Правила за добра медицинска практика по гастроентерология на лекарите гастроентеролози в Република България Въведение
Изтегляне 178.88 Kb.
|
| Правила за добра медицинска практика по гастроентерология на лекарите - гастроентеролози в Република България
Въведение Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя. Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и отношенията на лекаря с колегите му и с обществото. Правилата на професионалната лекарска етика и добра медицинска практика са задължителни за всеки лекар. Глава първа – общи положения Чл. 1./1/ Лекарите гастроентеролози трябва да демонстрират почтеност във всички аспекти на тяхната професионална практика. /2/ Да не злоупотребяват с доверието на пациентите си към тях, или доверието на обществото към професията. /3/ Те трябва да се придържат към всички принципи, установени в „Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в България“. Чл. 2./1/ Задължения на лекаря-гастроентеролог с призната специалност по гастроентерология:
Глава втора – професионално развитие Раздел 1. Знания, умения и работоспособност Чл. 3./1/ Лекарите гастроентеролози са отговорни за своето професионално развитие и израстване. Те трябва да подържат високо ниво на компетентност, като актуализират знанията и уменията си посредством провеждане на курсове за специализация, участие в научни форуми, участие в клинични проучвания, публикации в научни списания и др. Трябва да са запознати с консенсусите по гастроентерология, с новостите и тенденциите в развитието на съвременната гастроентерологична практика и наука. /2/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика всеки гастроентеролог трябва да подържа своите умения и знания чрез продължаващо професионално обучение. /3/ Ако работният график и условията на работа възпрепятстват професионалното му израстване, той е длъжен да потърси подкрепа от ръководството на лечебното заведение, от Дружеството по гастроентерология и от БЛС. Чл. 4./1/ Гастроентерологът има право да извършва самостоятелно всички диагностични изследвания и терапевтични намеси върху органите на храносмилателната система, а също при необходимост и върху други органи и системи, които са във взаимовръзка с гастроинтестиналния тракт в обем, съответстващ на придобитата от него професионална квалификация и компетентност. 1.1 Добра клинична практика Чл. 5./1/ Пациентите трябва да бъдат третирани в съответствие с приоритета на заболяванията им. Чл. 6./1/ При усложнени пациенти гастроентерологът трябва да свика мултидисциплинарен екип за обсъждане на диагностично-лечебния план. /2/ Рисковете и ползите от интервенционалните процедури трябва да бъдат разгледани и обсъдени, както и използването на алтернативни форми на лечение. Чл. 7./1/ На пациентите и техните близки трябва да бъде предоставено достатъчно време преди интервенционалната диагностична и/или терапевтична процедура, за да я обсъдят в контекста на възможните последици, рискове и ползи, за да се позволи на пациента да вземе напълно информирано решение, преди да подпише формуляр за информирано съгласие, освен в случаите на животозастрашаващо състояние, налагащо спешна интервенция. /2/ Решение за спешна диагностична или терапевтична процедура може да бъде взето самостоятелно от гастроентеролога, а при възможност и с консенсус от други специалисти – хирург, анестезиолог, кардиолог и т.н. Чл. 8./1/ Извършващият процедурата гастроентеролог трябва да поеме пълната отговорност за пациента, работата на екипа и контрола върху предпроцедурната подготовка, интервенционалното поведение и лечение и следпроцедурното наблюдение и възстановяване. /2/ Интервенционалните гастроентерологичти процедури трябва да бъдат извършвани своевременно, сигурно и компетентно, в съответствие със съвременните тенденции и достижения на гастроентерологичната практика. Чл. 9./1/ При недостатъчна квалификация на лекуващия гастроентеролог и необходимост от извършване на процедури, изискващи специализирани умения и компетентност, трябва да бъде потърсена консултация с друг експерт-консултант колега и/или да бъде транспортиран пациентът до лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, където