Същност на модела OSI Мрежовият модел OSI (Open System Interconnection – взаимовръзка между отворени системи) е създаден през 1978 г. от две международни организации – ISO (международна организация по стандартите) и ITU (международен телекомуникационен съюз). Целта му е да се уеднаквят подходите и стандартите при изграждане на компютърни мрежи, така че да се позволява на различни системи да комуникират безпроблемно помежду си. Той е стандарт, който производителите на мрежово оборудване използват при проектиране на хардуер, операционни системи и протоколи. Моделът се използва, само когато се пакетират данни за предаване на данни по мрежата, и не се използва, когато се осъществява локален достъп до данните на собствената компютърна система.
OSI моделът разделя мрежовите комуникации на седем слоя. На всеки слой работят точно определени компоненти и протоколи. Архитектурата на модела е изградена така, че всеки слой да може да комуникира със слоевете, намиращи се непосредствено под и над него. При всяко изпращане на данни по мрежата, те преминават последователно през слоевете под формата на пакети. Всеки пакет представлява единица информация, която се предава от едно мрежово устройство на друго. Преминавайки през слоевете, пакетите се обработват, като към тях се добавя информацията, необходима за правилното им пренасяне по мрежата. Когато пакетите пристигнат при получателя, преминават през слоевете по обратен ред, като при това движение всеки слой премахва добавената към пакета информация при изпращача.
Моделът OSI е концептуална техническа рамка (фреймуърк). Той се състои от поредица стандарти, дефиниращи какво трябва да се случва и по какъв начин да бъдат пакетирани данните, за да могат да бъдат предадени по кабела до отдалечен хост. Логическите слоеве на модела не дефинират конкретно какво трябва да бъде изпълнявано във всеки слой; те просто дефинират функциите, които се изпълняват във всеки отделен слой. Начинът за осъществяване на функционалността във всеки слой зависи от разпространителя или производителя, който създава или реализира хардуера или протоколите.
