Приключенията на инспектор Панчо Христов
Изтегляне 57 Kb.
|
|
приключенията на инспектор Панчо Христов случай 105 РЕКВИЕМ Силви Тодоров - Значи подозирате убийство, а нямате труп! – инспектор Панчо Христов, приятно закръглен мъж с лице като поничка, оредяващ пясъчно рус перчем и пръсти на които би завидял всеки уважаващ себе си кебапчия, погледна изпод вежди диригента на филхармонията. Знаеше ги той диригентите на филхармонии! Дай им на тях фуги и токати, дай им да махат с пръчки така, все едно искат да ти бръкнат в окото и да правят изкуство. Инспектор Панчо Христов нямаше нищо против изкуството. Дори напротив! Ценеше го и го уважаваше почти колкото наказателния кодекс. Самият той като ученик беше играл крал Лир в десети клас и както му казваха по-късно всички, бе оставил у тях спомен за цял живот. Но убийството е друга работа. Сериозна! - И защо мислите, че става дума за убийство? – попита инспекторът и когато диригента бръкна в джоба си отстъпи назад. Току виж извадил палката си и започнал да маха. Знаеш ли ги на какво са способни диригентите на филхармонии в днешно време? Оказа се, че няма никакви палки. Диригентът измъкна от джоба си голяма синя кърпа, която бе виждала и по-добри времена, изтри потното си чело и каза: - Ами преценете сам! Първата цигулка, световно известният Алекс Близнашки е изчезнал вчера след репетицията. Свирихме „Реквием”, а Алекс се представи блестящо! Но никой не го е виждал след това, а в гримьорната му е отрита локва кръв, както и окървавен нож. От онези, с който се извършват убийства. Най-зловещите! Инспектор Панчо Христов затвори очи и усети как се олюлява. Искаше му се да запали цигара, но знаеше, че е забранено да се пуши в закрити помещения, а филхармонията без съмнение беше такава и което е по-лошото, беше обещал на жена си Лалка да откаже цигарите, за да спомогне на семейния бюджет и най-вече да укрепи здравето си. А тя, Лалка, щеше да разбере ако е запалил цигара, дори да се беше скрили в най-тайното скривалище за пушене на цигари. В това отношение, да разбира какви ги е вършил Панчо през деня, Лалка беше по-добър инспектор дори и от него. Затова Панчо Христов тежко въздъхна и се приготви за най-лошото – изчезнал цигулар и липса на цигари. Вяно, когато тръгваше за филхармония, колегите го предупредиха, че го очаква заплетен случай, но дори и в най-страшните си фантазии не си беше представял, че ще налети на диригент, който освен палки размахва и ножове, при това такива, с които според него е извършено убийство. - Най-странното от всичко е – продължи диригентът, без да забелязва силните емоции, които беше предизвикал у събеседника си, - че никой не е виждал първата цигулка да напуска сградата. Изходът е само един, а портиерът се кълне, че Алекс не е минавал покрай него. Нямало начин да не го забележи, твърди портиерът, защото той, портиерът винаги се здрависвал с първата цигулка след края на репетицията. Искал лично да стисне мазолестата длан, която е държала лъка в поредното майсторско изпълнение. Дори специално си миел преди това ръцете. Но за негово най-голямо съжаление, тази вечер не успял да го направи, което го хвърлило в дълбоко униние. - Логично е! – Панчо се осмели полека да отвори първо дясното, след това и лявото си око. – Ако първата ви цигулка е била убита в гримьорната си, за което според вас свидетелстват намерените нож и локва с кръв, няма как да е напуснал сградата. Доколкото ми е известно, мъртвите не могат да ходят! - Но къде тогава е трупът? – диригентът яростно завъртя глава, сякаш очакваше всеки момент в стаята да влязат поне няколко трупа и искаше да е готов да ги посрещне. – Претърсихме цялата сграда и намерихме нищо! Направихме го, както се казва по ноти – от горе на долу и от долу на горе, но без резултат! Дори пробвахме в минорни и мажорни гами да минаваме по стълбите, но освен една скъсана партитура на Равел в ре мажор, не открихме нищо! Къде тогава е Алекс?! Сега беше ред на инспектор Панчо да извади носна кърпа – бяла с кафяви, пресичащи се на квадрати линии и да изтрие челото си. Имаше чувството, че по лицето му има залепнал поне един бемол, а нищо чудно е косата му да се бяха заплели и няколко мажора, каквото и да значеше това. - Разкажете ми всичко от начало! – уморено помоли той и седна на близкия стол, който изскърца под изнуреното му тяло. – И моля ви, без музикални термини! От тях ми се завива свят! Особено на празен стомах. - Не сте ли яли? – диригентът бръкна в бездънния си джоб си и този път извади от там пликче със солети. – Бих предпочел да можех да ви предложа пържола или поне малко супа, но за жалост разполагам само с това. Дали има навика да носи в джобовете си пържоли и супа диригентът не уточни, а инспектор Панчо не попита и доволен загриза предложените му солети. Беше гладен, а и донякъде приличаха на цигари. - Тъкмо бяхме приключили с едно соло на… ох, моля да ме извините! Та тъкмо бяхме приключили с една частот произведението, когато втория фагот обвини седящия до него цуктромбон, че го е непрекъснато го ръга с лакът. Това разстрои цуктромбона, който каза, че не може да свири повече в тази компания, поне докато не му се извинят, но фаготът държеше на своето и репетицията се разтури. Всички започнаха да си тръгват, като изключим третия контрабасист, който обяви, че ще остане да репетира самостоятелно, защото наскоро се е сгодил за втората цигулка и трябва да изкарва повече за насъщния, защото тя не искала да се жени за бедняк или поне за човек, който не знае как да подсигури половинката си. Арфистката… -Давайте по същество – размаха като диригентска палка една солета инспектор Панчо, силно се изчерви и бързо я пъхна в устата си. – Какво направи изчезналия Алекс? - Излезе заедно с останалите! Видях го с очите си как минава през вратата с горди вдигната глава, както би минала всяла първа цигулка през една репетиционна врата след като е свирила изумително. Първата цигулка има предвид, не вратата – поясни диригентът. – След което предполагам се е прибрал в гримьорната си, след което никой повече не го е виждал. - Някой да го мрази? Имаше ли врагове този Алекс? Нали разбирате, хора които не го харесват много. И са готови да го ръгнат с нож в гърба, докато си пудри носа в гримьорната! - Да го ръгнат? С нож? В гърба? – диригентът изглеждаше така сякаш току що е видял как Бетховен пие трета ракия. – Ама недейте така! Никой не мразеше Алекс Близнашки! Когато той започваше да свири, дори дяволите се усмихваха се заслушват! Инспектор Панчо никога не беше виждал дяволи, камо ли усмихнати, но реши да остави това за друг път. - Ами цуктромбона? Оня дето блъскал хората с лакти? Категорично не! Освен това обвиненията за лактите така и останаха недоказани. Добре, добре – инспектор Панчо стана, хвърли опаковката от солетите на земята, изчерви се отново, наведе се, вдигна я и каза – Искам да видя тия двама музиканти дето са се скарали на репетицията. Както и портиера. Останалите от оркестъра също. Това се оказа грешка! При това от големите! От онези, след които те боли глава, искаш да отидеш някъде и да си скубеш косите на спокойстие. Инспектор Панчо Христов никога не беше попадал сред музиканти и се зарече никога повече да не попада. Не че имаше нещо против музикантите, дори напротив, но след няколко срещи реши, че иска да ги слушат как свирят и никога как говорят. Всички те повтаряха за диези и бемоли, тоналности, ладове, увертюри и нещо което му се счу като „стакато”, бяха с дълги рошави коси или напълно плешиви и до един размахваха ръце сякаш искат да ударят някой по носа. Въпреки това инспектор Панчо изслуша всички, дори и портиера и като отся настрана цялата плява от ноти, ключове и петолиния, стигна до следното – цуктромбонистът и фаготът се бяха сдобрили след спречкването си и го бяха направили толкова усърдно, че си бяха тръгнали подпирайки се един на друг пеейки непристойни, камо ли пък за филхармонията, песни. Втората, третата и още няколко цигулки си тръгнали заедно, отишли на бар и там изпили токова бири, че ако можел да ги види Паганини само би поклатил замислено глава. Третият контрабасист останал да свири, но му се счупило едно от ключетата и му се наложило да занесе контрабаса си на ремонт, който за щастие бил поправен на време. Двама флейтисти чули някакви подозрителни шумове, но като излезли в коридора, видели само арфистаката, която се опитвала да пренесе калъфа си за арфа, като непрекъснато го удряла в стените. Самата арфитска се оказа последната видяла жив първата цигулка, която излязла на вратата на гримьорната си и попитала дали ще престане с този шум или да си купи тапи за уши. Огледа и мястото на престъплението – малка схлупена стаичка с много лампи, огледала и прашясали плакати по стените, която трудно можеше да си представи като гримьорна на някоя цигулка, камо ли пък първа. На земята наистина имаше петно, което подозрително приличаше на кръв и дълъг кухненски нож изцапан чак до дръжката със същия цвят, с който беше петното. След това Панчо Христов реши да отиде до счетоводството. Искаше да поразпита какви пари изкарват музикантите, имат ли странични доходи и въобще как е фа-тата и ла-тата се превръщат във финикийски знаци. Инспектор Панчо Христо много добре знаеше, че когато става дума за убийство, особено такова извършено с дълъг крив