Празник на буквите
Изтегляне 154.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първокласници
- БУКВАР
- И макар, че ще минавам
- "Бяла нива, черно семе
ПРАЗНИК НА БУКВИТЕПЕСЕН: 1. Първокласници добрички, ученици, ученички, пишем и четем, здрави да растем. Умни, мирни и работни, ние вече сме грамотни!
Помните ли гласа на звънчето, колко радостни бяхме, когато ни събра за първи път на училище!
Как бързо времето измина! Прие ни на училищния праг учителката с поглед благ. В септември беше този ден – със нова чанта пременен, събуден рано сутринта дойдох аз тука да чета. 3. Ний работни сме пчелици, ставаме в зори – ученички, ученици, братя и сестри. Както златните пчелици смучат сладък мед, тъй и нашите очици гълтат ред след ред. 4. И така със труд голям вече пишем и четем. С буквичките все нагоре ние крачим и растем. Затова за нас е днеска празник слънчев и голям, че грамотни сме и вече книги ще четем със плам. 5. Първокласници в стаята учат – първа песен високо звучи. С гласове – размразени капчуци. И с очи – ранобудни лъчи. Всяка буква прозорец отваря с тебешира магичен и бял. И със бисерни букви България озарява класа зашумял. Първокласницив стаята учат – на дъската изгряват цветя. Първокласници – пролетен ручей, първа песен и първа мечта!
пряко целия квартал и земята просто не усеща – запъхтян, ликуващ, засиял.
Всеки приказно го гледа. Хей, отде се взе? Къде хвърчи? От каква ли битка и победа греят веселите му очи? Той ръце разперва като птица, поздравява всички с ясен глас – с първата, с най-първата шестица тича
първокласникът към нас.
7. Как е звучна и красива българската реч! Като билка ме опива, води ме далеч. В нея миналата слава песенно звъни и с надежда озарява будните ни дни. 8. Звуци край мене се леят. Идват от извор дълбок. Влизат в речта ми и пеят като планински поток. Дали ни двамата братя азбука – стройно хорце. Низало буквите – злато острото паче перце. 9. Буквите като дечица тичат, скачат в надпревара: ту се хващат за ръчица, ту се крият из буквара. Не играйте днес на жмичка, мои буквички добри! Ще ви събера самичка, ще ви преброя дори. Зная: Всичките сте трийсет!
Я елате най-отпред, под големия портрет. С вас започват имената на двамина славни братя.
искам да напиша аз! 10. Азбуката мила кой с любов дари ни? Кой ни даде сила В робските години? Кой към светлината тръгна да ни води? Солунските братя Кирил и Методий! 11. Буквички малки, низ от мъниста, дето с писалка ви пиша на листа. Пазя ви, крия ви в мойте тетрадки, в чудните тия изрази сладки. Букви красиви с черно мастило, вие сте живо мое светило. Книга след книга чрез вас ще прочитам – само туй стига да ви почитам. 12. А, Б, В - шепти буквара - той със мене разговаря и ме води по света - вече мога да чета! "А" е азбуката свята - дар от солунските братя. "Б" - България! Във нея весел и щастлив живея. 13. "В" е връх във планината, който среща пръв зората. "Г" е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло. "Д" - другарче, без което нямам радост във сърцето. "Е" - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз. 14. "Ж" - жита узрели, златни сред полята благодатни. "З" - със знания и книга надалече се достига. "И" - игри, игри любими в летен зной и тежки зими. 15. "К" е клас задружен. дето сбира знания детето. "Л" е люлякът в Балканана Игликина поляна. "М" е мама! Майко мила, моя обич и закрила. "Н" - народът ни любим е, дал ни българското име. 16. "О" е обичта голяма и към татко и към мама. "П" е песента изпята в похода през планината. "Р" пък радостта разгаря, че научихме буквара. "С" е свобода мечтана, от борците завещана. 17. "Т" - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме. "У" - училище! Оттука блика изворът наука. "Ф" е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка. "Х" - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!
както нашата родина. "Ч" - часовникът тик-така – бързай, ще изпуснеш влака! "Ш"- без шал и без качулка ставаш ледена шушулка. "Щ" - щом щъркелът затрака идва пролетта, не чака. 19. "Ъ" е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя. "Ю" - през юли е добреда отидеш на море. "Я" е ярък небосвод, ясен път за цял народ!
азбуката цяла - като пъстра китка тя е нацъфтяла. А кога поискам да ми заговори, страниците всяка книга ще разтвори УЧИТЕЛ: И като първа книжка - обичана и скъпа, да си поговорим със страничките на буквара за последен път.
„Било по жътва. Мъжът жънел житото. Молел се Божана да оздравее. Изведнъж наблизо избил извор.” / „ Жива вода” / 2) С коя постъпка ще запомните делфина Додо? / Спасил дете от удавяне/ 3) От коя приказка са герои Боян, Деян и Делян?/ „Тримата братя и златната
4) Какво можело да намира звънчето Дзън-дзън? / злато/ Какво пишело в книгата, намерена от него? – Ще отговорите правилно, като подредите думите в правилен ред : Златото е в труда./ думите са разместени, написани на черната дъска/ 5) Игра с букви: а) Ето думичка една – с “в” отпред е инструмент. вила “Р” поставим за момент рила се превръща в планина. Лила С главно “л” е женско име, но кое – отговори ми! б) В къщи тя лежи си кротка. Кротка, а без “р” е ……..? /котка/ в) С “б” в гора раста на прохладните места. С “л” ме готвят и ядат – хайде, сладък им обяд! бук С “ч” съм тежко сечиво, лук но не казвам ви какво. чук Вещ една не съм, а три, те кои са – разбери. Малко ще подскажа тук – всяка свършва в края с “ук”. (Влизат дете-буквар и дете с читанка в ръце.) БУКВАР: Деца, живяхме си задружнов любимия ни първи клас, и взехме всичко, що е нужно, другарството ни бе на власт. Със буквите се запознахме, които носят мъдростта. С тях като птици полетяхме да опознаеме света.
мой приятелю любим. Весело ми е, макар че трябва да се разделим. Ти разкри ми АБеВе-то, тия чудни стъпълца към науката, където мамят нейните слънца. И макар, че ще минавамв клас по-горен, по-висок, никога не ще забравя твоя първия урок.
/ДРАМАТИЗАЦИЯ НА ПРИКАЗКАІ РАЗКАЗВАЧ: Една лястовица и една врана живеели наблизо - били съседки. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде. ЛЯСТОВИЦА: Накъде си се разбързала така, съседке? ВРАНА: Ох, остави се, съседке! Бързам за училището, храна да отнеса на вранчето си. ЛЯСТОВИЦА: Почакай, съседке. Ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче – бърза работа имам, не мога да я оставя. ВРАНА: Ами какво е твоето птиче? Не го знам, по какво ще го позная? ЛЯСТОВИЦА: Не бой се, ще го познаеш. Гледай хубаво, което птиче е най-хубавото, то е моето лястовиче! РАЗКАЗВАЧ: Хвръкнала враната, изгубила се; отишла на училището. Минало така доста време – ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовицата, пита я. ЛЯСТОВИЦА: Е, какво стана съседке? Даде ли храна и на моето лястовиче? ВРАНА: Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа. Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахраних моето вранче и взех да търся най-хубавото птиче, та нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всичките птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна. СЦЕНКА: "На кого е читанката" (Участници - книжка, врабче, лисица и момиченце.) (Книжката пее и танцува.) ЧИТАНКА: Аз съм читанка веселушка. Ваша най-любима дружка. Приказчици зная чудни за петленца ранобудни, за Лисана, за щурчето и за трактора в полето. (Влиза врабчето.)
дървото?
ВРАБЧО: -Защото вече си моя! ЧИТАНКА: - Може и да съм твоя, а може и да не съм. ВРАБЧО: - Как тъй? ЧИТАНКА: - А можеш ли да четеш? ВРАБЧО: - Не мога. ЧИТАНКА: - А можеш ли да пишеш? ВРАБЧО: - Не мога. ЧИТАНКА: - А приказки обичаш ли? ВРАБЧО: - Обичам само просени зърна. ЧИТАНКА: - Тогава не съм твоя книжка. (Обръща се с гръб и продължава да танцува). (Влиза лисицата.)
(Книжката почва да танцува и казва първите думи. Аз съм читанка…) (Влиза момиченце.)
(На вратата се чука. Влизат Ежко и едно момиче.) ДЕТЕ: - Здравей, Ежко! Уж сме на празник, а си нещо сърдит. Защо си тъй намръщен? ЕЖКО: - Ето защо! (Вади от торбата две книги - нова, чиста, и мръсна, скъсана.) ДЕТЕ: - Охо, две книги! Едната сигурно е нова, а другата ечетена най-малко сто пъти! ЕЖКО: - Изглеждаш ми досетливо момиче, пък не позна. И двете книжки са на една възраст, и двете са четени точно по десет пъти. Само че, едната е попаднала в ръцете на възпитани, любезни деца, а другата в ръцете на такива, които не могат да я пазят.
колко ще преживее една книга. Ако я пазим, тя няма да остарее, дори ако е четена от десетки хора. ЕЖКО: - …….. казва истината. Нали сте съгласни с нея,деца? Който не е съгласен, така ще го бодна, че ще има да подскача като при ръченица! ДЕТЕ - Не се гневи, Ежко! Тук всички деца са внимателни. Нали, приятели? ЕЖКО: - А сега искам да ви задам няколко гатанки: "Бяла нива, черно семемежду два баира дреме." Що е то? "Не е дърво, листи има, не е дреха, а е шита." Що е то? "Тридесет сестри все с тънички черти. Станеш ли с тях другар, туй ще ти е ценен дар. С тяхна помощ най-добре ум и разум се бере!" Що е то? ДРУГО ДЕТЕ:Мили Ежко, ние обещаваме, че спазваме правилата за четене, които самата книжка ни подсказа: НЕ ДРАСКАЙТЕ ПО МЕНЕ С ХИМИКАЛ, МОЛИВ И НОКЪТ, ЗАЩОТО ЩЕ МЕ ЗАГРОЗИТЕ! НЕ ПРЕГЪВАЙТЕ ЛИСТИТЕ МИ! НЕ СЛАГАЙТЕ ЛАКТИТЕ СИ ВЪРХУ МЕН, КОГАТО ЧЕТЕТЕ, ЗАЩОТО ЩЕ МЕ ЗАДУШИТЕ!
