Caillois.
93 непроницаемата съдба. Индианците от равнините хвърляли белязани бизонови ребра, за да предскажат изхода от следващия лов, китайците тълкували начина, по който са паднали хвърлени пръчици, а ашантите в Източна Африка гадаели бъдещето по това как умирали жертвените пилета. Прорицанието е универсална черта на културата, опит да се преодолеят ограниченията на настоящето и да се надникне в бъдещето. Игрите на късмета са основани на същата потребност. Бизоновите ребра са станали зарове, пръчиците И-дзин са станали карти, ритуалът на прорицанието се е превърнал в хазарт – светска дейност, при която хората се опитват да се надхитрят един друг или да отгатнат бъдещето. Вертиго е най-прекият начин за промяна на съзнанието. Малките деца обичат да се въртят в кръг, докато им се завие свят; въртящите се дервиши в Близкия изток навлизат в екстатични състояния по същия начин. Всяка дейност, която променя възприятията ни за реалността, носи наслада, факт, който обяснява притегателната сила на „разширяващите съзнанието“ наркотици от всякакъв род – от вълшебните гъби през алкохола до съвременните халюциногенни химикали, които са същинска кутия на Пандора. Но съзнанието не може да бъде разширено; всичко, което можем да сторим, е да разместим съдържанието му, което създава у нас впечатлението, че някак сме съумели да го разширим. Цената на повечето изкуствено предизвикани промени обаче е загубата на контрол над същото това съзнание, което сме се опитали да разширим. Мимикрия 72 ни кара да се чувстваме така, сякаш сме нещо повече от онова, което в действителност сме, посредством фантазиране, преструване и предрешаване. Предците ни, танцувайки с маските на своите богове, изпитвали чувство на дълбока идентификация с движещите вселената сили. Обличайки костюма на елен, танцьорът от племето яки се чувствал едно с духа на животното, в което се превъплъщавал. Певецът, който слива своя глас с хармонията на хоровото изпълнение, бива обзет от сладостен трепет, тъй като се чувства едно с красивата мелодия, в чието възпроизвеждане участва. Момиченцето, което играе с куклата си, и братчето ѝ, което се 72 Мимикрия. Отличен пример как ритуалът може да помогне на човек да излезе извън рамките на обичайния опит може да се открие в Monti (1969, рр. 9-15). Авторът разглежда употребата на ритуални маски в Западна Африка: „От психологична гледна точка произходът на маската може да бъде обяснен и с по-атавистичния стремеж на човека да избяга от себе си, за да се обогати, преживявайки различни съществувания – желание, което несъмнено не може да бъде осъществено на физическо ниво, – и за да увеличи силата си, идентифицирайки се с универсални, божествени или демонични сили. Това е желание да се преодолеят ограниченията, налагани на човека от един особен и неизменен калъп и от затворения цикъл между раждането и смъртта, който не оставя място за съзнателно избрани екзистенциални приключения“.
94 преструва на каубой, също разширяват границите на обичайното преживя- ване и временно се превръщат в различна и по-силна личност – а освен това усвояват половите роли на своето общество. В проучванията си ние открихме, че всички потокови дейности, независимо дали в тях присъства съревнование, хазарт или друго измерение на преживяването, имат една обща черта: те пораждат чувството за откривателство, за пренасяне в нова реалност. 73 Потоковите дейности тласкат човек към по-високи нива на представяне и въвеждат съзнанието му в невъобразими преди състояния. Накратко, те трансформират Аза, правейки го по-комплексен. А именно в това израстване на Аза се крие ключът към потоковите дейности. Защо комплексността на съзнанието нараства в резултат на потоковите преживявания Посредством една проста графика можем по-добре да разберем защо това е така. Нека приемем, че долната графика представя конкретна дейност – например игра на тенис. Двете най-важни на теория измерения на преживяването – предизвикателствата и уменията, са двете оси. Буквата А 73 Поток и откривателството. Когато трябваше да степенуват 16 различни дейности по признака на сходство с поток, групите от скални катерачи, композитори, шахматисти и други, притежаващи високи умения хора, които изследвах ( Csikszentmihalyi (1975, р. 29), определиха „измислянето, или откриването на нещо ново“ като най-подобно на практикуваната от тях потокова активност.
