По дисциплината: основи на управлението
Зараждане на управлението в древността
Изтегляне 59.82 Kb.
|
| 4.Зараждане на управлението в древността
Много преди нашата ера са възникнали огромни държави, които, за да съществуват, са били управлявани по един превъзходен начин- Китайската империя, държавата на Александър Македонски, Персия, Египет, Римската империя и т.н. Самото им функциониране би било невъзможно без наличието на определени структури и методи за управление. Начело на държавата са стоели императори, фараони, диктатори и консули. Всички ръководители са били обединени от ясна кауза обща идеология и стройна организация , функционираща като единен организъм. В шумерската цивилизация- 3000 г. пр.н.е. жреците са били поставени на чело на официалната данъчна система и те разработват процедури за отчет, ревизия и контрол, които представляват интерес и днес. Именно в тях се заражда песенността. В тази епоха появата на писмеността възниква именно като отговор на необходимостта от управление на стопанския живот и резултат от създаването на големи и сложни стопанства. Египетските пирамиди, Вавилонската кула, древните храмове, пътищата и градовете са можели да се появят само при наличието и като резултат от координираните усилия на хората и държавата. Съзнавайки значението на управлението като основен инструмент за въздействие върху обществения живот, китайците създават имперската академия със сложна за времето си система за обучение и проверка на знанията. По този начин именно в Китай се слага началото на специализираната подготовка на социални и стопански ръководители. Индийската цивилизация дава на човечеството първия известен учебник по мениджмънт „Артхашастра“, означаващо учение за стопанско и държавно управление. Той и системно изложение на основните принципи и методи на управление, а също съдържа и държавни инструкции за чиновниците, извършващи организация и контрола над дейността на основните отрасли и инициативи . „Артхашастра“ се състои от 15 книги, като всяка от тях съдържа раздели и глави. В древна Гърция преди две и половина хиляди години са появяват основите на съвременната цивилизация с пазарна икономика, висока култура на демократично управление и собствено развитие на личността. През 621г. пр. н. е. в Атина за пръв път са записани действащите закони – законите на Солон. Задълбочени са и постиженията от този период в областта на вътрешно държавните и междудържавните икономически отношения. Приносът на Древния Рим в управлението се състои предимно в законодателството и формите на управление, които са твърде сполучливо решение за подкрепа на установения обществен ред. Един от най-компетентните образци за реализация на промени е цялостната реформаторска дейност на император Октавиан. Друг представител е от времето на Август е Пилат Понтийски, управител на Палестина по времето на Исус Христос. По редица свои параметри икономиката на феодалното общество в средновековна Европа се отличава доста силно от предшествалите я периоди. Още Тома Аквински формулира четирите ми цели: да даде препитание, да изгони леността, да обуздае плътта и да позволи да се прави милостиня. Икономическата цел на Средновековието е създаване на необходимото. През Средните векове немалък брой учени, философи и интелектуалци насочват усилия и изследвания с цел по-доброто организиране, управление и функциониране на обществото и държавата (в т.ч. Николо Макиавели- за властта и общественото развитие; Монтескьо- с вижданията си за свободата на словото, равенството пред закона и разделянето на властите; Жан-Жак Русо със скандалните за своето време идеи за частната собственост и общественото неравенство). Таблица 1. Периоди в развитието на управлението
Изтегляне 59.82 Kb. Сподели с приятели:
|