ТРЯБВА ДА ОТИДА И ПРИ ДРУГИ ДЕЦА! 5) ПОМОГНЕТЕ МИ ДА БЪДА ЧИСТА, ЗДРАВА – ТАКА ЩЕ ВИ БЪДА ПОЛЕЗНА! ЗЛАТНА ЛЮЛКА /Дете, книжка, герои от приказки Косе, Червена шапчица, Пепеляшка, Златното момиче/ ДЕТЕ: Книжке с шарени корици, книжке, чудна хубавице, право ли ми каза мама, че разказваш много сладко за усмихнатото слънце и за всяко малко зрънце?
Аз ще ти разкажа всичките! Ще те хвана за ръчичките и ще тръгнем двете с тебе към горите, върховете! После сънчо ще ни прати чак от своите палати златна люлка и тогаз ще те залюлея аз тъй високо, че самичко ще си уловиш звездичка! ДЕТЕ: Книжко, чакай за минутка, че не съм дори обут, че без палто и обуща мама ме навън не пуща! КНИЖКА: Няма да ти трябват дрешки! Ти на столчето седни и от приказни страни тук ще дойдат мили гости. ДЕТЕ: Как ще дойдат в тази стая, аз дали ще ги позная? ЧЕРВЕНА ШАПЧИЦА: Кой ли не познава мене? Имам шапчица червена, нося кошничка в ръката, но загубих се в гората. КОСЕ БОСЕ: Чик-чирик, чик-чирик, погледни и мен за миг, яйчица в гнездото нося и се казвам………………../ Косе Босе/ ПЕПЕЛЯШКА: Добър ден, и мен виж ти! Аз край топлото огнище в стара, избеляля ризка чистя лещата, ориза сръчно мия всяка чашка и се казвам………………./Пепеляшка/ ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ: Пиленцата храних с каша, тихо да не ги уплаша. Сипвах им зрънца от канче, всяко премених с герданче. Тръгнах с бабата в гората, тя ме потопи в реката. Бяла бях като кокиче, станах…………. /Златното момиче/
УЧИТЕЛ: И тъй като обичате да решавате кръстословици, аз съм ви подготвила една. Ако правилно прочетете буквите водоравно, отвесно, ще прочетете една много специална дума: Б у к в а я б Ъ л к а м и Л с н я Г м А ш и н а м о Р е р о д И н а п Я н а ДЕТЕ: България – страна на красотите, с цвета на бяло и зелено, и червено. Земя, в която мирно слизат дните при всяко българче от песни вдъхновено. България – аз пея! България – аз сричам! Защото я милея, защото я обичам!
Песен: „ Българийо, родино мила” ВСИЧКИ ЗАЕДНО: Всички букви зная, мога да чета. Имам си прозорче светло към света! УЧИТЕЛ: МИЛИ ДЕЦА, ДНЕС ВИЕ ПОКАЗАХТЕ ПРЕД ВАШИТЕ РОДИТЕЛИ, ЧЕ СТЕ ИЗУЧИЛИ НАШАТА АЗБУКА. А ТЯ Е МНОГО СТАРА . НАПИСАНА Е ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 855 ГОДИНА ОТ БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ. ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ Я ДОНЕСЛИ И РАЗПРОСТРАНИЛИ В ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО ПРЕЗ 886 Г .В ДВЕТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ШКОЛИ, СЪЗДАДЕНИ ПО ТОВА ВРЕМЕ – ОХРИДСКАТА И В ПЛИСКА СЕ УЧЕЛИ ХИЛЯДИ ДЕЦА, МЛАДЕЖИ И СВЕЩЕНИЦИ. ХОРАТА, КОИТО ИЗУЧАВАЛИ БЪЛГАРСКОТО ЧЕТМО И ПИСМО ПОЛУЧАВАЛИ ЗВАНИЕТО „КАВАЛАРИЙ”, КОЕТО НА ГРЪЦКИ ОЗНАЧАВАЛО „ГРАМОТЕН ЧОВЕК”. ТЕЗИ ХОРА БИЛИ НА ГОЛЯМА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. ОТ ДНЕС ВИЕ СЪЩО СТЕ ГРАМОТНИ СТЕ ДОСТОЙНИ ДА НОСИТЕ ТОВА ЗВАНИЕ. НЕКА ДНЕШНИЯ ДЕН БЪДЕ САМО ПЪРВОТО СТЪПАЛО ПО ПЪТЯ КЪМ ЗНАНИЕТО И НАУКАТА, ПО КОЙТО ВЕЧЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 154.95 Kb. Сподели с приятели:
|