Подобен подход не само не се поддава на обяснение с точност, но и може да се превърне в унизителен за някои групи и може да провокира бърз ответен отговор от тяхна страна
Фундаменталистки движения между 1910– 1950 години
Изтегляне 46.51 Kb.
|
1 2
The Blackwell Companion to Protestantism (Blackwell Companions to Religion) Преведено с гугъл транслейт| Фундаменталистки движения между 1910– 1950 години
Много Северно Американски евангелисти в края на 19 век и ранните години на 20 век приемат както библейските твърдения за безпогрешност, така и диспенсационалния премилиенализъм. Фундаменталистите били загрижени, но не и изненадани понеже дипенсационализмът ги предупреждавал за нарастващото отстъпничество от Църквата с разпространението на богосровският либерализъм в повечето протестантски деноминации и семинари. В отговор братята Лиймън и Милтън Стюард, богати калифорнийски петролни магнати, които са евангелисти, финансирали публикуването на 12 томна поредица от есета, които се появили между 1909 и 1915г, което довело до създаването на консервативното протестантско богословие. Въпреки, че братята Стюърдс и редакторите (Диксън, Луис Майер и Рубен Тори) да били диспенсационалисти, техните виждания не били включени вътре, както и други противоречиви виждания и идеи. Вместо това редакторът и писателите решили да се представят, като единен фронт в защита на „основите на вярата”. (Marsden, 1980: 118–23). Въпреки факта, че тези 12 тома допринесли за въвеждането на термина „фундаменталист”, би било грешка да се разглеждат тези книги като знак за начало на мундаментализма, понеже били в относително мирен тон. Фундаментализмът се превръща в движение, няколко години по-късно далеч от културната криза предизвикана от Първата Световна Война. Свещенната война, която предизвиква Удро Уилсън срещо варварството на Германия, внушава на американците, че цялата западна цивилизация и Християнският морал са заложени на карта. Консервативните среди също са обхванати от тази уплаха, но са били подготвени с друго обяснение: вина за деградацията се дължи на либерализма, който се е внедрил в богословието и дарвиновият еволюционализъм. Това било предупреждение за САЩ, че скоро ще поеме същата участ на Германия въвеждайки либерализма, било крайно необходимо да се промени пътя. През същия период обстановката се усложнила, когато Великобритания отнела Йерусалим от Турция, което дава доказателства за диспенсациолистите, че последните дни са близо- тогава много консервативни евангелисти в САЩ станали борци срещу антимодернизма. Шест месеца след края на войната, се появил страхът от Червената заплаха, редакализираните евангелисти се събрали в Филаделфия да създадат Световната Асоциация на Християнските Фундаменталисти (WCFA), събитието е било писано то първият й президент Уилям Бел Райли хиперболично, че създаването на органицията е било по-важно събитие дори от заковаването от Мартин Лутер във витемберг 95-те тезиса (Riley, 1919:3). Понеже асоциацията била междуконфесионалната, били поставени следните задачи: да популяризира своето разбиране за християнск ортодоксия, включително безпогрешността на диспенсиалния премилиениализъм, както и да се борят агресивно срещу модернистичната заплаха. За тази цел WCFA сключва конвенция през май 1919, която задължава лидерите им да разпространяват идеите си в САЩ и Канад. Фундаменталистите стартирали своята кампания срещу антимодернизма, там където се е разпространил либералният модел в основните протестантските деноминации. Докато повечето деноминации били докоснати слабо от фундаментализма и не влизали в спорове, най-тежки такива станали между северните баптисти и северните презвитерианци. Причината била в това, че и двете деноминации били с калвинистки убеждения и било крайно необходима да запазят своето си виждане за догмата- везните щели да се наклонят в полза на движението, който убедително подчертава „основите на вярата”. Още повече, че Северният Либерализъм е проправил път в значителна част от Северните Баптисти и презвитерияните, превръщайки се в основният враг на фундаменталистите. Водени от Рилей, Гришъм Машен и Уийлям Дженингс Брайън успя ли да осъществят много семинари, чрез които се опитвали изтласкат либералното богословие и обвържат съответните деноминации с фундаменталиското мислене и догми. Повечето от Северните Баптисти и презвитерянци били теологично консервативни и останали лоялни на своята деноминация и не се присъединили към фундаменталиското движение. Обезсърчени от неуспехите на фундаменталиското движение хора като Уийлям Бейл Райли през 1922 година се присъединява към друг баптистки съюз, който се стреми да обедини всички баптистки фундаменталисти в Северна Америка, във войната им с модернизма. В последствие към Райли се присъединил пасторът Франк Норис от Първа Баптистка Църква от Форт Урт, който постоянно се изказвал неодобрително срещу Южната Баптистка Конвенция, обвинявайки ги в разпуснатост. Към тях се присъединил един от най-видните фундаменталисти на Канада пасторът Т.