „ „националната сигурност” – състояние на защитеност на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи, което позволява да се осигурят конституционните права, свободи, достойно качество и стандарт на живота на гражданите, суверенитета, териториалната цялост и устойчивото развитие на Руската Федерация, отбраната и безопасността на държавата”; В Концепцията за национална сигурност, приета от кабинета на Жан Виденов през 1995 г. и негласувана от парламента, е дадено определението: "Националната сигурност е динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжена агресия, политически диктат или икономическа принуда, или ако такава се появи, те ще бъдат надеждно защитени.” Концепция за национална сигурност на Р. България от 1998г.: “Национална сигурност има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват. Сигурността е гарантирана, когато страната успешно реализира националните интереси, цели и приоритети, и при необходимост е в състояние ефективно да ги защити от външна и вътрешна заплаха." Конституция на Република България, Чл. 24. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. Васил Проданов: “Националната сигурност е основно морално и политическо право на всяка държава, висше благо и цел, една от най-важните категории при вземането на политически решения.” "Сигурността е характеристика на всяка система и тя е в нейната способност да се съхрани при промяна на средата, условията и обстоятелствата, от които зависи; да функционира и се развива оптимално, т.е. при най-малък разход на ресурси да осъществява заложените в нея закономерности и цели." Георги Стефанов: "Сигурността е най-общ показател за ефективността на външната политика". Той сравнява сигурността с температурата на тялото - "първостепенен и генерализиращ показател за състоянието на организма и за наличието или отсъствието на някакво болестно състояние." Джон Стюарт Мил определя сигурността като интерес от висш порядък, задължаващ към защита на това, което е необходимо за благосъстоянието на гражданите на държавата. Димитър Йончев в книгата си “Равнище на сигурност”: „Сигурността е универсална категория и изисква за своето дефиниране универсални инструменти. Такъв универсален инструмент е „присъствието”… Сигурността е дълбоко свързана с човешкото съществуване. Тя е способността на присъстващия да избягва смъртните опасности, с които изобилства всяко присъствие.”[4, стр. 35] Иван Симеонов [2]: „Системата за НС трябва да се разглежда като система от по-висок ред, осигуряваща прогресивното функциониране на нацията и държавата. Над нея стоят системите за глобална и регионална сигурност… НС е състояние на сложна обществена система. (стр. 114)” Изтегляне 133.5 Kb. Сподели с приятели:
|