нож, обикновено става дума за пари или жена, за жена или пари или за двете едновременно. От счетоводството на филхармонията разбра, че като изключим първата цигулка, вероятно убита и диригента, останалите музиканти не могат да се похвалят с кой знае какви доходи, но за сметка на това имали своето изкуство. Панчо Христов опонира, че изкуството не може да се яде, дори когато си много гладен, но получи в отговор само презрителен поглед, сумтене и клатене на глави. В този момент телефонът му иззвъня. Обаждаха му се от първо РПУ, за да го уведомят, че близо до Орлов мост, в храсталаците на Борисовата градина е намерено тялото на мъж, прободен в гърба, който е идентифициран като Алекс Близнашки, първа цигулка от Софийската филхармония. По трупа нямало никакви други наранявания, но крайниците на тялото били странно извити в почти ембрионална поза. Докато слушаше доклада на дежурния, в стаята връхлетя диригентът, който плачеше, скубеше си косите, така както само един диригент може да си ги скубе, тръшна се на един стол и започна да ломоти. В крайна сметка се разбра, че и той е научил за намерения труп и не се знаеше кого оплаква повече – първата цигулка или проваления концерт на Реквиема, който сега щеше да му се наложи да репетират отначало. - Но как? Как тялото му се е отзовало в Борисовата градина? – не спираше да повтаря диригентът, докато късаше от скалпа си кичур след кичур. - Нали никой не го е видял да напуска сградата? – диригентът остави косата си и се насочи към ушите, подхвана ги и ги опъна като ластик. – И не е само това! Сега втората цигулка ще стане първа, а тя не знае как точно да изпълни солото защото в увертюрата към него има няколко дисхармонични лада, които… Тук инспектор Панчо Христов решително хвана диригента за ръка, накара го да стане и заяви с тон по-твърд от си бемол: - Няма нужда повече да се терзаете! Случаят е разрешен! Заведете ме при третият контрабасист! Завариха контрабасиста в барчето на филхармонията, втренчен в един тапет на лилави лалета, над полупразна бутилка с гроздова ракия. Без да обръща внимание на измъченият му поглед, Панчо Христов го хвана за рамото, завъртя го към себе си и каза: - Знам защо сте убили Алекс Близнашки! Но това се е оказало недостатъчно, нали? Контрабасистът отвори уста, затвори я, след което я отвори отново. - Тя не иска да се омъжи за мен! – сподавено каза той и по бузите му се стекоха сълзи, който кой знае как нарисуваха ключа фа. – Дори след всичко, което направих за нея! - Затова сте убили първата цигулка, нали? Контрабасистът кимна. - Затова! Ама чакайте! – диригентът беше толкова потресен, че за момент дори забрави да си скубе косите. – Как така? Кой кого е убил? И защо? Всичко е съвсем просто – отговори инспектор Панчо Христов. – Третият контрабасист, който виждаме тук да дави мъката си в съмнителна ракия, е искал да се ожени за втората цигулка. Самата тя обаче не е била съгласна, защото двамата не са имали достатъчно пари. Тогава контрабасистът е решил да убие първата цигулка и така втората цигулка, тоест приятелката му, да заеме мястото на първата цигулка и съответно да получава неговата заплата, която както проверих в счетоводството ви е значително по-голяма. Затова след репетицията третият контрабасист се е направил, че остава да свири, изчакал другите да си тръгнат, отишъл е в гримьорната на Алекс Близнашки и го е намушкал в гърба. Но както разбираме сега, това не е помогнало особено и сватба няма да има. Каза ми, че след като е станала първа цигулка, никога няма да вземе за съпруг някакъв си трети контрабасист, който дори не се вижда от залата – мъжът се облегна на рамото на Панчо Христов и се разплака. – Не се съгласи дори когато я уверих, че ще седя на по-високо! Но аз пак не разбирам – обади се диригентът. – Ако той е убил първата цигулка в гримьорната му, как така трупът се е оказал в храстите на Борисовата градина? Още повече, че никой не е виждал Алекс да излиза, а портиерът… Знам всичко за портиера – вдигна ръка Панчо Христов. – Но не трябва да забравяме, че същата вечер третият контрабасист е носил контрабаса си на поправка. С тази подробност, че в калъфа не е имало контрабас! Там е бил трупът на убития Алекс. Затова тялото е намерено с извити крайници. По калъфа на инструмента! Докато гледаше отдалечаващите се сини светлини на полицейската кола, която откарваше третият контрабасист, инспектор Панчо Христов уморено завъртя глава и си помисли, че макар да не прави разлика между ре бемол и фа диез, винаги може да открие един убиец, дори когато се е скрил зад нещо толкова голямо, колкото е един контрабас. Изтегляне 57 Kb. Сподели с приятели:
|