Подобен подход не само не се поддава на обяснение с точност, но и може да се превърне в унизителен за някои групи и може да провокира бърз ответен отговор от тяхна страна

Изтегляне 46.51 Kb. страница 1/2 Дата 03.01.2022 Размер 46.51 Kb. #112014

Навигация на страницата:

• Подобен подход не само не се поддава на обяснение с точност, но и може да се превърне в унизителен за някои групи и може да провокира бърз ответен отговор от тяхна страна.

Определение и теология Терминът „фундаментализъм“ е използван за описване на различни религиозни движения по целия свят, които са войнстващо антимодернистични, агресивно патриархални, буквалистични в четенето на свещените книги и усърдни в стремежите си да сложат границита между себе си и външният свят. Докато ислямският фундаментализъм получава известност след атентатите на 11 септември 2001, учени и журналисти също са приложили същият термин в движения, като юдаизма, сикхизма (Сикхизма произлиза от Индия и е създадена през 15 век) и индуизма, както и към различни християнски групи. Трябва да разглеждаме фундаментализма като глобално движение, което израства като опозиция на модернизма, която е често срещана в широк спектър от религиозните традиции. Освен всичко друго, такъв подход позволява интересен и често проницателен сравнителен анализ. Но има проблем с общото дефиниране на фундаментализма и прилагането му в световен мащаб. Подобен подход не само не се поддава на обяснение с точност, но и може да се превърне в унизителен за някои групи и може да провокира бърз ответен отговор от тяхна страна. За целите на изследването и за разбирането на фундаментализма в протестантството е необходимо да проучим от къде точно водят началото си в тези движения. Фундаментализмът произхожда от края на деветнадесети и началото на ХХ век от англо-американския евангелизъм и той израства до пълноценно религиозно движение в годините непосредствено след Първата световна война. До голяма степен фундаментализмът е американски феномен, с произход и най-голямо влияние в САЩ, въпреки че е имал ограничено влияние в Канада (както отбелязва Джордж Марсдън (1980: 221), той често е „успешно разпространяван в чужбина чрез енергичните си мисии“.). Въпреки, че много евангелски църкви водят сътрудничество между САЩ и останалия англо-американски свят, утвърдените църковни порядки и икуменизъм- не позволяват въздействие върху Англия и Канада, каквото се е наблюдавало през този период в САЩ. Естествено можем да дадем определение на термина. Той е измислен през 1920 г от баптиският редактор на периодичния печат -Къртис Лий Роуз, в опит да опише консервативните евангелисти от Северната баптистка конвенция, които се готвели да вземат участие в „кралската битка на основите” на вярата. Фундаменталистите напомняли и споделяли отговорността си с другите евангелисти към Библията, такова било за необходимостта от обръщане към спасение и важността от разпространение на Евангелието с другите. Това, което отличава фундаменталистите от другите евангелисти –( а линията тук е доста размита) - е, че те категорично се противопоставят на „модернизма“, включително богословския либерализъм, дарвинизма и секуларизма. Все пак ще бъде грешка да се разглежда фундаментализма като част от консервативната традиция занимаваща се с отблъскването на новите концепции. В борбата с модернизма, те се придържат към две относително нови теологични доктрини и двете отразяващи негативната им реакция към модернизма. Непогрешимостта на Библията е крайъгълният камък на фундаменталистката теология. Съвременната доктрина за непогрешимост е най-пълно развита в края на деветнадесети век от презвитерианските консерватори в Принстънската семинария, включващи лица като Чарлз Ходж, А. А. Ходж и Бенджамин Уорфийлд. Всичко е вследствие на тежката антимодернистична критика на социоисторическият подход на тълкуване на Писанията, които са били отстоявани от либералните теолози, повдигайки сериозен въпрос относно свръхестествения характер и буквализма автентичност на Библейските писания. Радикалистите с увереност опонират, че доктрината за Библейската непогрешимост, е продукт на Светия Дух подчертавайки, че Той е напътствал и водел писателите. Като такива, те не съдържат грешки в себе си, те са точни във всичко, което казват, включително, когато говорят за историята, науката и други.(библейските записи откровенията са абсолютно правилни в т.н автографи които са писани от Святия Дух) Джо Карпентър отбелязва, че радикалните теолози от Пристън „защитават библейският авторитет много внимателно и прецизно, като балансират между нюансите на библейският божествен характер и човешката намеса”. Но във войната с модернизма, фундаменталистите са отхвърлили , една точка, която се отнася относно тяхната употреба на разбирането за безпогрешността. Нападайки онези, които гледат Библията като чисто човешки и исторически продукт, фундаменталистите се фокусират изцяло на свръхестествения характер на Библията. Става трудно да се направи разграничение между фундаменталистката доктрина за непогрешимостта на Библията - с акцент тя да се чете буквално и теорията къде Писанието е диктувано от Бог, където човешките същества да са само записвачи на Неговите думи. (Carpenter, 1997: 69 –75, цитат стр. 72). Непогрешимостта на Библията е от решаващо значение за есхатологичната система ( диспенсационния премилениализъм, есхатологична), за някои учени това е отличителна черта, включително и за фундаменталистката теология. Премилиениалистите смятат, че хилядолетието- хилядолетното царуване на Божието царство на земята, няма да се случи докато Исус не се върне на земята да го установи. Тя е в пълен контраст с постмилениализма, оптимистичен поглед върху историята, който твърди, че ръководената от Духа църква ще въведе хилядолетието, последвано от завръщането на Христос. Докато премилиенизмът произхожда от древна традиция, диспенсационализмът е разработен от основателя на „Плимутските братя” Джон Нелсън във Великобритания в средата на 19 век. Дарби пътува до щатите за да разпространи идеите си. В последствие неговите ученици успешно представят диспенсационализма1 в поредица от пророчески конференции в САЩ към края на 19 век. Но справочната Библия на Кириус Скофилд, която се появява за първи път през 1909г., затвърждава популярността на диспенсационализма сред консервативните евангелисти. Според диспенсационализма, историята се влияе от свръхестествени сили, ако се чете буквално- от там идва и важността на непогрешимостта на Библията (особено книгите на Данаил и Откровение) осигурявайки правилна насока за миналото настоящето и бъдещето на човешката история. Според тях историята се разделя на отделни сегменти или диспенсации; във всяко едно разделение Бог изпробва човешките същества, човеците се провалят и ерата им свършва с божествен съд (разказът за потопа). Сегашният дял, „църковната ера“, е белязано от нарастващото отстъпничество от институционалната църква и нарастващия упадък на съвременната цивилизация. Но в края на нашата църковната ера- ще бъде предшествано от завръщането на евреите в Палестина и възстановяването на държавата Израел. Христос ще се върне на небето („грабването”) за да измъкне вярващите от този свят. Тогава светът ще бъде подложен на изпитания за седем години. Последвано от издигането на антихриста и преследването на евреите, които са приели християнството. Тези времена на трудности щели да приключат, когато завърнел Христос, заедно със светиите, които ще победят врага и установят хилядолетното царство разположено в Израел. Изтегляне 46.51 Kb. Сподели с приятели: