Приблизителните значения на показателите са изведени при условие, че 

P(t)	exp{-t}	1-t
Q(t)	1-exp{-t}	t
Tcp	1/	–
TB	1/	–
КГ		1-KВ
Кпр		KB
P0(t)	Кг + Кпрехр{-( t}	1-KB(1-e-t)
	Кг{1-exp[-( )t]}	(1-KB)(1-e-t)
Кпр(t)	Кпр{1-exp[-( )t]}	KB(1-e-t)
	Kпр + Кге-( + )t	e-t + KB(1- e-t)
P(t,t0)	Кг.е-t	1 - KB - t
Pн.ф.(t,t0)	[Кг + Кпре-( + )t]e-t	[1-(1- KB)e-t](1-t)

2.7. Избор на показателите на надеждността

Изборът на показателите на надеждността е конкретна задача, чието решение съществено зависи от характера на техническия обект, неговото предназначение, общите изисквания към процеса и резултатите на неговото функциониране.

В зависимост от сложността на разглеждания обект показателите на надеждността се разделят на оперативни и технически. Чрез оперативните показатели е удобно да се характеризира цялата система, тъй като тези показатели характеризират качеството на функциониране на системата от гледна точка на потребителя.

Техническите показатели се използват в по-нататъшните разчети или статистически оценки. Те характеризират качеството на функциониране на отделни устройства, възли, агрегати, които са част от цялата система [29]. Например, един радиолокационен пост (дублирана система), състоящ се от няколко радиолокационни станции е целесъобразно да се характеризира с показателя “коефициент на готовност” (оперативен показател), а всеки от резервните елементи (РЛС) – с разпределенията на средните времена за безотказна работа и възстановяване, или с техните математически очаквания, тъй като именно те позволяват да се извърши разчет на показателя на надеждността на цялата система, отчитайки особеностите на експлоатацията и техническото обслужване.

Изборът на конкретен показател зависи преди всичко от общото предназначение на системата, но влияние оказват също така степента на важност и отговорност на функциите, изпълнявани от системата.

Избирайки показателите на надеждността на даден технически обект следва да се имат предвид следните препоръки:

1. Общият брой на показателите да бъде по възможност минимален.

2. Целесъобразно е да се избягват сложни комплексни показатели, в които влизат различни теглови коефициенти, тъй като те не дават точна и обективна оценка на надеждността.

3. Избраните показатели трябва да имат прост и ясен физически смисъл.

4. Избраните показатели на надеждността трябва да позволяват възможността за провеждана на потвърждаващи (контролни) оценки на етапа проектиране (аналитични разчети или имитационно моделиране).

5. Да позволяват извършване на статистическа (опитна) оценка при провеждане на специални изпитания или по резултатите от експлоатацията.

6. Избраните показатели трябва да позволяват задаване на надеждността в количествена форма.

2.8. Задаване на изисквания към надеждността на обектите

При задаване на изискванията към надеждността трябва да се отчита сложността на обекта, която в [29] е разделена на три нива:

1) система – технически обект, изпълняващ определени самостоятелни функции и характеризиращ се с оперативно-технически показатели на надеждността и ефективността на функциониране;

2) устройство – технически обект, влизащ в състава на системата, изпълняващ частни функционални задачи и характеризиращ се основно с технически показатели на надеждността;

3) елемент – технически обект, съставна част на елементната база на устройството.

Разбира се, тези понятия са относителни (както беше отбелязано в 1.2) и зависят от конкретните условия на работа и вида на оценяваните качества на обектите.

а) задаване на изисквания по надеждност към системите

1. Експертно (директно) задаване на изискванията се основава на общата инженерна интуиция и практическия опит.

2. Задаване на изискванията по прототип – основава се на анализа на съществуващата статистическа информация за вече съществуващи технически обекти, близки с този, който се оценява, по структура, назначение и елементна база.

В този случай изискванията се задават като се отчитат: възможния ръст на надеждността на елементната база, мащаба на обекта в сравнение с прототипа, условията на функциониране и др.

3. Задаване на оптималното ниво на надеждността – възможно е, когато:

- изходният ефект от функциониране на системата е измерим в същите мерни единици, както и разходите по създаването й;

- с висока достоверност са известни изходните данни за надеждността на елементната база;

- напълно са определени структурата и процесите на функциониране на системата.

В този случай изискванията се свеждат до максимизиране на следната целева функция [29]:

F_к (R) = Е_к (R) – C_к (R), (2.65)

където R – показател на надеждността на системата, зависещ от избрания К-ти вариант на структурата на системата S_к и от надеждността на елементите от i-я тип r_i , т.е.

R = R (S_к , r_i, К = 1, …, m, i = 1, …, n),

където m - брой на разглежданите варианти на структурата; n - брой на различните комплектуващи елементи;

Е_к (R) - изходен ефект от функциониране на К-я вариант на системата в измерима количествена стойност при ниво на надеждността R;

C_к (R) - разходи по осигуряване на ниво R на надеждността за К-я вариант на системата.

За всеки К-ти вариант на системата решението се взема след намиране на екстремума на функцията F_к (R) и от условието

, (2.66)

след което се избира този вариант, при който се достига най-голям (по абсолютна стойност) ефект Е_к (R).

Ако изходният ефект на системата е несъизмерим с разходите по създаването й (обекти на отбраната на страната, системи за безопасност на транспорта, системи за безопасност на АЕЦ и др.) задаването на изискванията към надеждността се извършва по първите два способа.

б) задаване на изисквания към надеждността на устройствата

Предполага се, че изискванията към надеждността на устройствата се задават след като са известни изискванията към надеждността на цялата система.

1. Метод на равномерното разпределение

Ако системата се състои от N близки по сложност (по структура и брой на градивните елементи) устройства, то може даден показател на надеждността R (от типа вероятност за безотказна работа, коефициент на оперативна готовност или коефициент на готовност) да се разпредели така:

. (2.67)

2. Метод на пропорционалното разпределение

Ако n_i е броят на елементите в i-то устройство, то

. (2.68)

Ако са известни интензивностите на отказите на елементите j-я тип, то

.

3. Метод на оптималното разпределение

Ако при задаване на надеждността на системата (R) е известна структурата на системата S и методите за повишаване на надеждността на устройствата, т.е. функцията R_i (C_i), където C_i – разходи за осигуряване на надеждността на устройствата, то може да се намери оптималното разпределение на изискванията към надеждността за два случая:

- максимален показател на надеждността на системата при ограничение на сумарните разходи С

(2.69)

- минимални разходи за системата при зададен показател на надеждността R

. (2.70)

И двете задачи се решават като оптимизационни задачи.

в) задаване на изискванията към надеждността на елемента

aко елементът е относително сложно устройство, то може да се използва подхода, описан в Б.

Ако елементът е само технологична единица, то съществуват експертни способи за задаване на изискванията към надеждността му.

2.9. Влияние на различните фактори върху показателите на надеждността

В процеса на производство и експлоатация на радиоелектронната апаратура действат множество различни дестабилизиращи фактори, снижаващи надеждността в една или друга степен.

Всички фактори се разделят на две основни групи: обективни и субективни. Класификацията им по групи е показана на фиг. 2.3 и 2.4 съответно. Обективните дестабилизиращи фактори се разделят на експлоатационни, климатични и биологични. Към субективните фактори се отнасят субективни грешки при разработване, производство и експлоатация.

2.9.1. Обективни дестабилизиращи фактори

На фиг. 2.3 са показани основните обективни дестабилизиращи фактори. Тази класификация може да бъде допълнена с други, все още слабо изследвани фактори.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

Това е един от основните дестабилизиращи фактори, определящ надеждността на РЕА през всички етапи от живота й.

На фиг. 2.2 е показана зависимостта на интензивността на отказите от времето. Технологичните и конструктивни недостатъци преди всичко се проявяват в първия период, следствие на което интензивността на отказите е няколко пъти по-висока от стойността си в нормалния период на експлоатация (например при електровакуумните прибори тя е 5  6 пъти по-висока). До 60 % от всички откази при кондензаторите са в този период на експлоатация.