95 означава Алекс, момче, което се учи да играе тенис. Алекс е представен в четири различни момента от времето. В началото, когато започва да играе (А 1 ), той на практика не притежава никакви умения и единственото предизвикателство пред него е да изпрати топката отвъд мрежата. Тази задача не е много трудна, но Алекс най-вероятно ще изпита наслада от нея, тъй като трудността ѝ съответства съвсем точно на зачатъчните му умения. Ето защо на този етап той вероятно ще бъде в поток. Но това не може да продължи дълго. След известно време, ако продължи да се упражнява, уменията му ще се подобрят и той ще започне да се отегчава просто да прехвърля мрежата (А 2 ). Или пък може да се случи така, че да срещне по- опитен противник и да осъзнае, че съществуват и доста по-трудни предизвикателства от прехвърлянето на мрежата – на този етап той ще почувства известна тревожност (А 3 ), пораждана от недоброто представяне. И тъй като нито отегчението, нито тревожността са положителни преживявания, Алекс ще бъде мотивиран да се върне в състоянието на поток. Но как да го направи? На графиката виждаме, че ако е отегчен (А 2 ) и желае да бъде отново в поток, Алекс има по същество само един избор: да повиши предизвикателствата, с които трябва да се справя. (Има и втора възможност – да се откаже от тениса и просто да изчезне от графиката.) Поставяйки си нова и по-трудна цел, съответстваща на уменията му – например да победи противник, който е съвсем малко по-напреднал от него, – Алекс ще се върне в състоянието на поток (А 4 ) Ако Алекс изпитва тревожност (А 3 ) за да се върне в поток, той трябва да подобри уменията си. На теория може също така да понижи предизвикателствата и така да се върне там, откъдето е започнал (А 1 ) но на практика е трудно да пренебрегваш предизвикателствата, щом веднъж си осъзнал съществуването им. На графиката се вижда, че А 1 и А 4 са ситуациите, при които Алекс е в поток. Макар да носят еднаква наслада, тези две състояния се различават по това, че А 4 е по-комплексно преживяване от А 1 . А по-комплексно е, защото при него предизвикателствата са по-високи и от играча се изискват по- развити умения. Но макар комплексно и носещо наслада, А 4 също не представлява устойчиво състояние. Продължи ли да играе, Алекс или ще се отегчи от непроменливите възможности, които предлага това ниво, или ще почувства тревожност и фрустрация заради относително ниските си способности. Затова мотивацията да изпитва отново наслада ще го тласне да се върне отново в потоковия канал, но вече на ниво на комплексност дори по-високо, отколкото при А 4 Описаната динамика обяснява защо потоковите дейности водят до
96 израстване и откривателство. 74 Ние не можем дълго време да изпитваме наслада от извършването на една дейност на едно и също ниво. Или се отегчаваме, или се фрустрираме; и тогава желанието за наслада отново ни принуждава да развием уменията си и да потърсим нови възможности да ги използваме. Важно е обаче да се избегне механичната заблуда и да не се очаква, че само защото човек е обективно ангажиран с определена потокова дейност, резултатът непременно ще е съответното преживяване. Значение имат не само „реалните“ предизвикателства в ситуацията, но и онези, които човек съзира в нея. Как ще се чувстваме, определят не само уменията, които в действителност притежаваме, но и онези, които смятаме, че притежаваме. Един може да откликне на предизвикателството, което представлява изкачването на планински връх, но да остане безразличен към възможността да се научи да изпълнява някое музикално произведение; друг може с радост да се възползва от шанса да се научи да свири и да пренебрегне планината. Това как се чувстваме във всеки даден момент от извършването на една потокова дейност, силно се влияе от обективните условия; но съзнанието е все още свободно да следва собствената си преценка за ситуацията. Пра- вилата на игрите са замислени да насочват психичната енергия в поведен- чески модели, които доставят наслада, но дали това ще се случи или не, зависи в крайна сметка от самите нас. Професионалният футболист може да „играе“ без в заниманието му да присъства никой от елементите на поток; той може да е отегчен, да е загрижен за Аза си и за размера на възнаграж- дението си, вместо за играта. А обратното е дори по-вероятно – човек да изпитва дълбока наслада от дейности, които са замислени с друга цел. За много хора активности като работата или отглеждането на деца осигуряват повече поток, отколкото играенето на игри или рисуването на картини, защото са се научили да виждат в тези ежедневни занимания възможности, които другите не съзират. В хода на човешката еволюция всяка култура е създала дейности, чиято основна цел е да подобряват качеството на преживяването. Дори най- слаборазвитите в технологично отношение общества имат някаква форма на изкуство, музика, танц и различни игри, които децата и възрастните играят. В Нова Гвинея има туземци, които прекарват повече време в търсене на цветни пера (използвани като украшения за ритуалните танци) из джунглата, отколкото в търсене на храна. И това не е в никакъв случай рядък пример: вероятно в повечето култури на изкуствата, игрите и ритуалите се посвещава 74 Поток и израстването. Въпросът как потоковите преживявания водят до израстване на Аза, разгледан в Deci & Ryan (1985) и Csikszentmihalyi (1982b, 1985а). Anne Wells (1988) демонстрира, че жените, които прекарват повече време в състояние на поток, имат по-положителна Аз концепция.
97 повече време и енергия, отколкото на работата. Макар изброените дейности да обслужват и други цели, фактът, че осигуряват наслада, е основната причина да са се съхранили до днес. Хората започнали да украсяват домовете си най-малко преди трийсет хиляди години. Тези рисунки със сигурност са имали религиозно и практическо значение. Много е вероятно това палеолитно изкуство да е имало същия смисъл, какъвто има и сегашното изкуство, а именно – да бъде извор на поток за художника и за възприемащия. Всъщност поток и религия са тясно свързани от най-ранни времена. Много от оптималните преживявания на човечеството са се случвали в контекста на религиозните ритуали. 75 Не само изобразителното изкуство, но и драмата, музиката и танцът имат своите корени в онова, което днес наричаме „ре- лигиозни“ постановки; тоест дейности, целящи да свържат хората със свръхестествени сили и същества. Същото важи и за игрите. Една от най- ранните игри с топка, разновидност на баскетбола, била част от религиозните празненства на майте 76 , религиозно значение имали и първите Олимпийски игри. Тази връзка не е изненадваща, защото онова, което сме назовали религия, е всъщност най-древният и най-амбициозен опит за създаване на порядък в съзнанието. Ето защо обяснимо е, че религиозните ритуали са извор на дълбока наслада. В модерните времена изкуството, играта, а и животът като цяло са изгу- били връзката си със свръхестественото. Космическият порядък, който в миналото спомагал за интерпретирането и осмислянето на човешката история, днес се е разпаднал на несвързани една с друга части. Много са 75 Поток и ритуалите. Антропологът Victor Turner (1974) вижда във вездесъщието на ритуалните процеси в безписмените общества знак за съществуването на социално утвърдени възможности за преживяване на поток. Като цяло религиозните ритуали обикновено са проводник на поток (вж. Carrington 1977; Csikszentmihalyi 1987; I. Сподели с приятели: |