Проблемът за насилието в социалното обкръжение на подрастващите

Социални дейности

Курсова работа

Теоретична част

Тема :

Проблемът за насилието в социалното обкръжение на подрастващите
Изготвил : Мирослав Мочурски Преподавател :
фак. номер- 67 554 проф. д-р Бончо Господинов

София 2021

Насилието е основен проблем в обществото ни от самото му начало. То съществува на всяко едно ниво и оказва негативно влияние върху жертвите му в краткосрочен, както и дългосрочен план. Особено при подрастващите, жертви на насилие, то може да е основен фактор, както и проблем в цялостното развитие на индивида като личност напред в бъдещето. Според Вилфредо Парето насилието е естественият климат на социалния живот. Без него не бихме могли да разберем много неща в човешките взаимоотношения. Човек е един недовършен опит. Затова, според Артър Кьослер, няма прогрес, без задоволяване на стремежа към неповторимост. В малки дози агресивността е стимулатор, в големи – тя е отрова. За насилие в най-общ план се смята всяко едно действие, причиняващо вреда на човешко същество или животно. Което значи, че не се опира само до физическата агресия, а до агресията на всяко едно ниво. Т. е вербалната агресия и тормоз също са насилие. В България например, МВР описва насилието като антихуманен акт и го осъжда като престъпление. Голям проблем с насилието е, че не може да се направи единен цялостен профил на насилника. Той може да е абсолютно всеки. Богат или беден, с ниско или високо образование, млад или стар, женен или неженен..

Подрастващите всеки ден са изложени на потенциално насилие в средите, които посещават. Това са най-вече учебните заведения, които те трябва задължително да посещават и това да са жертви на тормоз в тях, ги превръща в много неприятно място. Затова е важно да си отговорим на въпросите : Какво предизвиква насилие ? Какво може да накара непълнолетно дете всъщност то самото да бъде причинителят на насилие? Как може самото дете да се справи с това, как може да бъде подкрепено. Ние, като общество въобще, как можем да се борим с насилието над подрастващите? Как да разпознаваме кога дете е жертва на тормоз или насилие? И т.н. Все въпроси, чиито изясняване е важно в контекста на това да позволим детството, като и юношеските години на децата да минат по-безгрижно, по-весело и лишени от насилие.

Изложение :

Насилието над деца е явление, което съществува във всяко едно общество, държава, етническа група, независимо от социалния статут на детето. Въпросното насилие може да бъде извършено навсякъде- вкъщи, в детската градина, училището, улицата, приятелския кръг, та дори и местата за детска грижа. Децата стават жертви на различни видове насилие – физическо, психическо, сексуално, онлайн, тормоз, пренебрегване, трафик, сексуална и трудова експлоатация, детски бракове. В учебните заведения е мястото, където децата са най-уязвими на насилие. Два вида насилие са основните, които се случват там, а и не само. Най-биещата на очи и очевидна форма на насилие е физическата. Не е трудно да се досетим какво представлява. Физическото нараняване на друг човек, следствие на използването на физическа мощ или пък някакъв предмет или оръжие. Психическото насилие е по-интересно, защото то по-често може да бъде дори пропуснато и незабелязано. При него жертвата страда най-много в емоционален аспект. Всъщност това е валидно за всички видове насилие. При него не включен видимия ефект от насилие. Английския термин за психически тормоз е bullying. Той в себе си може да обхваща и сексуалното насилие, както и някои не толкова силно и крайно травмиращи действия, но представлява повтарящо се унизително отношение на някой към някой друг, това може да включва и физически действия, които например унизяват, без да причиняват реално каквато и да е било физическа болка или травма, но имат смисъла на унизяващо отношение и поставяне в унизителна позиция с повтарящ характер.

Съществуват безспорни данни за негативното влияние на насилието и тормоза върху децата. Върху физическото и психическото им здраве. Способността им да учат или да изграждат отношения с други хора. Да се изградят като пълноценни възрастни хора и потенциални родители. Според организацията UNICEF, икономическите щети от насилието в световен мащаб достигат размера на над 7 трилиона щатски долара. По данни на агенцията за соц. подпомагане през 2019-та година в „закрила на детето“ са постъпили 1 171 сигнала. И са открити над 446 случая на насилие над деца.

В България през 2000 г. е приет закона за закрила на детето. С него се

изгражда система за закрила, превенция и реакция при случаи на насилие. Телесното наказание е забранено като мярка според закона за закрила на детето. През 2017 МС одобрява национална програма за превенция на насилието и злоупотреба с деца за периода 2017-2020. Въпреки това насилието на деца обаче продължава да е на дневен ред като сериозен проблем и до ден днешен.

Ако предположим, че основно децата биват жертви на насилие от страна на свои връстници в своето обкръжение( училище, детска градина), то трябва да си отговорим на въпроса защо други подрастващи биват насилници .Все пак нито едно дете не се ражда насилник. По-скоро това агресивно поведение се формира от заобикалящата го среда. Често самия проблем идва от семейството. Често историята на един насилник е просто продължение на една „стара семейна традиция“. Децата, ставали жертва на малтретиране от родителите си, а и не само, имат по-голям шанс да повторят същото към други деца впоследствие. Този феномен се определя като „придобиване на поведението на насилника“. Когато детето е било жестоко малтретирано, сексуално или физически, упражняващият насилието родител се възприема като всемогъщ. За да се справи с чувството на безпомощност, детето започва да мисли за себе си като също толкова могъщо, колкото е и насилника. По такъв начин детето се спасява, защото се чувства като човек, който притежава силата и не е нужно да се страхува повече. Има много данни по въпроса как деца, които са били малтретирани, проявяват жестокост в отношенията си с други деца или в игрите си.

Друг важен фактор могат а бъдат условията на живот. Жилищните условия включително също играят важна роля за развитието на младите хора. Тъкмо липсата на място или помещение за прекарване на свободното време оказва негативни въздействия.

Общуването с връстниците. Това е друг важен фактор. Присъединяването към група, нарушаваща законите, отнасяща се зле с останалите силно влияе на развитието. „С какъвто се събереш, такъв ставаш“. В ранния пубертет, в опитите си да се впише, детето често му се случва да прави неща, които не иска. Затова е добре родителите да обръщат по-сериозно

внимание на това с какви хора се вижда детето им. Както и да му предадат правилните ценности.
Медиите също са фактор, който може да изиграе негативна роля във формирането на личността и превръщането и в агресор. Понякога те създават грешно усещане у децата и младежите, че някои от конфликтите се решават единствено и само с агресия. Така младите хора получават “убедителни аргументи” в полза на подобни “успешни” стратегии за действие и самите те възприемат такова поведение. Към медии можем да причислим някои видео игри или западни анимации/анимета, включващи агресивно съдържание в себе си. Колкото и субективно и недоказуемо да е това.

Всички тези фактори могат да доведат до създаване на още агресори и следователно още агресия и насилие. Подобно на начина, по който е описана промяната в поведението на деца, малтретирани от родителите си. За да се предотврати това е много важно да разпознаваме жертвите на насилие. Разпознаваме, защото в повечето случаи те няма да си признаят сами, че са подложени на какъвто и да е тормоз. Това е една от причините за трудното разпознаване на жертвите на насилие. В повечето случаи децата биват жертва на насилие именно от близките си хора, в семейството, като цяло хората към които е емоционално привързано. Така, че в тези случаи то дори не вижда опция за това към кого да се обърне. След като например самото му семейство е агресора, то в съзнанието на детето просто няма от къде да намери помощ. Друга обаче е по-интересна причина за проблемите ни в разпознаване на насилието. Изследване проведено по поръчка на Националната мрежа за децата, около 40% от родителите в България одобряват използването на физически наказания като метод за възпитание. Това си е проблем, засягащ изцяло нагласите ни като общество. За други видове насилие, като сексуалното например, се стига до консенсус, че е нещо неприемливо, но други видове насилие дори не са осъзнати като такова от самите агресори, които го смятат за нещо нормално. Затова ние като общество трябва да бъдем по-бдителни и отговорни. Като за целта се запознаем и следим за някои от симптомите, които могат да разкрият, че някое дете е станало жертва на насилие. Такива симптоми са :

-Регрес в поведението. Децата, които са жертви на насилие често се връщат към отдавна забравени навици. Общо взето поведение, което вече не е характерно за тяхната възраст, Това може например да е смучене на палеца, страх от тъмното, а в по-тежките случаи може да се стигне до загуба на част от вече развитата способност за говорене.

-Промяната в съня. Децата, жертви на насилие биха могли да споделят, че имат кошмари, затруднения и страх да заспят. Стреса, причинен от насилието може да доведе до нездравословен режим на съня и така често през деня те да изглеждат много уморени, поради факта че не са се наспали добре.

-Загубата на интерес и концентрация в училище. Дори отсъствията от него. Децата, жертви на насилие могат да стигнат до момент, в който вече не виждат особен смисъл в много неща от ежедневието си. Училището в случая. А друга причина за отсъствието им може да е наличието на белези и рани, които са видими и ще ги унизят пред останалите хора.

-Занемареност. До голяма степен се припокрива с горния симптом. Както споменахме децата, подложени на насилие могат да не виждат смисъл в много неща от ежедневието си. Такова е хигиената и грижата за себе си. Намалява се като цяло себеуважението им.

- Характерно за децата в тийнейджърска възраст, които са жертви на насилие, е рисковото поведение, което може да варира от употребата на наркотици и алкохол до носенето на оръжие.

Това са само част, но не и единствените симптоми, по които можем да познаем децата в риск. В различните фази на живота си децата могат да са подложени на различни рискове. Някои групи може да се сметнат а по-уязвими от други. По правило за най-уязвими се смятат децата от 0 до 3 години с увреждания. Често техните проблеми налагат това да се извършва физически контакт със съответните възрастни, които са се заели с това да

да се грижат за тях. А в някои случаи и невъзможността за говорене и на адресиране на проблемите си. Освен това грижите за деца до 3 години се извършват основно между 4те стени на дома и дори да биват подложени на някакъв вид насилие, то това трудно би било идентифицирано от човек, който не е част от него.

Различни служби и организации, включително и Министерствата вече са изработили свои собствени стратегии за спиране и превенция на насилието при подрастващите. Те най-вече се реализират чрез нетрадиционни методи като тренинги, ролеви игри, извънкласни дейности и тн. Основен приоритет е осигуряването на обществена подкрепа и по-добър диалог между ученици, учители и родители както и обединяване на усилията им в превенцията на агресивни прояви. Това включва повишаването на ефективността на санкционните мерки при поява на насилие. Като санкциите, включващи телесни/физически мерки са строго забранени от закона за закрила на детето. Повишаването на ролята на учениците също е важна в превенцията от насилие. Важно е те да са социално отговорни.
Започвайки от най-първоначалното ниво, а то е родителите, там е необходима комуникация между учителската и родителската общност. Ако се налага и включването на външни експерти, например психолози, за ограничаването на агресията на учениците в училище. А може би и в дома. Мерки на ниво училище :
-обследване и анализ на нивото на агресията в училище;
- обучения и консултации - информиране и консултиране на родителите за особеностите в психо-физиологичното развитие на техните деца; обученията се правят по време на тематични родителски срещи; организиране на тренинг групи с ученици с установени агресивни прояви.
- подобряване на системата на дежурства и изготвяне на принципи за реагиране при конкретни ситуации на проява на агресия между учениците в училище;

Къде, кога и как можем да подадем сигнал за дете в риск ?

Съгласно Закона за закрила на детето (чл. 7, ал. 1) „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

Съгласно алинея 2 същото задължение има и всяко длъжностно лице, дори това да противоречи на професионалната тайна.

Сигналите могат да се пускат към националната телефонна линия за деца 116 111, която е към Държавна агенция за закрила на детето и функционира 24 часа в денонощието.

Заключение :

-Проблема с насилието в социалното обкръжение на подрастващите е голям. Насилието като цяло е голям проблем. Насилието може да доведе единствено и само до още и още насилие. Така наречения „цикъл на омразата“. Насилието съществува във всякакви видове. Видими и невидими. Дори някои от нас може да са жертви без да го знаят. В детска и юношеска възраст, то може да се превърне в основен фактор за формирането ни като личности, и то в негативен план. Съществуват множество стратегии и механизми за борба с насилието, но в крайна сметка опира до нашите собствени възприятия като общество как ще се борим с този проблем. Да следим за подобни нередности и да сигнализираме, отговорността към себе си и към околните е основополагащ фактор за борбата с насилието. Неглижирането на насилието и тормоза не води до нищо добро.

Източници :

1. Министерство на вътрешните работи( МВР)
2. UNICEF България

5. Фондация П.У.Л.С.