Продължителността на този период обикновено е от 1  15 % от продължителността на нормалната експлоатация. РЕА с отговорни задачи се подлага на предварителна тренировка преди да постъпи в потребителя, така че ненадеждните елементи и възли да бъдат своевременно отстранени. Това, разбира се, е свързано с разход на определен ресурс на РЕА и други загуби.

Периодът на нормална експлоатация се характеризира с относително постоянна стойност на интензивността на отказите. През този период се приема, че разпределенията на параметрите на надеждността са подчинени на експоненциален закон.


Фиг. 2.3
През третия период на експлоатация нараства интензивността на отказите поради необратими изменения на параметрите и характеристиките на елементите следствие процесите стареене и износване. Приема се, че разпределенията на параметрите на надеждността са подчинени на нормалния закон.

Причина за стареенето са сложни физико-химични процеси, протичащи в елементите през целия срок на експлоатация. Те може да бъдат: структурни промени в диелектриците и проводниците, окисляване и повърхността на контакти и проводници, нарушаване на херметизацията на елементите и др. Структурните изменения се заключават в това, че в проводящия слой на резисторите се получава кристализация, която променя величината на съпротивлението. Поглъщането на газове и водни пари от окръжаващата среда е причина за изменение на механичните и електрически свойства на пластмасите, каучука и др.

Скоростта на стареене и износване зависи от режимите на работа и интензивността на въздействие на други фактори. Скоростта на стареене приблизително може да се оцени по следната формула [10]:

, (2.71)

където V_ст – коефициент на скоростта на стареене;

Т - абсолютната температура на елемента;

, b, n – константи, определяни експериментално.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ РЕЖИМИ НА РАБОТА

Измененията на електрическите режими на работа оказват съществено влияние върху дълговечността и стабилността на характеристиките на елементите, а следователно, и върху надеждността на целия обект.

Влиянието на електрическите режими на работа на елементите върху надеждността им се отчита чрез коефициент на натоварване К_н, чиято същност е разгледана в параграф 2.6.

Колкото е по-ниска стойността на коефициента К_н, толкова по-надеждна ще е работата на елемента. Снижаването на стойностите на К_н води до нарастване на габаритите и теглото на РЕА, стойността на елементите и на цялата система.

МЕХАНИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

Механичните натоварвания се предизвикват от удари и вибрации с определена честота и амплитуда.

Механичните натоварвания разрушават или нарушават спойките, крепежните детайли, електровакуумните лампи, регулировките и др.

Удар. Това е моментно прилагане към обекта на външна сила в продължение на мили- или микросекунди. Претоварването, възникващо при удара може да се изчисли така:

_уд = V/2gS, (2.72)

където V – скорост на обекта в момента на удара в [m/s];

S – преместването на обекта от удара, или сумарната големина на остатъчната деформация [m];

g = 9.81 m/s²

Вибрация. Това са продължителни знакопроменливи движения, предизвикани от сили, възникващи при възвратно-постъпателно или въртеливо движение на обекта. Претоварването при вибрациите е:

, (2.73)

където S - амплитуда на преместването, [mm];

F_в - честота на вибрациите [Hz].

Механичните натоварвания оказват непосредствено влияние върху стареенето. Количествено интензивността на отказите при механични натоварвания се увеличава с един-два порядъка.

При конструиране на изделия, които работят непрекъснато в условията на вибрации или са подложени на продължително или периодично транспортиране преди използване по предназначение е необходимо да се пресметне вибронадеждността, т.е. вероятността за безотказна работа в условия на вибрации.

Ако изделието съдържа m различни градивни елементи, като броят на елементите от всеки тип е h_j, известна е интензивността на отказите при конкретните експлоатационни условия

, (2.74)

където _i (i = 1  n) – коефициент, характеризиращ влиянието на i-я дестабилизиращ фактор;

и елементите са разположени равномерно върху шасито на изделието (за правоъгълна координатна система), то вибронадеждността може да се оцени по следната формула:

, (2.75)

където S e площта на шасито;

n – брой на влияещите хармонични;

q_i – амплитуда на възбудената i-та хармонична, в точката на закрепване на елемента;

_i – честота на i-та хармонична.

Двойният интеграл може да се реши с числени методи.

В практическата работа се използва табличен начин за изчисляване на вибронадеждността, като вибрациите се отчитат чрез коефициента ₁, а ударните претоварвания – с коефициента ₂. В табл. 2.5 са показани стойностите на тези коефициенти при различни условия на експлоатация на обектите.

Таблица 2.5

Условия на експлоатация	1	2	Сумарно действие
Лабораторни	1,00	1,00	1,00
Стационарни	1,04	1,03	1,07
Корабни	1,30	1,05	1,37
Автомобилни	1,35	1,08	1,46
Полеви	1,38	1,09	1,50
Железопътни	1,40	1,10	1,54
Самолетни	1,46	1,13	1,65

Опитът от експлоатация на техническите устройства показва, че практически най-опасни са вибрациите с честоти [15  150]Hz и [175  500]Hz.

При първия диапазон от честоти настъпват резонансни явления в конструкцията, а при втория – в електровакуумните прибори.
ТЕМПЕРАТУРА НА СРЕДАТА

РЕА се експлоатира в различни температурни условия. Влиянието на този дестабилизиращ фактор е толкова по-голямо, колкото са по-големи скоростта и честотата на изменение на температурата. Трябва да се има предвид, че върху надеждността оказва влияние не температурата на околната среда, а температурата непосредствено около градивния елемент. Тези две температури (при условие, че РЕА работи) почти никога не съвпадат. Опитно е установено, че средната температура на елементите е с около 20С по-висока от температурата на околната среда. Повишаването на температурата на елементите води до това, че реалната стойност на коефициента на натоварване е по-висока от разчетената, т.е. изменя се електрическия режим на работата им. Особено чувствителни са активните полупроводникови елементи. Например, за селеновите изправители гарантираното време за живот Т_гж [12] при температура 40С е 10⁵ часа, а при температура 100С – само 100 часа. В табл. 2.6 са дадени интензивностите на откази на основните градивни елементи в зависимост от коефициента на натоварване при три стойности на температурата на повърхността, а в последната графа – максимално допустимата температура на околната среда, при която се препоръчва използването на градивния елемент. Над тази стойност процесите на износване и стареене протичат много бързо.

Таблица 2.6

Градивни елементи	 . 10-6 1/h						Максимално допустима tС
	Кн = 1			Кн = 0,5
	30С	50С	70С	30С	50С	70С

Резистори обикновени	0,5	0,9	1,4	0,2	0,3	0,4	60
Резистори жични	1,3	1,9	3	0,17	0,3	0,42	50
Кондензатори обикновени	1,7	2	2,5	0,15	0,21	0,36	60
Кондензатори електролитни	3	7,2	14	1,2	2,8	7	40
Транзистори маломощни	3,9	6,6	9	1,1	1,4	1,7	40
Транзистори мощни	6,5	11,5	1,5	1,9	2,2	2,8	30
Диоди	6,6	24	45	1,4	2,3	4,2	60
Варикапи	11	40	75	2,25	3,8	7	60
ХИС	2	3	4	0,8	1	1,5	60
МИС	0,5	1	1,5	0,17	0,4	1	60
Релета	0,45	1	3	0,2	0,3	0,6	80
Трансформатори мощни	4,8	15,6	42	0,6	0,9	1,8	80
Трансформатори импулсни	0,8	2,6	7	0,1	0,15	0,3	80
Трансформатори ВЧ	3,2	10,4	28	0,4	0,6	1,2	80
Дросели	1,6	6,2	14	0,2	0,3	0,6	80
Бобини	0,8	2,6	7	0,1	0,15	0,3	80

Аналитичните зависимости за изчисляване на реалната интензивност на отказите за някои градивни елементи са систематизирани в табл. 2.7 [13].

Таблица 2.7

Градивен елемент	Пояснения	он =
Приемо-усилвателни лампи	n – число, зависещо от типа на лампата (n = 1  5); - работна температура, С
Тиратрони	Кt – число, зависещо от типа на тиратрона (Кt = 0,01  1,0)
Резистори	-	0[1+0,02(t-20C)]
Кондензатори	n – число, зависещо от типа на кондензатора (n = 4  10)
Полупроводникови елементи	- работна температура в градуси по Келвин; Рраз – разсейваната мощност	он.10-5 = 4,445.10-4
Релета	- интензивност на отказите при една комутация;
	N/t – честота на включване;
	n – брой включвания за средно вре-ме p, през което релето е под напрежение
	Нг – гарантиран брой включвания

Особено силно влияние върху показателите на надеждността оказват скоростта и честотата на изменение на температурата. Голямата скорост или честите температурни промени водят до появата на знакопроменливи механични усилия в градивните елементи и другите материали. Отслабват механичните връзки, появяват се пукнатини, разхерметизирване на елементите и др. При авиационната РЕА температурните разлики може да достигнат до 80С със скорост на изменение до 50С в минута. За бордовото радиоелектронно оборудване на зенитните управляеми ракети тези стойности са още по-високи.

Ниските температури оказват вредно въздействие върху пластмасовите и гумени изделия, които се напукват и губят своите изолационни свойства.

Обикновено конструкторите в своята работа се ръководят от следните препоръки за намаляване влиянието на температурата:

- особено чувствителни са полупроводниковите елементи, интегралните схеми, трансформатори и дросели; не е желателно да се използва коефициент К_н > 0,5 за който и да е тип градивен елемент;

- ако е невъзможно да се намали средната температура в обекта под + 50С (чрез подбиране на разновидностите елементи), трябва да се вземат ефикасни мерки за принудително охлаждане.

При експлоатация на обектите е необходимо стриктно да се спазват изискванията в инструкциите за обслужване на радиоелектронната апаратура, гумените и пластмасови изделия.
ВЛАЖНОСТ, ВАЛЕЖИ И ПОНИЖЕНО НАЛЯГАНЕ

Влажността и атмосферното налягане оказват силно влияние върху надеждността на обектите. За съжаление няма точни данни за това влияние върху различните градивни елементи. Влиянието на влажността се отчита чрез коефициента ₃, чиито стойности са дадени в табл. 2.8, а на атмосферното налягане – чрез коефициента ₄ (табл. 2.9).

Таблица 2.8

Влажност, [%]	Околна температура, [С]	3
60  70	20  40	1,0
90  98	20  25	2,0
90  98	30  40	2,5

Таблица 2.9

Височина, [km]	4	Височина, [km]	4
0  1	1,00	8  10	1,25
1  2	1,05	10  15	1,30
2  3	1,10	15  20	1,35
3  5	1,14	20  25	1,38
5  6	1,16	25  30	1,40
6  8	1,20	30  40	1,45

Влажността на въздуха е прието да се оценява като относителна влажност, която представлява отношение на реално съдържащата се в единица обем въздух влага и максимално възможното й съдържание при дадена температура. Измерва се в проценти. За нормално се счита относителна влажност 60  65 %. При стойност над 80 % въздухът се приема за влажен.

Влагата и валежите въздействат на РЕА по следните начини:

- поглъщане на водните молекули, намиращи се във въздуха;

- кондензиране на вода върху РЕА;

- намокряне от дъжд, сняг и др.;

- потапяне във вода.

Поглъщайки влага, диелектриците снижават своето относително повърхностно и обемно съпротивление, което изменя коефициента на натоварване и надеждността. Определящ фактор при снижаването на надеждността не е количеството погълната влага, а нейното разпределение в материала (зависи от физико-химическата структура). Ефектът от въздействието на влагата се увеличава при дефектна повърхност на материалите.

В табл. 2.10 са показани данни за изменение на повърхностното _s и обемното _v съпротивление на диелектриците при различна влажност.

Таблица 2.10

Материал	v []		s []
	30 %	100 %	0 %	98 %
Слюда	1,05 . 1010	1,1 . 107	2,0 . 1014	5,0 . 109
Стъкло	-	-	3,0 . 1013	5,0 . 108
Полистирол	-	-	5,0 . 1017	2,8 . 1015
Полихлорвинил	-	-	1,3 . 1015	4,2 . 1014
Аминопласт	-	-	2,1 . 1014	3,8 . 1013
Полиуретан	-	-	5,0 . 1016	7,0 . 1014
Полихлорвинил	-	-	6,6 . 1014	3,0 . 1014

При денонощните изменения на температурата се получава частична кондензация на влага в РЕА, която не само намалява изолационните свойства, но и увеличава загубите на енергия във вълноводите, снижава чувствителността на приемните устройства и стабилността на честотата на хетеродините, намалява к.п.д. на предавателите, окислява контактите и води до корозия на металните части. При замръзване на влагата се увеличават пукнатините в материалите, обледеняват се антени и вълноводи и се влошава качеството на функциониране на комутационната апаратура.

Пониженото атмосферно налягане оказва двойно действие върху РЕА: непосредствено изменя електрическите характеристики и косвено влошава охлаждането на апаратурата. При понижено атмосферно налягане лесно възниква разряд между проводниците, намиращи се под високо напрежение. Например, при изменение на височината от 1000 m на 1600 m над морското равнище стойността на пробивното напрежение на въздуха намалява четири пъти.
РАДИАЦИЯ

Радиацията може да бъде естествена и изкуствена. Източници на естествена радиация са: Слънцето, космическото излъчване, разпада на естествените радиоактивни елементи и др. За комуникационната апаратура като източник на естествена радиация може да се приеме слънцето, особено неговото топлинно и ултравиолетово излъчване. Естественият радиоактивен фон на Земята не оказва въздействие върху РЕА.

Топлинното излъчване влошава условията за охлаждане на апаратурата и способства към частично или общо прегряване. Въздействието на ултравиолетовото излъчване води до активизиране на физико-химическите стареещи процеси и се ускорява окисляването (разрушават се лаковите покрития и се увеличава корозията на металите).

Изкуствената радиация се създава при ядрени и термоядрени взривове, от атомните реактори и други подобни устройства и обекти. Нивата на изкуствената радиация може да достигнат много високи стойности, превишаващи многократно тези на естествената радиация. Степента на въздействие върху РЕА зависи от вида на радиацията и условията на въздействие. Най-голямо влияние радиацията оказва върху елементи, използващи органични и полупроводникови материали. При облъчване на елементите бързи неутрони се нарушава структурата на материала, повишава се температурата му и се образуват примеси от други елементи. Облъчването с електрони и протони практически не оказва влияние на структурата на веществата, но предизвиква йонизация.

ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА

Върху надеждността на РЕА забележимо влияние оказва замърсеността на въздуха с механични и химични примеси. Прахта във въздуха представлява смес от различни частици, чиито източници са растителни и животински организми, почвата, димът от промишлените предприятия и др.

Тя лесно прониква в нехерметизирана РЕА и влошава повърхностното съпротивление, увеличава износа на триещите се повърхности и контакти. Попаднала върху печатни платки, които не са защитени (изолирани) прахта може да образува токопроводящи пътечки. Прахта в РЕА съвместно с влагата и високата температура образуват благоприятна среда за развитие на биологическите дестабилизиращи фактори (микроорганизмите).

Вредно влияние върху качеството на РЕА оказват химическите примеси във въздуха, които се изхвърлят от промишлеността (соли, окиси, киселини и др.). Степента на влияние на тези вещества значително нараства при повишена влажност. Същото действие (дори по-силно) има солта и соления влажен морски въздух (мъглите). Ускорява се процесът на стареене и корозиране на елементите. Най-добрата защита от тези фактори е изпълнение на обща или частична херметизация на РЕА, използване на въздушни филтри при принудително охлаждане на апаратурата.

БИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ

Биологичните дестабилизиращи фактори включват въздействието на различни гъбни образувания, гризачи, насекоми и др.

Гъбните образувания възникват при наличие на висока влажност и температура (25  35С) обикновено върху детайли от органични материали или върху натрупана прах в пукнатини, цепнатини и др. Плесените не могат да се развиват при температура по-ниска от 7С. Те снижават повърхностното съпротивление на изолаторите, образуват токопроводящи пътечки, разрушават металните и неметални детайли следствие на отделящите се киселини.

Насекомите и гризачите разрушават изолацията на кабелите, предизвикват къси съединения, повреждат дървените и пластмасови изделия. По опитни данни около 0,5 % от отказите се дължат на действието на биологичните фактори.

2.9.2. Субективни дестабилизиращи фактори

Действието на субективните фактори върху надеждността на апаратурата започва още при разработването и производството й и продължава при експлоатацията й.

Фиг. 2.4

При разработването на РЕА конструкторите се ръководят от препоръките за намаляване на действието на обективните фактори, за оптимални топлинни режими на работа и електрическо натоварване на елементите. Необходимо е да се решават оптимизационни задачи между показателите на надеждността и ефективността на функциониране и стойност, обем, тегло и др.

При производството на РЕА голямо влияние върху надеждността оказва правилността на технологията и нейното спазване, степента на автоматизация и контрола на качеството на работата. Дисциплината и културата на производство оказват съществено влияние върху надеждността на произвежданите изделия.

При експлоатацията на РЕА в някои случаи влиянието на обслужващия персонал е много по-голямо от действието на всички останали фактори. По американски данни до 30 % от отказите са резултат на недостатъчната квалификация на обслужващия персонал. Под термина “квалификация на обслужващия персонал” се разбира степента на подготовка на персонала, която определя знанието на устройството и предназначението на обекта, условията и правилата за експлоатацията му, умението да се поддържа в изправно състояние, да се прогнозират и отстраняват отказите, правилно да се организира работата на обекта по предназначение.

Недостатъчната квалификация може до определена степен да бъде компенсирана чрез повишаване на автоматизацията на контрола на функциониране и търсене на неизправности, намаляване на броя на регулировките и настройките, въвеждане на адаптивни системи за контрол, диагностика и техническо обслужване. Въпреки това, на въпроса за подготовката на обслужващия персонал трябва да се отделя първостепенно внимание, особено при експлоатацията на сложни радиоелектронни системи, каквито са зенитните ракетни комплекси.

Строгото съблюдаване на правилата за техническа експлоатация са необходимо условие за поддържане на РЕА в изправно състояние. Тези правила регламентират условията на експлоатация и действията на обслужващия персонал по осигуряване на правилната експлоатация на дадена РЕА. Ефективността на системата за техническо обслужване (СТО) предопределя надеждността и ефективността на функциониране на РЕА. СТО организира мероприятия по осигуряване на възможно най-висок коефициент на готовност на сложните радиоелектронни системи при конкретни дадени условия на експлоатация.

Трябва да се знае, че в процеса на експлоатация върху РЕА в една или друга степен действат всички фактори. Обслужващият персонал трябва да отчита това обстоятелство и да предвижда ефективни мерки за намаляване на действието на дестабилизиращите фактори.

Табл. 2.11 дава обща представа за влиянието на различните обективни фактори върху надеждността на РЕА.

Таблица 2.11

Обективни фактори	Откази [%]
Удари и вибрации	29
Ниска температура	24
Висока температура	21
Влажност	14
Атмосферно налягане	4
Ускорение	3
Морски пръски	2
Разни	3

Данните в тази таблица са от експлоатационен опит на РЕА в различни условия. Те може да бъдат допълнени и прецизирани при събиране на достатъчен статистически материал за поведението на устройствата и РЕА при експлоатацията им.

Каталог: teachers -> storage
teachers -> Intermediate
teachers -> Примерно годишно разпределение на учебното съдържание по музика за клас
teachers -> Приложение на методите на изкуствения интелект при проектиране, планиране, производство и управление
storage -> Конспект по бойно приложни техники /джу-джуцу/ Терминология Будо " пътят на бойните изкуства "
storage -> Задача по тема, възложена от преподавателя 50 Оценка от положен писмен семестриален изпит по дисциплината проверка на теоретичните знания на студента, по конспекта 50 %
storage -> Конспект праисторическо изкуство палеолит, неолит, бронзова и желязна епоха в Европа
storage -> Или: Джансън, Х., Джансън, А. История на изкуството. Т. I-X, София: Елементи, 2008
storage -> Втора количествени показатели на надеждността на комуникационната апаратура