Папка по „педагогическа етика изработил: проверил
Изтегляне 21.7 Kb.
|
Свързани:
Тема 2
|
УНСС И СК ПАПКА
ИЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ: ИВАЙЛО ВАЛЕНТИНОВ КАРАГЕРОВ ПРОФЕСОР Л. МИЛКОВ СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ „УЧИТЕЛ“ Думата „морал“ произхожда от латинските думи mos, mores, които означават нрав, нрави. Още в самия този произход на думата е заложена известна двусмисленост. Най-честите употреби обозначават съвкупността от повтарящите се модели на поведение на хората от дадена общност. Употребата на думата има описателен характер, като се предполага множество и различие на нравите в различните общности. Теоретично думата морал се разглежда като система от социални норми, които хората от дадена общност приемат за обосновани и справедливи. Като цяло термините етика и морал се смятат за взаимозаменяеми, въпреки че в определени ситуации съществува разлика. Както моралът, така и етиката са свободно свързани с разграничаването на разликата между „добро и лошо" или „правилно и грешно". Науката за морала е етиката. Тя е един от най-старите традиционни дялове на философията и е възникнала още през античността. В наши дни се прави разграничение между три нива на етическото изследване – метаетика, нормативна етика и приложна етика. Метаетиката се занимава с общите характеристики на морала и моралното съзнание и с общите принципи, на които се основават моралните норми. Нормативната етика се занимава с изследване и обосноваване на конкретни морални норми и нормативни системи. Приложната етика, или по-правилно приложните етики, се занимават с изследването и обосноваването на морални норми в отделни, относително ясно обособени сфери на човешка дейност със специфичните за тях отношения. От гледна точка на това разграничение анализът на моралните норми спада към областта на метаетиката. Моралът не е единствената система от социални норми. Съществуват още системи от правни и административни норми. По своята форма социалните норми са заповеди или забрани, с които се ограничава свободата на действие на индивидите. Това ограничаване се прави в името на предвидимостта и сигурността на отношенията между хората в дадена общност. Предвидимостта и сигурността на рамковите условия на действие са публични блага с висока стойност и поради това ограничаването на възможностите за действие на индивидите е приемливо за тях. Със средствата на морала тези блага могат да се осигурят само при условие, че моралните норми изразяват взаимни изисквания и важат в равна мяра за всички членове на общността. Ние спазваме тези изисквания до голяма степен, защото сме уверени, че и другите ще правят същото. Отличителна черта на моралните норми по сравнение с правните и административните е, че те действат без външна принуда, единствено по силата на вътрешното убеждение на дейците. Нарушението на правните и административните норми се санкционира с мерки по прилагането на външна принуда и с налагането на наказания от страна на специално създадени за това институции съгласно установени с нормативни актове процедури. От принудителните мерки и наказанията се очаква да играят превантивна роля по отношение на потенциални бъдещи нарушения на нормите. Съвсем по друг начин стоят нещата при моралните норми. При тях нарушението се санкционира единствено от изразеното неодобрение на членовете на моралната общност. Това неодобрение може да се степенува по сила, прераствайки във възмущение или гняв. Когато неодобрението се превърне в част от вътрешния мир на индивида, то се преживява като срам и вина. Тъй като тези преживявания са обременителни и мъчителни, те играят въздържаща роля в поведението на отделния човек. Обратно на това, спазването на моралните норми се възнаграждава от одобрението и възхищението на другите. Когато е прието вътрешно, това одобрение се преживява като гордост. Гордостта има огромна мотивираща сила и е едно от най-ефективните средства за поддържане на моралния порядък. Одобрението, възхищението и гордостта в положителния спектър и неодобрението, възмущението, срама и вината в отрицателния са онези особени чувства, благодарение на които изобщо функционира моралът. Предвид това, че моралните норми действат на базата на вътрешното убеждение на дейците, за ефективността на морала е необходимо моралните норми да се възприемат от хората не като случайни и произволни, а като обосновани. Ето защо пред етиката винаги е стояла и продължава да стои специалната задача да изработи убедителни основания, с които да се гарантира валидността на моралните норми. Най-важното произведение на Аристотел (384 – 322 г. пр. Хр.) по етика е трактатът „Никомахова етика“. Аристотел намира основите на морала в човешката природа. По силата на тази природа общата цел, която преследват с действията си всички хора, е щастието. Аристотел изследва необходимите условия на щастието и посочва няколко такива общи условия каквито са например здравето и благополучието, уважението и привързаността на другите, справедливите обществени условия и институции, удовлетворението от някакво смислено и ценено занимание. Всичко това са блага, към които хората се стремят и които задават цел и посока на човешките действия. Добри са онези постъпки, които благоприятстват придобиването на блага, а добродетели – онези трайни и устойчиви нагласи на характера, които от своя страна благоприятстват извършването на добри постъпки. Морализирането се среща като масово разпространено явление във всички възрасти, професии и социални равнища. В предучилищната възраст присъствието на нравствената аргументация е подплатено с възпитателни съображения и трябва да се приема в нейния чист вид. При подрастващите моралното начало следва да се прилага като действително необходима регулираща стойност. С различни форми и начини на изразяване се стига до един общ израз на морала, а именно изхождане от представите за добро, чест, справедливост, съвест и др. В последните десетилетия сме свидетели на огромното нарастване на ролята на науката и нейното значението за човешкото общество и култура. Съвременната наука е иновационно ориентирана за разлика от класическата й предшественица и следователно тя получава нови измерения, свързани преди всичко с техническата реализация на своите постижения. Морално развитие е един от основните черти, които описват същността на човека. Развивайте нечии морал - това е функция, присъща на човека и, следователно, е абсолютно необходимо и задължително процес, който трябва да придружава един човек през целия си живот. Ето защо е важно морално образование, което започва в детството. Моралното развитие на децата започва у дома, продължава в училище и не трябва да спира на всеки етап от живота. При организиране на определена работа, свързана с морално образование, начините и средствата имат своите особености. По-специално, училището трябва да се грижи за моралната база на детето. От голямо значение е комуникация с връстници и учители, от съвместни дейности, които могат да формират моралните навици от социално значим характер. Моралното образование има няколко функции: Формулира общата представа за моралните ценности на живота и културата; Засяга придобиването на морални идеи, мнения, концепции, оценки и допускания, които могат да доведат до развитието на собствена независима преценка; Поддържа размисъла и преосмислянето; Способност да се направят корекции в погрешни схващания за морал, получени от съмнителни източници; В училището има редица възможности за предоставяне на знания за разбиране на морала. Все повече учители постоянно въвеждат нови методи на работа, които са по-ефективни от традиционните. Част от тези нови методи са: разговор; дебати; тематични вечери; срещи с представители на различни професии; конференция; В хода на образователните дейности се вземат предвид възрастта и личните способности на всеки от учениците. За да се изяснят личните морални ценности на всеки ученик и да се определи подхода към него се разчита на конкретни примери. За да се възприеме моралното образование от учениците, учителите трябва да могат да: създадат среда, в която ученикът трябва да направи морален избор на начина на действие; въздействат на учениците по определен начин, за да им предоставят нови морални навици; да разбират различията в моралното развитие на отделните ученици и да им помагат да ги разрешат по ефективен образователен начин. Изтегляне 21.7 Kb. Сподели с приятели:
|