Т. Шийлдъс от Джарвис Стрийт в Торонто и поел агресивна кампания срещу модернизма, който е започнал да оказва влияние в богословския колеж (Mcmaster Divinity College). В последствие Т.Т Шийлдс е бил избран за първи президент на Библейския Баптистки Съюз (BBU), както и за известно време лидер на други организации в университета Дес Мойн. (Elliott, 1995: 364–9; Stackhouse, 1993: 23–34). Независимо, че са създали Библейския Баптистки Съюз, през 1925 година става ясно, че фундаменталистите не успяват да вземат надмощие над Северните Баптисти (NBC) и Северните Презвитерианци (PC-USA). За Световната Асоциация на Християнските Основи (WCFA) става ясно, че е невъзможно да премахне модернистичните течения в християнските деноминации и се фокусира в борбата с дарвиновия еволюционизъм. Понеже не са били достатъчно запознати с науката започнали да се обосновават, че тя е просто „ненаучна” хипотеза. Още повече, че фундаменталистите гледали на дарвинизма, като отхвърляне на глава Битие и акцентът му върху естествените процеси, като враждебен към правоверните християни. Накрая дарвиновият еволюционизъм, който набляга върху човешкото същество, като високоразвито животно, подкопавало сериозно моралните основите на западната цивилизация; отново бил използван примерът от Световната Война, причинена от Германия, която също била вдъхновена от дарвиновата хипотеза за „оцеляването на най-силния”. В отговор на тази опасна заплаха WCFA и други фундаменталистки организации в лицето на Уилям Дженингс Брайън започват кампания, предназначена да притисне държавата да забрани преподаването в училищата на дарвинизма. Успехите незакъсняват и в щата Тенеси се приема законодателство, което през средата на 1925г прави незаконно преподаването на учения, които не отговарят на Библейският разказ за създаването на човека. По същото време учителят Джон Томас Скоупс и Американският граждански съюз оспорили закона, Уилям Дженингс Брайън доброволно си предложил услугите на прокуратурата. В последствие делото се прочуло и станало известно като делото Скоупс, делото проведено през юли 1925г се превърнало в медийна атракция и даже било предавано на живо по чикагското радио. Скоупс бил осъден за нарушаване на закона на Тенеси по закона за антиеволюцията (в последствие съдебното решение било отменено поради технически причини), адвокатът на ACLU Кларънс Дароу и репортерът Х. Л. Менкен представили Брайън и неговите поддръжници като селски пропадняци, които били ужасно невежи за съвременната наука и нелепо откъснати от градската култура. Осъждането на Скоупс и смъртта на Уийлям Дженингс Брайън една седмица по късно отпуснали напрежението от антиеволюционния кръстоносен поход. Докато някои южни щати забранили преподаването на дарвинизъм, прокарването на такъв закон на Север не бил успешен, кулминацията била когато през 1928 г в щата на Уилям Бел Райли- Минесота, претърпява безславно поражение, след като антиеволюционният закон не бил приет. Кръстоносният поход на националните фундаменталисти се сринал пред очите им, след като не успели да прочистят държавните училища от дарвиновият еволюционизъм и протестантските деноминации от либерализма. Като много анализатори предвиждали, че това ще е краят на фундаментализма. Реакционното движение за анализаторите можело да оцелее известно време в севернаамерика, но настъпващият прогрес на модернизма, щял да сложи точка на такива движения и те щели да изчезнат. Експертите се оказва, че грешат.2 Фундаменталистите доказаха, че са изключително гъвкави и динамични. Въпреки провалената политика през двайсетте години на миналия век, свързвайки се с негативната публичност, фундаменталистите успешно се прегрупирали на местно ниво в САЩ и Канада. Някои фундаменталисти през следващия период сформирали независими ( често „библейски” или „баптистки”) Църкви. Някои Църкви били номинално свързани с голяма основна деноминация.Други пък се събрали и създали фундаменталистка деноминация, включително и Ортодоксален Презвитерианска Църква, Библейска Презвитерианска Църква, Общо Здружение на Баптиските Църкви, Генералното Сдружение на Баптиските Църкви (които възникнали от Баптиският Библейски съюз), както и много други църкви. Независимо от деноминацията- фундаменталистките движения процъфтяват. Техният успех се дължи до голяма степен на бързо разрастващата се мрежа от неконфесионални организации, включително издателства, агенции за мисии и най-важното - библейски институти. Многобройните библейски училища, разпръснати из САШ и КАнада, както и най-известният чикагски библейски институт, осигуряват изобилие от фундаменталисти като се тръгне от най- горните етажи на властта та до обикновените работници, огромен брой мисионери, както в САЩ така и в чужбина. През 1940 година започват да излизат от маргиналната среда, в която са изпаднали, търсейки начин да евангелизират и донесат евангелието на масите. Успяват да докажат, че могат да се адаптират към новите условия, използвайки радиото с водещ Чарлз Фулър и неговото предаване „Старомодният час за възраждане” и различните програми, излъчвани през WMBI на Moody’s. Също така дирижират евангелизационни кампании и създават еванелизаторски организации за младежите, които да приемат Христос, от такива организации излизат и лица като Били Греам. В последствие в годините след Втората Световна Война, когато настава заплаха от разпространение на комунизма и възможността от ядрена война, фундаменталисткото послание се оказва привлекателно и привлича в последствие хората. В тази фаза на възраждането, за разлика от антимодернистките кръстоносни походи, се нагнездило напрежение вътре във фундаменталиското движение. В отговор на краха от 20-те години, някои фундаменталисти, отговорили на провалената политика с отделяне, добавяйки доктринални различия и отказвали да сътрудничат с хора, които не приемали тяхната богословска линия(някои стигнали по-далеч, като преустановявали контакти с всеки, който кореспондирал с техните опоненти). През 1940-1950 година по слабо войнствено настроени фундаменталисти (предимно от младдежите), започнали да отхвърлят екстремиското мислене, също така акцентът върху диспенсиалния премилианизъм бил отслабен. Сепаратистите били ужасени от такъв компромис и обрат на събитията. Първите пукнатини в движението се появили в началото на 40-те години, със създаването на две конкуриращи се фундаменталистки организации: Американският съвет на Християнските Църкви, създадена от войнствения презвитерианец Карал Макинтър, който настоявал фундаменталистите да се отделят напълно от Светтовния Съвет на Църквите и Националната Асоциация на Евангелистите съставена от умерените фундаменталисти, като Ървин Райт, Харълд Окенда, които наблягали на „положителния обхват”, отколкото на негативните атаки. (Карпентър, 1997: 141–232). Но реалният възход на фундаменталистите дошъл през 50 години с евангелиста Били Граъм. Били Граъм започнал да сътрудничи с главните протестантски деноминации, но потози начин вбесил сепаратистките лидери в лицето на Макинтър, Боб Джонс3 и други те започнали отвръщат от отвръщат от Граъм определяйки го като отстъпник на вярата. Когато бурята се поуталожила в края на десетилетието, фундаменталистите се разделили на две групи: На нео-евангелисти, които били по-многобройната група, които през цялото време се наричали „евангелисти” и много по малобройните, които си сложили етикет „фундаменталисти”. Фундаменталиското разцепление, се очертава като важен и влиятелен сегмент в съвременната евангелизация, особено в САЩ, където има свое наследство. Наблюдателят Хенри Харисон посочва, че евангелистите наблягат на „грижата за безпогрешността”. Разделителната черта изпъква когато се сравнят евангелските висши висши учебни заведения в САЩ с тези на фундаменталистите, като се има в предвид, че и двете изискват от своите преподаватели да подпишат декларация на вярата и спазват зададената линия премахвайки преподавателите, които са се отклонили от теологичната линия или поддържането на разделителната граница. (Harris, 1998: 43; Trollinger, 1996) Въпреки, че са останали мното територии, които не са засегнати от противоречията на фундаментализма от 1920 година, също и многото евангелисти, които работят здраво да се дистанцират себе си от заклеймяването с етикета "фундаменталист", то няма никакво съмнение по въпроса, че този съвременен евангелизъм, по специално в Северна Американският контекст е оставил своето наследство. Политизиран фундаментализъм: от 60-те години до наши дни В годините след разделението на движенята, сепаратиските фундаменталисти още един път фокусирали силите си в организации с нарастващ брой Църкви (някои от които станали много големи), подкрепящи фундаменталиската "вяра", създавайки свои си колежи (един такъв е виденият университет Боб Джонс и университета в Тенеси Темпъл) и поемайки ангажираност със съживителна работа. През 60 те години медиите не забелязвали някаква силна активност от страна на фундаменталистите и били останали в сянка. Успяват да се появят в светлината на прожекторите