Поли Мичева-Каменова, журналист и редактор в изд. „Кръгозор препоръчва



Дата31.12.2017
Размер33.48 Kb.
#38111
Поли Мичева-Каменова, журналист и редактор в изд. „Кръгозор” препоръчва


  1. „Александрийски квартет”, Лорънс Дърел, „Кръгозор”

Когато преди години прочетох четирилогията на Дърел, разбрах каква е разликата между обикновените книги, които бях чела дотогава, и истинската литература. Трудно е да повярваш, че толкова много светове могат да се открият на едно място. Стилът на Дърел е изящен, пищен и предизвикателен, стоварва се като чук върху главата на неподозиращия читател, опива като силен наркотик. Радвам се много, че „Александрийски квартет” ще стигне отново до хората, и то във вида, който заслужава.


  1. „Харун и морето от приказки” , Салман Рушди, „Колибри”

Приказка за всички възрасти. Понякога името на автора стряска, защото се свързва прекалено тясно с някоя книга. Но Рушди е истински магьосник в разказването и всеки, който пази детето в себе си, може да влезе в това „море”. История за хубавите истории, за силата на фантазията, за надеждата... Когато светът на възрастните ме затисне прекалено много, „Харун и морето от приказки” е една от книгите, които ме спасяват.


  1. „Черният обелиск”, Ерих Мария Ремарк, „Унискорп”

Харесвам целия Ремарк. Но ако трябва да се припомниш някой от романите му, ако за пръв път го вземаш от лавицата, моят избор е „Черният обелиск”. Можеш да научиш повече за атмосферата и духа на Германия и цяла Европа преди Втората световна война, отколкото от който и да е учебник или енциклопедия. Истината те сграбчва за гърлото и ти показва колко нищожни са всички пустословици и игрички на политици и демагози. Винаги, навсякъде.


  1. „Закуска за шампиони”, Кърт Вонегът, „Прозорец”

Още един автор, който бих включила в задължителната литература в училище. Синоним на абсурда, иронията, циничността, консуматорското общество и всички други рани, които си нанясаме сами. Америка, разядена отвътре, оголена, редуват се смях и после вселенска тъга. Като вдигнеш глава обаче, разбираш, че вече не е само Америка. Вонегът пише титанично.


  1. „Бяла като мляко, червена като кръв”, Алесандро Д`Авения, „Обсидиан”

Нов автор, който не трябва да се пропуска. Много откровена книга за първата любов, за преминаването от детството в зрелостта, за загубата и смисъла на щастието. За това, че животът не е честен. Спомняте ли си кога го разбрахте за първи път? Героите понякога звучат ръбато, объркано, гневно, но така е, когато си на седемнайсет. Прииска ми се да се обадя на гаджето си от училище.


  1. „Сватовникът от Перигор”, Джулия Стюарт, „Кръгозор”

Невероятна книга, която ме кара да се усмихвам на всяка страница. Смехът може да звучи различно. Франция, малко селце, сбирщина от чудаци, които се опитват да намерят любовта. Хора като нас, може би малко по-странни, но ние не сме ли? Надеждата, че винаги има втори шанс и всеки има правото да го получи.



  1. „Свещената хагада”, Джералдин Брукс, „Хермес”

Чудесна авторка, пишеща силно, смело и интригуващо. Сравняват романа с „Името на розата” и „Шифърът на Леонардо” и имат право и за двете. Разликата е, че се усеща и женското присъствие, човешкият елемент. Защото хората правят историята, а не обратното.


  1. „Никой, никъде, никога”, Нийл Геймън, „Бард”

Геймън е невероятен автор и винаги дава повече, отколкото очакваш. Не е само фентъзи, не е само история за мъж, открил, че има повече от един Лондон, в който живее, и по-различни хора, от тези, с които си кима всеки ден. Винаги има нещо повече - повече врати, които да отвориш. Черна приказка, с черно чувство за хумор, но със светъл край.


  1. „Сбогом, моя красавице”, Реймънд Чандлър, „Унискорп”

Чандлър издигна криминалния роман на друго ниво, Филип Марлоу – най-култовият частен детектив, самотника, пиещ гимлети в задимения бар. Няма по-уникални сравнения от неговите! Винаги когато чета Чандлър, ми се приисква да бъда блондинка с дантелени чорапи и с теменужени очи.



  1. „Москва-Петушки”, Венедикт Ерофеев, „Парадокс”

Руснаците пишат различно. Руснаците пият различно. Ако не сте поели и литературата, и водката им от незряла пубертетска възраст, ще ви бъде трудно да понесете толкова много градуси. А би било хубаво. Във всеки коктейл, който Ерофеев създава и предлага по време на това пътуване, най-важно е голото вкусово усещане. Така е с писането му.



  1. „Пътят на дзен”, Алън Уотс, „Кибеа”

Още едно пътуване. Никой по-добре от Алън Уотс не може да обясни на западния човек (а ние сме такива) философията на Изтока и на дзен будизма. Понякога се дразня от модата и манията, от преиграването с думите му и с цялото учение. И тогава разбирам, че трябва да почета още.


  1. „Един ден в Древен Рим”, Алберто Анджела, „Колибри”

За всички, които обичат историята. Това е начинът да накарате детето си да опознае Рим. Харесвам този стил на писане – сякаш те пренася машина на времето, разбираш как са живели, мислели и дори дишали хората отпреди векове. Чудесно пътуване в миналото, което показва, че имаме много повече общи неща, отколкото си мислим.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница