Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
67и умственото. Препоръчвам ти да препрочетеш по няколко пъти физическото описание на всяка травма, за да уловиш добре разликите между тях.
Зная, че все повече хора прибягват до пластичната хирургия, за да коригират някои аспекти на физическото си тяло. По мое мнение те си правят лоша услуга, защото от това, че няма да виждаш повече характеристиките на дадена травма в тялото си, не
следва, че тя непременно е излекувана.
Много хора, прибягнали до пластичната хирургия, споделят, че са били много разочаровани, когато след две-три години виждали как се появява отново това, което са искали да премахнат или да прикрият. Впрочем точно поради тази причина пластичните хирурзи никога не дават доживотна гаранция на своята работа. Ако обаче от любов към себе си решиш да вземеш в ръце физическото си тяло с помощта на пластичната хирургия, но осъзнавайки своите травми и като работиш върху себе си в емоционален, умствен и духовен план, има големи шансове тази хирургична намеса да е благоприятна за теб и тялото ти да я приеме по-добре.
Някои хора си погаждат номера във физически план, но
има още повече, които си поставят капани на равнището на поведението, сиреч на равнището на вътрешното си положение. Това редовно се случва в ателието
Характери и Травми, в което обяснявам тези травми подробно. Има участници, които се виждат изцяло в описанието на даден тип, докато тялото им показва съвсем друга действителност.
Спомням си, между другото, за случая на един млад мъж на около тридесетина години, който ми казваше, че от ранното си детство преживява отхвърляне. Страдаше, че не може да
има трайна връзка поради, според него, многобройните отхвърляния, които беше понесъл. Тялото му обаче не показваше никакъв белег на отхвърляне. След известно време му казах: „Съвсем сигурен ли си, че преживяваш именно отхвърляне, а не несправедливост?" После му обясних, че тялото му показва по- скоро белези на травма от несправедливост. Той беше силно изненадан. Препоръчах му да отдели време и добре да помисли за това. Когато го видях на следващата седмица, беше въодушевен и сподели с мен, че през тази седмица е разбрал и осветлил много неща. Просто се беше докоснал до травмата си от несправедливост.
Този вид пример не е изненадващ, тъй като
егото прави всичко възможно, за да не можем да видим травмите си. То е убедено, че като се докоснем до тях, няма да можем да се справим с болката, свързана с тези травми. Именното ни убеждава да създаваме нашите маски с цел да избегнем това страдание.
Сподели с приятели: