А, както вече казах, е изключително актуална, поради бързото развитие на дигиталните технологии и масовото им внедряване в живота на съвременния човек и така се появява и логичната необходимост тази нова ситуация да се осмисли чрез нови проявленията в

Със сигурност може да се каже, че развитието на съвременните интерактивни изкуства заслужава да бъде фактологично проследено и научно интерпретирано – темата на труда е напълно дисертабилна, особено когато е свързана с толкова важната за всяко общество тема за развитието на градската среда. Проблемът за дигиталната проекция в архитектурна среда е много актуален и съвременен, като авторите, работещи в тази сфера у нас не са много и това допринася още повече за подчертаната иновативност на изследването, особено в контекста на специалност като „Стенопис“.

Дисертацията е построена като многопластово проучване, в което постъпателно са изяснени причините за избор на тема, изясняване на основните понятия, с които се оперира в изследването и уточняване на хронологическите му параметри. Темата, както вече казах, е изключително актуална, поради бързото развитие на дигиталните технологии и масовото им внедряване в живота на съвременния човек и така се появява и логичната необходимост тази нова ситуация да се осмисли чрез нови проявленията в изкуството. А след това и теоретично.

Целите на труда са насочени към разглеждане на дигиталното изкуство в пространството на архитектурата. Както и с изясняване, доколко то е плод и проява на технологичното развитие, и доколко на философски и художествени инвенции. Дисертацията си поставя амбициозната цел да запълни празнината от все още недостатъчното внимание, което се обръща от страна на изследователите към проблематиката на дигиталното изкуство. Така този дисертационен труд трябва да е първо голямо проучване на историята на така описаната дигитално-архитектурна симбиоза.

Задачите на дисертацията следват логиката и реда на нейните цели. На първо място това е определянето на историческия контекст и причините за възникване на феномена. Както и проучването на философски, естетически и технологични постижения и примери, които имат връзка с дигиталното и неговото взаимодействие с архитектурата. И не на последно място позоваването на максимален брой конкретни примери, които да очертаят обща картина на ситуацията.

По отношение на използваната литература и мястото на това изследване в нейния контекст, мога да се съглася, че източниците са добре проучени и адекватно използвани. Вярно е също, че така формулираната тема разглежда твърде актуален етап в развитието на изкуството и все още липсват обобщаващи научни изследвания, които да се ползват като теоретична база.

Докторантът коректно излага своята изследователска методология и пределно ясно изтъква, че ползва методите на различни дисциплини –исторически, културни, социологически анализи и сравнителен метод.

В първата глава на докторантския труд „Исторически обзор и предпоставки на времето“ се търсят и анализират примери за мултимедийна симбиоза в историята преди 90-те години на ХХ век. Погледът назад във времето разкрива редица блестящи примери на конкретни технологични изобретения. Важно е, че докторантът търси интерактивното дигитално изкуство, като част от логичен процес на развитие във времето и търси приемственост и еволюционни модели в зараждането на идеите. Един от историческите му примери е павилионът на „Филипс“ на изложението в Брюксел през 1958 година, когато компанията се обръща към Льо Карбюзие, и авангардните композитори Едгар Варез и Янис Ксенакис. Проектът представлява архитектурен контейнер, специално построен за конкретно аудио-визуално представление, съчетаващо оригинална музика и образи в проекция. Така, тук е посочена първата подобна реализация, която дава начало на нова синтетична форма – аудио-визуално обществено изкуство в архитектурна среда. Докторантът подчертава, че това е пример за началото на нов начин на корпоративна комуникация (реклама) и комуникационна стратегия, които са ни познати от днес, когато 3D мапингът (прожекция върху сложни форми, често архитектурни) е наложена форма за публична изява.

Няма да преразказвам останалите многобройни примери от тази първа глава, само ще отбележа, че протоформите (преддигитални) на неговия обект на изследване са добре проучени, като например проектът „Дворец на забавленията“ на Седрик Прайс, който слага начало на интерактивната симбиоза с архитектурата или легендарната изложба „Cybernetic Serendipity“. Постъпателно докторантът навлиза в зоните на дигиталната култура и разглежда промените, които носи съвременната технология по отношение на автономизацията на всеки човек като „независимо студио“. Така се оказваме въведени в проблематиката на т.нар. виртуална реалност.

Втората глава на дисертацията е наречена „Форми, теми и приложения на дигитално интерактивно изкуство в архитектурна и обществена среда“. Разбира се, тук веднага е обяснен проблемът „интерактивна архитектура“ и функцията на сградата като екран – медийни фасади и пространства, в които архитектурата буквално „отразява ситуацията“. Намирам за информативно много полезни подглавите „Публиката е произведението – наблюдателят е ресурс, обект и тема на художествена интерпретация“, „Произведението като инструмент за ситуации“, „Информационни масиви и метафори“, Ново (следващо) колективно сетиво и памет – дигиталното изкуство като документ във физическа среда“, „Не-места“ – произведения в транзитни места“. Става ясно наистина ограмното значение, популярност и разпространение на тази особена форма на публично презентирано изкуство.

В третата глава „Очаквани развития“ се дават предположения за развитието на интерактивното дигитално изкуство в архитектурата на базата на вече направени изводи. Няколко капки футурология винаги са интересни. Изводите са резултат от направен сравнителен исторически анализ с други актуални форми на изкуство или такива в качествен преход; проследени са мнения на автори и теоретици, които имат отношение към практиката и теорията на темата; отчетена е икономическата ситуация, в която се развива това ново изкуство; потърсен е общ поглед върху глобалната културна карта и локалните развития, за да се маркират обществените потребности. Изследван е интересът и ангажираността с обществено, събитийно или мемориално изкуство, каквато роля интерактивното дигитално изкуство в архитектурата изпълнява.

Основните аспекти, които се разглеждат са естетически и философски, в съчетание с технологични и организационни. Общата конструкция се търси в естествено еволюционно развитие и взаимовръзка на множество процеси във времето – технологични, обществени, културни, социални, локални, глобални и т.н.. За това ключова роля тук имат позовавания на мнения и разработки на избрани автори от хуманитарни и технологични сфери, теоретици и практици, хора от сферата на изкуството и бизнеса.

Така основната теза на третата глава на труда може да се приеме и като програма за развитие. Това бъдещо действие стъпва върху констатациите и изводите от първите две части, които оформят стандарт (с цялата условност на това понятие, когато става дума за естетически категории), с който да се оперира, когато се разглеждат проявите на дигитално интерактивно изкуство в архитектурата.

Цялата дисертация, както и нейното приложение е важно за специалността "Стенопис", в която е разработена тази тема, тъй като тя е насочена към новите измерения на изкуството в публичното пространство. В този труд е изведен и систематизиран материал с конкретна информационна стойност. Той е свързан с творчеството на ред автори, с фотодокументирането и съставянето на албум с творби от последните десетилетия, намиращи се в различни публични пространства. Дори само това говори за съвестно свършена работа от страна на докторанта. Приносите в заключението са изведени систематично и коректно. Направени са и две публикации по темата на дисертацията.

В заключение, може с основание да се каже, че пред нас е труд, съдържащ в себе си много фактология, който е коректен като научна интерпретация и притежава ред категорични приноси. Поради това убедено предлагам на уважаемото научно жури да присъди на Георги Иванов Калев образователната и научна степен „доктор”.

проф. д. изк. Свилен Стефанов