Проф. Васил Мръчков: Парламентът да избира главния прокурор

Проф. Васил Мръчков: Парламентът да избира главния прокурор

- Професор Мръчков, съответства ли трудовото ни законодателство на европейското и необходими ли са кардинални промени в него?

- Кодексът на труда не би трябвало да бъде променян на този етап. По-добре е да се извършат тези плавни промени в него, на които сме свидетели през последните 15 години. Революционните промени не са най-добрият начин за създаване на законодателството, тъй като то е еволюция в общественото развитие. Това означава стъпка по стъпка приспособяване към променилите се обстоятелства, а не рязко унищожаване на едно и създаване на друго.

- Едно от сериозните изисквания на Европейската комисия бе да напишем изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК) твърди, че нямаме време за плавен преход.

- Не бих желал да навлизам в област, която ми е малко по-далечна, но от птичия поглед, който имам за НПК, промените не са толкова дълбоки и съществени, колкото заявки имаше първоначално.

- Вие не сте привърженик на резките промени в законодателството?

- Не съм привърженик на резките промени в правото. По философията и предназначението си правото представлява пригаждане на правните уредби към променящите се обществени отношения.

- В такъв случай промените в Конституцията, които сега се подготвят, няма да бъдат революционни?

- Плавните, постепенни промени, които изискват повече време за мислене, а не само за правене, е верният път, по който трябва да се върви. Радикалните промени не водят до добро.

- Необходимо ли е прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт и да премине към изпълнителната?

- По мое мнение изваждането на прокуратурата от съдебната власт и преминаването й към изпълнителната власт би било голяма стъпка в неправилната посока. Това ще лиши обвинителите от тяхната независимост. Без независимост на прокуратурата няма наказателен процес. Една от формите на правосъдието - Наказателното правосъдие, е немислимо без прокуратурата. Съдът не може да се самосезира. Известен е изконният стремеж на изпълнителната власт да притежава колкото може повече от съдебната власт. Много по-удобно е да яхне обвинителите и това в нашия случай ще й бъде поднесено на тепсия.

- Самите съдии казват, че обвинителите нямат място в съдебната власт и трябва да излязат от нея. Прокурорите пък твърдят, че трябва да останат там, където са. Кой е прав?

- Не бих могъл да съм съдник в този спор. От моя опит знам, че естествени и нормални са противоречията между съда и прокуратурата. Това винаги го е имало и аз смятам, че е добро. Ако има пълно единомислие и единодушие между съда и прокуратурата, няма да има правосъдие. То е изградено въз основата на спора. Това е великата идея на човешката цивилизация - чрез спора да се достигне до истината. Ако няма различия в становищата, не може да се намери истината.

- Когато вие бяхте главен прокурор, имаше ли такива различия между съда и обвинителите?

- Да, имаше такива противоречия. Прокурорите не бяха доволни, ако съдът оправдае някого или пък някой получи по-ниска присъда от исканата от обвинителя, или делото бъде прекратено.

- И вие ли така тежко сте приемали постановленията на съда като господин Филчев?

- Не, аз не страдах така.

- А не ви ли болеше от това, че в съдебна зала целият труд на прокурора може да бъде сринат с една оправдателна присъда?

- Това ме е карало да мисля защо. Търсил съм причините в работата на обвинението. Разбира се, имало е случаи, в които съм оставал с крайното мнение, че прокуратурата си е свършила работата и съдът не е отчел всички обстоятелства, но затова има други процесуални пътища на действие. Пак достигаме до спора като форма на правосъдието. Не съм правил трагедии от оправдателните присъди и не съм изразавял отношение нито към работата на съдиите, нито към тази на обвинителите.

- Европейският съюз ни критикува много за бавенето на делата. Кой е виновен за това?

- Аз не бих поставил въпроса за вина, защото в правото тя е много деликатно нещо. По-скоро бих поставил въпроса за причините, поради които се бавят делата. Това е наистина голям проблем, който засяга цялата страна. Когато съдебната власт не работи, това значи, че нещо в държавата не е наред. Преди да говорим за вина, трябва да видим причините. Те най-често са в законодателството. Работа на адвокатите е да се възползват от това. Те търсят как да защитят подзащитните си със законови средства. Не можем да искаме от адвокатите да влязат в ролята на обвинители към собствените си клиенти. Възможностите, които дава законодателството за безконечните отлагания на делата, са основната причина за бавенето им. Мястото на съда е да противодейства на шиканирането на процеса от страна на адвокатите.

- Необходимо ли е магистратите да имат имунитет?

- Аз съм върл противник на имунитета. Той е наследство от феодалното право в съвременния свят. Това е качество, което е било присъщо на монарсите, част от монархическите остатъци в правото. Има и други монархически остатъци в съвременното право. Да речем, да се опрощават вземания към държавата или правото да се помилва. Това е било присъщо на монарсите от далечното средновековие. Тази привилегия е в дълбоко противоречие с Конституцията, защото там се прокламира равенството пред закона и се забранява изрично неравенството, основано на общественото и служебно положение. Какво е имунитетът, ако не е привилегия, основана на служебното положение на лицата?

- Предстои избор на нов главен прокурор. Какъв трябва да бъде той?

- Той трябва да е високо образован юрист, който има поглед върху цялото право и да е специалист в наказателното право. Трябва да е високо интелигентен. Главният прокурор трябва да бъде много добър човек, да не е намръщен и постоянно да дебне някого.

- Има ли такива хора в България?

- Има, разбира се!

- Вие имате ли свой фаворит?

- Нямам. Моят фаворит е този, който ще има воля, знание и човешко чувство за справедливост.

- Главните прокурори от времето на демокрацията са недолюбвани. Така ли трябва да бъде с обвинителите?

- Може би една част от причините са в самата функция на обвинителя. Главният прокурор заема този пост, след като е бил политически обвързан. Тези, които са го издигнали, очакват от него поведение, заради което са го посочили. Главните прокурори биваха посочвани от определена политическа сила, която очакваше от тях верноподаническо отношение. Една част от тях разбраха, че не могат да го следват, други се отказаха да го следват. Това създаде напрежението.

- Кой според вас трябва да избира главния прокурор - парламентът, както се чуват сега гласове, или Висшият съдебен съвет, както пише в Конституцията?