необходимите ресурси и умения са на разположение. Чл. 10./1/ Преди предприемането на диагностично-лечебна процедура гастроентерологът трябва да се увери, че разполага с необходимия ресурс, оборудване и консумативи за извършване на определената процедура с най-малък риск за живота и здравето на пациента. /2/ Ако тези средства не са налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните действия. /3/ Ако безопасността на пациента и ефективността от приложеното лечение могат да бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябва да бъде отразено в медицинската документация и да се уведоми ръководството на лечебното заведение. /4/ Ако процедурата е животоспасяваща и не търпи отлагане, отговорността при неблагоприятен изход или настъпили усложнения трябва да бъде споделена освен от извършилия процедурата и от ръководството на лечебното заведение. Чл. 11./1/ При лечение на планови пациенти, извършваните гастроентерологични процедури трябва да съответстват на нивото на компетентност на специалиста и лечебното заведение и да отговарят на съвременните стандарти за лечение на гастроентерологичните заболявания. Чл. 12./1/ Лекуващият гастроентеролог трябва да контролира дали пациентите получават адекватна грижа след инвазивна процедура, своевременно да нанася данните от текущия контрол на състоянието на пациента в медицинската документация и да споделя съответната информация с екипа и болния. /2/ На лежащо болните трябва да бъде проведена лекарска визитация с преглед на място от лекар с подходящи умения и знания най-малко веднъж на всеки 24 часа, 7 дни в седмицата, освен ако се установи, че това няма да се отрази върху грижите за пациента. Декурзуси се вписват в историята на заболяването при настъпила промяна в оплакванията или в състоянието на хоспитализирания болен. /3/ При промяна в състоянието на пациента налагащо допълнителни диагностично-лечебни процедури или оперативно лечение в спешен порядък, дежурният лекар уведомява при възможност лекуващия гастроентеролог и предприема самостоятелно или съгласувано с него необходимите диагностични и лечебни мероприятия. Чл. 13./1/ При изписване от лечебното заведение на пациента се предоставя цялата информация, свързана с неговото лечение, и се уведомяват близките с негово съгласие. /2/ Епикризата и препоръките за последващо лечение и наблюдение на пациента се предават срещу подпис в историята на заболяването в два екземпляра, като единият е за личния му лекар. /3/ Информация за резултати от изследванията или за здравословното състояние на пациента не се дава по телефона. Консултации по телефона или чрез електронна поща не се осъществяват.
Чл. 14./1/ Спешна медицинска /включително гастроентерологична/ помощ се оказва от всички лечебни заведения, регистрирани по реда и условията, посочени в Закона за лечебните заведения. /2/ Гастроентерологът оказва спешната медицинска /включително гастроентерологична/ помощ, която включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма. /3/ Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут. Чл. 15./1/ Дежурният гастроентеролог, в лечебните заведения, където има такива, трябва да бъде на разположение за осигуряване на 24 часова спешна гастроентерологична помощ на територията на лечебното заведение. Чл. 16./1/ Дежурният гастроентеролог извършва оценка на състоянието на спешните пациенти и при необходимост заедно със специалисти от други специалности взема решение за подготовка на пациента за диагностично-лечебни процедури или кардиопулмонална ресуститация при индикации за последната. /2/ При недостатъчна компетентност се изисква консултант или при възможност пациентът се транспортира до лечебно звено с по-високо ниво на компетентност. Чл. 17./1/ Дежурният гастроентеролог, заедно с екипа от специалисти в лечебното заведение, е отговорен за триажа на спешните пациенти, за оценката на риска от усложнения и смъртност, за назначението на лечебно-диагностичните процедури и спазването на протокола за оказване на спешна медицинска помощ. /2/ Когато е налице висок риск за смъртност и усложнения, консултантът гастроентеролог присъства и участва активно в грижите за пациента. Чл. 18./1/ При животозастрашаващи състояния, които налагат действия от страна на гастроентеролога извън неговото ниво на компетентност, тези действия трябва да бъдат обсъдени и подкрепени от интердисциплинарен екип. /2/ В интерес на пациента процедури надхвърлящи компетентността на гастроентеролога и нивото на лечебно заведение трябва да бъдат предприемани само в случаи, когато няма друга безопасна клинична алтернатива, при липса на квалифициран специалист и възможност за консултация на място и когато трансферът до подходящо лечебно заведение се счита за по-голям риск за болния, отколкото предприемането на лечение на място. /3/ Опазването на живота и здравето на пациента е първостепенна грижа. Чл. 19./1/ Консултантът гастроентеролог носи отговорност за състоянието на пациента, докато болният не бъде официално прехвърлен на грижите на друг лекар. /2/ Спешните гастроентерологични пациенти се нуждаят от мониториране на жизнените показатели и преглед от специалист най-малко веднъж на всеки 24 часа или по-често, ако пациентът е с висок риск, като в тези случаи честотата и периодиката се определят от гастроентерологът. 1.3 Клинични изследвания и проучвания Чл. 20./1/ Гастроентеролозите могат да предприемат клинични изследвания за подобряване на грижите за пациента и при внедряване на новости при лечението им. Те трябва да се стремят да участват в инициативи, научни изследвания и иновации, свързани с тяхната практика. Чл. 21./1/ Иновациите в областта на гастроентерологичните изследвания са инструментът за разширяване на гамата от процедури, които могат да се извършват безопасно. /2/ Внедряването на нови технологии и инструментариум прави процедурите по-безопасни, по-малко агресивни, а лечението по-ефективно. Чл. 22./1/ Гастроентеролозите активно трябва да следят научните изследвания, критично да оценяват публикуваните научни резултати, да ги усвояват и прилагат в практиката. Чл. 23./1/ При участие в научни проучвания гастроентерологът своевременно и задължително трябва да е запознат с пълните протоколи за предложените изследвания и подробностите за извършване на техническите процедури към местния комитет за научни изследвания и етичната комисия към лечебното заведение. /2/ Проучването трябва да бъде съобразено с правилата в Декларацията на Световната медицинска асоциация от Хелзинки 1964/2013 относно етичните принципи за медицински научни изследвания върху хора. /3/ Пациентите, участващи в научните изследвания като партньори, трябва да бъдат информирани за целите, намеренията, ценностите, уместността, методите, опасности и неудобства на предложеното изследване, процедурите, които се сравняват и техните рискове и ползи. Чл. 24./1/ Всички клинични изпитвания следва да се регистрират и всички резултати от изпитвания следва да бъдат публикувани, включително отрицателните резултати или резултатите, различни от очакваните. /2/ Резултатите от клиничното проучване не трябва да се публикуват в ненаучни медии, преди да бъдат докладвани в реномирани научни списания или клинични срещи. Чл. 25 Гастроентерологът, участващ в клинично проучване, трябва да знае, че пациентът, може да откаже да участва или да се оттегли по време на програмата, като в този случай неговото лечение не трябва да бъде неблагоприятно повлияно. 1.4 Въвеждане на нови техники, апарати и инструментариум в гастроентерологичната практика Чл. 26./1/ Въвеждането на нови гастроентерологични намеси, инвазивни процедури и техники (включително оборудване), които се отклоняват от установената практика, трябва да бъдат подкрепени от строги клинични проучвания, като интересът на пациента е първостепенно съображение. Чл. 27./1/ Новите технологии трябва да се въвеждат от сертифицирани гастроентеролози, със съответното ниво на компетентност при спазване на местните протоколи във връзка с получаването на одобрение от комисията по етика или местния комитет по клинично управление към лечебното заведение. /2/ Трябва да се предоставят доказателства за безопасността на новата апаратура и технология, а персоналът, който ще работи с новата техника, да премине съответното обучение, наставничество и оценка. Чл. 28./1/ Гастроентеролозите, въвеждащи нови технологии, трябва да организират и провеждат подходящо обучение за новата техника на сътрудници и медицински персонал, да вземат участие в редовни образователни дейности, научни форуми и публикации, които поддържат и развиват компетентност и ефективност. Те трябва да дадат възможност за обучение на други гастроентеролози и повишаване на квалификацията на гастроентерологичната общност като цяло. Чл. 29./1/ Гастроентеролозите при възможност трябва да осъществяват видео запис или правят снимки на извършваните диагностични и лечебни процедури. Чл. 30./1/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика гастроентеролозите трябва да бъдат запознати с използването на електронната система и при възможност и необходимост да предоставят записи на клинична информация по начини, които могат да бъдат споделени с колеги и пациенти и използвани отново безопасно в електронна среда. /2/ Осигуряването на достатъчна и подробна информация, при възможност и в електронното досие на пациента, позволява неговото проследяване от друг лекар и подобрява колаборацията между колегите. Раздел 2. Безопасност и качество Чл. 31./1/ Гастроентеролозите са задължени да се съобразяват със системи и процеси, имащи за цел намаляване риска от увреждане на пациентите чрез измерване и контрол на качеството на здравните грижи. Отчитането на резултатите трябва да бъде редовна част от клиничната практика. Чл. 32./1/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика гастроентеролозите трябва да са запознати с принципите и практиките на публикуваните консенсуси по гастроентерология Чл. 33./1/ Гастроентеролозите са длъжни да поддържат безопасни грижи за пациента по всяко време. /2/ Да не работят, когато здравословното им състояние може да наруши преценката им и/или да застраши безопасността на пациентите. /3/ Да вземат мерки срещу предаването на вируси, пренасяни по кръвен път, като следват установените насоки при работа върху високорискови пациенти или в случай на травма или убождане. /4/ Да бъдат наясно с наредбите и законовите разпоредби за безопасност по отношение на гастроентерологична практика и да спазват съответното законодателство, включително изискванията за ваксинации и имунизации. 2.1. Отчитане на качеството и резултатите Чл. 34./1/ Това е крайъгълният камък за професионализъм и основното задължение на всеки гастроентеролог, независимо от ранга в служебната йерархия. Той е длъжен да постави грижата и безопасността на пациентите над всички други съображения, да прояви отношение и да предприема действия, когато възникнат проблеми. Чл. 35./1/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика, гастроентерологът трябва да бъде ангажиран с подобряване на качеството на всички медицински и организационни действия в интерес на грижите за пациентите и като основна част от неговите задължения в клиниката. Чл. 36./1/ Резултатите от индивидуалната дейност на всеки гастроентеролог трябва да се отчитат ежемесечно и ежегодно в клиничното звено на базата на сумарна електронно въведена информация. Това би било предпоставка да се създаде национална база данни, събирана и контролирана от Дружеството, и да се осъществява ежегоден национален одит, сравняван с референтни данни за други страни и със световния опит. /2/ При отчитане на резултатите от дейността на гастроентеролога или гастроентерологичното отделение извън приетите норми трябва да се извърши анализ, да се открият рисковете и се предприемат мерки за снижаването им до минимум с цел гарантиране безопасността на пациента. /3/ В гастроентерологичните отделения и клиники трябва да се подържа точна и достъпна информация за цялостната гастроентерологична дейност, включително резултатите от нея и усложненията. Достъпът до тази информация трябва да бъде в две степени – за пациенти и за Контролна комисия към Гастроентерологичното дружество. Раздел 3. Комуникация, партньорство и работа в екип Чл. 37./1/ За спазване стандартите за добра медицинска практика от съществено значение е ефективната комуникация и качеството на обмен на информация между лекар и пациент и лекар и лекар. Добрата комуникация определя нивото на грижите и безопасността на пациентите. 3.1. Комуникация с пациенти Чл. 38./1/ Гастроентерологът трябва да признава и зачита различните нужди на пациентите /възрастни, деца, болни с ментални отклонения/ за информация и обяснение, като информацията, от която имат нужда, им се предоставя с подходящ език и по начин, който те могат да разберат. Чл. 39./1/ Гастроентерологът трябва да отдели достатъчно време за подробно обяснение на клиничния проблем и възможностите за лечение пред пациента и неговите близки. /2/ Ясната комуникация с пациентите /при съгласие на пациента – и с неговите близки/, а ако са деца – с техните родители /отговорни възрастни/, пълното информиране за здравословния проблем и възможните усложнения от проведеното лечение е предпоставка за свеждане до минимум на недоразуменията при неблагоприятен изход. Чл. 40./1/ Когато е възможно, трябва да се предоставя писмена информация на пациентите /към или в допълнение на формуляра за информирано съгласие/, за да им се даде възможност да обмислят и потвърдят своето решение. Гастроентерологът трябва да дава съвети за това как пациентите могат да получат допълнителна информация, за да разберат лечебната процедура и своето състояние. Това може да включва информация като листовки за пациента, уеб сайтове и образователни видеоклипове. Чл. 41./1/ Гастроентеролозите трябва да установят и поддържат ефективни връзки с пациентите и при необходимост – с техните близки. Преди инвазивна процедура гастроентеролозите трябва да обсъдят с пациентите различните възможности за лечение, което води до информираното й съзнателно съгласие. Чл. 42./1/ Съгласието за интервенционална диагностична или терапевтична процедура не е просто подписване на формуляр. Това е процес за предоставяне на информация, която позволява на пациента да вземе решение да се подложи на нея. Съгласието трябва да се разглежда като информирано вземане на решение или като информиран избор. То изисква време, търпение и яснота на обяснение. Чл. 43./1/ Ефективната приемственост на грижите за пациента е от жизнено важно значение за защитата на безопасността на пациентите. Задължение на всеки гастроентеролог е да подаде качествена и изчерпателна клинична информация към последващите здравни специалисти, ангажирани с проследяването и лечението на пациента, което позволява безопасното пренасяне на отговорността за пациентите по веригата. /2/ Гастроентерологът може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. 3.2. Комуникация с колеги Чл. 44./1/ Предоставянето на висококачествени гастроентерологични услуги изисква ефективна работа в екип и между екипите. Добрата практика почива на колегиалност, лична отговорност и култура на откритост, подкрепяща дискусия и отчетност, за да предложи безопасна и ефективна грижа за пациентите. /2/ Гастроентеролозите имат задължението да насърчават положителната работна среда и ефективната екипна работа, което води до по-добри резултати за пациентите. 3.2.1 Индивидуално поведение Чл. 45./1/ Гастроентерологът трябва да е достъпен и отзивчив към колегите си. /2/ Да е наясно с въздействието на собственото си поведение върху хората около него и особено върху младшите лекари и стажанти. /3/ Да не забравя, че поведението му служи като модел за подражание за младшите лекари и да дава пример на другите колеги, като се държи професионално и с уважение към всички членове на екипа. /4/ Да насърчава и да бъде отворен за обратна връзка с колегите си, включително и с младшите колеги. Чл. 46./1/ Гастроентерологът трябва да приема критика относно собствената си работата и поведение и да признава грешките си. Чл. 47./1/ Гастроентерологът трябва да поема отговорност, да действа като наставник на по-малко опитните си колеги и да търси наставник за подобряване на собствените си умения във всеки етап на кариерното си развитие. Чл. 48./1/ Гастроентеролъгът трябва да е готов да поеме отговорност за пациенти, обгрижвани от отсъстващ колега, дори ако не са направени официални договорености, включително и особено ако състоянието на пациента изисква спешни действия. Чл. 49./1/ Гастроентеролъгът продължава да участва в грижите