през 70-те години в реакция социалните промени, които били настъпили в САЩ, включващо сексуалната революция; появата на феминистките движения; антивоенните движения; движенията за граждански права и нарастващата секуларизация в американския живот- събития, които накарали много фундаменталисти да станат политически мобилизирани, с желание за възтановяване на „Християнска Америка” Фундаменталистите винаги са били свързвани с милитаризма, пазарната икономика и патриотизма; подобни идеи станали популярни след войната във Виетнам, след скандала Уотъргейт, и политически настроените фундаменталисти играели централна роля в това, което в последствие станало известно като Религиозно Дясно. Фундаменталистът- баптиски свещеник и радио проповедник, Джери Фалуел, който през 1979 създава първата значителна религиозно дясна организация. Описвайки своята си дейност като против абортите и евтаназията, за семейните ценности, за морала и проамериканци . Политиката за морал играе главна роля за изборите и преизбирането на президента Роналд Рейгън, фундаменталистите многократно натъртвали, че той е единственият кандидат, който е религиозен (архиконсервативната политическа идеология и морална реторика на кандидата е била достатъчна да се пренебрегни факта, че той е от харизматична деноминация). Освен провалена политика Религиозната Дясна органицазия остана като най-запомнящата се датирана до ден днешен в хритиянската коалиция. Водена от десничаря- вундеркинд Ралф Райд, Християнският съюз е сплотил около 1 милион в ранните години на 1990 година, изигравайки решаваща роля при избирането през 1990 година , и изиграват решаваща роля през 1990 година за преизбирането в Северна Каролина на Джеси Хелмс в сената,през 1991 успяват да утвърдаят Клеранс Томас за върховен съдия, и през 1994 републиканците успешно поемат контрола над конгреса. Докато християнската коалиция се изпарява в края на десетилетието, фундаменталистите продължават да са политически агресивни, установявайки себе си в края на десетилетието, като основна и много активна част от Републиканската коалиция. Много канадци няма начин да не се гордеят от партията на „Мораното мнозинство” и „Християнскат коалиция”4. Но канадците имат и някои интересни прецеденти в своята история, предполага се че може да се появи пред 21 хилядолетие в Канада подобна организация подобна на ”религиозните десни”. През 1930 година "Библейският Бил" Аберхард, който е диспенсационален проповедник и създателят на Пророческият институт на Калгъри, е избран за премиер на Албърта, като глава на партията „Социален Кредит”, на която той е създател, тя е неуспешно избрана в опит да се превъзмогне периода на голямата депресия, опитвайки се да организира кредитната система на провинцията давайки на хората по 25 долара на месец. След смъртта на Албрехт през 1943 година на негово място се настанява Ърнест Манинг. Наследникът му е възпитаник на библейския институт на Аберхарт, който насочва партията „Социален Кредит” към консерватизма (Манинг също така е водил библейско радиопредаване „Обратно към библейският час”). Синът на Манинг, Престън, евангелист, основа „федералната партия за реформи”, която през 2000 година се трансформира в „Канадският Алианс”. Неръкоположеният5 ръкъводител педесятник и независим директор на християнското училище Стокуел Дей6 - също от Албърта- избран да ръководи нова организация; , която е подобие на релитиозните десни в САЩ, но в смекчена форма. Дей пуснал социално консервативна програма ”против абортите и за семейните ценности”, програма, която отекнала в сърцата на много канадци, но и притеснила друга част. В отговор на фурора през 2002 година Алианса заменя Дей с фискален консерватор, който е проявил по-малъко интерес към политизиране на социалните въпроси. (Хувър, 2000; Spendlove, 2002). В щатите фундаменталистите не просто гласували за политиката „против абортите, за семейството“; те също са работили активно срещу изменението на равните права, правата на гейовете най-важното правото на аборт. 366-368 The Blackwell Companion to Protestantism (Blackwell Companions to Religion) Превел: Семо Младенов 1 Откровение глава 22. Премилиениалистите твърдят, че Исус сще дойде след хиляда години. Разделянето на света от на диспенсации. 2 Започват да изграждат структури отдолу на горе, понеже създаването на организации доказало, че не се справят. 3 Създава Джери Фауел Либърти унивърсъти 4 Канадците нямат такива в своята история 5 Човек, който не е ръкоположен, но е назначен да ръководи църковните служби в религиозна деноминация. Lay Pentecostal 6 https://en.wikipedia.org/wiki/Stockwell_Day Изтегляне 46.51 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2