и решенията във връзка с пациентите си, когато те са в интензивно отделение. Също така, ако са преведени в друго болнично звено, при условие, че колеги там търсят съдействието му. 3.2.2 Работа в екип Чл. 50./1/ Естеството на гастроентерологичната дейност често изисква работа в екип – включително и мултидисциплинарен, както и добра комуникация между различни екипи. Чл. 51./1/ Началникът на гастроентерологичното отделение/клиника трябва да разбира и уважава ролите и мненията на всички членове на екипа. Да е убеден, че всеки член на структурта разбира собствената си и на другите роля и отговорности. Трябва да насърчава добре структурирани и приобщаващи процеси, които способстват за формиране на доверие и колаборация и да гарантира, че възгледите на новите и младшите членове на екипа се вземат под внимание. Чл. 52./1/ Рискът от размиване на отговорността в мултидисциплинарния екип и споделянето на корпоративната отговорност не намаляват професионалната отговорност на всеки член от екипа. Чл. 53./1/ Гастроентеролозите трябва да са готови, като част от своята професионална практика, да се включат в обучението и надзора на студенти, стажанти, специализанти и други членове на екипа им. Те носят отговорността за създаване среда, подходяща за преподаване, обучение и ръководство на студенти, стажанти, специализанти и др. 3.3. Преподавателска дейност Чл. 54./1/ Гастроентеролозите, работещи в Университетски Катедри и Клиники, освен отговорност към пациента, носят и отговорност към студентите по медицина. /2/ Те трябва да насърчават и подкрепят студентите по медицина при работата им с пациентите. Чл. 55./1/ На пациентите трябва да бъде разяснено, че имат право да откажат да участват в обучението на студенти, като техният отказ няма да се отрази неблагоприятно върху лечението им. Чл. 56./1/ Отговорност на гастроентеролога-преподавател е да запознае студентите с изискванията за конфиденциалност и неприкосновеност на личния живот на пациентите и да се увери, че студентите разбират и спазват това изискване. 3.3.1 Обучение на специализанти и стажанти Чл. 57./1/ Гастроентеролозите, натоварени с обучението на стажанти и специализанти, трябва да поемат отговорност за дейността им, както и за задълженията и дейностите, които са им делегирали. Чл. 58./1/ Обучаващият гастроентеролог възлага задължения и отговорности на специализанти и стажанти, за които е убеден, че притежават съответната компетентност да се справят с поставените задачи. Длъжен е да присъства при извършването на клинична диагностична или терапевтична процедура, етап от нея или цялостна такава, докато не се увери, че обучаваният е компетентен да извършва процедурата без непосредствен надзор, което не го освобождава от отговорност. Чл. 59./1/ Обучаващият гастроентеролог е длъжен да следи оценяването и атестирането на стажантите и специализантите, което трябва да се извършва редовно, старателно, честно и открито. При незадоволителен напредък трябва да се подходи конструктивно, да се разбере проблемът и да се предложи вариант за подобряване на подготовката. Чл. 60./1/ При отсъствие на обучаващия гастроентеролог дежурният лекар е длъжен да подпомага стажанта или специализанта в неговата дейност, освен ако не са направени конкретни договорености друг колега да го замества. Чл. 61./1/ Обучаващият се гастроентеролог, в допълнение към спазване на изискванията, посочени в този документ трябва: /2/ Да поеме отговорност за обучението си и активно да търси възможности, които ще му помогнат да отговори на изискванията на учебната програма. /3/ Да поддържа пълна, точна и актуална документация, свързана с обучението си. Използвана литература:
Каталог: media -> articles articles -> Европейската школа по клинична хомеопатия Организира Обучение по клинична хомеопатия articles -> Медицински стандарт ортопедия и травматология articles -> Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г articles -> Union européenne des méDÉcins spécialistes european union of medical specialists articles -> Превземане на държавата articles -> Проект! Национален рамков договор за медицинските дейности Изтегляне 178.88 Kb. Сподели с приятели:
|